Да си възвърнем бъдещето през 2017
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да си възвърнем бъдещето през 2017

Shutterstock

Да си възвърнем бъдещето през 2017

От статия на Франс Тимерманс, първи зам.-председател на ЕК, в treffpunkteuropa.de

9200 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Франс Тимерманс, първи зам.-председател на ЕК, в treffpunkteuropa.de

Ужасната атака в Берлин хвърли покров над празничния сезон. В такива моменти е трудно да се гледа напред с надежда за по-добро бъдеще, но аз пледирам, че сме длъжни да го направим. Защото, ако губим надежда, оставяме тези, които атакуват нашето отворено общество, да победят. Това не можем да позволим.

Догодина ще отбележим 60-годишнинта на Договора от Рим. Светът се промени значително през тези години, както и самата Европа. Поколенията, които бяха свидетели, страдаха от доминиращите сили на нетолерантността, ксенофобията, антилиберализма и войната, вече почти не са между нас.

А хората, засегнати от множество кризи, са несигурни дали утре ще бъде по-добре от вчера. Те се чудят дали политическите системи, които познават, са в състояние да се справят с един глобализиран свят и да ги предпазят от предизвикателствата, свързани с миграция, финансови сътресения, тероризъм, промени в климата и изчезващи работни места.

Има два вида държави в ЕС: малките и онези, които все още не осъзнават, че са малки да се справят сами.

Новата политика на пост истината печели от тези страхове, нейните представители, които "продават" нетолерантност, ксенофобия и антилиберализъм, биха искали да разрушат ЕС, стига да им се удаде възможност. Можете да разпознаете знаците. След референдума в Обединеното кралство и изборите в САЩ човек може да чуе "аз съм на народа" или "ние сме на нацията". Сякаш всички останали изведнъж са изчезнали или "другите" вече нямат значение.

Древните гърци са разбирали много добре, че демокрацията е повече уважение към малцинството, отколкото налагане волята на мнозинството. Че днешното мнозинство утре ще бъде малцинство и обратно. Все още можем да се учим от тях.

Разобличаването на националистите популисти може да е удовлетворяващо, но само по себе си няма да доведе доникъде, ако ние не правим нищо. Да се посочват лъжите е едно, но да се отстояват ценностите е друго. Да говорим помежду си, особено ако имаме различия, е от съществено значение, за да се уверим, че смисълът на демокрацията е разбран от всеки.

На въпроса как ще се справим с предизвикателствата - според мен има два вида страни в ЕС: малките и онези, които все още не осъзнават, че са малки. Когато става въпрос за осигуряване на външните граници, борбата с организираната престъпност и тероризма, за гарантирането на по-чист въздух, почва и вода, на икономически растеж и работни места, и то по справедлив начин, повечето хора разбират, че нито една европейска страна не е достатъчно голяма, за да подсигури сама всички тези обществени блага.

Нека не замръзваме пред машинациите на пост-истината и се борим за нормалната човешка порядъчност.

Някои казват: "Ние не искаме тези неизбрани технократи в далечен Брюксел да ни казват какво да правим." Но ЕС не е за Брюксел. Нито е за комисията или парламента. Те са само инструменти. Ние всички сме Европа и част от същия този съюз. Не заради някаква утопична мечта, а защото от нашата история сме научили по трудния начин, че този съюз все още е нашият най-добър отговор на глобалните предизвикателства.

Така че за 2017 г., ако не искаме да изживеем политическия еквивалент на филма Hangover (известен у нас като "Последният ергенски запой" - бел. ред.) - да се събудим една сутрин на пода с гигантска татуировка на лицето и тигър в банята, чудейки се какво се е случило - трябва да действаме.

Нека не замръзваме пред фаровете на политическите машинации на пост-истината, а да говорим за това, което те са. Нека защитим нашите фундаментални ценности - като принципа на правовата държава, демокрацията, правата на човека. И нека се борим за нормалната човешка порядъчност.

Тази борба сега изглежда трудна, но дори и така да е, нашият начин на живот предлага най-добрата надежда за свобода. Имам големи надежди и защото новите поколения са по-здрави, по-умни и по-добре свързани от всякога в европейската история. Сигурен съм, че ако те впрегнат енергията си и в политически действия, гласът и влиянието им ще бъдат страхотни. Ето защо гледам с надежда към 2017 г.

Франс Тимерманс, първи зам.-председател на ЕК, в treffpunkteuropa.de

Ужасната атака в Берлин хвърли покров над празничния сезон. В такива моменти е трудно да се гледа напред с надежда за по-добро бъдеще, но аз пледирам, че сме длъжни да го направим. Защото, ако губим надежда, оставяме тези, които атакуват нашето отворено общество, да победят. Това не можем да позволим.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK