Пенсионната реформа – ясен път или задънена улица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пенсионната реформа – ясен път или задънена улица

Пенсионната реформа – ясен път или задънена улица

Бъдещето на системата е в ръцете на конституционните съдии, които в момента са последният пристан за съхранението правата на осигурените лица

12807 прочитания

© ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА


Измина повече от една година след мащабния опит за реформа в пенсионната система с последните изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2015 г. Промените бяха придружени и с приемането на един подзаконов нормативен акт, чието заглавие малцина са в състояние да запомнят и произнесат – Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "гарантирани вземания на работниците и служителите". Създадоха се нови субективни права за осигурените лица, изразяващи се във възможността да променят формата на осигуряване, прехвърляйки средствата си от пенсионноосигурителните дружества към съответните държавни фондове.

Какво се случи оттогава? Първо, заваляха жалби на граждани до омбудсмана за съществени пропуски в новата уредба, вкл. искания за сезиране на Конституционния съд (КС). Не закъсня и ответната реакция на частните пенсионни дружества, които сезираха ВАС с искане за отмяна на наредбата като незаконосъобразна. Омбудсманът заяви, че ще се бори със съществуващите непълноти и неясноти в новата законова уредба чрез инициирането на законодателни промени, а накрая ВАС отправи искане до КС за установяване на противоконституционност на основополагащи за реформата законови текстове – чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 КСО.

Резултатът – конституционните съдии допуснаха за разглеждане по същество искането на ВАС и към момента се очаква постановяването на решение, което да реши съдбата на пенсионната война. В какво обаче се изразява същността на реформата и може ли да има реално отражение върху осигурените лица?

Остър завой

Приетите през август 2015 г. промени противопоставиха две несравними по естеството си системи на осигуряване – разходопокривна и капиталова. Законодателят направи остър завой в регулаторната рамка на пенсионното осигуряване, с който осигуряването в универсалните и професионалните пенсионни фондове (УПФ и ППФ) от страна на гражданите вече не е задължително. Това представлява крачка назад от направената през 2000 г. реформа по модела на Световната банка, чиято основна цел беше да се ограничат последиците от влошаващата се демографска структура, съответно финансовото ѝ измерение в държавното обществено осигуряване (ДОО). Характерно за ДОО е, че за да бъде в равновесно положение, е необходимо във всеки един момент размерът на направените вноски да бъде равен на размера на изплатените пенсии, което при сегашните условия в България (а и в световен мащаб въобще) поставя съществуването му пред изпитание.

Този недостатък даде "живот" на тристълбовия пенсионен модел, което не само привлече чуждестранни инвестиции в страната и акумулира значителни средства по индивидуалните партиди на осигурените лица, но позволи и натрупването на значителен регулаторен опит и практика. Това даде шанс за развитие на капиталовите схеми, в които пенсията на всеки участник се определя пропорционално на осигурителния му принос и е функция на доброто управление от пенсионните дружества на акумулираните средства в индивидуалната му партида.

Промените предвиждат възможност осигурените в УПФ лица да прехвърлят индивидуалните си партиди във фонд "Пенсии", съотв. във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", не по-късно от 5 г. преди достигането на пенсионната възраст и при спазването на други условия. Осигурените в ППФ също могат да прехвърлят средствата си във фонд "Пенсии", но само еднократно. Остава отворен въпросът защо в първия случай е предвиден ограничителен срок, в рамките на който осигурените в УПФ лица могат да осъществят правото си на избор, а във втория случай такъв срок липсва. Не е ясно и как са определени тези 5 г. преди достигането на пенсионната възраст, защото едва към момента на пенсионирането се изчислява, респ. става известен, размерът на пенсията, отпускана от ДОО и от частния пенсионен фонд.

Тоест едва при наличието на реални цифри и показатели осигуреното лице е в състояние да направи информиран избор. Това прави широко прокламираната "възможност за свободен избор", съгласно мотивите към измененията на КСО, в действителност заблуждаваща и неприложима, което бе и една от причините омбудсманът да предложи въвеждането на легално определение що е то "информирано съгласие". Тълкуването на двете разпоредби налага извода, че осигурените в УПФ лица имат право неограничен брой пъти да прехвърлят спестяванията си (при спазването на предвидените условия), докато тези в ППФ могат да направят това един-единствен път. Не става ясно каква е законодателната логика за подобно ограничаване в правата на равнопоставени субекти, но във всички случаи това не бива да се допуска в нито една сфера на обществения живот.

Рискове

Съществени икономически рискове за гражданите и предпоставки за накърняването на имуществените им права крие и многократното прехвърляне на средствата между частните пенсионни фондове и държавата. Капиталовото натрупване във втория стълб има смисъл, ако се извършва от самото начало на трудовата кариера на осигурените лица и продължи последователно през целия период на тяхното осигуряване до момента на пенсионирането им. В капиталовите схеми солидарността не е фактор – от съществено значение е личното участие за дълъг период от време, през който средствата на лицата се инвестират и реализират доходност. Поради това участието в капиталов стълб от време на време, за година, две или пет, при което средствата на осигуреното лице се прехвърлят в държавен фонд, управляван и разходван по коренно различен начин, би донесло по-скоро загуби, отколкото ползи. Това осуетява заложената цел на втория стълб да осигури адекватно равнище на заместващия доход.

Новите текстове не срещнаха подкрепа и в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която предостави свое становище по казуса. Според експертите приетите промени създават възможност "финансови средства от частноправния оборот () да се прехвърлят към публичните финанси". Несъмнено средствата на осигурените лица не са публични, а са "техни собствени средства", посочва комисията, според която се създават законови механизми спестяванията на гражданите да бъдат "погълнати" от публичен фонд в противоречие с практиката на КС.

Второ, КЗК засяга и въпроса за доходността, която тези средства ще носят на осигурените лица, като се акцентира на потенциалната възможност за "негативни ефекти в пряк ущърб на потребителите (осигурените)". Разбира се, подобни съображения са съвсем логични предвид липсата на индивидуални партиди в Сребърния фонд. Ако личните средства на осигурените лица се прехвърлят там, то те ще влязат в обща сметка, върху която не се натрупва доходност и същата не може да се индивидуализира. Следва да се обърне внимание и на факта, че след преместването на средствата от УПФ в Сребърния фонд отпадат принципите и строгите нормативни изисквания относно управление средствата на осигурените лица, залегнали в КСО.

Комисията за финансов надзор (КФН) е призвана да защитава интересите на осигурените във всички пенсионни схеми, но същевременно няма контролни правомощия спрямо Сребърния фонд.

Стълкновението продължава

Проблемите обаче не свършват дотук, а стълкновението между първия и втория стълб продължава. Промените предвиждат, че индивидуалният коефициент при определянето размера на пенсията няма да се намалява за периодите, за които натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в УПФ са прехвърлени в Сребърния фонд. Това на практика ще даде "стимул" на всички осигурени в УПФ да "изберат" прехвърляне на индивидуалните си партиди към ДОО, "спасявайки се" от намаляването на коефициента. Прави впечатление и едновременното повишаване на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и отмяната на предвиденото увеличение на вноската за УПФ от 5 на 7%, което увеличение беше предвидено още през 2010 г., но не видя бял свят поради преждевременната му отмяна. За жалост държавата обрича пенсионноосигурените лица на неадекватен подход, намалявайки осигурителната вноска за тяхната допълнителна пенсия, съотв. завишавайки вноската за ДОО, където пенсионният доход е силно зависим от политическата и демографска конюнктура.

Грешно е държавата, преследвайки краткосрочни фискални резултати, да се опитва да разруши изградения за почти две десетилетия тристълбов пенсионен модел. Неговата философия се изразява в това, че отделните елементи на пенсионната система следва да се надграждат и допълват взаимно и не трябва да се възприемат като алтернативни, а още по-малко като конкурентни помежду си. Навсякъде, където съществува осигуряване и в капиталови, и в солидарни схеми, те са допълващи се, а не алтернативни една на друга, и българските граждани не би следвало да бъдат поставяни в условия на избор между тях.

Истинските проблеми на осигурителната система в България се крият не в изградената пенсионна структура, а в извършването на работа без трудови договори, липсата на редовни осигуровки върху реалния размер на възнагражденията, ниската събираемост на осигурителните вноски и др. За съжаление през годините не можем да се похвалим с нищо друго освен с осъзнатост на предизвикателствата, широко обществено дискутиране и евентуално предприемането на половинчати мерки.

Обективният анализ показва, че промените в пенсионноосигурителната система нямат ясна визия, а са мотивирани по-скоро от желанието за компенсиране на хроничния дефицит в ДОО, който за 2017 г. е планиран да надхвърли 4 млрд. лв. Дори това да доведе до някакъв положителен фискален резултат в следващите няколко години, то ще е за сметка на правата и интересите на осигурените лица за в бъдеще. И докато сметката винаги я плащаме ние, то бъдещето на системата е в ръцете на конституционните съдии, които в момента са последният пристан за съхранението правата на осигурените лица. Alea iacta est (от латински "Жребият е хвърлен" - бел. ред).

Авторът е от адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори"

Измина повече от една година след мащабния опит за реформа в пенсионната система с последните изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2015 г. Промените бяха придружени и с приемането на един подзаконов нормативен акт, чието заглавие малцина са в състояние да запомнят и произнесат – Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "гарантирани вземания на работниците и служителите". Създадоха се нови субективни права за осигурените лица, изразяващи се във възможността да променят формата на осигуряване, прехвърляйки средствата си от пенсионноосигурителните дружества към съответните държавни фондове.

Какво се случи оттогава? Първо, заваляха жалби на граждани до омбудсмана за съществени пропуски в новата уредба, вкл. искания за сезиране на Конституционния съд (КС). Не закъсня и ответната реакция на частните пенсионни дружества, които сезираха ВАС с искане за отмяна на наредбата като незаконосъобразна. Омбудсманът заяви, че ще се бори със съществуващите непълноти и неясноти в новата законова уредба чрез инициирането на законодателни промени, а накрая ВАС отправи искане до КС за установяване на противоконституционност на основополагащи за реформата законови текстове – чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 КСО.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    fras avatar :-|
    fras

    Пенсионният модел бавно, но неотменно, се плъзга надолу.
    В този му вид той отдавна е неадекватен на реалностите.
    Моделът на Държавното обществено осигуряване е почти без промяна от създаването му в Германия преди 100-тина години. Тогава обаче демографията е била такава, че 3-4 работещи са осигурявали 1 пенсионер. Сега в БГ, а и в цяла Европа, коефициентът е горе-долу 1:1. Т.е. тази система е отживяла времето си. Тя е неадекватна. Не може да се реформира. Неизбежно ще фалира!
    Западноевропейците имат обаче надежда в частните фондове.
    У нас те са си една измама.
    Т.е. за нас надежда при така формираната и функционираща система за пенсионно осигуряване няма.
    Който има акъл и възможност да си търси начин колко и в какво да инвестира, за да може да получава някакъв смислен доход като остарее.

  • 2
    vinkel_ikonomist avatar :-|
    vinkel_ikonomist

    Напълно прав е авторът за това, че не може да има конкуренция между солидарен и капиталов стълб и още по-важното, точно с оглед на демографските проблеми е капиталовият стълб да се усилва, за да може хората, които спестяват повече и се осигуряват редовно и на реални доходи да усетят личния си принос и лично да формират пенсионния си доход, а не през някакви коефициенти, сложни сметки дето само НОИ си ги разбира и политически решения с 2 години хоризонт.

    Между другото, "умниците" от държавата и "експертите", не разбират - вперили поглед във вече събраните 10 млрд и палеативни мерки за намаляване на дефиците в ДОО, че точно като засилиш капиталовия стълб и насочиш вниманието на хората към собствените им спестявания - хем ще изсветлиш икономиката, хем ще накараш самоосигуряващите се да си вдигнат вноските, хем ще притиснеш работодателите. И понеже вноските се събират заедно - по силата на личния интерес в НОИ ще отидат повече пари за пенсии и дефицитът ще намалее интензивно, а не екстензивно както правят сега.

  • 3
    Clint_Eastwood avatar :-|
    Clint_Eastwood

    [quote#1:"fras"] надежда в частните фондове.
    У нас те са си една измама. [/quote]

    Защо?

  • 4
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    МоделЪт на Световната банда, въведен от трубадура-ренегат Иван Нейков е пагубен по дифолт. Първото опитно зайче на този модел беше Чили, където хунтата на Пиночет с огън и меч експериментира монетаристките измишльотини на Милчо Фрийман от Чикагската гангстерска школа. Вторият отгърмян заек се оказа Булгаристан с послушни и лесно подкупни политици. Никъде в демократичния свят държавата не те задължава законово да пълниш частни пенсионни или здравни фондове. Виж, ако искаш доброволно, може, но насила от заплатата, това е тоталитаризЪм. Затова всички пари от УПФ и ППФ в размер на 10 млрд.лева отиват в ДОО за нулиране на дефицита, което означава освобождаване на този ресурс в бюджета на РБ като излишък и мощен инвестиционен импулс за икономиката, а не да чакате чужди инвестиции от съмнителни мафиоти или да ревете за спрените еврофондове. Само че Бъзльото от Банкя не му стискаше да промени порочния модел и така се забатачи в порочния кръг, че сега ударното звено на мрежата на олигархията и задкулисието (МОЗ) - Конституционния съд (КС) ще ви реши дилемата. Познайте как? Qui bono? Е нема по-тъпо племе от бълхарското, дошло от Ташкурган, древната столица на Бълхаристан.

  • 5
    fras avatar :-|
    fras

    До коментар [#3] от "clint_eastwood":

    1. Част от частните фондове, с български капитал, според мен, са "източени" към закъсалия бизнес на собствениците си.
    2. Други фондове, отново с БГ собственици, са инвестирали значителна част, надхвърляща законоуставените норми, от вноските в собствените си акции и облигации. Спорно е доколко тези инвестиции са ликвидни, доходоносни и т.н.
    3. Всички фондове вземат 5% такса на входа и 1 % годишно за управление на средствата. Като им четеш официалните отчети виждаш, че средногодишната доходност на тези фондове е около и под 2%. А в някои години е и отрицателна. Т.е. парите ни в най-добрия случай се запазват номинално. В най-добрия случай може би "покриват" инфлацията. Но не повече. За нас. Собствениците и фондмениджърите печелят доста прилично.
    За справка - ако инвестирате във взаимен фонд това ще ви струва под 1% от средствата на входа и примерно 0.2 - 0.5 годишно за управление.
    Ако имате повече пари, над 100 000 единици, и изберете т.н.частно банкиране, ще ви вземат по-висок процент, но само от "докараната" доходност.
    Вижте справката за последния аукцион на ДЦК на министерство на финансите. Реализирали са ги при среднопретеглена доходност от 1.76 процента. Основната част са купени от пенсионни фондове.
    Там, в коментар 11, съм направил проста сметка какво значи това за нас, осигурените.


    http://www.dnevnik.bg/biznes/finansi/2017/01/24/2905477_ministerstvoto_na_finansite_plasira_uspeshno_knija_pri/

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Тоест едва при наличието на реални цифри и показатели осигуреното лице е в състояние да направи информиран избор."

    Глупости! Има си ясни формули за изчисление, а най-вероятно и калкулатори в интернет. С наближаването на пенсионна възраст хората активно се интересуват от размера на пенсията си и могат с относителна сигурност да преценят колко ще бъде тя при двете алтернативи.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Ако личните средства на осигурените лица се прехвърлят там, то те ще влязат в обща сметка, върху която не се натрупва доходност и същата не може да се индивидуализира. "

    Сребърния фонд не може да се харчи. Въпреки липсата на техническа индивидуализация, при нулев растеж е достатъчна информацията колко си вложил и на каква заплата си се водил през годините.

    Опасносна е единствено възможността някое правителство да си присвои парите по някакъв начин, или да ги налее направо в разходопокривната система.

    И аз не подкрепям тази глупава "реформа", ама пишете глупости.

  • 8
    tukbehuk avatar :-|
    tukbehuk

    До коментар [#5] от "fras":

    Според мен, коментар №20 има по-добър подход при калкулацията.

  • 9
    chichka avatar :-|
    chichka

    Парите в УПФ не са лични и не се наследяват. Лични и наследствени са парите в ДДПО- доброволно, допълнително пенсионно осигуряване- от лични вноски и вноски от работодател. УПФ трябваше да плащат от 2012 г!!!! но и сега НОИ поема да плаща пълните пенсии, а хората с декларация прехвърлят партидата си от ППФ в НОИ, иначе трябва да получават стотинки. Така държавата прикрива кражбата на тези пари. УПФ до 2022 г ще преточат и откраднат около 20 млрд лева. Тогава ще трябва да започнат да плащат полагаемата се част/ 28%/от пенсиите на родените след 1959 г. парите няма да стигат, ще стане скандал и държавата ще поеме пасива на УПФ. Те ще престанат да съществуват, но ще са откраднати 20-тина мрд лв!!! В момента шефката на Доверие е с 200 000 лв месечна заплата, а годишния бонус е 500 000 лв-казват злите езици!!! Никой не опровергава тази информация. "Активите" на фондовете са акции на кухи фирми на баснословни цени. От 1000 000 активи я получат 1 лв, я не!!!
    Съвет. Който ще се пенсионира до 5 г да прехвърли партидите си от УПФ към НОИ, така ще получи 100% пенсия, в противен случай от НОИ 72% пенсия, останалото от УПФ?????
    Двамата Ивановци- Костов и Нейков наложиха тази система след като вече Максуел беше прилапал и източил 4 подобни фонда в UK.....
    Лошото е, че със срутването на ЧПФ хората ще се огледат и ще хукнат към банките....

  • 10
    fras avatar :-P
    fras

    До коментар [#8] от "tukbehuk":

    Моята е изключително опростена. За да е лесно разбираема и за неспециалисти.
    За да е напълно коректна сметката освен удръжките и доходността трябва да се отчете и въведе и дисконтов фактор за бъдещата инфлация и т.н. Ако се отчетат всички фактори и се си изчисли нетната настояща стойност на натрупаните в края на периода суми със сигурност ще се окаже, че тя е по-ниска от внесените осигуровки.
    Т.е. тази схема на спестяване не запазва стойността на внесените суми.
    Обнадеждаващото в случая е, че сме задължени да внасяме незначителни суми в тези фондове. С тях и без тях - все тая.
    А прави ли Ви впечатление, че резултатите от прегледа на активите на тези фондове е в пълно затъмнение, вкл. и медийно.
    За банките се говореше, уж гипрегледаха, дадоха от БНБ официално становище.
    За пенсионните дружества направихе съобщение от КФН, че удължават срока. И нищо повече. нито някой казва нещо.
    А интересното е, че и никой не пита.
    А там поне два, сравнително малки фонда, да напълно декапитализирани, т.е. ограбени.
    Други поне два имат доста дискусионни инвестиции в свързани със собствениците предприятия.
    Въобще там е много мътна работа. Дано не стане и кървава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK