Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 1 фев 2017, 13:56, 12527 прочитания

Пенсионната реформа – ясен път или задънена улица

Бъдещето на системата е в ръцете на конституционните съдии, които в момента са последният пристан за съхранението правата на осигурените лица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Измина повече от една година след мащабния опит за реформа в пенсионната система с последните изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2015 г. Промените бяха придружени и с приемането на един подзаконов нормативен акт, чието заглавие малцина са в състояние да запомнят и произнесат – Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "гарантирани вземания на работниците и служителите". Създадоха се нови субективни права за осигурените лица, изразяващи се във възможността да променят формата на осигуряване, прехвърляйки средствата си от пенсионноосигурителните дружества към съответните държавни фондове.

Какво се случи оттогава? Първо, заваляха жалби на граждани до омбудсмана за съществени пропуски в новата уредба, вкл. искания за сезиране на Конституционния съд (КС). Не закъсня и ответната реакция на частните пенсионни дружества, които сезираха ВАС с искане за отмяна на наредбата като незаконосъобразна. Омбудсманът заяви, че ще се бори със съществуващите непълноти и неясноти в новата законова уредба чрез инициирането на законодателни промени, а накрая ВАС отправи искане до КС за установяване на противоконституционност на основополагащи за реформата законови текстове – чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 КСО.


Резултатът – конституционните съдии допуснаха за разглеждане по същество искането на ВАС и към момента се очаква постановяването на решение, което да реши съдбата на пенсионната война. В какво обаче се изразява същността на реформата и може ли да има реално отражение върху осигурените лица?

Остър завой

Приетите през август 2015 г. промени противопоставиха две несравними по естеството си системи на осигуряване – разходопокривна и капиталова. Законодателят направи остър завой в регулаторната рамка на пенсионното осигуряване, с който осигуряването в универсалните и професионалните пенсионни фондове (УПФ и ППФ) от страна на гражданите вече не е задължително. Това представлява крачка назад от направената през 2000 г. реформа по модела на Световната банка, чиято основна цел беше да се ограничат последиците от влошаващата се демографска структура, съответно финансовото ѝ измерение в държавното обществено осигуряване (ДОО). Характерно за ДОО е, че за да бъде в равновесно положение, е необходимо във всеки един момент размерът на направените вноски да бъде равен на размера на изплатените пенсии, което при сегашните условия в България (а и в световен мащаб въобще) поставя съществуването му пред изпитание.



Този недостатък даде "живот" на тристълбовия пенсионен модел, което не само привлече чуждестранни инвестиции в страната и акумулира значителни средства по индивидуалните партиди на осигурените лица, но позволи и натрупването на значителен регулаторен опит и практика. Това даде шанс за развитие на капиталовите схеми, в които
пенсията на всеки участник се определя пропорционално на осигурителния му принос и е функция на доброто управление от пенсионните дружества на акумулираните средства в индивидуалната му партида.

Промените предвиждат възможност осигурените в УПФ лица да прехвърлят индивидуалните си партиди във фонд "Пенсии", съотв. във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", не по-късно от 5 г. преди достигането на пенсионната възраст и при спазването на други условия. Осигурените в ППФ също могат да прехвърлят средствата си във фонд "Пенсии", но само еднократно. Остава отворен въпросът защо в първия случай е предвиден ограничителен срок, в рамките на който осигурените в УПФ лица могат да осъществят правото си на избор, а във втория случай такъв срок липсва. Не е ясно и как са определени тези 5 г. преди достигането на пенсионната възраст, защото едва към момента на пенсионирането се изчислява, респ. става известен, размерът на пенсията, отпускана от ДОО и от частния пенсионен фонд.

Тоест едва при наличието на реални цифри и показатели осигуреното лице е в състояние да направи информиран избор. Това прави широко прокламираната "възможност за свободен избор", съгласно мотивите към измененията на КСО, в действителност заблуждаваща и неприложима, което бе и една от причините омбудсманът да предложи въвеждането на легално определение що е то "информирано съгласие". Тълкуването на двете разпоредби налага извода, че осигурените в УПФ лица имат право неограничен брой пъти да прехвърлят спестяванията си (при спазването на предвидените условия), докато тези в ППФ могат да направят това един-единствен път. Не става ясно каква е законодателната логика за подобно ограничаване в правата на равнопоставени субекти, но във всички случаи това не бива да се допуска в нито една сфера на обществения живот.

Рискове

Съществени икономически рискове за гражданите и предпоставки за накърняването на имуществените им права крие и многократното прехвърляне на средствата между частните пенсионни фондове и държавата. Капиталовото натрупване във втория стълб има смисъл, ако се извършва от самото начало на трудовата кариера на осигурените лица и продължи последователно през целия период на тяхното осигуряване до момента на пенсионирането им. В капиталовите схеми солидарността не е фактор – от съществено значение е личното участие за дълъг период от време, през който средствата на лицата се инвестират и реализират доходност. Поради това участието в капиталов стълб от време на време, за година, две или пет, при което средствата на осигуреното лице се прехвърлят в държавен фонд, управляван и разходван по коренно различен начин, би донесло по-скоро загуби, отколкото ползи. Това осуетява заложената цел на втория стълб да осигури адекватно равнище на заместващия доход.

Новите текстове не срещнаха подкрепа и в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която предостави свое становище по казуса. Според експертите приетите промени създават възможност "финансови средства от частноправния оборот () да се прехвърлят към публичните финанси". Несъмнено средствата на осигурените лица не са публични, а са "техни собствени средства", посочва комисията, според която се създават законови механизми спестяванията на гражданите да бъдат "погълнати" от публичен фонд в противоречие с практиката на КС.

Второ, КЗК засяга и въпроса за доходността, която тези средства ще носят на осигурените лица, като се акцентира на потенциалната възможност за "негативни ефекти в пряк ущърб на потребителите (осигурените)". Разбира се, подобни съображения са съвсем логични предвид липсата на индивидуални партиди в Сребърния фонд. Ако личните средства на осигурените лица се прехвърлят там, то те ще влязат в обща сметка, върху която не се натрупва доходност и същата не може да се индивидуализира. Следва да се обърне внимание и на факта, че след преместването на средствата от УПФ в Сребърния фонд отпадат принципите и строгите нормативни изисквания относно управление средствата на осигурените лица, залегнали в КСО.

Комисията за финансов надзор (КФН) е призвана да защитава интересите на осигурените във всички пенсионни схеми, но същевременно няма контролни правомощия спрямо Сребърния фонд.

Стълкновението продължава

Проблемите обаче не свършват дотук, а стълкновението между първия и втория стълб продължава. Промените предвиждат, че индивидуалният коефициент при определянето размера на пенсията няма да се намалява за периодите, за които натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в УПФ са прехвърлени в Сребърния фонд. Това на практика ще даде "стимул" на всички осигурени в УПФ да "изберат" прехвърляне на индивидуалните си партиди към ДОО, "спасявайки се" от намаляването на коефициента. Прави впечатление и едновременното повишаване на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и отмяната на предвиденото увеличение на вноската за УПФ от 5 на 7%, което увеличение беше предвидено още през 2010 г., но не видя бял свят поради преждевременната му отмяна. За жалост държавата обрича пенсионноосигурените лица на неадекватен подход, намалявайки осигурителната вноска за тяхната допълнителна пенсия, съотв. завишавайки вноската за ДОО, където пенсионният доход е силно зависим от политическата и демографска конюнктура.

Грешно е държавата, преследвайки краткосрочни фискални резултати, да се опитва да разруши изградения за почти две десетилетия тристълбов пенсионен модел. Неговата философия се изразява в това, че отделните елементи на пенсионната система следва да се надграждат и допълват взаимно и не трябва да се възприемат като алтернативни, а още по-малко като конкурентни помежду си. Навсякъде, където съществува осигуряване и в капиталови, и в солидарни схеми, те са допълващи се, а не алтернативни една на друга, и българските граждани не би следвало да бъдат поставяни в условия на избор между тях.

Истинските проблеми на осигурителната система в България се крият не в изградената пенсионна структура, а в извършването на работа без трудови договори, липсата на редовни осигуровки върху реалния размер на възнагражденията, ниската събираемост на осигурителните вноски и др. За съжаление през годините не можем да се похвалим с нищо друго освен с осъзнатост на предизвикателствата, широко обществено дискутиране и евентуално предприемането на половинчати мерки.

Обективният анализ показва, че промените в пенсионноосигурителната система нямат ясна визия, а са мотивирани по-скоро от желанието за компенсиране на хроничния дефицит в ДОО, който за 2017 г. е планиран да надхвърли 4 млрд. лв. Дори това да доведе до някакъв положителен фискален резултат в следващите няколко години, то ще е за сметка на правата и интересите на осигурените лица за в бъдеще. И докато сметката винаги я плащаме ние, то бъдещето на системата е в ръцете на конституционните съдии, които в момента са последният пристан за съхранението правата на осигурените лица. Alea iacta est (от латински "Жребият е хвърлен" - бел. ред).

Авторът е от адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3798 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 3096 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Скритото минало на "Народната" република

Апогеят на престъпната, садистична разправа с елита на българската държава е "кървавият четвъртък" на 1 февруари 1945 г.

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10