Мнения Daily - Вашингтон и Лондон оставят света на диктаторите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Вашингтон и Лондон оставят света на диктаторите

С оттеглянето на Америка и Британия, от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител.

Мнения Daily - Вашингтон и Лондон оставят света на диктаторите

И още: Санирането е най-наглата кражба; Как да не настъпим (пак) някоя мотика

7545 прочитания

С оттеглянето на Америка и Британия, от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител.

© KEVIN LAMARQUE


Върху европейските лидери се стоварва чудовищна по размерите си историческа отговорност.

След Тръмп и Брекзит

Вашингтон и Лондон оставят света на диктаторите

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Отдавна – много отдавна – не е било толкова опасно.

Оттеглянето на американците и англичаните е много, много лошо нещо, защото в света внезапно се получава вакуум. И то не какъв да е вакуум, а такъв, който носи реална опасност за реда и за мира. Защото светът, в който живеем – и от който американците и англичаните си тръгват – е светът, създаден от Америка и Британия. Те направиха така, че да има международно право, права на човека, благополучие, развитие, справедливост и – мир, както по улиците на отделните страни, така и между тях. С оттеглянето си авторите на този свят го изоставят пред лицето на хора, които имат съвсем други ценности, цели и намерения.

Да си припомним. През пролетта на 1940 г. Англия се оказва сама срещу диктаторите, подчинили Европа – Хитлер, Сталин, Мусолини, Франко, Салазар; както и срещу надигащата се агресия на Япония в Азия. В този момент Чърчил обявява на света какво възнамерява да прави Англия: да не преговаря за мир с никого от тях. А напротив – да воюва до пълна победа.

След войната идва американският план "Маршал", възстановил Европа върху основите на демокрацията, развитието и справедливото разпределение. По-късно американците ще създадат различните регионални съюзи, поддържащи мира и противодействащи на диктаторите в Азия и Океания.

С оттеглянето на Америка и Британия от световния ред си тръгват и двете армии, които са били неговият въоръжен бранител. Остава реалната перспектива за реален световен кошмар. Враговете на мирния световен ред – новите диктатори (и кандидатите за такива) – ще се опитат да направят същото, което преди поколения правиха старите диктатори: да разрушат мира, реда и справедливостта. Всички те чуха например как Тръмп отказва да пази чужди граници. Въпрос на време е да започват да се пробват – чии точно граници американците вече няма да пазят? На Латвия? На Молдова? На Украйна? На Косово? На Южна Корея?

Какви карти рисуват в момента аятоласите в Иран? А Ердоган, на една ръка разстояние от това, да се превърне в пожизнен диктатор на Турция – докога ще държи Кърджали "в сърцето" си? И кога ще започне да рисува карти?

Светът, в който войната не е правило, а е изключение; в който хората не очакват да бъдат "изчезвани" от тайните служби посред нощ; в който всеки гражданин може да съди държавата си (дори в чужбина), ако тя го тормози – този свят не беше само направен от англичаните и американците, а после оставен на самотек. Къде видимо, къде невидимо, довчера този свят беше и крепен от тях. Сега ги няма. Светът ще трябва да се оправя сам.

Върху европейските лидери се стоварва чудовищна по размерите си историческа отговорност, невиждана от поколения. Това е онова, с което ще трябва да се занимава както новоизбраният президент Радев, така и бъдещото българско правителство. Този път няма как "да се снишим, другари, докато премине бурята".

------------

Накратко - крадат се 50% от парите. Крадат се от общините, областните управи и МРРБ.

Топло

Санирането е най-наглата кражба

Коментар на лидера на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук профил

Ние, обикновените хора, не строим атомни централи и не знаем колко струват. Но правим изолации и слагаме дограми с лични, трудно изкарани пари. И знаем, че е точно два пъти по-евтино.
Фотограф: Надежда Чипева

17 бона на апартамент средна цена за саниране.

Не, това не е най-голямата кражба в България - поне засега. (Има шампиони - КТБ, "Белене", бонови книжки и "масова" приватизация.)

Но е най-наглата. Защото ние, обикновените хора, не строим атомни централи и не знаем колко струват. Но правим изолации и слагаме дограми с лични, трудно изкарани пари. И знаем, че е точно два пъти по-евтино.

Накратко - крадат се 50% от парите. Крадат се от общините, областните управи и МРРБ. На три пъти... Накрая фирмите остават назад при 100% надценка!

Има решение за продължаване на санирането, ако мнозинството хора го искат, но без кражби.

Дясно решение: да се разкарат и общините, и областните управи, и министерството от процеса. Сдруженията на собствениците сами да избират изпълнител, а данъкоплатците да му плащаме през МФ, по фактура и след одит.

И, разбира се - независима антикорупционна прокуратура като в Румъния, която да тръгне след вече откраднатите милиарди.

-----------------------

Простите решения са неизбежен политически инструмент.

Между популизма и прагматизма

Как да не настъпим (пак) някоя мотика

От коментар на Божидар Божанов за "Терминал 3"

Тези лесни решения са близки по смисъл с клишето "ей това е най-големият проблем на държавата" – ако той се реши, всичко тръгва по мед и масло.
Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Би било чудесно всичко да има просто решение. И някои по-прости неща имат – като ти спре интернетът, рестартираш рутера. Като те заболи главата, вземаш ибупрофен.

Но когато проблемът стане малко по-мащабен и засягащ доста хора, простите решения почти никога не съществуват. Тези лесни решения са близки по смисъл с клишето "ей това е най-големият проблем на държавата" – ако той се реши, всичко тръгва по мед и масло.

Познайте обаче дали големите проблеми имат прости решения. Познайте дали стената ще спре миграцията, дали бедността ще се оправи, като вдигнем минималната заплата, дали ще имаме по-качествена политическа система с мажоритарни избори, дали увеличаването на данъците на "богатите" ще доведе повече или по-малко пари в бюджета. Дали, ако сега възложим на Google да ни направи "електронно управление" за няколко милиона, след 6 месеца ще имаме такова. Всъщност познайте дали, като си рестартирате рутера, всъщност решавате реалния проблем (със стар firmware), или дали с ибупрофен решавате реалния проблем с например затруднено кръвооросяване на мозъка.

Простите решения обаче са примамливи – не си даваш много зор, правиш нещо бързо и лесно и хоп – подобрение. И затова са и неизбежен политически инструмент. A границата между популизма, който обещава лесни решения, и прагматизма, който се опитва да представи сложните решения просто, е тънка и трудно различима.

Идват избори и партиите ще се надпреварват коя да предостави по-добри решения на проблеми, които ще промотират като важни. Никой, разбира се, няма да прочете програмата им, още по-малко да разбере дали реално имат идея какви решения предлагат, или карат наизуст. Но ако изхождаме от аксиомата, че "прости решения няма", имаме по-голям шанс да не настъпим (пак) някоя мотика.

Върху европейските лидери се стоварва чудовищна по размерите си историческа отговорност.

След Тръмп и Брекзит


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK