С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 26 фев 2017, 16:43, 22135 прочитания

Мнения Daily - Как изчезнаха близо 1000 села

И още: Мирът не е даденост, а постижение; "Ако санирането не ви харесва, на 26 март можете да го спрете" и др. цитати

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Архивите на ДС говорят

Как изчезнаха близо 1000 села


От кореспонденция на Николай Цеков за "Дойче веле"

Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни. Разсекретените документи на ДС правят възможен и такъв прочит на сталинската колективизация.

Съветският трактор "Сталинец" от края на 40-те години е тежал четири пъти повече от внасяните преди това германски трактори. Но точно неговата голяма маса се оказала полезна за изпратените от комунистическия режим в селата агитатори, които трябвало да убеждават земеделските стопани доброволно да дарят земята, добитъка и инвентара на изгражданите по модела на съветските колхози ТКЗС-та.



Къщите на селяните, които отказвали да се превърнат от стопани в послушни надничари на комунистическия режим, били опасвани със стоманени въжета, а след това дърпани от въпросните съветски трактори, за да ги поразтресат малко. А активисти на колективизацията услужливо подавали на ужасените стопани за подпис декларация за "доброволно" влизане в местното ТКЗС.

Мизерията и огромните тегоби принуждават два милиона души да се преселят от селата към градовете в търсене на минимални условия за оцеляване във фабриките и строежите на провежданата по сталински образец допотопна индустриализация. По време на инсценираните процеси срещу политическата опозиция през 1947 г. крепеното от щиковете на окупационната съветска армия марионетно управление издава постановление, с което се реквизира цялото зърно на производителите. За да не измрат селяните от глад (като при сталинския Голодомор в Украйна 15 години по-рано), свитата на Георги Димитров в Министерския съвет отпуска на селяните по 600 грама пшеница и 200 грама царевица на ден. Година по-късно държавното "изкупуване" (безпрекословно изземване по минимални цени) на зърно, фасул, картофи, фуражи, месо, кожи, вълна, мляко и т.н. достига непоносими за производителите размери. В сила е принципът да се изземва най-много от най-предприемчивите и заможни стопани, наричани по съветски образец кулаци.

Кулминацията достига решението за "масовизация" на колективизацията от юли 1948 г. Партийният велможа Титко Черноколев съчинява чудовищен план за тотална война с нежелаещите да влязат в ТКЗС средни и по-заможни стопани. Мерките срещу непокорните са най-разнообразни – от изселвания, затвори и лагери до непоносими данъци върху къщите и имотите, които трябвало да принудят поне 200 000 "кулаци" да изоставят имуществото си и да отидат да работят като надничари и каруцари по строежи, мини и фабрики.

Заченатата с нечувани насилия "социалистическа модернизация" на българското село започва да дава отровните си плодове. Обезлюдяването на селските райони десетилетия наред тече с невиждани в световната демографска история темпове от 2-3% годишно, а в някои райони надхвърля 4%.

От 1980 г. до края на комунистическия режим селското стопанство окончателно минава на дотации и търпи ежегодни загуби от над 800 млн. лв., сочат отчетите на БНБ. Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация.

Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа.
Бъдещето на Европа

Доц. д-р Александър Корнезов получи наградата "Юрист на годината 2016". Той е доцент по право на ЕС и по международно частно право в БАН. Автор е на многобройни публикации в областта на европейското право.

Фотограф: Юлия Лазарова
Мирът не е даденост, а постижение

Александър Корнезов, български съдия в Общия съд на ЕС, на наградите "Юрист на годината" 2016" на "Правен свят"

Живеем във време разделно. Европейският съюз, на който аз съм отдал част от професионалната и академичната си кариера, е изправен може би пред най-тежкото си изпитание. Тази година, 2017-а, ще бъде решаваща за самото му оцеляване. През последните месеци натискът срещу ЕС и срещу европейското единство както от Изток, така и от Запад нараства. Тази година ни очакват три съдбоносни избора в три от държавите – учредителки на ЕС.

И гаранция за изхода от тези избори и за бъдещето на европейската идея няма. Следих предреферендумната кампания в Обединеното кралство много отблизо. Това, което ми направи много силно впечатление, е, че тя се свеждаше до това колко средства получава Великобритания от ЕС и колко тя плаща на ЕС.

До това ли се свеждат Европейският съюз и европейската идея? Счетоводство и сметкаджийство? Много често тук, в България, дебатът също се свежда до това – колко фондове получаваме от ЕС. Вярно, важно е особено за икономика като българската, която разчита горе-долу само на това – да си го кажем в прав текст. Но до това ли е европейската идея?!

Не е ли време в такива времена разделни да започнем да говорим за европейските ценности, които ни обединяват? И това не е нищо друго освен нашата дълбока убеденост в защитата на човешките права и в солидарността! Защото именно солидарността между европейските народи е това, което отличава ЕС от всяка друга международна организация. Ако България един ден – дай боже, да стигнем до него, се превърне в нетен платец в европейския бюджет, т.е. забогатеем и започнем ние като данъкоплатци да заплащаме за по-бедните европейски народи, за да могат да се развият, дали нашата подкрепа за ЕС би била същата като днес? Запитайте се.

И в тези трудни времена ще се върна в крайна сметка на първопричината: защо го има този Европейски съюз? За моето поколение, включително това на родителите ми, които не помнят войната, мирът е нещо като даденост. Ние сме свикнали да живеем в мир. Да се огледаме обаче - мирът не е даденост! Мирът е постижение. През последните 70 години държавите - членки на ЕС, живеят в мир. И дори само по тази причина европейската идея заслужава нашата подкрепа.
Избори 2017

Ако санирането не ви харесва, на 26 март можете да го спрете. Хората знаят, че това, което ние кажем - става, ние сме предвидими, хората знаят какво могат да очакват от нас, какво можем.

Бойко Борисов в Благоевград, цитиран от БГНЕС.

Ясно е, че Бойко Борисов е направил повече от Корнелия Нинова за България... В интерес на истината живея сравнително бедно. Достатъчно е да имаш 20-30 милиона, но аз имам десет пъти повече. Все по-често си задавам въпроса защо сме родени и каква е нашата съдба. В отговора на този въпрос виждам смисъла в това да вляза в тази гадна политика.

Веселин Марешки пред Нова телевизия

Поканата дойде от младите в БСП. Беше изненада голяма за мен. Обади ми се Крум Зарков, каза ми, че и те също харесват песните ми, и мен като актриса. Аз по наследство харесвам БСП, моят баща писателят Кръстьо Кръстев е с две смъртни присъди...Осъществих първата мечта на баща си.

Аз влизам с една мисия, правя го за хората от моята професия - не само артисти, хората, които се занимават с култура. Ние сме едни от най-зле заплатените, искам да се направи така, че нашият живот да бъде по-добре платен, да можем да си осъществавяме плановете.

Нона Йотова за мястото си в листа на БСП пред Нова телевизия
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3545 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2841 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Приливът на мрака "отляво" и "отдясно" е прекършен

И още: България е мишена, но не руска; Вицепрезидентът да си знае мястото

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10