С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 7 мар 2017, 14:59, 10578 прочитания

Мнения Daily - Ниската раждаемост не е резултат от бедността

И още: Либералните елити са лицемерни; Разделението ражда разбити нации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мит е, че в България се раждат най-малко деца в Европа.
Демография

Ниската раждаемост не е резултат от бедността


От коментар на Теодор Спасов за Offnews.bg

У нас рядко се срещат семейства с три и изключително рядко такива с четири и повече деца. А на малкото многодетни родители се гледа като на извънредни куриози, за които най-често се счита, че са се "прецакали". Дали обаче бедността е причината рядко да се срещат семейства с повече от две деца?

Факт е, че социалната политика в България по никакъв начин не стимулира раждането на повече деца, а тъкмо обратното – многодетните семейства често биват дискриминирани. Доказателство за това е размерът на еднократната парична помощ, която майката получава при раждане. За първа рожба тя е 250 лева, за втора – 600 лева, а за трето и всяко следващо дете – едва 200 лева. Но, разграничавайки се от тези факти, нека видим какво говори статистиката и дали чувството за бедност – както сякаш най-често се възприема в обществото - в действителност е причината хората у нас рядко да прибягват към стъпката да имат повече от двама наследници.



Раждането на все по-малко деца в семействата е глобална тенденция, а данните на Световната банка сочат, че през 1965 г. жените по целия свят са раждали средно по 5.061 деца. През 2014 г. обаче този брой е 2.453. Това означава, че за 60 години раждаемостта е спаднала почти два пъти.

Прави впечатление, че тенденцията семействата да се ограничават с най-много до две деца, макар и глобална, се появява в страните от Западна Европа два пъти по-късно, отколкото в България. Едва преди 3-4 десетилетия се забелязва същинският спад в средния брой на ражданията от една жена в страните от Западна Европа, като там това се случва постепенно. У нас обаче тази тенденция се проявява рязко след края на Втората световна война и с появата на тоталитарния режим.

Средният брой на децата, родени от една жена, в което и да било общество обикновено се свързва с множество различни фактори. Но най-често със здравния статус на населението в определената държава. В страните, в които родителите все още имат средно повече от 5-6 деца, детската смъртност е висока, а понякога и изключително висока. Това, че във все още развиващите се страни се раждат много деца, не означава, че броят на населението там нараства много, а че раждането на повече деца е естествен механизъм за поддържане на популацията в тези райони.

Мит е, че в България се раждат най-малко деца в Европа. Днешните обществени възприятия по този въпрос са били сходни с реалностите през 1997 г., когато средният брой на децата, родени от една жена, е бил изключително нисък поради тогавашната икономическа криза. Раждаемостта в България днес е по-висока от тази в страни като Германия (1.4), Австрия (1.4), Малта (1.4), Кипър (1.4), Испания (1.3), Полша (1.3), Словакия (1.3) и Португалия (1.2). По-ниска е обаче от тази във Франция (2), Швеция (1.9), Великобритания, Северна Ирландия (1.8) и Ирландия (2).

---------
Когато става дума за "елити" се имат предвид онези, които се кичат с лаврите на високия морал изисквания без личен ангажимент.

Какво подхранва популизма

Либералните елити са лицемерни

От статия на германския философ Бернд Щегеман, автор на току-що излязлата книга "Призракът на популизма", в "Ди цайт".


Фотограф: STEFANIE LOOS

Трите главни свойства на популизма са насочени към едно и също. Популистите подменят балансираната комуникация с остри и полемични формулировки, чрез които хората се разделят на приятели и врагове, а най-вече - на "народ", който се противопоставя срещу "елита". Второ, популизмът отрича, че обществото се състои от индивиди, и заявява, че става дума за една цялостна общност, която трябва да се брани срещу нападения отвън. И накрая - популистите не приемат постмодерната, разпокъсана действителност, а твърдят, че има една-единствена истина, която те самите знаят.

Упрекът срещу елитите всъщност е насочен срещу двойния морал на онези, които имат някакви изисквания към обществото, но сами не са готови на никакви жертви за осъществяването им. Тоест, когато става дума за "елити", се имат предвид не хората, които умеят някакви неща, а онези, които се кичат с лаврите на високи морални изисквания без личен ангажимент. Особено експлозивна смес създават топ мениджърите, които въпреки чудовищните си провали настояват за високи бонуси, докато многобройни техни служители остават без работа.

Двойният морал - това е главният проблем на западните либерални общества. Всеки от нас знае, че смартфоните ни например се произвеждат от роби и че нашето благоденствие се дължи на експлоатацията на останалия свят. Парадоксът е, че колкото по-гръмогласно се самообвиняваме заради това, толкова повече обществено признание получаваме. А всъщност от вината, заради която се самобичуваме, за нас не произтичат никакви отрицателни последствия. В крайна сметка ние сме превърнали десния популизъм в нещо като плашило, с чиято помощ отхвърляме всяка неприятна критика срещу съществуващото положение.

Но отвореното общество не си прави никаква услуга, когато използва сбърканите предписания на популистите като повод да игнорира съвършено справедливите критики срещу глобализацията. Тъкмо защото либералните сили колаборират с капитала, популизмът ще подклажда трагичния конфликт в нашето общество. Парадоксът на десните популисти се състои в това, че твърдението им за либералните ценности и за социалната несправедливост като две страни на един и същ медал е вярно, но предлаганите от тях расистки и националистически решения са сбъркани.

Левицата сякаш изцяло е предоставила критиката срещу системата на примитивното насилие, идващо отдясно, докато тя самата доброволно се е предала във вавилонско робство на новия либерализъм. Така тя нито може да парира атаките на десния популизъм, нито пък да изработи своя собствена стратегия.

------------------
Обидените и посочени с пръст хора са много по-податливи на влияния.

Гласуването в чужбина

Разделението ражда разбити нации

От коментар на Лилия Цачева за "Клуб Z"


Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА

Историята е простичка, скучна и изключително предвидима. И популистка... Защо тогава ще говорим за нея? Защото резултатът може да е много опасен. Гласуването зад граница никога досега не е влияло на общата картина в парламента. Вотът в чужбина на парламентарни избори "генерира" средно 6-7 депутатски места, около половината - заради бюлетините от Турция.

Какво се случва, когато едно малцинство бива нарочно сочено с пръст и ограничавано? Капсулира се. Мобилизира се, защото се чувства (основателно) заплашено. ЦИК реши - 35 секции в Турция за вота на 26 март. Точка. Закон. Мобилизацията на българските граждани там обаче този път е голяма и заради наложените ограничения, и защото битката за изселническите гласове между ДПС и ДОСТ обещава да е ожесточена.

Българските граждани от турски произход и живеещите в южната ни съседка българи ще намерят начин да гласуват. Те ще са и обидени - пак - защото "патриотично" биват третирани като безволеви хора, които гласуват под строй. А това, сигурна съм, е дълбоко невярно и нечестно. Това ще ги капсулира. И ще продължат да подкрепят тези, които не газят демонстративно правата им.

Дали има други мотиви и стимули тези българи да подкрепят формациите, които подкрепят, когато стимулът "дискриминация" е налице - вече просто не е важно. Да не говорим, че обидени и посочени пръст хора са доста по-отворени за хипотетични или реални влияния, отколкото тези, които знаят, че паспортът им гарантира защита, а не унижение и дискриминация. "Патриотите", които уж се борят с ДПС, ДОСТ или каквото там е актуално към датата на поредния вот, всъщност наливат вода точно в тяхната мелница. Както винаги. Целта - да канализират страховете дотолкова, че да мобилизират и приберат "хейтърския вот" - патриотично е.

Разделението обаче е трайно. То се трупа. Като обидата. И ражда разбити нации. Толерирането на дискриминацията е първата стъпка към още дискриминация. Точно както на Валери Симеонов му се "мотаеха в краката" онези, дето са отишли на гурбет (хубава българска турска дума) в Европа и зад океана. Току-виж, те се окажат в бъдеще "родоотстъпници" - ходят по чужбината, раждат деца там, плащат данъци, а "клета майка България" - кучета я яли...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Когато кризата чука на вратата на съседите... 1 Мнения Daily - Когато кризата чука на вратата на съседите...

И още: НСО трябва да бъде разрушено; Драмата с Брекзит тепърва започва

17 сеп 2019, 2083 прочитания

Мнения Daily - Как се сваля властта Мнения Daily - Как се сваля властта

И още: Борбата с "хибридчиците" изисква висока демократична култура; Изкупуването на ток от т.нар. "американски централи" е абсурдна комедия

16 сеп 2019, 2971 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Без зелените нямаше да има запазена природа

И още: Ердоган погребва проекта "Турция в ЕС"; ЕС на няколко скорости ще значи за нас задна скорост

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател