Защо няма лидерски дебат

Още първата седмица от старта на предизборната кампания показа заобикаляне на важните теми, популистко говорене и заядливи реплики вместо автентични послания.
Водещи национални медии като bTV, Nova и БНТ се обединиха около идеята да излъчат политически дебат между лидерите на ГЕРБ и БСП Бойко Борисов и Корнелия Нинова, които обаче отказаха да дискутират открито пред гражданите. "Капитал" потърси мнението на трима експерти какво означава този отказ.

Защото няма лидери

Д-р Ружа Смилова, политолог в СУ "Св. Климент Охридски" Фотограф: Цветелина Белутова

Д-р Ружа Смилова, политолог в СУ "Св. Климент Охридски"

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Краткият отговор е пределно прост: за да има лидерски дебат, има две необходими условия за провеждането му - трябват лидери, които могат да дебатират. За съжаление, и двете условия в момента липсват.

Първото условие: да има лидери, които не просто следват променливите настроения на мнозинството, а са готови да поемат отговорност и да водят избирателите, предлагайки визия за развитието на страната, конкретизирана в политики в значимите за гражданите сектори. Председателите на двете водещи в предизборните рейтинги партии у нас биват определяни като "лидери" по-скоро по инерция- щом са председатели, значи са и лидери. За да бъдат лидери в съдържателния, а не чисто формален смисъл, обаче, те трябва да водят, не да следват: да дръзват да поставят неудобни теми и да предлагат дори и непопулярни решения, когато доброто на страната изисква това.

Темите, предлагани от председателите на ГЕРБ и БСП, обаче, са добре познати и напълно предвидими. Те са по-висок растеж (тази тема измести невдъхновяващата никого стабилност), водещ до рязко нарастване на доходите, и борба с бедността. Решенията също изненадват със своята предвидимост и стремеж да угодят максимално на "средностатистическия гласуващ" .



Така ГЕРБ се включиха в епидемично разпространилото се дори сред десни партии наддаване кой ще предложи най-висока средна пенсия и заплата, а очакването, че лявата партия ще прокарва визията си за по-голямо бюджетно преразпределение чрез замяна на плоското с прогресивно подоходно облагане също не се оправда поради непопулярността на мярката увеличаване на данъците дори и сред левите избиратели. Флиртът с предпочитанията на средния гласовоподавател от страна и на двете големи партии води до обезличаването им по отношение конкретни политики и до търсене на възможности за различаване през символни теми, като национална идентичност - кой е по-голям патриот/национален предател, и т.н.

Второ условие: лидерите да могат да водят дебат по предлаганата от тях визия за развитие на страната и конкретните политики по реализирането й. Фокусът им обаче обикновено е върху лични компромати и като цяло очерняне на противника, а не върху изясняване собствените позиции и критика на позициите на опонента. Очернянето на опонента в предизборен дебат не е наше откритие и, както показват множество примери от т.нар. по-напреднали демокрации, не винаги е губещ ход. Но и често ваденето на компромати се оказва контрапродуктивно – вината за загубения втори президентски мандат на Петър Стоянов неслучайно се приписва на неудачния му ход да извади компромати в дебата с Богомил Бонев.

Независимо дали нежеланието на Корнелия Нинова и Бойко Борисов да участват в лидерски дебат, зле прикрито зад претенции за формата му, се дължи на страха от трудно предвидимия му резултат, ясно е едно: най-видните ни политици не са готови да напуснат зоната на комфорта си, щедро предоставян от услужливи медии, и да отстояват позициите си в публичен дебат помежду си.

Защото нямат какво да кажат

Любомир Аламанов, комуникационен експерт, директор на SiteMedia Consultancy Фотограф: Надежда Чипева

Любомир Аламанов, комуникационен експерт, директор на SiteMedia Consultancy

За мен няма изненада, че лидерите на двете основни политически сили Нинова и Борисов бламираха идеята за дебат помежду си. Даже не смятам, че някой от тях е искал да има такъв. И двамата обединено показват, че не се интересуват от размяна на идеи, не искат да привличат "неутралните" за сега избиратели чрез публични действия, не искат да обсъждат цялостна визия за развитието на държавата, предпочитат да се изявяват самостоятелно пред приятелски настроени медии, където да леят безспир дълги монолози по желани от тях опорки. От едната страна са магистрали, саниране и бежанци, например, от другата - социални помощи, заплати, Русия, До болка познато. И безсмислено. А и двамата нямат отговор на въпроса защо след 10г. членство в ЕС под управление на партиите им, все още имаме мониторинг.

Чисто в личен план и двама ще загубят от евентуален дебат. Борисов ще загуби повече. Ще се види, че не може да се управлява дълго време с "Аз им строя магистрали и им давам пари, а те не ме разбират" или "Конграчулейшънс, Борисов". По принцип Той изглежда като мъжкар, лидер, но на футболен отбор. Или агитка. Не на европейска държава. И го е страх, че при директен дебат няма да има какво да каже. Ще му проличи истинското ниво на компетентност. А и много прозрачно се опита да се оправдае. Теоретично, да извадиш екип и да кажеш "ние работим в екип", е добър комуникационен ход. Но в друг контекст. Тук Борисов използва екипа си, за да се скрие зад него. И след това да ги обвини за провалите. Нали помните: Грешката Цачева. Грешката Кунева. Коя ли ще е следващата грешка? Дончев? Горанов? Няма значение. За Борисов това са подробности. И тази му нагласа вече личи.

Нинова изглежда сякаш леко взима превес в тази грозна сцена. С активни предизвикателства, стигащи до блъф. Не се знае какво можеше да стане и как щяха да се развият нещата, ако Борисов беше отговорил позитивно на блъфа. Тя бърка, че настоява, защото само в дебат с нея Борисов има шанс да изглежда десен. А и какво щеше да каже в дебата? При директен въпрос: "Защо основната ви идея е да се свалят санкциите към Русия, а не нещо за живота на българите?" идва край на пропагандата за БСП като носител на "промяната".

Фактически, може да се каже, че и двамата провалиха дебата, за да не си проличи как двама наследници на БКП се мъчат да говорят по ново му. Защото, нали, едно време всички уж сме били комунисти, всички уж сме били партийни секретари. Тъжно.

Разчитат на клиентелизъм и натиск

Радина Ралчева, комуникационен експерт и член на УС на Българското дружество за връзки с обществеността Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Радина Ралчева, комуникационен експерт и член на УС на Българското дружество за връзки с обществеността

За пръв път трите национални телевизии се обединиха и направиха необходимото, за да организират единен дебатен формат, което е голяма стъпка, но за съжаление партиите не припознаха тази възможност и я пропиляха. В нормалния изборен процес откритите дебати са един от ключовите елементи за излагане на акценти от програми, важни и отличителни послания и диалог по приоритетни за държавата теми.

Смятам, че отказът на ГЕРБ и БСП да участват в дебати затвърждава позициите им на партии на статуквото и обезмисля институцията на дебата като важна част от изборния механизъм. За мен поведението на двете партии е деструктивно на много нива, то е демонстрация на арогантност, самодостатъчност и самозабравяне. Чета го и като проява на неуважение към избирателите, като приемане на реализицията на БСП и ГЕРБ във властта за даденост и като пренебрегване на нуждата да покажат и защитят позициите си.

Разбира се, това може и да е израз на безсилие и страх от директен сблъсък на полето на дебата, нещо, от което партиите на статуквото са отвикнали. Изобщо, в последните няколко изборни цикъла, партиите с твърди електорати показват все по-устойчива тенденция егоцентрично да приемат, че мястото им в българския политически живот е гарантирано. Те не изпитват необходимост да убеждават българските избиратели, да сблъскват позиции в търсене на по-добри решения на ключови национални проблеми, да печелят гласове в полето на диалога.

Партиите на статуквото, каквито все по-видимо са и БСП , и ГЕРБ, разчитат на клиентелизъм, на "сигурни" гласове и на различни форми на натиск за осигуряване на вот. Това са неща, които всички знаем, но малцина изричат. И въпреки видимите напрежения и нарастващата липса на допирни точки между партиите и избирателите, въпреки силните флуктуации на значителна част от гласовете, въпреки нежеланието за гласуване и системните наказателните вотове, партиите отказват да разберат посланието на гласоподавателите. И възпроизвеждат неефективни политически кампании. Отказът от дебати е ясно проявление на тази тенденция. А начинът, по който беше направен, го прави още по-неприятен и показателен.