Скритото минало на "Народната" република

Апогеят на престъпната, садистична разправа с елита на българската държава е "кървавият четвъртък" на 1 февруари 1945 г.

Първи състав на Народния съд в София, с председател Богдан Шулев.
Първи състав на Народния съд в София, с председател Богдан Шулев.
Първи състав на Народния съд в София, с председател Богдан Шулев.
Първи състав на Народния съд в София, с председател Богдан Шулев.

От текст на Явор Генов в сайта "Българска история"

Миналото е онази част от битието ни, която определя какви сме или по-точно какви сме били, за да сме такива днес. Няма сила на света, която може да го скрие. Ако бъде изменено, отречено, деформирано и впрегнато, така че да служи на даден интерес в настоящето, то се превръща в лъжа, водеща до духовно отравяне на общността, която го споделя. Пример за това е времето от 1944 до 1989 г. − една епоха, наложила своята воля чрез сила, останала в нашата историография с названието "социализъм".

9 септември 1944 г. - с нахлуването на Червената армия в България и събуждането на политическите и партизанските звена на комунистите, на власт идва Отечественият фронт. Основни психологически оръжия на новата власт за установяване на контрол са да вмени вина у българите, че заедно с Германия сме разпалили Втората световна война, да нарече идеала ни за национално обединение шовинизъм и не на последно място да обвини политическия, военния, икономическия и интелектуалния ни елит за всички "страдания на българския народ".

Разправата със стария режим и неговата история обхваща не само елита на България, но слиза и на битово и селско ниво – убивани са свещеници, горски стражари, полицаи, учители, представители на местната власт и др., които с изпълнението на задълженията си са пречили на партизанските движения на комунистите. В крайна сметка Трайчо Костов и Георги Димитров решават да сложат край на "революционната чистка" през октомври 1944 г.– властите оправдават безразборните убийства като ги наричат "справедлив народен гняв".

Броят на жертвите от септември-октомври 1944 г. варира между 8000 и 30 хил. души, убити без съд и присъда. За да се легитимира "възмездието" на новата власт над стария "буржоазен", "монархофашистки" режим, е създаден Народен съд. Той започва да функционира през декември 1944 г. и продължава до април 1945 г., а резултатите от неговата дейност са: подсъдими над 11 хил. души, осъдени 9155 души, от тях 2730 на смърт, а 1305 на доживотен затвор.

Апогеят на престъпната, садистична разправа с елита на българската държава идва на 1 февруари 1945 г. Този ден остава в историята като "кървавият четвъртък" − екзекутирани са бивши министри, регенти, царски съветници и депутатите от 25-ото Народно събрание. Сред екзекутираните са княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис III), проф. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и др.

"Благодарение" на Народния съд България се нарежда на челно място по брой смъртни присъди сред всички държави, в които се провеждат трибунали след Втората световна война Историческите събития през втората половина на 40-те години на XX век са сред най-непознатите, "скрити" страници от нашата история, чийто апогей е "Народният съд".

70 години след извършването на геноцида миналото излиза на бял свят. Но грехът, който имат правителствата, управлявали след 1989 г. е, че не обърнаха нужното внимание на комунистическия режим и престъпните му деяния. Той трябваше да заеме важно място в образователната ни система, да бъде обект на множество дискусии, които да изяснят неговата същност и действия, така че днес ние, "децата на прехода" да познаваме и осъзнаваме по-добре близкото ни минало.

С престъпна апатия се отнесоха и народните представители от 43-то Народно събрание към предложението престъпленията на комунизма да бъдат изучавани в училище. Но това не учудва никого За 25 години "декомунизацията" не се състоя (и вероятно няма да се състоискоро), защото политическият ни елит произлиза от мрачните недра на "скритото минало" – за това и до днес то умишлено остава скрито.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


30 коментара
  • 1
    galindimov avatar :-|
    galindimov

    Срамота е да се замита под килима толкова огромно петно в историята на България. Срамота е да не се знае кои са и какви са били не само 'романтичните' Гошо Тарабата (Димитров), Вълко Червенков и сие. Но е срамота да не се знае и дискутира как този строй, как тази държава се обръща с краката нагоре, най-вече кои са били тези хора и чии интереси са пазили. Българските? Едва ли? Незнанието е това, което все още пази другарите и другарките отБСП от тотален колапс. Срамота.

  • 2
    zbs44514268 avatar :-|
    zbs44514268

    Историята не е прост набор от факти, а процес от причини и следствия.Хубаво е и Народният съд да се изучава като следствие и се изясняват причините.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Защо изтъквате присъдите над депутати и министри?

    И тогава, и сега, има много депутати, които заслужават подобни присъди за родоостъпничество.

    Ако се гледа през призмата на тогавашните хора, националната катастрофа е достатъчно оправдание за наказание над политиците, които са я предизвикали.

    Много по-важно е в такива статии да присъстват имената на интелектуалци и предприемачи.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    А Потсдамският трибунал? А избесените японски военни, политици, дипломати? Победителите не ги съдят. Избилият между 300 хил и 500 хил цивилни японци при бомбардировките на японски градове командващ авиацията на САЩ ген Харис казва: Ако не бяхме победили, щяха да ме обесят като военопрестъпник.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    А Потсдамският трибунал? А избесените японски военни, политици, дипломати? Победителите не ги съдят. Избилият между 300 хил и 500 хил цивилни японци при бомбардировките на японски градове командващ авиацията на САЩ ген Харис казва: Ако не бяхме победили, щяха да ме обесят като военопрестъпник.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Извинявам се за повторението - клисав интернет... Не може от днешните обществено-политически нагласи да съдим миналото. На педя сме да изкароме националните ни герои терористи. Ами Чърчил, който предаде страната ни на Сталин? Поинтересувайте се как ген. Франко помири испанците. Там сега никой не дели обществото на комунисти и фашисти.

  • 7
    beky avatar :-|
    beky

    Много манипулативен текст.
    Едно братоубийство си е братоубийство, както и да се премятат костите на жертвите и палачите.

    И, моля, на отстраните тенденциозните неточности:

    - България става Народна република след референдума на 8.9.1946 г. Дотогава е Царство България и присъдите на Народния съд са издадени в името на Н.В. цар Симеон ІІ;
    - Наредбата-закон за съдене и т.н. е приета ЕДИНОДУШНО от състава на министерския съвет на 30.9.1944 г. Министър-председател е Кимон Георгиев (Звено) и освен членове на БРП (комунисти), има министри от на Звено, от БЗНС Ал. Стамболийски (Никола Петков), от БРСДП, от Радикал-демократическата партия и независими интелектуалци.

    Само за съпоставка: във Франция от юли до септември 1944 г са избити без съд и присъда около 20 000 колаборационисти, вкл. героят от ПСвВойна маршал Петен и четири пъти министър-председателя на Франция Лавал.
    Свиканият по-късно Висш съд по правосъдие издава до 1951 г. 6763 смъртни присъди.

  • 8
    vladimirpopovbg avatar :-|
    vladimirpopovbg

    До коментар [#7] от "beky":

    Znachi izliza che ot imeto na Zarstvo Bulgaria, "Az, Simeon II, osujdam na smurt chicho si Prinz Kiril....."
    Ama che absurd!
    Tova s Zarsto Bulgaria i NR Bulgaria njama nikakvo otnoshenie kum prestupnite ot 1923 g. nasam i do dnes komunisti i tehnite deza i vnuzi, koito se gotvjat pak da ni upravljavat.
    Kato najma lustrazija (ne govorja za razsrtel na komunisti, a samo za lustrazija), shte e taka.....

  • 9
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    До коментар [#5] от " D-r D ": Да не пропуснете, в САЩ бият негрите, ако не всеки ден, то през ден. Колкото до победителите, булгаристанските комунисти и техните съратници не са побеждавали никого, руските окупатори да бяха, има смисъл тия приказки. България не е била във война със СССР, докато последния не я обявява. Разсекретените преговори Молотов- Рибентроп, показват че катастрофата(съветските апетити) е била неизбежна, но поне са я отложили с няколко години. Колкото до Чърчил, ако българите имаха топки като финландците, биха могли да разчитат на помощ и уважение. Веднъж роб, роб доживот.

  • 10
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    До коментар [#7] от " beky Е хайде сега, нали не твърдите, че пред дулата на съветските танкове, някой си е помислил, че може да гласува против чистката, без в най-добрия случай да го самоубият. Звенарите btw, имат сериозни връзки с разузнаването на една "братска" нам страна. Примерът ви с Франция, не е коректен, България не е превзета и окупирана държава, съответно за колаборационисти и дума не може да става, присъединяването към тристранния пакт, ако не друго, отлага съветската окупация с няколко години. Също така прилагайки прогимназиална математика, може да проверим какъв процент от населението на Франция са екзекутираните и да сравним със съответните проценти у нас. Да не пропускаме и факта, че французите имат доста сериозен процент левичари, които както и родните са се борили за мир(саботирали с всякакви средства борбата с Хитлер, докато последния не напада СССР). Та същите пацифисти-партизани не пропускат в първите дни на вакуума след освобождаването, да поликвидират, къде колаборационисти, къде разни други чужди нам елементи. За късмет на Франция, СССР не стига дотам, иначе вместо 20000, щяха да са два милиона. И на последно място, присъдите (много от тях постфактум) били издавани в името на царя, вие сериозно ли, остава да кажете че ги е подписвал( няма спор, продажен мошеник и комарджия, ама все пак е бил непълнолетен), ако следваме вашата логика, смъртна присъда с надпис: В името на Христа, отменя шестата заповед. Преди да пишете- мислете!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал