По-ниски данъци - да, но кои?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-ниски данъци - да, но кои?

По-ниски данъци - да, но кои?

Облагането на труда е с пъти по-тежко в сравнение с платения ДДС

15806 прочитания



Калоян Стайков

Институт за пазарна икономика

В сряда дясното обединението "Нова република" огласи икономическата си програма за изборите, която предвижда намаляване на ДДС за храни, книги и лекарства на 9%. От новата партия "Да България" лансират идеята за свалянето на същия данък от сегашните 20 на 18 на сто с перспектива да стане 16%. Поканихме Калоян Стайков, икономист в ИПИ, за коментар по тези предложения.

Дължимите осигуровки като дял от заплатата са около 2.5-3 пъти по-високи от дължимия ДДС.

На пръв поглед новата предизборна надпревара изглежда като без много изненади - партиите се състезават коя ще даде повече, изпълними или не, обещания за увеличаване на публичните разходи. След като бюджетът приключи 2016 г. с излишък за пръв път от 2008 г. с превишение, достигнало 1.5 млрд. лв., това не е учудващо. Чу се обаче и една позабравена идея, също от периода 2008-2009 г. – намаляване на данъците.

Едно от предложенията е намаляване на основната ставка на ДДС първоначално до 18% и до 16% в следващите пет години. Друго предвижда въвеждане на нова диференцирана ставка от 9% за книги, лекарства и основни храни, каквато в момента е в сила за пакетните услуги в туризма. Идеята за по-ниски данъци е чудесна, тъй като всеки данък изкривява пазарната среда по два начина – чрез държавното изземване на ползи от потребителя и производителя и чрез създаване на икономическа неефективност (deadweight loss), т.е. безвъзвратно загубени ползи за икономиката. На практика обаче загубените ползи не са еднакви при различните данъци и редица изследвания показват, че загубите за икономиката от наложените косвени данъци са по-ниски в сравнение с преките.

Данъчната тежест в България

Индивидуалната данъчна тежест на база различни показатели може да бъде изчислена с данъчния калкулатор на ИПИ – www.kolkodavam.bg. За целта сме разгледали два примера – Ангел, който не пие, не пуши и няма собствен автомобил, и бай Иван, който пие, пуши и притежава автомобил втора ръка с висок среден разход на гориво. Резултатът от това упражнение показва, че делът на осигуровките, дължими от работника и работодателя, представлява 32% от брутната заплата и за двамата. Дължимият ДДС за Ангел възлиза на 13% от брутната му заплата, а за бай Иван – 10%. С други думи, дължимите осигуровки като дял от заплатата са около 2.5-3 пъти по-високи от дължимия ДДС от двамата ни герои и ако целта на политиката е увеличение на разполагаемия доход, логично е първо да се посегне върху по-голямата данъчна тежест, която би имала и по-значителен ефект.

Намаляване на ДДС или на осигуровки

В зависимост от индивидуалното потребление намаляването на ДДС с 2 процентни пункта, което е спад с 10%, би имало по-малко отражение върху гореспоменатите разходи за данъка, тъй като някои услуги не се облагат с него - например плащане на наем, ипотечни вноски, образователни услуги.

В нашия пример по-ниският ДДС би означавал увеличение на разполагаемия доход с между 8.80 лв. и 11 лв. месечно (намаление на дължимия данък с между 8.5-9%). Дори и това спестяване обаче не е сигурно, тъй като не всички търговци биха инвестирали време и средства, за да направят леки корекции в крайните си цени. Например, ако обядвате за между 6 и 10 лв., намалението в цените би било между 10 и 17 ст.

В същото време намаляване на осигурителната тежест с 1 процентен пункт, което е спад с около 3% или над три пъти по-нисък в сравнение с понижението на ДДС, би увеличило разполагаемия доход с 10 лв. месечно, ако бъде изцяло прехвърлен към работника. С други думи, значително по-малко понижение на косвения данък води до почти същия краен ефект. Към него обаче трябва да се прибави и положителният ефект за пазара на труда, тъй като по-ниските осигурителни разходи стимулират търсенето и предлагането на работна ръка.

Цената за бюджета при понижение на ДДС е с пъти по-висока в сравнение с намалените осигуровки.

Не трябва да се забравя и бюджетният ефект от направените предложения. Понижението на ДДС с 2 процентни пункта (намаление с 10%) може да доведе до спад в приходите с до 878 млн. лв., взимайки очаквания размер на постъпленията от данъка през 2017 г. В същото време понижаване на осигурителната тежест с 1 процентен пункт (намаление с 3.3%) би довела до спад в приходите от осигуровки с не повече от 200 млн. лв., сочат прогнозите в бюджета за 2017 г. Тоест цената за бюджета при понижение на ДДС е в пъти по-висока в сравнение с алтернативата, което означава, че и компенсирането му с мерки за по-висока събираемост и/или за по-ниски разходи би било значително по-трудно.

