Мнения Daily - Вредните икономически обещания

И още: Не сме гаджета - да седим очи в очи: Може ли тръмп да бъде отстранен

На публиката се хвърлят някакви общи числа без никаква конкретна аргументация.
На публиката се хвърлят някакви общи числа без никаква конкретна аргументация.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
На публиката се хвърлят някакви общи числа без никаква конкретна аргументация.
На публиката се хвърлят някакви общи числа без никаква конкретна аргументация.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Избори 2017

Вредните икономически обещания

От коментар на Никола Филипов, ekipbg.com

В представените икономически програми политическите партии ни "обещават" и дори "гарантират" абсолютно нереални и непостижими в съответния времеви хоризонт нива на минимална и средна работна заплата, като изобщо не става ясно по какъв начин те ще бъдат постигнати. За съжаление толкова години след преминаването ни от планова към пазарна икономика българските политици явно все още не могат да проумеят как функционира пазарното стопанство.

Реално погледнато, всичко, което може да направи една партия, е да представи на своите целеви избиратели набор от структурни реформи в ключови сектори на икономиката и икономически политики - в съответствие с политическата си идеология - които евентуално да доведат до прогнозираните икономически ефекти.

В България обаче по някаква причина този процес е тотално обърнат. По-голямата част от партиите хвърлят доста безотговорно някакви общи числа в публичното пространство, без никаква конкретна икономическа аргументация, която да ги подкрепи. Особено интересно е със средната работна заплата, която наистина през 2016 г. постигна забележителен ръст. Политици от целия спектър очакват същественото й нарастване през следващите 4 години, без да съобразят следните ключови фактори:

1.Продуктивността на труда за периода 2010 – 2015 г. е нараснала с едва 12%. Откъде ще дойде очакваният от партийците ръст от около 10% годишно, за да стигнем средна заплата от 1500 лева? Продуктивността на труда е ключов фактор, който определя равнищата на заплащане в една пазарна икономика.

2.Това, което покачва средното ниво на заплатите в България, е София, която в последните години се превърна в нещо като IT център на Източна Европа и предпочитана аутсорсинг дестинация. Търсенето на специалисти в тези два сектора оказа позитивен ефект върху средното ниво на заплатите в столицата, а оттам и в страната. Към момента обаче цените на труда и в двата сектора са на близки до предела си нива. Ако поговорите със собственик на малка или средна IT компания, ще ви каже, че заплатите на програмистите вече гонят паритет с тези в Западна Европа. Тоест ръстът от последните години няма как да бъде поддържан. Много сходна е ситуацията и в аутсорсинг сектора.

3. Бизнес цикълът също оказва позитивно влияние върху средната работна заплата през последните години. След глобалната икономическа криза от 2008 г. заетостта и нивата на заплащане започнаха да се възстановяват. Какви ще бъдат ефектите, ако бизнес цикълът се обърне и Европа влезе в рецесия, особено в контекста на високите нива на политически риск в ЕС? Това е процес, който е тотално игнориран в икономическите програми на партиите.

4. Българската икономика се характеризира със съществена регионална фрагментация на цената на труда. Много е трудно да се пренесат факторите, които покачват цената на труда в София, в провинцията. Ако извадим София от статистиката на НСИ, ще видим, че към края на 2016 г. средната работна заплата възлиза на 809 лева - 563 лева под средното за столицата. Именно по тази причина има реална опасност от допълнителна асиметрия в цените на труда на регионално ниво, което може да доведе до редица негативни социални проблеми.

Подобен подход на анализ може да бъде приложен и за други противоречиви предизборни обещания. Като започнем от идеите за създаване на държавни фондове, които да инвестират в реиндустриализацията, отпускането на безлихвени заеми на бизнеса и домакинствата, преминем през минимална работна заплата от 650 лева, средна пенсия от 750 лева и завършим със строителството и продажбата на държавни жилища на цени от 350 евро на квадрат. Крайният резултат обаче винаги ще бъде един и същ – обещания без каквато и да било икономическа логика и покритие.

Теоретично погледнато, някои от предизборните закани наистина могат да бъдат постигнати за кратък период от време, но срещу цената на огромни бюджетни дефицити и повишаване на държавния дълг, което ще доведе до доста по-сериозни негативи за икономиката ни в средносрочен и дългосрочен аспект. Ефектът от провал на щедрите обещания е, че една немалка част от избирателите ще се разочароват още повече от политическия процес.

Първият гранд дебат

Не сме гаджета - да седим очи в очи

Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ

Разговарях с г-жа Нинова по телефона и тя за пореден път отказа всички форми на дебат, които трите национални телевизии и аз, и моят екип предложихме. Очевидно г-жа Нинова има проблем да представи екипа си и държи дебат да не се състои.

За пореден път заявявам, че приех в първата част на дебата, в отделен модул, да спорят екипите на ГЕРБ и БСП. Съгласих се на пряк дебат между мен и г-жа Нинова във втора част, в абсолютно отделен модул. Г-жа Нинова отказва. Аз и екипът ми ще бъдем на 1 март 2017 г. в зала 6 на НДК, където сме поканени от трите национални телевизии в 19.30.

Никога не съм се водил по женски акъл. Сега да питаме социолозите, политолозите... Ние не сме гаджета, да седим очи в очи двамата да си говорим. Екипи работеха по темата как да се проведе един дебат. Единствената претенция, която съм имал, е да се покажат и министрите, които ще изпълняват програмите... Проблемът не е 26 март, а какво ще правим на 27 март - как ще направим правителства. И в двата случая има нужда и от нормална опозиция, дай да направим нещо с добър тон, да покажем, че имаме възможности в различни алтернативи да се представим добре... Вече като влезем с нея на чисто във втория модул пред очите на всички да кажем: "Аз това ще го постигна като премиер, с тези хора, възможна коалиция тази и тази, ако са в парламента, ако не, ще остана опозиция".

Да си пием кафенцето отстрани - не!

Корнелия Нинова, лидер на БСП

Г-н Борисов ми предложи по телефона да направим дебат между нас двамата заедно с екипи, като заяви, цитирам: "Да представим екипите, да направим встъпителни думи, ние двамата да се оттеглим, да си пием кафенцето и да ръкопляскаме." За разлика от него ние приемаме политиката за сериозно занимание, а не за шоупрограма.

Затова оставаме на позиция, че го предизвиквам на лидерски дебат. Смятам, че той се страхува от това и се крие зад експерти. Експертите не могат да носят политическа отговорност. Искам лидерски дебат и всеки да заяви визията си накъде ще води България, ако спечели изборите.

За да спрем с размяната на реплики, имам едно предложение към ГЕРБ. Все се позоваваме на народа - какво иска той и какво ни е поръчал. Предлагам те да посочат една социологическа агенция и ние да посочим една и да направим бърз сондаж какво иска българският народ да види и да чуе – лидерски дебат или експертни разговори, и да се съобразим с желанието и волята на народа.

Ако е екип срещу екип - да. Ако е лидер срещу лидер – да. Ако държат да е заедно – не.

Процедура

Може ли Тръмп да бъде отстранен

От анализ на Стефан Попов в "Дневник"

Каквито и скандални жестове да се изсипят от Тръмп, те не го застрашават с обвинение за отстраняване. Възможност за атака срещу Тръмп като президент може да се търси само по оста законно - незаконно; останалото остава без значение. Може неодобрението към него да доближи 100% и той пак да си бъде президент. И това е принципен въпрос.

Обществените (недържавни) структури са там и имат виталност, за да бъдат предусловия на конституционния ред, но не да го подменят. Ако те почнат да го изместват, свободната публична сфера ще деградира до хаос и ще влезе в противоречие със себе си като условие на институционалния ред. Затова нейната роля остава широко контролна, но не процедурно решаваща. В случая с Тръмп широката опозиция срещу него може да се засилва, но тя ще остане в границите на натиск върху институциите да свършват действителната работа по отстраняване; а и да решат дали ще се стигне дотам.

Какви незаконни действия могат да поставят Тръмп в положението на обвинен в Конгреса. Засега те са три групи, представени тук по реда на значението им.

Първо, контактите на Тръмп с Русия, за които се води разследване от няколко федерални служби. Фатално за Тръмп би било да се докаже, че е имал, пряко или по-скоро косвено, контакти, подобни на онези, които доведоха до оставката на съветника по национална сигурност Майкъл Флин. В разговори с посланика на Русия в САЩ Флин е обсъждал смекчаване на санкциите, но е скрил това (по официалната версия) от вицепрезидента Майкъл Пенс. Но в руската следа има по-дълбоки и тъмни неща. Може да се окаже, че Тръмп е бил наясно в някаква степен с хакерските атаки срещу кампанията на Демократическата партия. А може да се разкрие и връзка на Тръмп с руски капитали, играли роля за спасяването му от пореден фалит.

Руската посока е най-сериозен риск

за отстраняване на президента

Второ, Тръмп е първият президент, който отказва да разкрие данъчната си история. Това не е задължително условие, но е установена практика. От друга страна, Тръмп е първият президент милиардер с гигантски обхват на бизнес операции. Ако на някакво основание Конгресът с решаваща подкрепа на републиканците изиска разкриване на данъчната тайна, а това от своя страна доведе до осветяване на неясни или незаконни действия, процедурата по обвинение ще бъде задействана.

Трето, възможно е Тръмп да прекрачи границата на незаконното сега, докато е на власт. В известен смисъл това става, той се движи на ръба на закона например в семейно-клановото назначаване на държавни постове. Тръмп обаче назначава хора от семейството си на постове, на които има право на личен избор, без да минава през потвърждението на Сената. Така става преди всичко с двойката Иванка Тръмп и Джарет Кушнер. Привличането на Кушнер в официална роля е нередно предвид закона, забраняващ роднински назначения от 1967 година (приет специално за да прекъсне практика, аналогична на назначаването на Робърт Кенеди за Главен прокурор от брат му Джон); но все пак не е незаконно.

Тези условия за обвинение (импийчмънт) зависят технически в много голяма степен от разузнаванията и следствието (ФБР). Като бюрократични институции те ще си свършат работата, може би добре, може би недотам. За да се мотивират силно обаче и да търсят по-прилежно, помощ може да дойде единствено от Републиканската партия и нейните представители в Конгреса. Това означава, че Тръмп трябва да бъде преценен като риск за републиканците. На първо време риск при частичните избори през 2018 година, когато те могат да загубят мнозинствата си и в двете камари. Но и риск в по-дългосрочната перспектива за развитие на партията. Засега гласовете срещу Тръмп, например на сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Грахам, остават изолирани. Сумарно при гласуванията в Конгреса досега партията го е подкрепила 98%. Тръмп има нисък рейтинг като цяло, но остава с висока поддръжка сред собствените си избиратели и традиционните републикански среди. Затова една прибързана акция срещу него може да има обратен ефект, да доведе до класическото му превръщане в герой и мъченик.

Още от Капитал