Мнения Daily - Вашингтон и Лондон оставят света на диктаторите

И още: Санирането е най-наглата кражба; Как да не настъпим (пак) някоя мотика

С оттеглянето на Америка и Британия, от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител.
С оттеглянето на Америка и Британия, от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител.    ©  KEVIN LAMARQUE
С оттеглянето на Америка и Британия, от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител.
С оттеглянето на Америка и Британия, от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител.    ©  KEVIN LAMARQUE
Върху европейските лидери се стоварва чудовищна по размерите си историческа отговорност.

След Тръмп и Брекзит

Вашингтон и Лондон оставят света на диктаторите

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Отдавна – много отдавна – не е било толкова опасно.

Оттеглянето на американците и англичаните е много, много лошо нещо, защото в света внезапно се получава вакуум. И то не какъв да е вакуум, а такъв, който носи реална опасност за реда и за мира. Защото светът, в който живеем – и от който американците и англичаните си тръгват – е светът, създаден от Америка и Британия. Те направиха така, че да има международно право, права на човека, благополучие, развитие, справедливост и – мир, както по улиците на отделните страни, така и между тях. С оттеглянето си авторите на този свят го изоставят пред лицето на хора, които имат съвсем други ценности, цели и намерения.

Да си припомним. През пролетта на 1940 г. Англия се оказва сама срещу диктаторите, подчинили Европа – Хитлер, Сталин, Мусолини, Франко, Салазар; както и срещу надигащата се агресия на Япония в Азия. В този момент Чърчил обявява на света какво възнамерява да прави Англия: да не преговаря за мир с никого от тях. А напротив – да воюва до пълна победа.

След войната идва американският план "Маршал", възстановил Европа върху основите на демокрацията, развитието и справедливото разпределение. По-късно американците ще създадат различните регионални съюзи, поддържащи мира и противодействащи на диктаторите в Азия и Океания.

С оттеглянето на Америка и Британия от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител. Остава реалната перспектива за реален световен кошмар. Враговете на мирния световен ред – новите диктатори (и кандидатите за такива) – ще се опитат да направят същото, което преди поколения правиха старите диктатори: да разрушат мира, реда и справедливостта. Всички те чуха например как Тръмп отказва да пази чужди граници. Въпрос на време е да започват да се пробват – чии точно граници американците вече няма да пазят? На Латвия? На Молдова? На Украйна? На Косово? На Южна Корея?

Какви карти рисуват в момента аятоласите в Иран? А Ердоган, на една ръка разстояние от това, да се превърне в пожизнен диктатор на Турция – докога ще държи Кърджали "в сърцето" си? И кога ще започне да рисува карти?

Светът, в който войната не е правило, а е изключение; в който хората не очакват да бъдат "изчезвани" от тайните служби посред нощ; в който всеки гражданин може да съди държавата си (дори в чужбина), ако тя го тормози – този свят не беше само направен от англичаните и американците, а после оставен на самотек. Къде видимо, къде невидимо, довчера този свят беше и крепен от тях. Сега ги няма. Светът ще трябва да се оправя сам.

Върху европейските лидери се стоварва чудовищна по размерите си историческа отговорност, невиждана от поколения. Това е онова, с което ще трябва да се занимава както новоизбраният президент Радев, така и бъдещото българско правителство. Този път няма как "да се снишим, другари, докато премине бурята".

------------

Накратко - крадат се 50% от парите. Крадат се от общините, областните управи и МРРБ.

Топло

Санирането е най-наглата кражба

Коментар на лидера на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук профил

17 бона на апартамент средна цена за саниране.

Не, това не е най-голямата кражба в България - поне засега. (Има шампиони - КТБ, "Белене", бонови книжки и "масова" приватизация.)

Но е най-наглата. Защото ние, обикновените хора, не строим атомни централи и не знаем колко струват. Но правим изолации и слагаме дограми с лични, трудно изкарани пари. И знаем, че е точно два пъти по-евтино.

Накратко - крадат се 50% от парите. Крадат се от общините, областните управи и МРРБ. На три пъти... Накрая фирмите остават назад при 100% надценка!

Има решение за продължаване на санирането, ако мнозинството хора го искат, но без кражби.

Дясно решение: да се разкарат и общините, и областните управи, и министерството от процеса. Сдруженията на собствениците сами да избират изпълнител, а данъкоплатците да му плащаме през МФ, по фактура и след одит.

И, разбира се - независима антикорупционна прокуратура като в Румъния, която да тръгне след вече откраднатите милиарди.

-----------------------

Простите решения са неизбежен политически инструмент.

Между популизма и прагматизма

Как да не настъпим (пак) някоя мотика

От коментар на Божидар Божанов за "Терминал 3"

Би било чудесно всичко да има просто решение. И някои по-прости неща имат – като ти спре интернетът, рестартираш рутера. Като те заболи главата, вземаш ибупрофен.

Но когато проблемът стане малко по-мащабен и засягащ доста хора, простите решения почти никога не съществуват. Тези лесни решения са близки по смисъл с клишето "ей това е най-големият проблем на държавата" – ако той се реши, всичко тръгва по мед и масло.

Познайте обаче дали големите проблеми имат прости решения. Познайте дали стената ще спре миграцията, дали бедността ще се оправи, като вдигнем минималната заплата, дали ще имаме по-качествена политическа система с мажоритарни избори, дали увеличаването на данъците на "богатите" ще доведе повече или по-малко пари в бюджета. Дали, ако сега възложим на Google да ни направи "електронно управление" за няколко милиона, след 6 месеца ще имаме такова. Всъщност познайте дали, като си рестартирате рутера, всъщност решавате реалния проблем (със стар firmware), или дали с ибупрофен решавате реалния проблем с например затруднено кръвооросяване на мозъка.

Простите решения обаче са примамливи – не си даваш много зор, правиш нещо бързо и лесно и хоп – подобрение. И затова са и неизбежен политически инструмент. A границата между популизма, който обещава лесни решения, и прагматизма, който се опитва да представи сложните решения просто, е тънка и трудно различима.

Идват избори и партиите ще се надпреварват коя да предостави по-добри решения на проблеми, които ще промотират като важни. Никой, разбира се, няма да прочете програмата им, още по-малко да разбере дали реално имат идея какви решения предлагат, или карат наизуст. Но ако изхождаме от аксиомата, че "прости решения няма", имаме по-голям шанс да не настъпим (пак) някоя мотика.

Още от Капитал