С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 30 дек 2016, 16:46, 9171 прочитания

Мнения Daily - Каква ще е икономическата 2017 г.

И още: През 2016 г. мощно избуяха клиентелните мрежи на партия ГЕРБ; Сорос: Глобализацията увеличи неравенството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Прогноза

Каква ще е икономическата 2017 г.


Коментар на Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика
След в общи линии успешната за българската икономика 2016 г., предстоят нови месеци под знака на политическите турбуленции. Добре познатият през последните години рефрен "гражданите и бизнесът дърпат икономиката напред, а политиците я дърпат назад" ще остане в сила, а източниците на потенциални трусове са колкото добре познати, толкова и непредвидими в своя мащаб.

Външна среда

Международните рискове пред развитието на българската икономика през 2017 г. са както геополитически (най-вече ситуацията в Сирия и Близкия Изток и свързаната с нея бежанска криза), така и икономически (забавянето на растежа в еврозоната и рисковете пред европейската банкова система). Както в глобален план, така и в рамките на ЕС, очакванията са за една скромна по отношение на икономическия растеж 2017 г. Ръстът на БВП в ЕС се очаква да отбележи забавяне до 1,6% при 1,8% за 2016 г., а този в еврозоната - до 1,5% при 1,7% през 2016 г., според последната прогноза на ЕК.



Влошаването на международната среда и забавянето на растежа в ЕС предполагат негативен ефект и за родната икономика (включително износа), който трудно ще бъда компенсиран с ръст на вътрешното потребление - основната надежда за силна 2017 г.

Цените на горивата най-вероятно ще реализират умерен ръст, но ако очакванията за по-евтино евро се материализират, ефектът върху българската икономика ще бъде осезаем и отрицателен. По-евтино евро едва ли ще окаже кой знае какъв положителен ефект върху българския износ, тъй като основната част от него е насочена именно към европейския пазар. Напълно възможно е през 2017 г. да видим дългоочакваното, макар и скромно, завръщане на инфлацията в родната икономика.

Вътрешна среда

И през 2015, и през 2016 г. българската икономика се представи над очакванията както на родните анализатори, така и на международните организации. През 2017 г. консенсусът е за по-бавен ръст на БВП от очакваните малко над 3% през 2016 г. В същото време есенната прогноза на ЕК залага очаквания за покачване на инвестициите с 3,2% на годишна база през 2017 г. - нещо, което може и да не се случи предвид крайно възможното в условията на политическа нестабилност забавяне на усвояването на европейски средства. Политическата несигурност като нищо ще доведе и до отмяна или поне отлагане на частни инвестиции.

Бюджет 2017 г. ни обрича на още една година политическо безвремие (т.е. липса на каквито и да е структурни промени) и ще остане в историята като пропуснат шанс за запазване на постигнатата консолидация на публичните финанси. Отиващата си 2016 г. донесе неочакван излишък в бюджета заради далеч по-добрия икономически растеж, а оттам и високата събираемост на данъци.

Вместо да се възползва от това, отиващото си правителство предложи и прокара през парламента деветия пореден бюджет с дефицит, като съществува реален шанс той да надхвърли заложените 1,4%. Опасностите пред изпълнението на бюджета са както в разходната част (заради липсата на буфери за обезпечаване на непредвидени харчове), така и по отношение на очакваните приходи, особено ако отново станем свидетели на "отпускане" в дейността на приходните администрации заради политическата нестабилност. Точно такава беше ситуацията през 2013-2014 г., когато страната премина през подобен период на политическа криза.

Освен политическата несигурност, недостигът на кадри също е много вероятно да излезе на преден план като фактор, който ограничава растежа на българската икономика през 2017 г. По последни данни на Евростат от последното тримесечие на 2016 г., 1/3 от промишлените предприятия в България изтъкват недостигът на хора като основна спирачка през по-нататъшното си разрастване. Предвид това, предпоставките за по-нататъшна експанзия на пазара на труда не изглеждат обещаващи. Създаването на работни места постепенно забави ход през 2016 г., а икономическата активност на населението остана на нивата от 2015 г.

Поредното увеличаване на нивото на минималната работна заплата (от 420 на 460 лева или с близо 10%) и покачването на осигурителната тежест от 1 януари 2017 г. допълнително ще затруднят навлизането или реинтеграцията на много от нискоквалифицираните на трудовия пазар. Тези процеси, наред с високия дял на дългосрочно безработните и повишаващия се дял на фирмите, които не могат да намерят подходяща работна ръка, говорят за по-бавен спад на безработицата през 2017 г.
Едва ли можем да очакваме изборите идната пролет да възпроизведат нещо по-различно от политическата разпокъсаност, с която свикнахме през последните години. Дори напротив, признаци на консолидация и увеличаващ се консенсус се наблюдават най-вече по отношение на политики, които най-меко могат да бъдат наречени ретроградни, безотговорни и нелепи или най-общо - популистки. Шансът през 2017 г. служебните правителства и изборите да са повече от едни е реален. В същото време, както виждаме в Испания, икономиката може и да спечели от един такъв период, особено ако алтернативата е управление на политически опортюнисти.
Отиващата си година

Мощно избуяха клиентелните мрежи на партия ГЕРБ

Огнян Минчев, политолог, в анкета на "Дневник

През тази година за пореден път едно правителство изхабява кредита си на доверие в средата на мандата, предизвиквайки опасна вълна на нестабилност в страната. Водещата партия от управляващата коалиция – ГЕРБ, първо отказа да издигне общ кандидат за президент заедно със своите коалиционни партньори, а след това забави своята кандидатура до възможния край и обяви кандидатура, която дори привържениците на ГЕРБ не припознаха като подходяща.

Фрустрацията от управлението на този кабинет идва от наложилото се очакване той да бъде "реформистки". Да реформираш означава да мобилизираш сериозно гражданско–политическо мнозинство зад програма за ясно очертани и последователни промени в институциите, икономическата политика и баланса на властта и богатството в обществото. ГЕРБ никога не са имали подобен потенциал, дори подобна заявка.

Основният принос на ГЕРБ е фактът, че те управляват статуквото по-добре, отколкото тандема БСП-ДПС. ГЕРБ не посяга на основните реалности на властта и богатството в страната – затова не може да бъде припозната като антиолигархична сила. Промените, които ГЕРБ може да направи – и то под натиск – са умерени и в рамките на статуквото (напр. реформата в правосъдието).

Вторият кабинет на Борисов бе относително успешен в стопанското управление, особено силно – в оползотворяването почти на 100% на европейските фондове, в проектите за строителство на инфраструктура. С помощта на хора от най-близкия си екип Борисов претърпя еволюция от популистки лидер с ултимативна позиция, към балансьор и преразпределител на власт в коалицията и в политическата система като цяло.

Пренебрежими и неефективни се оказаха опитите – доколкото ги имаше - да се намали корупцията, да се модернизират публичните институции, да се ограничи олигархичният контрол върху икономиката и вземането на политически решения. Мощно избуяха клиентелните мрежи на партия ГЕРБ в управлението на всички нива – откъдето идва и гневът на огромен брой граждани.



Фотограф: Luke Macgregor
Глобализацията увеличи неравенството

От статия на Джордж Сорос за "Проджект синдикейт"

Демокрацията е в криза. Дори в САЩ, водещата демократична държава в света, избраха за президент майстор на измамите, който може да стане диктатор. Макар да смекчи тона си след избирането си, той не промени поведението си, нито своите съветници. Кабинетът му е съставен от некомпетентни екстремисти и пенсионирани генерали.

Американската конституция и институциите няма да позволят на Тръмп да стане авторитарен управник, но въпреки това мандатът му ще върне назад каузата за демокрацията по целия свят. В близко бъдеще САЩ ще се занимават изключително много с вътрешни борби и нарочените малцинства ще страдат. САЩ няма да са способни да защитават и разпространяват демокрацията по света.

В името на успеха на собствената си администрация Тръмп ще пожертва американски принципи и ще смекчи тона към диктаторите в чужбина. Това ще позволи на някои от тях да се сближат със САЩ и други страни и да продължават управлението си без някой да им се меси. Тръмп предпочита да прави сделки вместо да защитава принципи. За съжаление, това е популярно сред избирателите му. Подстрекателската реторика на Тръмп със сигурност се отрази на резултатите от кампанията и избухна с още по-голяма сила след нея.

Аз съм 86-годишен унгарски евреин, станал американски гражданин след края на Втората световна война. Научих от малък колко важно е какъв политически режим ще вземе връх.През 1947г. избягах от Унгария, която вече бе под властта на комунистите. Като студент в London School of Economics бях повлиян от философа Карл Попър и разработих собствена философия, основана на два принципа - правенето на грешки и двупосочната връзка между първопричина и последици.

Започнах да правя разлика между два типа политически режими - тези, в които хората избират своите лидери и от тях се очаква да се грижат за интересите на електората, и онези, в които управниците опитват да манипулират хората, за да обслужват собствените си интереси. Под влиянието на Попър нарекох тези общества "отворени" и "затворени".

Това е силно опростена класификация и в реалността има много нюанси и варииции - от добре функциониращи модели до провалени държави. Смятам, че настоящият момент в историята е много болезнен. Отворените общества са в криза и различни форми на затворени общества - от фашистки диктатури до мафиотски държави - са във възход.

Как се случи това? Единственото обяснение, което откривам, е че избраните лидери не отговориха на легитимните очаквания и стремежи на избирателите. Този провал ги разочарова от доминиращите версии на демокрация и капитализъм. Казано по-просто, мнозина смятат, че елитите са откраднали демокрацията им.


След рухването на СССР преди четвърт век защитниците на глобализацията я превърнаха в основен процес с твърдението, че тя увеличава общото богатство на планетата по принципа, че печелещите все пак по някакъв начин компенсират губещите. Подобно твърдение е подвеждащо, защото пренебрегва факта, че победителите рядко (или дори никога) компенсират губещите. Но потенциалните печеливши похарчиха достатъчно пари да прокарват този аргумент, за да се наложи той в крайна сметка.

Всъщност глобализацията увеличила неравенството и в бедните, и в богатите държави. В развития свят ползите отидоха предимно при големите притежатели на финансов капитал, съставляващи под 1% от населението. И опонентите на демокрацията използваха в своя поза най-вече отсъствието на политики за преразпределяне на богатството.

И в ЕС след финансовия крах от 2008г. нещо много лошо се обърка и доброволното сдружение между равни се е превърна в отношения - нито доброволни, нито равнопоставени - между кредитори и задлъжнели. Германия се превърна в хегемон в Европа, но не изпълни задалъженията на успешните хегемони - да гледа отвъд тесните си интереси. Сравнете поведението на САЩ след Втората световна война и на Германия след краха от 2008г - Америка започна Плана Маршал", довел до развитието на Европа; Германия наложи програми за ограничаване на разходите, служещи на собствените ѝ интереси.

Особено съм загрижен за съдбата на ЕС, който е в опасност да попадне под влиянието на руския президент Владимир Путин с неговата концепция за управление, която не може да се примири с тази за отвореното общество.Путин не е пасивен печеливш от последните събития - той работи усилено, за да се случат. Той познава слабостта на режима си: може да експлоатира природните ресурси, но не може да генерира икономически ръст. Почувства се заплашен от "цветните революции" в Грузия, Украйна и на други места и първо опита да контролира социалните медии, а после с брилянтен ход използва бизнес модела на социалните мрежи, за да сее дезинформация и фалшиви новини, да дезориентира избиратели и да дестабилизира демокрации. По този начин той помогна за избирането на Тръмп.

Същото може да се случи през 2017г. в изборите в Холандия, Германия и Италия. Във Франция двамата водещи претенденти са близки с Путин и искат да му угодят. Ако някой от тях спечели, доминирането на Европа от Путин ще бъде свършен факт.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3319 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2696 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - С ЕС е свършено, ако Франция избере Льо Пен

И още: Многото дрънкане гетоизира идеята за "дясно"; Прокуратурата – импотентност и слугинаж

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10