С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 31 яну 2017, 14:32, 14517 прочитания

Мнения Daily - Марешки е Сидеров, но с други средства

И още: Партийните аятоласи решават кой да е в парламента; И Радев гледа на ЕС като на касичка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Московците се включиха в състезанието за влияние по начин, подобен на европейския.

Да купиш народната любов

Марешки е Сидеров, но с други средства


От коментар на журналиста Иво Инджев в личния му блог

Новата звезда на популистския български небосклон Веселин Марешки бе окачествена от анализатора Иван Костов пред БТВ като най-ярката по отношение на проруското поведение, демонстрирано от кандидат-президент по време на неотдавнашната кампания, а Румен Радев постави "едва" на второ място. Не знам с какъв инстументариум е измерил изпреварващата позиция на Марешки по скалата на путинофилството у нас пред тази на пилотния проект за модернизация на петата колона Румен Радев. Вероятно става дума за вербализацията на очевидното. Защото Марешки ставаше и лягаше с мантрата за дружбата с Русия преди, сега и в бъдеще. Докато Радев по-скоро я слагаше на кантара като противовес на дружбата със Запада, на която той много държал, обаче

В този смисъл Марешки е новият Сидеров, но с други средства. Има ги явно в изобилие, след като вече обещава и магазини с евтини хранителни стоки като продължение на кампанията си по пазаруване на народната любов. Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност, и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на "вечната дружба"?



Сидеров се задържа в ролята на великия инквизитор с георгиевска лентичка до момента, в който в Москва решиха, че клоунадата му вече повече вреди, отколкото помага за задържане и разширяване на руското влияние под подлия напор на еврофондовете, завъртели главите на прагматичните българи. И ето че московците си направиха правилния избор и се включиха в състезанието за влиянието (си) по начин, подобен на европейския, но с далеч по-малко разходи на стойност някакви си милиони срещу европейските милиарди.

--------------
Най-големият дефицит на българската политика е липсата на връзка между избиратели и избраници.


За и против мажоритарен вот

Партийните аятоласи решават кой да е в парламента

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Ако волята на 2,5 млн. български граждани, които са 35% от всички избиратели у нас, няма никакво значение за т.нар. ни елит, то България е Иран.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Заплахите на Слави Трифонов към следващия парламент, даването на ултиматуми, спускането на срокове безспорно са неприемлив тон в една цивилизована държава с върховенство на закона. Поведението на политиците ни обаче, без разлика на цвят и ориентация, е не по-малко нагло и просташко. Обществените тежнения за мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент на парламентарните избори са още от времето, когато Трифонов бе с второстепенна роля в предаването "Ку-ку". Няма нищо по-нормално от това избирателите да искат да знаят за кого точно гласуват и кой точно е отговорен пред тях.

Най-големият дефицит на българската политика е липсата на връзка между избиратели и избраници. А мажоритарната система при всичките й недостатъци дава възможност за намаляване на този дефицит. Ако политици, общественици и наблюдатели са били изненадани от това, че 2,5 млн. души се произнесоха в полза на мажоритарния вот, то проблемът си е техен.

Ако обаче волята на 2.5 млн. български граждани, които са 35% от всички избиратели у нас, няма никакво значение за т.нар. ни елит, то България е Иран. А онези, самоопределили се като елит, като в това число влизат не само политиците, се държат като аятоласи, които единствени знаят верния път към общественото добруване.

ГЕРБ се опитва да се възползва популистки от резултатите с идеята да докопа някой и друг процент, като внася в последния момент законови промени. Докато останалите партии предпочитат да не мислят за референдума, все едно го няма. Нито една обществена идея не е събирала такъв голям консенсус сред политиците ни като борбата срещу резултатите на референдума. Дори членството ни в ЕС и НАТО има своите противници, макар да е една от най-хубавите случки за България в хилядолетната й история. Докато противопоставянето на мажоритарния вот няма опоненти в т.нар. ни елит. Този елитарен консесус вероятно е логичен, тъй като партиите и тяхното обкръжение не искат да се разделят с абсолютната власт, която имат. В момента партийните аятоласи, а не избирателите, са с решаващ глас за това кой да влезе в парламента.

Ако референдумът продължи да бъде с препоръчителен характер, парламентът има няколко възможности:

- въвеждане на чист мажоритарен вот
- поне половината депутати да се избират мажоритарно
- преференциално гласуване, но без праг и без привилегии за водача на листата.

Има, разбира се, и още една възможност за бъдещия парламент - да не се съобрази с волята на 2.5 млн. български граждани, които са 35% от всички избиратели. Ако обаче политиците предпочетат тази възможност, тогава наистина би трябвало да има протести, независимо дали Трифонов ще участва в тях. Ако няма - значи България е Иран и всички ние "благоденстваме" под управлението на аятоласите.

----------
Президентът не каза и дума какво предлага България на ЕС, който е на кръстопът.


Един генерал в Брюксел

И Радев гледа на ЕС като на касичка

От коментар на журналиста Веселин Желев в личния му блог

В едно Радев прилича на редицата предшестващи го български лидери в европейските им дебюти: всичките му послания от Брюксел са за това какво България още иска от ЕС и какво той ще й даде.

Фотограф: FRANCOIS LENOIR

През първия ден на европейския си дебют като държавен глава Радев показа, че умее да избягва конфликтните въпроси. "Не това е темата", каза той за европейските санкции срещу Русия след срещата си с председателя на Европейския съвет Доналд Туск – поляк и твърд привърженик на ограничителните мерки, чието сваляне беше основна тема в кампанията на новия български президент. "Нека не обсъждаме сега това", отговори Радев на въпрос дали ще подкрепи Туск за следващ мандат на неформална среща на върха на ЕС, насрочена на 3 февруари в Малта.

Държавният глава нямаше категорична позиция и за номинацията на следващия български еврокомисар. Той само помоли и комисията прие да изчака България да реши дали е по-добре номинацията да направи служебно правителство по време на предизборна кампания или редовно, което се очаква да бъде съставено след изборите. Най-сетне президентът, спечелил над 60 процента електорална подкрепа с обещанията си за справедливост и прозрачност, обяви, че ще изчака с разсекретяването на стенограмата за кризата с КТБ от консултациите при предшественика му Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г.

Изчаквателната позиция на Радев по всички тези въпроси може да бъде оценена и положително, и отрицателно. Привържениците му вероятно ще видят в нея отговорното отношение на държавник, който не иска да вкарва страната в излишни конфликти. Критиците му ще видят нерешителност, шикалкавене, изневяра на предизборните обещания. Както всички останали, той трябва да бъде оценяван не по първите му думи, а по делата му. Струва ми се, че от първия си работен ден президентът разбира, че едно е да печелиш избори, а друго е да управляваш.

В едно Радев прилича на редицата предшестващи го български лидери в европейските им дебюти: всичките му послания от Брюксел са за това какво България още иска от ЕС и какво той ще й даде. Няма нито дума за това какво България предлага на Европа, която е на кръстопът и в момента решава бъдещето си. Сега президентът на България е нов, но българската потребителска нагласа за Европа-касичка си е старата. Тази нагласа сама кани "неуместните" въпроси дали изобщо ни е грижа за европейския проект, за неговите принципи и ценности и дали привързаността ни към тях е истинска.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобални облаци над икономиката Глобални облаци над икономиката

Спадът в БВП на Германия е знак за начало на неблагоприятни развития с потенциални ограничения пред международната търговия и структурни промени в китайската икономика

23 авг 2019, 2088 прочитания

Крим между политиката и правото Крим между политиката и правото

Какво се случва с политическите затворници Олег Сенцов и Александър Колченко

23 авг 2019, 1270 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Пенсионната реформа – ясен път или задънена улица

Бъдещето на системата е в ръцете на конституционните съдии, които в момента са последният пристан за съхранението правата на осигурените лица

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица