Цената на прозрачността

адв. Александър Кашъмов

Цената на прозрачността

Опитите да бъдат преборени по съдебен ред неоснователните тайни на властта вече струват от 2000 лв. нагоре

10302 прочитания

адв. Александър Кашъмов

© Красимир Юскеселиев


Зачестиха случаите, в които институциите, срещу които са заведени дела заради отказан достъп до информация, претендират разноски в размер на възнаграждение за юрисконсулт. Още по-проблематично е, че съдилищата действително присъждат тези разноски. Докато през миналото десетилетие случаите на поискани и възстановени разноски под формата на юрисконсултски възнаграждения бяха рядкост, днес това е практика.

Министерства, агенции и общини охотно искат да им бъдат присъждани такива суми срещу журналисти, неправителствени организации и граждани, без да държат сметка, че прозрачността и отчетността са принципи в работата на администрацията, а правото да се иска достъп до обществена информация е гарантирано с конституцията.

Тъй като в закона липсва яснота какви суми да се присъждат (юрисконсултите не получават отделно възнаграждение за всяко дело), съдилищата се ръководят от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. По дела без материален интерес до края на октомври 2016 г. минималният адвокатски хонорар беше 300 лв. на съдебна инстанция, а след това нарасна на 500 лв.

Това означава, че журналистът или гражданинът, пожелал да потърси защита на правото си на достъп до обществена информация, освен че трябва да плати своята правна защита, при загубване на делото следва да плати още 1000 лв. за юрисконсулт пред двете инстанции. Така в тези случаи опитите да бъдат преборени по съдебен ред неоснователните тайни и да се разкрият пред обществото нередностите и корупцията във властта струва на всеки пробвал се минимум 2000 лв. при минимална работна заплата в страната от 460 лв.

Като добавим обстоятелството, че за журналистите събирането на информация и разпространяването й е всекидневие, стигаме до неизбежния извод, че информирането на гражданите как избраните от тях политици и държавните служители си вършат работата, се оказва доста скъп лукс.

В допълнение се явява и неприятният момент, че заведените през лятото на 2016 дела пред Върховния административен съд (ВАС) като втора (касационна) инстанция се насрочват най-рано за средата на 2018. Т.е. информацията, достъп до която се иска, се оказва "поизстинала" след тригодишна успешна съдебна битка. За сметка на това обаче неуспехът, както виждаме, струва скъпо.

Десетки хиляди лева за гарантирано право

Докъде ще стигне новата форма на цензуриране на защитата на основното право на достъп до информация, предстои да видим. Наскоро състав на ВАС осъди сдружение Национално движение "Екогласност" да плати на АЕЦ "Козлодуй" 12 000 лева за адвокатско възнаграждение, загдето е дръзнало да иска участие в правния спор законно ли е да се удължава срокът за експлоатация на двата ядрени реактора без екооценка. С първоинстанционното решение по същото дело, влязло в сила, ВАС е осъдил друго сдружение да заплати на спечелилата делото страна адвокатски хонорар от 30 000 лв. На втора инстанция то е осъдено да плати още 18 000 лв.

По делото остава неясно как е изчислен въпросният адвокатски хонорар. Какво общо има искането на гражданските сдружения да се извърши предписаната в закона процедура по ОВОС с пазарната стойност на ядрените реактори (вече стари и преминали срока си на експлоатация)? И дали не следва стъпката да бъде начисляван хонорар по делата срещу откази да бъде предоставена информация за мегапроектите "Южен поток" и АЕЦ "Белене", обвити в тайна и съмнения за корупция, на основата на стойността на проектите? Какъв по-удачен начин наистина хем да се пази в тайна от обществото какво се случва и как управляващите харчат парите на данъкоплатците или пък ги обвързват с дългове, хем да смажат безмилостно всеки опит на критиците да питат и искат отчет!

Какво би попречило утре Центърът за спешна помощ да поиска от разследващия журналист Генка Шикерова хонорар, изчислен на основата на стойността на договорите за обществена поръчка, достъп до които е поискан? (А вече е започнало присъждане на разноски от градския административен съд в София по това дело, което буди въпроси.)

Съдействие от Конституционния съд

Темата за разноските по съдебни дела, особено в сферата на административното правосъдие, е обсъждана през годините от Конституционния съд и висшите съдебни инстанции. През 2007 г. КС отхвърли искането на омбудсмана да обяви за противоконституционна разпоредбата, която предвижда право публичната институция да претендира гражданинът жалбоподател да й плати разноските по делото, включително за адвокат, когато жалбата е отхвърлена от съда.

Според КС аргументите на омбудсмана, че не е справедливо гражданите жалбоподатели да бъдат осъждани да плащат такива разноски, изразяват "присъщо на социалното инженерство разбиране", предлагат "уреждане на "безплатно" за жалбоподателя производство" и в крайна сметка произтичат от "ранно либералното и съвременното либертарианско схващане за антиномията на държавната власт и свободата на индивида".

