Памет за Цветан Тодоров

Знаменитият литературовед, антрополог , историк на идеите и есеист почина на 77-годишна възраст

Цветан Тодоров
Цветан Тодоров    ©  Надежда Чипева
Цветан Тодоров
Цветан Тодоров    ©  Надежда Чипева

Син на известния библиограф проф. Тодор Боров, той още 24- годишен успява да емигрира във Франция, където разгръща таланта си, неспъван от оковите на комунистическата цензура и на "реалния социализъм", който той по-късно ще характеризира като "школа по нихилизъм, способна да убие всеки идеалистичен порив".

Цветан Тодоров се смята за един от най-влиятелните френски и европейски мислители на нашето време. Беше признат не само като голям изследовател хуманитарист, а, особено през последните трийсет години - и като почитана морална фигура и авторитет. Написал книгите си във Франция и на френски език, той беше несъмнено един от най-известните и уважавани българи по света, жива връзка между българската и френската култура.

Името на Цветан Тодоров става известно през 60-те години като част от възхода на френската хуманитарстика, на структурализма и семиотиката и се свързва тясно с една от най-влиятелните фигури в нея тогава - легендарният Ролан Барт, с когото основава списание 'Поетики". Особено ценени са изследванията на Тодоров върху руския формализъм и особено Михаил Бахтин.

През 80-те години той насочва вниманието си към историята на идеите. В книгата си "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия" третира въпроса за сблъска между културите и характера на колониализма като форма на насилие над другия. Следвайки Михаил Бахтин, Тодоров извежда като алтернатива идеята за диалога като "такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект".

Централна категория в мисленето на Тодоров заема отговорната и свободна човешка личност, която е способна на съпротива дори при най-страшни и екстремни обстоятелства, и при нацизма, и при комунизма. "Винаги е възможно да останеш човек", казва Тодоров в едно свое прочуто есе. Разобличаването на тоталитарзима във всичките му разцветки, както кафявите, така и червените, е централна тема за Цветан Тодоров през последните десетлития. Той бе сред първите, които предупредиха, че демоните не са победени завинаги, ектремизмът се възпроизвежда благодарение на дълбоко вкоренени дефекти в мисленето на съвременния човек.

Едно от доказателствата, че доброто е възможни дори при трагични обстоятелства, е спасяването на българските евреи, за което говори е предговора на сборника с документи "Крехкостта на доброто" (превод на френски Мари Врина и Ирена Кръстева).

До последно Цветан Тодоров бе сред най-трезвите гласове в европейската култура като под различни форми предупреждаваше за опасността надигащата се ксенофобия и егоизъм. "Борбата срещу фанатичния джихадизъм трябва да става без да жертваме принципте си. Врагът е не само външен, той е и вътрешен, крие се в демоните, които ни подтикват да заприличваме все повече на терористите, уж за да им се противопосравяме по-ефикасно."

Срещнах за първи път Цветан Тодоров благодарение на Блага Димитрова и Йордан Василев. Познаваше се добре с Богдан Богданов още отпреди емграцията си, много го ценеше и обичаше. От следващото поколение български интелектуалци беше близък и с Александър Кьосев. Беше сърдечен, топъл, прекрасен, един голям дух и един голям човек. Дълбок поклон!

Още от Капитал