С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 17 фев 2017, 14:59, 15205 прочитания

По-ниски данъци - да, но кои?

Облагането на труда е с пъти по-тежко в сравнение с платения ДДС

Калоян Стайков | Институт за пазарна икономика
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Калоян Стайков

Институт за пазарна икономика
В сряда дясното обединението "Нова република" огласи икономическата си програма за изборите, която предвижда намаляване на ДДС за храни, книги и лекарства на 9%. От новата партия "Да България" лансират идеята за свалянето на същия данък от сегашните 20 на 18 на сто с перспектива да стане 16%. Поканихме Калоян Стайков, икономист в ИПИ, за коментар по тези предложения.

Дължимите осигуровки като дял от заплатата са около 2.5-3 пъти по-високи от дължимия ДДС.


На пръв поглед новата предизборна надпревара изглежда като без много изненади - партиите се състезават коя ще даде повече, изпълними или не, обещания за увеличаване на публичните разходи. След като бюджетът приключи 2016 г. с излишък за пръв път от 2008 г. с превишение, достигнало 1.5 млрд. лв., това не е учудващо. Чу се обаче и една позабравена идея, също от периода 2008-2009 г. – намаляване на данъците.


Едно от предложенията е намаляване на основната ставка на ДДС първоначално до 18% и до 16% в следващите пет години. Друго предвижда въвеждане на нова диференцирана ставка от 9% за книги, лекарства и основни храни, каквато в момента е в сила за пакетните услуги в туризма. Идеята за по-ниски данъци е чудесна, тъй като всеки данък изкривява пазарната среда по два начина – чрез държавното изземване на ползи от потребителя и производителя и чрез създаване на икономическа неефективност (deadweight loss), т.е. безвъзвратно загубени ползи за икономиката. На практика обаче загубените ползи не са еднакви при различните данъци и редица изследвания показват, че загубите за икономиката от наложените косвени данъци са по-ниски в сравнение с преките.

Данъчната тежест в България

Индивидуалната данъчна тежест на база различни показатели може да бъде изчислена с данъчния калкулатор на ИПИ – www.kolkodavam.bg. За целта сме разгледали два примера – Ангел, който не пие, не пуши и няма собствен автомобил, и бай Иван, който пие, пуши и притежава автомобил втора ръка с висок среден разход на гориво. Резултатът от това упражнение показва, че делът на осигуровките, дължими от работника и работодателя, представлява 32% от брутната заплата и за двамата. Дължимият ДДС за Ангел възлиза на 13% от брутната му заплата, а за бай Иван – 10%. С други думи, дължимите осигуровки като дял от заплатата са около 2.5-3 пъти по-високи от дължимия ДДС от двамата ни герои и ако целта на политиката е увеличение на разполагаемия доход, логично е първо да се посегне върху по-голямата данъчна тежест, която би имала и по-значителен ефект.



Намаляване на ДДС или на осигуровки

В зависимост от индивидуалното потребление намаляването на ДДС с 2 процентни пункта, което е спад с 10%, би имало по-малко отражение върху гореспоменатите разходи за данъка, тъй като някои услуги не се облагат с него - например плащане на наем, ипотечни вноски, образователни услуги.
В нашия пример по-ниският ДДС би означавал увеличение на разполагаемия доход с между 8.80 лв. и 11 лв. месечно (намаление на дължимия данък с между 8.5-9%). Дори и това спестяване обаче не е сигурно, тъй като не всички търговци биха инвестирали време и средства, за да направят леки корекции в крайните си цени. Например, ако обядвате за между 6 и 10 лв., намалението в цените би било между 10 и 17 ст.

В същото време намаляване на осигурителната тежест с 1 процентен пункт, което е спад с около 3% или над три пъти по-нисък в сравнение с понижението на ДДС, би увеличило разполагаемия доход с 10 лв. месечно, ако бъде изцяло прехвърлен към работника. С други думи, значително по-малко понижение на косвения данък води до почти същия краен ефект. Към него обаче трябва да се прибави и положителният ефект за пазара на труда, тъй като по-ниските осигурителни разходи стимулират търсенето и предлагането на работна ръка.

Цената за бюджета при понижение на ДДС е с пъти по-висока в сравнение с намалените осигуровки.

Не трябва да се забравя и бюджетният ефект от направените предложения. Понижението на ДДС с 2 процентни пункта (намаление с 10%) може да доведе до спад в приходите с до 878 млн. лв., взимайки очаквания размер на постъпленията от данъка през 2017 г. В същото време понижаване на осигурителната тежест с 1 процентен пункт (намаление с 3.3%) би довела до спад в приходите от осигуровки с не повече от 200 млн. лв., сочат прогнозите в бюджета за 2017 г. Тоест цената за бюджета при понижение на ДДС е в пъти по-висока в сравнение с алтернативата, което означава, че и компенсирането му с мерки за по-висока събираемост и/или за по-ниски разходи би било значително по-трудно.

Общата данъчна тежест в страната и нейната структура навеждат на мисълта, че усилията за понижение на данъците би следвало да са по-скоро в посока на облагането върху труда, отколкото в посока косвени, към които спада и ДДС. Това би стимулирало и заетостта в групата 20 - 64 г., която през третото тримесечие на 2016 г. е 68.5% в сравнение с над 70% в повечето страни в Европа и е все още далеч от целта за страната до 2020 г. - 76%.

В този ред на мисли освен за намаляване на осигурителната тежест може да се помисли и за следните мерки:

- Премахване на минималните осигурителни доходи (МОД), които се явяват все по-осезаема пречка пред навлизането на пазара на труда на млади и/или нискоквалифицирани кадри.

- Премахване на данъците върху лихвите от банковите депозити и дивидентите, тъй като обезкуражават спестяванията и инвестициите, както и намаляване на данъка върху ЕТ от 15% на 10%.

- Премахване на минималната работна заплата или поне изготвяне на обективен механизъм за определянето ѝ, която има същия ефект като МОД, а през последните години - в резултат на стръмното си увеличение, измества минималните осигурителни доходи в редица сфери.

- Активен дебат за по-нататъшното покачване на минималните акцизни нива в рамките на ЕС, което е съобразено с покупателната способност в отделните държави.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 1100 прочитания

Лозан Панов: Призовавам съдиите да поемат отговорността си без страх! 3 Лозан Панов: Призовавам съдиите да поемат отговорността си без страх!

Обръщение от председателя на Върховния касационен съд по повод случая "Джок Полфрийман"

14 окт 2019, 1656 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Скандалът Тръмп – Русия едва сега започва

В развитие

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие