Как да четем предизборните програми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да четем предизборните програми

Как да четем предизборните програми

Опит за наръчник

8641 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч", във фейсбук

България и светът

Има една ясна разделителна линия: според част от политическите партии отвореният за комуникации, пътуване и бизнес свят (и ЕС) са "шанс за успех", за други – "пречка" пред някакви мистични национални идеали. Едните предлагат решения, другите търсят оправдания. Първата група политици ни дава поне надежда (без никакви гаранции), че след поколение България ще прилича на Ирландия, Естония или Словакия, за втората група можем обаче да сме сигурни, че ще ни доближат до Северна Корея, Венецуела, Беларус или Зимбабве.

Няма случайни неща

Дори общите и привидно кухи фрази носят информация. Лозунгите в програмите – за "бедност", "корупция", "бежанци", "пенсии", "образование", "енергетика", показват какво партиите смятат за важно и съответно за какво са склонни да харчат политически капитал (доверие).

Те също са и своебразна "червена лампа" за планирани следизборни "инициативи" от партийните лидери и/или олигархичните кръгове, свързани с тях. В неясно формулирани визии често се маскират конкретни бизнес начинания - такива могат да са атомни централи, газопроводи, схеми за финансиране/субсидиране/кражба в полза на "местния бизнес", тунели, стадиони, промени в управлението на здравната система или пък плащането за пътища. Изобщо, дълъг списък от добре пакетирани механизми за грабеж на данъкоплатеца.

Още няколко въпроса:

1. "Цел" е желаното и мечтаното, крайният резултат, "средството" са онези реформи и действия, които ще доведат до реализирането й. Цел може да е България да стане богата страна или доходите да се повишат тройно за десет години. Средствата са промени в закони или решения на изпълнителната власт, които да доведат до икономически растеж.

2. Има ли връзка между целта и обещаните политики? Ако искаме по-висок икономически растеж, обещаната реформа какво точно прави – улеснява инвестициите ли, подобрява качеството на работната сила ли, ускорява трансфера на технологии ли?

3. Има ли обещани политики, маскирани като цели, и цели, маскирани като мерки? Казано с други думи, легитимна цел на гражданина-данъкоплатец е например "по-добро образование на децата в основното училище" или "по-нисък риск от катастрофа на пътя", но не "повече пари за училищата" или "да купим нови коли на полицаите и да им увеличим порциона". Абсурдно е също така като мярка за привличане на инвестиции да се посочва например "подоброяване на инвестиционния климат" - това е тавтология, не можеш да постигаш целта чрез постигане на целта.

4. "Затворен кръг" на аргумента: "Ще подобрим качеството на образованието, като инвестираме повече средства, които ще имаме, защото ще има по-висок растеж, а ще насърчим икономическия растеж с по-добре образована работна сила". Демек, по-доброто образование е средство да постигнем целта "по-висок растеж", а по-високият растеж и свързаните с това по-високи данъчни приходи са средство за постигане на целта "по-добро образование". Все отнякъде трябва да се започне, иначе това е вярата в Барон Мюнхаузен.

5. Какво зависи и какво не зависи от държавата. Накратко, икономическият растеж, размерът на инвестициите или доходите не зависят (пряко) нито от парламента, нито от правителството. Размерът на данъците, минималната заплата, обезщетенията за безработица и т.н. обаче зависят.

6. Икономическата политика е, просто казано, промяна в правилата, взимане на пари, даване на пари или комбинация от тях. Държавата забранява или регулира извършването на определени действия на пазара, облага с данъци и такси и след това харчи за определен набор от неща. Обещанията на партиите трябва да могат да се сведат до списък от мерки за забрани, ограничения, данъци и такси и план-сметка на обещаните разходи. Останалото са празни приказки.

7. "Обещания" или "прогноза". Когато партия говори за размер на данък или минималната заплата в платформата си, това е "обещание" – то може да бъде или да не бъде изпълнено изцяло според волята на управляващите. Когато партията говори за общо ниво на доходите, ръст на чуждестранните туристи или новосъздадени работни места в частния сектор, това е или крайна цел, или просто "прогноза".

8. Инерция или резултат от промяна в политиката? Голяма част от обещанията са всъщност прогнози за бъдещи явления, които ще се случат независимо от политиката. Както политиците нямат особена заслуга за изгрева на слънцето, така нямат и за "инерцията" в икономическите процеси, движени от частния сектор. Тоест, ако не ни удари някаква глобална криза, не стане природно бедствие или не дойде на власт някой безобразен социалист а-ла Уго Чавес или Роберт Мугабе, икономиката вероятно ще продължи да се развива по тренда от последните 2-3 години.

Например за 2017 г. ръст на средната заплата с 6-8% ще има, дори вкупом парламент и Министерски съвет да заминат на почивка на топлите морета. Промяна в политиката и "успех" би било, ако например партия обещае и посочи как ще го постигне тройно по-висок икономически ръст от досегашния или удвояване на потока чужди инвестиции.

9. "Ако" е обещание под условие. Например "ако имаме висок икономически растеж и много инвестиции, ще имаме пари да вдигнем заплати/пенсиите", или "ако се преборим с мафията и спрем контрабандата и злоупотребата с публичните разходи, ще вдигнем заплати/пенсии" и т. н. Трудните въпроси обаче са как да се постигне необходимото условие, което ще позволи евентуалното благополучие – а именно, борбата с мафията, злоупотребите и пр.

10. Получаваш сега, плащаш после. Любим политически похват е междугенерационният трансфер на благини и привилегии. Обещай ползите веднага, ще плащат тези след 10 или 30 години. Държавният дълг е очебийният пример, но същото важи за всякакви гилдийни привилегии като ранно пенсиониране, инфраструктурни проекти или дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч", във фейсбук


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    dhh53496352 avatar :-|
    dhh53496352

    Всички са политически шарлатани. Не виждам някой да предлага, че ще вкара 5 млрд. лв. за една календарна година повече спрямо Бюджет 2016, значи всичките отиват в графата "крадци". А иначе всеки може да предлага как да се харчат в случая чужди, т. е. публични средства. Е, не всеки като политиците може да "усвоява" така добре. Гарантирам, че скоро ще има публичен наказателен съд за всички политици от прехода и конфискация на имуществото им, защото друго спасение за България няма. Аз направих първата стъпка - http://dogovorat.com/
    Росен Миленов, бивш служител на ДАНС и МВР

  • 2
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Независимо от обещания, при сегашното неправилно управление на паричната система политиците са със съдба на жертви. При условия на тази държавна грешка политиците, колкото по-добре подпомагат реализирането на икономически растеж, толкова по-силен потенциал за множество стопански кризи възниква и техния провал е по-голям.
    Преди всичко друго, за устойчив политически успех е необходимо правилно управление на паричната система.

  • 3
    rudeboy avatar :-|
    Antonio

    Говорите за олигархия и мафия, все едно е нещо напълно нормално! Ако има олигархия, значи няма демокрация! Навсякъде се възприема така и абсолютно никой по света, не твърди обратното. В демокрацията липсват “инструменти“ за да се справи с този проблем. Не става въпрос за един човек, който ако се залови и проблема е решен! Какво следва от това? - Нито една програма, не може да бъде изпълнена, защото просто е направена с идеята, че стартира в демокрация! Това се отнася и за социалисти, патриоти и всякакви други и всички те са наясно с това. Борбата е, кой да слугува на олигархията, а не кой да управлява! Вирус, за който няма ваксина!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK