Дебатът за Европа – трябва да участваме, за да ни чуят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дебатът за Европа – трябва да участваме, за да ни чуят

Дебатът за Европа – трябва да участваме, за да ни чуят

Представената от Юнкер Бяла книга произтича от спешната необходимост за преосмисляне на визията за Европа, в която искаме да растат децата ни

8816 прочитания

© YVES HERMAN


Към 2060 г. нито една европейска страна, колкото и да е голяма, няма да има население, по-голямо от 1% от човечеството. Към този момент освен драстично спадащ и остаряващ дял на европейците брутният продукт, създаван от тях ще е едноцифрен процент от глобалния продукт. Разходите за отбрана ще са станали несъпоставими спрямо другите конкуренти, което е особено обезпокоително в светлината на обстоятелството, че страните от ЕС са изключително примамливи за живеене (поради несравнимо високия стандарт и качество на живота) в очите на милиони неевропейци.

Тук идва страшното. Макар съюзът да е решаващ коз за просперитет на европейците през идващите десетилетия, европейските граждани са все по-отчетливо недоволни от неговото функциониране и към днешна дата той се радва на подкрепа едва на около една трета от гражданството.

Именно тези предпоставки, както и, разбира се, желанието да се покаже, че ЕС е напълно готов да продължи напред и без Великобритания, са в основата на Бялата книга за бъдещето на ЕС, представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тя произтича от спешната необходимост за преосмисляне на бъдещето на европейската интеграция и на визията ни за Европа, в която искаме да растат децата ни. Представеният от Юнкер документ има амбицията да бъде само първа крачка в политическия и граждански дебат как следва да се развиват европейските общества и Европейският съюз.

Силната страна

на Бялата книга на първо място е опитът да се обоснове съществуването на ЕС не просто чрез спомените за ужаса от световните войни от ХХ век, които започнаха от Европа. Необходимостта от съществуването на съюза се доказва с едновременното му предназначение да дава отговор на външната, най-вече икономическа, конкуренция, както и да гарантира все по-добри условия за живот на своите граждани. Нито едно от тези основания не може да бъде пренебрегнато с лека ръка или омаловажено.

Още по-важно е многовариантното виждане за бъдещето на ЕС. Самото наличие на равни алтернативи за неговото развитие - запазване на статуквото; свиването на съюза до Единния пазар; развитието му на различни скорости; съсредоточаване на сътрудничеството само в няколко области и още по-дълбоката интеграция по настоящия модел, е изключително съществено като стимул в обсъждане на посокат и начините на движение да се включат колкото се може повече субекти: граждани, експерти, партии, страни и институции.

За експертите е ясно, че отсъствието на Великобритания от тази дискусия прави избора на конкретна стратегия доста неравностоен, защото зад тези варианти не стоят просто различни логически възможности, а реални и антагонистични интереси. Важното е, че предложените пет варианта не са нито алтернативни, нито изчерпващи спектъра на възможни решения, а само ориентири към какво да бъде насочено вниманието на европейската общественост.

Тук трябва да отбележим явното желание на Европейската комисия да влезе в диалог на най-ниско равнище с редовите граждани. Към всяка от предлаганите пет визии се посочват и измененията на всекидневния живот на средния европеец, които биха настъпили при реализацията на съответния път за развитие на ЕС.

Но има и проблеми,

за които не може да останем нечувствителни. Първо, вероятно поради преднамерено илюстративния характер на документа в него не може да се открие пряк отговор как всеки един от предлаганите пет алтернативни варианта решава проблемите пред съществуването на ЕС. Нещо повече – след като самото съществуване на съюза се мисли като решаващо условие за справяне с чудовищни предизвикателства пред бъдещето на европейското гражданство, а липсата на подкрепа от него за ЕС е отчетено като проблем, то би следвало оценките за силните и слаби страни на всеки вариант да има за пръв приоритет засилване подкрепата на гражданите за общото бъдеще на европейците.

Няма да намерите такъв приоритет в който и да е от вариантите.

Второ, макар всеки от сценариите за развитие на ЕС да завършва с тематичен акцент "за и против", то казаното в тези изключително кратки абзаци не може да се сметне за реално обсъждане на аргументи за и против предлаганата конкретна алтернатива. Тъй като аргументация всъщност няма, то има простор за внушения.

В тази връзка не можем да пропуснем позиционирането на третия вариант "онези, които искат повече, го правят" в междинната средна позиция на предлагания спектър от алтернативи. От логическа гледна точка той би могъл на еднакво основание да се представи като крайно ляв или крайно неясен от предложените пет сценария. Но е сложен в средата именно да внушава, че това е визия-балансьор между крайности.

Не е случайно, че при представянето на неговите решения самата стилистика на изказ е "още от същото, плюс". Плюс не е само в аритметичен смисъл (добавка), но и в ценностен смисъл. Версията е представена като носеща несъмнени изгоди - естествено за онези, които искат повече и го правят, като няма и дума за останалите извън ядрото на ЕС, които се движат на друга евроинтеграционна скорост. Защото става дума именно за представянето на откровено защитаваната от Юнкер диференцирана евроинтеграция като център на дебата за бъдещето на Европа. Да, вярно, че не е казано в прав текст, но е настойчиво визуализирано.

Вероятно не става дума за политическа преднамереност, а за предрефлексивно сработване на личните очевидности на авторите на книгата, за които някои неща изглеждат универсално естествени, сякаш по подразбиране. Например илюстрацията как ще се промени животът на средния европеец на всекидневно равнище се позовава на особеностите за начина на придвижване при пътуване със свързан автомобил**. Само че по данни от скорошно проучване на FAI (Международната автомобилна федерация) в 12 европейски страни в Европа само една трета от водачите са чували за свързани автомобили. А най-добре са информирани водачите в Германия, Франция и Италия. Към днешна дата само 6 на сто от потребителите имат свързани автомобили, а други 18 на сто биха искали такава да бъде следващата им кола.

Накратко, нека не оставаме други да решават вместо нас. Участвайте в дебата за бъдещето на Европа! Важно е

*Проф. Димитров е един от основателите на катедра "Европеистика" в СУ и ръководител на магистърската програма "Европеистика и социални науки" в нея. Той е съосновател и председател на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (1994-2000). Социолог, доктор на науките.

** Автомобил, свързан с интернет, така че да може да изпраща и съответно да получава различен вид информация, свързвайки се включително с компютърните системи на другите учстващи в движението автомобили за обмен на данни.

Към 2060 г. нито една европейска страна, колкото и да е голяма, няма да има население, по-голямо от 1% от човечеството. Към този момент освен драстично спадащ и остаряващ дял на европейците брутният продукт, създаван от тях ще е едноцифрен процент от глобалния продукт. Разходите за отбрана ще са станали несъпоставими спрямо другите конкуренти, което е особено обезпокоително в светлината на обстоятелството, че страните от ЕС са изключително примамливи за живеене (поради несравнимо високия стандарт и качество на живота) в очите на милиони неевропейци.

Тук идва страшното. Макар съюзът да е решаващ коз за просперитет на европейците през идващите десетилетия, европейските граждани са все по-отчетливо недоволни от неговото функциониране и към днешна дата той се радва на подкрепа едва на около една трета от гражданството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    През 2060 г основната религия в Европа ще е исляма. Като се има предвид това всички останали прогнози стават невалидни - за демографската криза, високия жизнен стандарт и пр. Аллах акбар!

  • 2
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#1] от "panta_rhei":

    През 2060, както и през 2020, основната религия в Европа ще е атеизма. Не ви ли омръзна да дъвчете чалми, попове и други брадати образувания? Сериозно!

  • 3
    duongvat avatar :-|
    duongvat

    Солидарен ЕС от суверенни държави (а не федерация), в който реално ще се помага на по-изоставащите да настигнат напредналите, а не обратно, както беше досега. ЕС, който ще води политика спрямо собствените си икономически интереси, а не спрямо геополитическите интереси на САЩ. ЕС на реалната демокрация, а не на либералния тоталитаризъм. Ако не, да го закриват и кой откъде е ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK