Скандалът Тръмп – Русия едва сега започва

Фрида Гитис в статия за сп. Foreign Policy

Темата Тръмп – Русия засяга основните въпроси на националната сигурност на САЩ, която е обект на строг контрол от Конгреса в много по-голяма степен от всякакви други предполагаеми злодеяния на Белия дом. Затова телефонните обаждания на съветника на американския президент по националната сигурност Майкъл Флин на руския посланик във Вашингтон Сергей Кисляк са началото, а не краят на този скандал.

Чувствителната сфера на националната сигурност е обект на строг контрол от Конгреса.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Когато миналия месец за пръв път се появиха съобщенията, че Флин е разговарял с Кисляк по време на сформирането на администрацията на Доналд Тръмп, самият той и представители на Белия дом, включително вицепрезидентът Майкъл Пенс, твърдяха, че в тези разговори не са обсъждани американските санкции срещу Русия. Сега Флин обяви, че е излъгал Пенс, поемайки цялата отговорност и за евентуално незаконните разговори, и за лъжите на администрацията по въпроса.

Трябва ли обаче да вярваме на тази администрация, дала вече толкова много поводи за съмнение? Логично би било да приемем и че Флин е действал в съответствие с политиката на отбора на Тръмп към Русия. И това на първо място повдига въпроса какво я мотивира. В известния доклад "Стийл", изготвен от бившия британски агент от MI6 Кристофър Стийл, се твърди, че руският президент Владимир Путин е "отглеждал" Тръмп в продължение на няколко години – като част от плана си да подрие устоите на Запада. И въпреки някои грешки в него американски официални лица заявиха пред CNN, че голяма част от информацията му се потвърждава.

Тръмп и Путин отхвърлят твърденията на Стийл, но по време на кампанията си новоизбраният американски президент гласовито лансираше затопляне на отношенията с режима на Путин и дори евентуално премахване на санкциите срещу него.



Най-важният въпрос, който докладът повдига, е дали Тръмп тайно е договорил руската намеса в президентските избори в САЩ. Това е от решаващо значение не само защото може да представлява държавна измяна, но и защото такъв факт означава, че Путин разполага с инструмент за натиск върху Тръмп да действа в интерес на Русия.

Само надеждно и щателно разследване би изяснило дали става въпрос за нещо много сериозно.

Но дори да не е имало пряко участие на Тръмп в подобно споразумение, помощниците му може да са го направили, включително без негово знание. Според доклада съветникът на Тръмп по външната политика по време на кампанията – финансистът Картър Пейдж, се е срещнал тайно през юли м.г. с шефа на "Роснефт" със силни позиции в Кремъл Игор Сечин, който предложил 19% дял в "Роснефт" срещу вдигането на санкциите, а Пейдж отговорил "уклончиво".

Пейдж, който управлява инвестиционна компания, специализирана в нефтени и газови сделки в Русия и съседните й страни, е известен със защитата си на Путин и критиките си срещу политиката на САЩ към Русия. През декември, месец след изборната победа на Тръмп, той беше в Москва – когато Путин и Сечин съобщиха, че 19.5 % от "Роснефт" са продадени на катарския държавен фонд Qatar Holding и швейцарската Glencore. Glencore обяви, че е придобила "непряко дялово участие" от 0.54% от "Роснефт", а проучване на агенция Reuters за купувачите стигна до регистриран в Сингапур холдинг, чиито собственици не могат да се установят през плетеницата от кухи дружества.

По време на кампанията си също така Тръмп публично призова Русия да "хакне" електронната поща на Хилъри Клинтън. Откакто е президент, изявленията му за Русия варират от традиционни до шокиращи, каквито бяха думите му, че САЩ не са по-различни от Путин, за да го критикуват.

Докато съмненията за възможно съгласуване на кампанията на Тръмп с Кремъл продължават и докато Тръмп отказва да разкрие публично данъчната си декларация, за да отпаднат евентуално подозренията за съмнителни финансови връзки, ще му е трудно да спази обещанието си да промени американската политика спрямо Русия. Неговата администрация без съмнение се надява да успее да внуши, че Флин е действал сам. Но само надеждно и щателно разследване на действията отпреди влизането на Тръмп в Белия дом би изяснило дали всъщност не става въпрос за нещо много по-сериозно.