През 2010 г. Общото събрание на ВАС приема, че в разноските, възлагани на загубилите делото, следва да се включва адвокатски хонорар и в случаите, в които защитата се е осъществявала от юрисконсулт, тъй като това е предвидено в Гражданскопроцесуалния кодекс. През 2016 г. КС отхвърли искане на омбудсмана да обяви за противоконституционна разпоредбата в ГПК, според която адвокатско възнаграждение се дължи и в случаите, когато защитата е била поета от юрисконсулт. Отхвърлени бяха аргументите на общите събрания на Върховния касационен съд и ВАС, според които осъждането да се платят разноски, каквито не са плащани (т.е. за юрисконсулт), противоречи на правните принципи и конституцията.

"Неправомерно поведение"

В практиката се застъпва становището, че отговорността за разноските е обективна и невиновна. Приема се още, че има обезщетителна функция, че се възстановява сумата, с която страната е обедняла заради неправомерното поведение на другата страна. На това разбиране противоречи до известна степен становището, че "не е отговорност за вреди", но е изградена върху "разбирането за неоснователно предизвикан правен спор" и е "своеобразна санкция за това".

Тезата, че някой се обезщетява чрез присъждането на разноски по делото, е най-малкото спорна. Подаването на жалба срещу административен акт, за който жалбоподателят смята, че е незаконосъобразен, е право, гарантирано с конституцията (чл.120, ал.2). Т.е. няма как да представлява "неправомерно поведение" упражняването на основно, гарантирано с конституцията право.

Проблематично е и схващането, че обръщането към съд, за да реши един правен спор, нанася вреди на насрещната страна. В културологично отношение този възглед е по-характерен за народите от Изтока, където изнасянето на един спор извън родовата или племенната общност, особено пък пред съдебен орган, е нежелателно и позорящо. С други думи, колкото повече воденето на съдебни дела става част от всекидневието, както е в цивилизованите държави, толкова повече и разноските по тях се приемат за обичайни разходи, а не за извънредни, причинени от някакви вредители, решили да ощетяват племенното общество чрез обръщане към съд. Калкулирането на съдебни разноски в обичайния случай е като калкулирането на разноските за фризьори, бръснари и др. подобни.

Отдалечаване от Европа

Безспорната концепция относно съдебните разноски е, че те са предвидени в закона (т.е. това е техният източник, а не принципът за обезщетяване на вредите) и че са средство срещу злоупотребата с право на съдебна защита. Това обаче изисква да се преценява дали е извършена злоупотреба с право, а не презумпцията, че щом някой е загубил делото, значи е виновен за завеждането му (или въобще за това, че се е защитавал).

Това положение е още по-важно, когато става въпрос за основните права, регламентирани с конституцията. Тук основната идея е, че тяхната защита именно трябва да е безплатна. Тази концепция е снета в процедурата на Европейския съд по правата на човека, в която не се предвижда плащане на първоначална съдебна такса от жалбоподателите, както и на конституционните съдилища в европейските държави, които разглеждат индивидуални жалби (България не е сред тях).

Действащата в България концепция се отдалечава от тези достижения на демокрацията. Нещо повече, след като се отхвърлиха дори очевидните аргументи, според които осъждането да се плаща адвокатско възнаграждение за юрисконсулт въвежда недопустима привилегия и представлява "неоснователно обогатяване" (становище на ВКС), то явно пътят, който се следва, е в друга посока. В посока, в която добросъвестно опиталият се да потърси защита на свое основно право, но по една или друга причина - например поради липса на доказателства или процесуално недоглеждане, загуби делото, се оказва двойно наказан и чрез възлагане на разноски.

Само тази явна злоупотреба с право може да обоснове търсене на разноски от загубилия делото жалбоподател, ако въобще за този кръг права това е необходимо.

адв. Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация"

Зачестиха случаите, в които институциите, срещу които са заведени дела заради отказан достъп до информация, претендират разноски в размер на възнаграждение за юрисконсулт. Още по-проблематично е, че съдилищата действително присъждат тези разноски. Докато през миналото десетилетие случаите на поискани и възстановени разноски под формата на юрисконсултски възнаграждения бяха рядкост, днес това е практика.

Министерства, агенции и общини охотно искат да им бъдат присъждани такива суми срещу журналисти, неправителствени организации и граждани, без да държат сметка, че прозрачността и отчетността са принципи в работата на администрацията, а правото да се иска достъп до обществена информация е гарантирано с конституцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    За съжаление са неадекватни и законодателството ни и съдебната практика. Ако продаден нещо на някой за 1млн. веднага плащаш 200 хиляди. ДДС. Ако някой не ти плати, още близо 100 хил. за адвокат и съдебни разходи. Ако загубиш на 3та инстанция и си потъпрпевш - си платил близо 500 хиляди за тоя дето духа и освен че са те завлекли с 1 млн! Няма Такава държава!

  • 2
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    До коментар [#1] от " Molotov ": За огромно съжаление дори да спечелиш на 3-та инстанция пак си назад с 1.5 млн - това е Големия проблем... Минали са много години задължената фирма е собственост на някой маргинал и т.н.

  • 3
    nikistoyanoff avatar :-|
    Николай Стоянов

    Статията е едностранчива, поради което е некоректна. Нека вземем предвид, че се иска всякаква информация, която не е обществена. По реда на ЗДОИ се правят искания, които не са свързани с целта на ЗДОИ. В тези случаи се водят дела, които черпят от ресурса на задълженото лице.

  • evpetra

    До коментар [#3] от "Николай Стоянов":

    Значи информацията за Белене не е обществена, така ли?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход