Мнения Daily - "Топлофикация София" е огромно парче минало и партийна хранилка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - "Топлофикация София" е огромно парче минало и партийна хранилка

Авария може да се случи навсякъде и по всяко време, но в случая става дума за закономерност - това предприятие е отдавна мъртво. Никаква ефективност, никакъв пазарен подход, изнудване на потребителите, загуби, кражби и партийни назначения.

Мнения Daily - "Топлофикация София" е огромно парче минало и партийна хранилка

И още: Проблемът на "Да, България" се оказаха съюзниците; Кучи синове – ама наши...

15771 прочитания

Авария може да се случи навсякъде и по всяко време, но в случая става дума за закономерност - това предприятие е отдавна мъртво. Никаква ефективност, никакъв пазарен подход, изнудване на потребителите, загуби, кражби и партийни назначения.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Когато фалира КТБ, се оказа, че почти всички пари на дружеството са там - близо 80 милиона.

Топло-студено

"Топлофикация София" е огромно парче минало и партийна хранилка

От коментар на Иван Бедров за "Дойче веле"

Огромно, скъпо, неефективно и не топли - що е то? "Топлофикация София" е отговорът. Дружеството твърди, че преди седмица е преживяло най-голямата авария в историята си, а огромна част от хората в София преживяват вероятно най-студените дни по домовете си.

Авария може да се случи навсякъде и по всяко време, но в случая става дума за закономерност - това предприятие е отдавна мъртво. Никаква ефективност, никакъв пазарен подход, изнудване на потребителите, загуби, кражби и партийни назначения. При такава формула въпросът не е какво е предизвикало аварията, а защо чак сега системата започна да се разпада.

Миналата събота токов удар вади от строя две помпи в по-високите източни райони на София. Водата тръгва назад по тръбите заради гравитацията. Това повишава налягането и започва каскада от аварии - спукани тръби и течове из целия град. Така най-кратко звучи обяснението на фирмата.

"Топлофикация София" е класически пример за огромно парче минало, което необяснимо как е оцеляло чак до 2017 година. Докато в други градове подобни дружества бяха приватизирани и модернизирани - например в Пловдив с EVN, софийското продължава да бъде партийна "баница", от която едни верни кадри просто получават заплати, а други верни кадри сключват договори за различни доставки. А картината е отчайваща. Десетки милиони годишна загуба - за тази са планирани 35 милиона. Почти никаква модернизация. Задълженията на дружеството са за над 600 милиона лева.

Кому е изгодно всичко това? Не е изгодно и за всички данъкоплатци, които по един или друг начин компенсират загубите, дори и да не ползват услугата. Изгодно е обаче за управляващите дружеството - в общината това е ГЕРБ, а в краткия период, когато собствеността се озова в ръцете на държавата, това беше БСП. Когато фалира КТБ, се оказа, че почти всички пари на дружеството са там - близо 80 милиона. Не е ясно обаче как всичко това не рухна по-рано.

-----------------

Нито един от базовите проблеми не може да бъде решен, ако го анализираме през призмата "ляво-дясно".

Дясно на борд

Кучи синове – ама наши...

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Разговорът в плоскостта "ляво-дясно" не работи от години. В смисъл – не ни снабдява с маркери, с помощта на които да се ориентираме в действителността така, че да не сме вечно в бандарлъците, оглеждайки се за глигани. В следвоенните десетилетия "ляво" означава високи данъци, силна държавна регулация, законово облагодетелстване на профсъюзите и на работниците. "Дясно" пък е равно на ниски данъци, слаба държавна регулация и отмяна на законовите привилегии на профсъюзите.

Хайде сега да видим: спорът по тия неща ли е спорът, в който участваме днес? Отвращава ли ни Путин, понеже е ляв (иска високи данъци)? Втрещени ли сме от Тръмп, понеже е десен (иска ниски данъци)? Не приемаме БСП, защото иска високи данъци или защото е инструмент на руските амбиции и съюзник на олигархията? Отхвърляме ГЕРБ, защото искат ниски данъци – или защото те СА олигархията?

Нито един от екзистенциалните проблеми – както български, така и световни – не може да бъде решен, ако го анализираме през призмата на "ляво-дясно". Напротив: ако подхождаме към всичко по този антикварен начин, не само не решаваме никакъв проблем, но неминуемо изпадаме в ситуацията злостно да се изпокараме помежду си.

Ето ви за пример "дискусията" във фейсбук след обявяването на коалицията на "Да, България" със "Зелените" (давам резюме): "Зелените" са леви, следователно – проруски; следователно "Да, България" са същите; следователно най-конструктивното, което можем да направим, е – завинаги да скараме "Да, България"/"Зелените" с "Нова република"/ДСБ. Защото едните са леви, а другите – десни; и следователно са априорно врагове." Чий проблем решава тази дискусия? Проблема на Тримата шишковци, разбира се, които не искат в парламента да си имат работа нито с Христо Иванов, нито с Радан Кънев, нито с опитни революционери като "Правосъдие за всеки" и най-малко – с калени улични воини като "Зелените".

Нашият проблем е по-важен: да си върнем държавата от мафията. Дърдоренето по темата "кой е по-най-десен", нещо повече, се окуражава и стимулира именно от участниците в олигархията, защото отвежда цялата енергия встрани от основния проблем: тяхното премахване от властта и от обществените ресурси. Приемането на тезата "който е по-най-десен – той е по-добър" директно води до капана, отдавна заложен от идеолозите на Института за десни политики, който капан представлява следната семпла логическа конструкция: Бойко Борисов е най-десният човек в България; следователно колкото си по-близо до него, толкова си по-десен (т.е. по-правилен). А колкото си по-далеч от него – толкова си по-ляв (дефектен).

Е, как при това положение – ако изначално си приел да участваш в разговора "кой е по-най-десен" – да застанеш срещу групировката ГЕРБ? Нали е дясна? От нашите? Нищо че е съставна част от мафията. Същото, между другото, се случва и отляво. И там куп свестни хора продължават да живеят в токсичната периферия на БСП, за да не ги заклеймят като нелеви.

---------------

На онези, които предпочитат аргументите на силата и изолацията, им липсва култура. Казано просто, прости са.

Не, България

Проблемът на "Да, България" се оказаха съюзниците

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в предаването "Необичайните заподозрени" по Bulgaria ON AIR

Отговорът, който 49-ият конгрес на партийната ни столетница даде на въпроса – как старото може да стане ново, се оказа неочаквано лесен. Да оставим настрана подозренията, че така председателката Корнелия Нинова се разправя с вътрешната си опозиция. По-интересното е, че в търсенето на промяна БСП вече е готова да се освободи от посткомунистическото си настояще, но не и от комунистическото си минало, от атентата в църквата "Свети Крал", от Народния съд, от лагерите, от Държавна сигурност и пр.

Този път румънските протести произведоха български ефект. Освен прояви на солидарност те предизвикаха и кахърни мисли защо не сме като румънците, които отвеждат назад – по дирите на собствената ни историческа съвест – до липсващата ни 68-а, въобще до занижената ни способност за съпротива към властта, поне от горяните насам... А и сякаш постепенно осъзнаваме, че след края на либерализма общественото спокойствие ще е равно на тоталитаризъм; че демократична власт вече ще може да има само там, където непрестанно простират срещу нея.

Цветан Тодоров, който ни напусна на 7 февруари, през 1963 г. успява да се измъкне от комунистическа България и да се установи във Франция, където се превръща в един от най-влиятелните мислители на нашето време. Той твърдеше, че културата е емиграция. Не непременно физическа, но във всички случаи интелектуална, която да ти даде възможност да разбереш чуждия, да го приемеш за свой.

Една от любимите му теми беше диалогът, включително диалогът между културите. Така че на онези, които не могат да го водят и предпочитат аргументите на силата и изолацията, им липсва култура. Казано просто, прости са.

Който си е мислил, че като обжалва регистрацията на "Да, България", ще изпише вежди на поръчителя си, сбъркал е – избоде му очи. Не само защото за един ден те събраха подписи много над необходимите, за да се явят на избори. Но и защото така се смени адресът на подкрепата за "Да, България" – не като към поредната партия, която прави политически декларации срещу мафията, а като към граждански субект, атакуван от самата мафия.

Най-добрият политически пиар е страхът на противниците. Проблемът на "Да, България" се оказаха съюзниците.

Когато фалира КТБ, се оказа, че почти всички пари на дружеството са там - близо 80 милиона.

Топло-студено


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    "където непрестанно простират срещу нея", можеше и по-зле, проституират например. ;)

  • 2
    evpetra avatar :-?
    evpetra

    Не разбрах кои са съюзниците, от които ДА, България е пострадала.

  • 3
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Quote: което необяснимо как е оцеляло чак до 2017 година - ясно е като бел ден - ако се бе приватизирало софиянци остават на студено и партийните кадри остават на гладно. Сега ясно ли е, Бедров?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.