Общата данъчна тежест в страната и нейната структура навеждат на мисълта, че усилията за понижение на данъците би следвало да са по-скоро в посока на облагането върху труда, отколкото в посока косвени, към които спада и ДДС. Това би стимулирало и заетостта в групата 20 - 64 г., която през третото тримесечие на 2016 г. е 68.5% в сравнение с над 70% в повечето страни в Европа и е все още далеч от целта за страната до 2020 г. - 76%.

В този ред на мисли освен за намаляване на осигурителната тежест може да се помисли и за следните мерки:

- Премахване на минималните осигурителни доходи (МОД), които се явяват все по-осезаема пречка пред навлизането на пазара на труда на млади и/или нискоквалифицирани кадри.

- Премахване на данъците върху лихвите от банковите депозити и дивидентите, тъй като обезкуражават спестяванията и инвестициите, както и намаляване на данъка върху ЕТ от 15% на 10%.

- Премахване на минималната работна заплата или поне изготвяне на обективен механизъм за определянето ѝ, която има същия ефект като МОД, а през последните години - в резултат на стръмното си увеличение, измества минималните осигурителни доходи в редица сфери.

- Активен дебат за по-нататъшното покачване на минималните акцизни нива в рамките на ЕС, което е съобразено с покупателната способност в отделните държави.


Калоян Стайков

Институт за пазарна икономика

В сряда дясното обединението "Нова република" огласи икономическата си програма за изборите, която предвижда намаляване на ДДС за храни, книги и лекарства на 9%. От новата партия "Да България" лансират идеята за свалянето на същия данък от сегашните 20 на 18 на сто с перспектива да стане 16%. Поканихме Калоян Стайков, икономист в ИПИ, за коментар по тези предложения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ltoshev avatar :-|
    Lubomir Toshev

    Абсолютно съм съгласен. Трябва да се мисли за намаляване на осигуровките. Особено тези за здраве, безработица и т.н.
    Плащаме за здраве адски много а не получаваме нищо насреща? Всеки месец ми се взимат 208лв за здраве. От тях не получавам нищо обратно. Отделни болници и частни клинки крадат, като за световно от нашите пари...

    Дори бих намалил осигурвките за болнични. Ако човек е здрав плаща някакъв минимум. Ако човек боледува повече, му се вдига % за болнични. Има много хора и фирми които злоупотребяват с болничните. Не съм чул за глобени и наказани...Накрая всички плащаме сметката заради нередовните...

    Единствените осигуровки, които трябва да не се намалят са тези за пенсии, те и сега са ниски.



  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Lubomir Toshev":

    Осигуровките са част от разходопокривна система и изобщо не се смята получава ли човек нещо насреща или не получава.

    Намаляването на осигуровките продължава да задълбочава огромния проблем с дупката в НОИ. Към момента държавата ни дава 15-20% от бюджета си за тази система. 2 КТБ-та на година! Ако се подобри ефективността на администрацията и управлението на държавната собственост няма абсолютно никаква нужда от намаляване на данъците!

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Единственият смислен данък е данъкът върху собствеността - т.е. данък имоти - и то не само тия дето са в регулация.

    Щото държавата прави всяка година разходи, за да поддържа инфраструктурата около тая собственост на хората.

    Най-лошите данъци са данъците върху доходите и данъците върху потреблението. Щото пречат на работещите да стигнат богатите по собственост. Да не говорим, че ако човек няма собственост .. не би трябвало да плаща за инфраструктурата както е в момента.

    В момента с парите от ДОД и ДДС се поддържа инфраструктурата около собствеността на богатите - което е несправедливо. Един плаща друг получава.

    Даже МВР и Армията вършат повече работа на богатите отколкото на бедните, даже болниците, и училищата са в полза най-вече на тия които имат имоти там където са училищата и болниците. Държавата и съдът вършат работа повече на тия които имат отколкото на тия дето нямат. Просто - първа точка в конституцията е - Чатната собственост е непрекосновена, т.е. държавата прави разходи за да спазва това. И който има повече трябва да плаща повече за тия разходи.

  • 4
    tvz14383104 avatar :-|
    Славе Сергиев

    Институт?! Господинът не работи в институт. Думите, работата и мнението му не представляват научно- изследователска работа. Организацията за която работи е фондация, която няма за цел да изследва, няма за цел да се информира за това какво причинява определено стопанско явление. Фондацията "има" вече отговорите и и се плаща да представя тези отговри без значение причини и следствие. В което няма нищо лошо стига тази дейност да е прозрачна и открита. А тези служители на фондацията (не мога да ги нарека икономисти, защото не мога да обиждам колегите които се занимават със сериозна наука) продължават да ни лъжат и да наричат организацията си институт, а не фондация.

  • 5
    tvz14383104 avatar :-|
    Славе Сергиев

    Както винаги горното го предстаям про боно (бадева) на уважаемата редакцията- разбирам че в днешно време е трудно един редактор да погледне в мрежата и да провери дадени документи. За бъдеща справка прилагам документа. http://ime.bg/var/images/Min_pravosadie_certificate.PDF


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK