Мнения Daily - Как изчезнаха близо 1000 села

Архивите на ДС говорят

Как изчезнаха близо 1000 села

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От кореспонденция на Николай Цеков за "Дойче веле"

Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни. Разсекретените документи на ДС правят възможен и такъв прочит на сталинската колективизация.

Съветският трактор "Сталинец" от края на 40-те години е тежал четири пъти повече от внасяните преди това германски трактори. Но точно неговата голяма маса се оказала полезна за изпратените от комунистическия режим в селата агитатори, които трябвало да убеждават земеделските стопани доброволно да дарят земята, добитъка и инвентара на изгражданите по модела на съветските колхози ТКЗС-та.



Къщите на селяните, които отказвали да се превърнат от стопани в послушни надничари на комунистическия режим, били опасвани със стоманени въжета, а след това дърпани от въпросните съветски трактори, за да ги поразтресат малко. А активисти на колективизацията услужливо подавали на ужасените стопани за подпис декларация за "доброволно" влизане в местното ТКЗС.

Мизерията и огромните тегоби принуждават два милиона души да се преселят от селата към градовете в търсене на минимални условия за оцеляване във фабриките и строежите на провежданата по сталински образец допотопна индустриализация. По време на инсценираните процеси срещу политическата опозиция през 1947 г. крепеното от щиковете на окупационната съветска армия марионетно управление издава постановление, с което се реквизира цялото зърно на производителите. За да не измрат селяните от глад (като при сталинския Голодомор в Украйна 15 години по-рано), свитата на Георги Димитров в Министерския съвет отпуска на селяните по 600 грама пшеница и 200 грама царевица на ден. Година по-късно държавното "изкупуване" (безпрекословно изземване по минимални цени) на зърно, фасул, картофи, фуражи, месо, кожи, вълна, мляко и т.н. достига непоносими за производителите размери. В сила е принципът да се изземва най-много от най-предприемчивите и заможни стопани, наричани по съветски образец кулаци.

Кулминацията достига решението за "масовизация" на колективизацията от юли 1948 г. Партийният велможа Титко Черноколев съчинява чудовищен план за тотална война с нежелаещите да влязат в ТКЗС средни и по-заможни стопани. Мерките срещу непокорните са най-разнообразни – от изселвания, затвори и лагери до непоносими данъци върху къщите и имотите, които трябвало да принудят поне 200 000 "кулаци" да изоставят имуществото си и да отидат да работят като надничари и каруцари по строежи, мини и фабрики.

Заченатата с нечувани насилия "социалистическа модернизация" на българското село започва да дава отровните си плодове. Обезлюдяването на селските райони десетилетия наред тече с невиждани в световната демографска история темпове от 2-3% годишно, а в някои райони надхвърля 4%.

От 1980 г. до края на комунистическия режим селското стопанство окончателно минава на дотации и търпи ежегодни загуби от над 800 млн. лв., сочат отчетите на БНБ. Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация.

Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа.

---

Бъдещето на Европа

Доц. д-р Александър Корнезов получи наградата "Юрист на годината 2016". Той е доцент по право на ЕС и по международно частно право в БАН. Автор е на многобройни публикации в областта на европейското право. Фотограф: Юлия Лазарова

Мирът не е даденост, а постижение

Александър Корнезов, български съдия в Общия съд на ЕС, на наградите "Юрист на годината" 2016" на "Правен свят"

Живеем във време разделно. Европейският съюз, на който аз съм отдал част от професионалната и академичната си кариера, е изправен може би пред най-тежкото си изпитание. Тази година, 2017-а, ще бъде решаваща за самото му оцеляване. През последните месеци натискът срещу ЕС и срещу европейското единство както от Изток, така и от Запад нараства. Тази година ни очакват три съдбоносни избора в три от държавите – учредителки на ЕС.

И гаранция за изхода от тези избори и за бъдещето на европейската идея няма. Следих предреферендумната кампания в Обединеното кралство много отблизо. Това, което ми направи много силно впечатление, е, че тя се свеждаше до това колко средства получава Великобритания от ЕС и колко тя плаща на ЕС.

До това ли се свеждат Европейският съюз и европейската идея? Счетоводство и сметкаджийство? Много често тук, в България, дебатът също се свежда до това – колко фондове получаваме от ЕС. Вярно, важно е особено за икономика като българската, която разчита горе-долу само на това – да си го кажем в прав текст. Но до това ли е европейската идея?!

Не е ли време в такива времена разделни да започнем да говорим за европейските ценности, които ни обединяват? И това не е нищо друго освен нашата дълбока убеденост в защитата на човешките права и в солидарността! Защото именно солидарността между европейските народи е това, което отличава ЕС от всяка друга международна организация. Ако България един ден – дай боже, да стигнем до него, се превърне в нетен платец в европейския бюджет, т.е. забогатеем и започнем ние като данъкоплатци да заплащаме за по-бедните европейски народи, за да могат да се развият, дали нашата подкрепа за ЕС би била същата като днес? Запитайте се.

И в тези трудни времена ще се върна в крайна сметка на първопричината: защо го има този Европейски съюз? За моето поколение, включително това на родителите ми, които не помнят войната, мирът е нещо като даденост. Ние сме свикнали да живеем в мир. Да се огледаме обаче - мирът не е даденост! Мирът е постижение. През последните 70 години държавите - членки на ЕС, живеят в мир. И дори само по тази причина европейската идея заслужава нашата подкрепа.

---

Избори 2017

Ако санирането не ви харесва, на 26 март можете да го спрете. Хората знаят, че това, което ние кажем - става, ние сме предвидими, хората знаят какво могат да очакват от нас, какво можем.

Бойко Борисов в Благоевград, цитиран от БГНЕС.

Ясно е, че Бойко Борисов е направил повече от Корнелия Нинова за България... В интерес на истината живея сравнително бедно. Достатъчно е да имаш 20-30 милиона, но аз имам десет пъти повече. Все по-често си задавам въпроса защо сме родени и каква е нашата съдба. В отговора на този въпрос виждам смисъла в това да вляза в тази гадна политика.

Веселин Марешки пред Нова телевизия

Поканата дойде от младите в БСП. Беше изненада голяма за мен. Обади ми се Крум Зарков, каза ми, че и те също харесват песните ми, и мен като актриса. Аз по наследство харесвам БСП, моят баща писателят Кръстьо Кръстев е с две смъртни присъди...Осъществих първата мечта на баща си.

Аз влизам с една мисия, правя го за хората от моята професия - не само артисти, хората, които се занимават с култура. Ние сме едни от най-зле заплатените, искам да се направи така, че нашият живот да бъде по-добре платен, да можем да си осъществавяме плановете.

Нона Йотова за мястото си в листа на БСП пред Нова телевизия