Мнения Daily - Марешки е Сидеров, но с други средства

И още: Партийните аятоласи решават кой да е в парламента; И Радев гледа на ЕС като на касичка

Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на "вечната дружба"?
Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на "вечната дружба"?    ©  Капитал
Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на "вечната дружба"?
Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на "вечната дружба"?    ©  Капитал
Московците се включиха в състезанието за влияние по начин, подобен на европейския.

Да купиш народната любов

Марешки е Сидеров, но с други средства

От коментар на журналиста Иво Инджев в личния му блог

Новата звезда на популистския български небосклон Веселин Марешки бе окачествена от анализатора Иван Костов пред БТВ като най-ярката по отношение на проруското поведение, демонстрирано от кандидат-президент по време на неотдавнашната кампания, а Румен Радев постави "едва" на второ място. Не знам с какъв инстументариум е измерил изпреварващата позиция на Марешки по скалата на путинофилството у нас пред тази на пилотния проект за модернизация на петата колона Румен Радев. Вероятно става дума за вербализацията на очевидното. Защото Марешки ставаше и лягаше с мантрата за дружбата с Русия преди, сега и в бъдеще. Докато Радев по-скоро я слагаше на кантара като противовес на дружбата със Запада, на която той много държал, обаче

В този смисъл Марешки е новият Сидеров, но с други средства. Има ги явно в изобилие, след като вече обещава и магазини с евтини хранителни стоки като продължение на кампанията си по пазаруване на народната любов. Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност, и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на "вечната дружба"?

Сидеров се задържа в ролята на великия инквизитор с георгиевска лентичка до момента, в който в Москва решиха, че клоунадата му вече повече вреди, отколкото помага за задържане и разширяване на руското влияние под подлия напор на еврофондовете, завъртели главите на прагматичните българи. И ето че московците си направиха правилния избор и се включиха в състезанието за влиянието (си) по начин, подобен на европейския, но с далеч по-малко разходи на стойност някакви си милиони срещу европейските милиарди.

--------------

Най-големият дефицит на българската политика е липсата на връзка между избиратели и избраници.

За и против мажоритарен вот

Партийните аятоласи решават кой да е в парламента

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Заплахите на Слави Трифонов към следващия парламент, даването на ултиматуми, спускането на срокове безспорно са неприемлив тон в една цивилизована държава с върховенство на закона. Поведението на политиците ни обаче, без разлика на цвят и ориентация, е не по-малко нагло и просташко. Обществените тежнения за мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент на парламентарните избори са още от времето, когато Трифонов бе с второстепенна роля в предаването "Ку-ку". Няма нищо по-нормално от това избирателите да искат да знаят за кого точно гласуват и кой точно е отговорен пред тях.

Най-големият дефицит на българската политика е липсата на връзка между избиратели и избраници. А мажоритарната система при всичките й недостатъци дава възможност за намаляване на този дефицит. Ако политици, общественици и наблюдатели са били изненадани от това, че 2,5 млн. души се произнесоха в полза на мажоритарния вот, то проблемът си е техен.

Ако обаче волята на 2.5 млн. български граждани, които са 35% от всички избиратели у нас, няма никакво значение за т.нар. ни елит, то България е Иран. А онези, самоопределили се като елит, като в това число влизат не само политиците, се държат като аятоласи, които единствени знаят верния път към общественото добруване.

ГЕРБ се опитва да се възползва популистки от резултатите с идеята да докопа някой и друг процент, като внася в последния момент законови промени. Докато останалите партии предпочитат да не мислят за референдума, все едно го няма. Нито една обществена идея не е събирала такъв голям консенсус сред политиците ни като борбата срещу резултатите на референдума. Дори членството ни в ЕС и НАТО има своите противници, макар да е една от най-хубавите случки за България в хилядолетната й история. Докато противопоставянето на мажоритарния вот няма опоненти в т.нар. ни елит. Този елитарен консесус вероятно е логичен, тъй като партиите и тяхното обкръжение не искат да се разделят с абсолютната власт, която имат. В момента партийните аятоласи, а не избирателите, са с решаващ глас за това кой да влезе в парламента.

Ако референдумът продължи да бъде с препоръчителен характер, парламентът има няколко възможности:

- въвеждане на чист мажоритарен вот

- поне половината депутати да се избират мажоритарно

- преференциално гласуване, но без праг и без привилегии за водача на листата.

Има, разбира се, и още една възможност за бъдещия парламент - да не се съобрази с волята на 2.5 млн. български граждани, които са 35% от всички избиратели. Ако обаче политиците предпочетат тази възможност, тогава наистина би трябвало да има протести, независимо дали Трифонов ще участва в тях. Ако няма - значи България е Иран и всички ние "благоденстваме" под управлението на аятоласите.

----------

Президентът не каза и дума какво предлага България на ЕС, който е на кръстопът.

Един генерал в Брюксел

И Радев гледа на ЕС като на касичка

От коментар на журналиста Веселин Желев в личния му блог

През първия ден на европейския си дебют като държавен глава Радев показа, че умее да избягва конфликтните въпроси. "Не това е темата", каза той за европейските санкции срещу Русия след срещата си с председателя на Европейския съвет Доналд Туск – поляк и твърд привърженик на ограничителните мерки, чието сваляне беше основна тема в кампанията на новия български президент. "Нека не обсъждаме сега това", отговори Радев на въпрос дали ще подкрепи Туск за следващ мандат на неформална среща на върха на ЕС, насрочена на 3 февруари в Малта.

Държавният глава нямаше категорична позиция и за номинацията на следващия български еврокомисар. Той само помоли и комисията прие да изчака България да реши дали е по-добре номинацията да направи служебно правителство по време на предизборна кампания или редовно, което се очаква да бъде съставено след изборите. Най-сетне президентът, спечелил над 60 процента електорална подкрепа с обещанията си за справедливост и прозрачност, обяви, че ще изчака с разсекретяването на стенограмата за кризата с КТБ от консултациите при предшественика му Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г.

Изчаквателната позиция на Радев по всички тези въпроси може да бъде оценена и положително, и отрицателно. Привържениците му вероятно ще видят в нея отговорното отношение на държавник, който не иска да вкарва страната в излишни конфликти. Критиците му ще видят нерешителност, шикалкавене, изневяра на предизборните обещания. Както всички останали, той трябва да бъде оценяван не по първите му думи, а по делата му. Струва ми се, че от първия си работен ден президентът разбира, че едно е да печелиш избори, а друго е да управляваш.

В едно Радев прилича на редицата предшестващи го български лидери в европейските им дебюти: всичките му послания от Брюксел са за това какво България още иска от ЕС и какво той ще й даде. Няма нито дума за това какво България предлага на Европа, която е на кръстопът и в момента решава бъдещето си. Сега президентът на България е нов, но българската потребителска нагласа за Европа-касичка си е старата. Тази нагласа сама кани "неуместните" въпроси дали изобщо ни е грижа за европейския проект, за неговите принципи и ценности и дали привързаността ни към тях е истинска.

Още от Капитал