СЕТА между митовете и реалността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

СЕТА между митовете и реалността

Корнелия Нинова, лидер на БСП, за българските евродепутати, гласували за ратифицирането на СЕТА

СЕТА между митовете и реалността

Търговското споразумение с Канада спазва всички действащи стандарти в ЕС, но е обект на изобилна дезинформация

16903 прочитания

Корнелия Нинова, лидер на БСП, за българските евродепутати, гласували за ратифицирането на СЕТА

© Инна Павлова


Адриан Николов

Институт за пазарна икономика
Търговски обмен в сектора
Преглед на оригинала
Системата от инвестиционни съдилища ще се занимава само с казуси, свързани пряко със СЕТА

Със значително мнозинство Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада - СЕТА. Подобно на други инициативи, целящи смекчаването на бариерите пред свободната търговия, то също стана обект на разгорещени политически дебати, в това число и в България – двете най-големи партии го включиха в предизборния си сблъсък.

Както често се случва при обсъждането на обхватни документи, значителна част от аргументите не отговарят на реалностите или поне силно ги изкривяват. Ето най-често срещаните митове за СЕТА.

1) Задна вратичка за внос на ГМО в Европа.

Всъщност споразумението спазва всички действащи стандарти в ЕС. Често се говори и за внос на третирано с хормони месо, но СЕТА не само не разрешава такъв внос, но и гарантира защитата на множество от т.нар. географски обозначения - местни продукти, чиито наименования не могат да бъдат ползвани за продукти, които не отговарят на произхода и установените им методи на производство. Тоест няма да се продава рокфор, произведен във Ванкувър.

Спазват се и наличните ценови ограничения на ЕС за продукти като яйца и пилешко месо и се предвиждат ограничени квоти за "чувствителни" стоки като телешко месо и сладка царевица. Предвиждат се сертификационни системи и за нови сфери, както и признаването на сегашните сертификати, които спазват изискванията и на двете страни.

2) Европейският пазар ще бъде залят пазар с евтини стоки в ущърб на местния бизнес.

Подобен риск, разбира се, съществува - както при всяко елиминиране на търговски бариери. Историята на предишни споразумения обаче сочи обратното – навлизането на нови стоки по-скоро ще подейства като стимул за европейските производители да подобрят качеството на продуктите си и да ги предлагат на по-конкурентни цени. Европейските фирми вече работят в достатъчно голям и силно конкурентен пазар, какъвто е този на ЕС. Съюзът има и дългогодишна традиция да субсидира сектори, които смята за неконкурентни, и надали тя ще бъде прекъсната в близко бъдеще.

Освен това споразумението е двустранно – същите възможности се отриват и пред европейския бизнес да достигне много по-лесно на един нов и голям пазар, какъвто е канадският.

3) СЕТА ще доведе до либерализация и приватизация на публични услуги в Европа.

Това твърдение е напълно невярно. Публичните услуги като здравеопазване, образование или водоснабдяване са извън обсега на споразумението, а решенията кой да ги предоставя остават прерогатив на правителствата. На практика с нищо не се променят настоящите регламенти за предоставянето на публичните услуги.

4) В системата от инвестиционни съдилища (ICS) големите корпорации ще заобикалят националното право.

Аргументът би бил основателен, ако сега националните правни системи са единствените, които решават казуси с фирми в техните държави. Практиката обаче е, че често казуси, които засягат повече от една юрисдикция или действията на мултинационални фирми, биват решавани от арбитражни съдилища. СЕТА не въвежда нищо ново, но ICS за сметка на това предполага публичност и контрол над съдебната процедура, а дори и достъп на неправителствени организации и профсъюзи. Според ЕК целта на ICS е предимно бързо и ефективно да решава спорове, възникнали около инвестиционни действия по силата на споразумението, но няма да се занимава с никакви казуси, които не са свързани пряко със СЕТА.

Икономическата история е еднозначна - свободната търговия пази мира и увеличава благосъстоянието

5) Споразумението не подлежи на демократичен контрол.

Въпреки че според ЕК сключването на СЕТА е от нейните компетенции, споразумението беше одобрено от Европейския парламент и ще бъде подложено на одобрение от националните парламенти. По-висока демократична легитимност би му дал само паневропейски референдум, какъвто досега не е свикван по какъвто и да било въпрос.

Сред останалите аргументи против СЕТА са твърденията, че то не включва достатъчно защита на околната среда, правата на работниците, малките фирми. Няма как да се очаква обаче, че едно споразумение, засягащо най-вече премахването на търговските бариери, ще се занимава с всички тези въпроси - те са за правителствата, от които зависи какви регулации ще въвеждат.

Като цяло дезинформацията около СЕТА е изобилна, като "аргументите" срещу споразумението се покриват с опорните точки срещу доскоро обсъжданото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ - TTIP. В предизборната обстановка в България е видно желанието на опоненти на свободната търговия да трупат политически капитал на гребена на антиглобалистките настроения. А икономическата история е еднозначна - протекционизмът вреди на икономиките, докато свободната търговия пази мира и увеличава благосъстоянието. Какво неясно има в това?

Конкретно за селското стопанство

В много сектори на хранителната промишленост се отварят пазарни ниши за българските производители


Стилиян Гребеничарски в анализ на сайта на фондация "Интелиагро"

Ратификацията на СЕТА в Европейския парламент означава, че части от него могат влязат в сила още през март или април. България, където липсата на достатъчно информация и популистката говорилня единствено насаждат страхове, уви, не направи изключение от спекулациите, които взеха връх над дебата по същество. Ето някои от ефектите за селското стопанство.

Канада ще елиминира напълно 91% от съществуващите вносни мита за селскостопанска продукция и храни от ЕС още с влизането в сила на споразумението. Още около 2% от ставките пък ще бъдат поетапно занулени в период до 7 години. Тези категории оформят 95% от стойността на износа на ЕС към Канада. За останалите, определени като чувствителни, ще бъдат въведени ограничени безмитни квоти (например млечни продукти) или ще останат напълно извън обхвата на споразумението (пилешко и пуешко месо, яйца и други).

От своя страна Европейският съюз ще отмени около 92% от вносните тарифи за Канада с влизането в сила на споразумението и още 2% в преходния период от 7 години. Това обхваща 97% от текущата стойност на вноса от Канада. За останалите по сходен начин ще действа квотна система (говеждо и свинско месо, сладка царевица), ще отпадне митническата ставка, но ще продължи да действа система на входни цени или ще останат напълно извън споразумението (пилешко и пуешко месо, яйца).

Търговията със селскостопанска продукция и храни на България с Канада е сравнително балансирана и не впечатлява с мащаба си. Износът на страната ни през изминалата година е за около 22 млн. лева, или едва 0.3% от общия в сектора. Вносът е на стойност 27 млн. лв. – 0.5% от всички вносни селскостопански продукти и храни.

Повече от една четвърт от износа – 6 млн. лв., се дължи на слънчоглед (преобладаващата част белен или небелен шарен слънчоглед). Около 4.5 млн. лева пък е износът на временно консервирани череши (пулп).

На трето място са сирената (най-вече овче и биволско) – с износ за 2.3-2.5 млн. лв. годишно. Именно това е една от нишите, където родните производители могат да се възползват от CETA. Безмитната квота за износа на сирена от ЕС за Канада ще расте плавно в следващите 7 години, за да достигне 16 000 тона. Макар това количество да не е внушително, в него спокойно може да намери своето място качественото българско производство, за което има пазар най-малкото сред голямата българска диаспора. Частичното отваряне на канадския пазар за млечни продукти ще има и косвен ефект, като допринесе за "отпушването" на пазара в ЕС.

Канада е и сред важните пазари за един от най-бързо развиващите се селскостопански отрасли у нас – етеричните масла. През 2016 г. е изнесена продукция за над 1 млн. лв. В отделни години се осъществява и по-съществен експорт на тютюни.

Важно място в преговорите имаше търговията с храни. Със споразумението отпадат почти всички мита за износа на храни, вино и спиртни напитки в Канада. Изключения правят отделни храни и напитки, в които се влагат суровини, определени като чувствителни, например някои меса и мляко. В допълнение - за бранша ще бъдат премахнати някои нетарифни бариери, което ще улесни и направи по-евтин достъпа до канадския пазар. Имайки предвид важното място на хранителната промишленост в българската икономика, това определено е добра новина. България изнася плодови и зеленчукови храни за Канада на стойност около 2 млн. лв.

Внимание заслужава и отварянето на пазара за вино. През 2016 г. страната ни е изнесла малко над 35 т, но през годините на канадския щанд са се пласирали по над 1000 т български вина.

Вносът от Канада е далеч по-концентриран. Близо 70% през 2016 г. се дължи на скаридите – над 18 млн. лв. Другият традиционен компонент е лещата – с между 3 и 5 млн. лв. внос годишно.

Вносът на канадско месо (всички видове) в България за последните 7 години е точно нула (0) лева*.

Максималната безмитна квота за внос на канадско свинско месо (ще бъде достигната през 2022 или 2023 г.) за целия ЕС е 75 хил. т – едва 0.4% от общата консумация в общността. Само България годишно внася над 100 хил. т свинско месо. Безмитната квота за говеждо месо ще достигне (отново на шестата година) 46 хил. т, или само 0.6% от цялата консумация в ЕС. Както вече е ясно, пилешкото и пуешкото са напълно изключени от споразумението и при тях ще действа досегашният режим.

Безмитната квота за канадска пшеница през първите седем години ще е 100 хил .т за целия ЕС. Очакванията са само България да изнесе около 4 млн. т през пазарната 2016-2017 г. Санитарната и фитосанитарната оценка ще бъде унифицирана за ЕС, а не специфична за всяка страна. Европейски регулатори ще могат да извършват различните прегледи за съответствие на суровините и храните с канадските изисквания и обратното.

Имайки предвид изключително малкия мащаб на търговията между България и Канада, ефектите от CETA ще бъдат ограничени. Споразумението обаче може да отвори врати за производителите в отделни ниши и направления, които да се възползват от платежоспособното търсене в северноамериканската страна. Във време, когато протекционизмът отново излиза на мода в политическия речник, CETA е важна символична стъпка към все по-свободна глобална търговия. А тя от своя страна е гарант за доволни потребители и мотивирани фермери.

*По оценки на автора канадското говеждо е прекрасно и като потребител няма против да бъде залят с него

Адриан Николов

Институт за пазарна икономика
Търговски обмен в сектора
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 2
    christoa avatar :-|
    christoa

    Госпожа ниново каза, че са предатели. Не разбрах дали има предвид цитираното "значително мнозинство"

  • 3
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    "А икономическата история е еднозначна - протекционизмът вреди на икономиките, докато свободната търговия пази мира и увеличава благосъстоянието. Какво неясно има в това?"
    ---------------
    Ау, добре, че е тази статия да ни напомни този напълно безспорен факт от живота.
    Уважаеми авторе от ИПИ, едва след няколко десетилетия ще можем да твърдим със сигурност доколко позитивна роля са изиграли хипер-либерализацията на пазарите и глобализацията за световния мир и благосъстояние. Малко множко ми идва патосът и снизходително-поучителния тон.
    Нямам нищо против СЕТА, най-малкото защото не познавам достатъчно добре клаузите му (нещо, което, убеден съм, може да се каже и за авторът от ИПИ) и по принцип смятам, че хора със сходни ценности, каквито са европейците и северноамериканците е редно да имат колкото е възможно повече допирни точки, но нека не изкарваме противниците на споразумението популисти, малоумници и комунисти с ретроградно и закостеняло мислене (като лелката, която сте цитирали).
    Но противниците на глобализацията съвсем не са само подобни екземпляри.

  • 4
    dolu.cenzurata avatar :-|
    dolu.cenzurata

    "свободната търговия пази мира и увеличава благосъстоянието. Какво неясно има в това?"

    Свободната търговия пази мира, защото в условията на такава силните могат да заграбват богатства и без война. Защо да те бият ако си даваш парите за закуска доброволно? Повишава благосъстоянието (на силните) защото ги вкарва в неравностойна надпревара със слабите, които не са защитени по никакъв начин. Източват се не само ресурсите на слабите, но и мозъците им. Това са верни неща и нема нищо "неясно". Българите го усещат и със стомасите си ...
    Само корупцията им е трън в очите. Пречи на свободния пазар и създава предимство в определени сектори за местни играчи, близки до властта, вместо на "правилните". Затова е и истеричния рев срещу това зло от "евроатлантическите ни партньори", много са загрижени ...

  • 5
    indiana avatar :-|
    Индиана

    Нинова се е отдала на безконтролно бръщолевене в празни и кухи фрази, които обаче действат дълбоко на страховете на безкрайно обезверения и електорат. Тя може да им обещае всичко, което те искат да чуят. Няма смисъл да се търси логика в такива послания. Основната цел е властта и то на всяка цена.

  • 6
    mrsmith avatar :-P
    mrsmith

    "Аргументът би бил основателен, ако сега националните правни системи са единствените, които решават казуси с фирми в техните държави."
    Тоест, действителността в която съществува механизъм чрез който тоталитарни структури(корпорации) оказват законосъобразен натиск върху демократични структури(правителства), за теб е оправдана чрез съществуването си??? Има ли нужда да посочвам останалите наивитизми в тази статия? 'Democracy Incorporated' indeed.

  • 7
    milen_mm avatar :-|
    milen_mm

    Трябва да се учим от историята.
    А досега историята показва, че колкото повече се либерализира пазара толкова повече се вреди на гражданите.
    И всичките финансови кризи, балони и фалшификации идват от прекаленото либерализиране.

    Много добър пример е Исландия...
    Така че стига с тази СЕТА !!!
    Корпорациите да ни оставят да дишаме !!!!

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Нахалничко четиво...

  • 9
    pax57395624 avatar :-|
    pax57395624

    Откакто съществуват държавите всички воини са се водили ЗА ПАЗАРИ! Така е и днес. Автора е анонимен?!? Не подхожда на весника такава явно поръчана публикация.

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Боже, заблудени души! И как по-точно липсата на подобно сътрудничество е попречило например на ДПМ да управлява златни мини в България?

    Кое точно ще ни залее като стоки, при положение че нашите стоки са много по-евтини? От свободната търговия обикновено губят богатите държави - вижте каква съпротива към глобализацията се роди в Щатите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK