Счупеното земеделие на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Счупеното земеделие на ЕС

Счупеното земеделие на ЕС

Вече 20 години се провалят опитите за подкрепа на местните дребни производители и съобразени с околната среда практики

16755 прочитания

Давид Джамбазов
Акцентът върху стокови култури води до драматично намаление на заетостта в сектора

"Общата аграрна политика (ОАП), която обединява и урегулира всички земеделски субсидии в Европа, е сложен бюрократичен механизъм, който дава предимство на големите ферми над малките, принуждава ги да прибягват до интензивно обработване на земята и води до безработица в малките аграрни населени места."

Това не е критика, отправена от природозащитни активисти, а думи, преписани от брошурите, издадени от ЕК през 1998 г. в подготовка за реформа на ОАП, която влиза в сила през 1999 г. През 2013 проблемите са същите и има нужда от нова реформа. На думи целта й е да направи Общата аграрна политика по-зелена и да подпомогне малките ферми.

Дългосрочен обзор на земеделските данни за Европа показва обаче, че и днес проблемите на 90-те въобще не са решени. Напротив, в държавите, присъединили се към ЕС след 2004, те са станали по-големи.

От 2000 г. насам зърнопроизводството в ЕС се е увеличило от 200 млн. до над 300 млн. тона годишно. През същия период производството на плодове и зеленчуци е спаднало от 100 на 85 млн. тона въпреки разширяването на ЕС от 15 на 28 държави.

Една от причините за това се крие в начина на субсидиране. Преди реформата от 1999 субсидиите са давани според произведеното количество - колкото повече произвеждат земеделците, толкова повече субсидии получават.

След реформите т.нар. директни субсидии се определят на единица земеделска земя – колкото по-голяма е една ферма, толкова повече субсидия получава.

Това заедно с други фактори като търсенето на биогорива и увеличението на производството на месо заставя земеделците да избират посеви, изискващи големи площи – зърнени и маслодайни култури.

Вносът на плодове и зеленчуци от трети страни се е увеличил двойно

Докато общата култивирана площ в ЕС се е увеличила минимално между 2005 и 2013 г., средният размер на фермите е скочил от 12 на 16 хектара. България е рекордьорът в окрупняването с 3.5 пъти увеличение.

През 2013 г. от 10 млн. активни ферми в ЕС огромното мнозинство са малки, но в почти всички държави повечето от земята е концентрирана в стопанства с над 100 хектара. Процентът на обработваната от тях земя се е увеличил навсякъде освен в Австрия. България отново е сред водачите с 84% от земята, която се обработва от големи стопани.

ОАП не е единствената причина за тези тенденции, но политиката облагодетелства големите ферми. ЕК правилно посочва, че европрограмите трябва да подпомагат малките стопанства, но като че ли не успява да осъзнае как имплицитно заложенoто предимство за големи площи пречи на тази цел.

Стокови култури като пшеница, слънчоглед и рапица изискват високи инвестиции в капитал и огромни полета, но минимален човешки труд. В другата крайност плодовете и зеленчуците изискват интензивен ръчен труд за грижа и събиране.

Силната тенденция на пренасочване към стокови култури води след себе си и драматично намаление на заетостта в земеделието. От 2000 г. общата заетост в сектора намалява с еквивалента на 6 милиона позиции пълна заетост. Практически това удря по уязвимите нещатни работници, много от тях сезонни.

С намаляващата собствена продукция на плодове и зеленчуци се наблюдава над двойно увеличение на вноса им от страни извън ЕС за периода от 2000 до 2015 г. – от 10 млрд. евро на 23 млрд. В това отношение България отново е в особено лоша светлина – тук има 28% намаление в производството на зеленчуци. Любимият български домат е изпитал спад от 47%.

Любимият български домат е изпитал спад от 47% в производството

Вече 20 години страните членки и европейските институции се провалят в опита да създадат рамка, която да подкрепя местното дребно земеделие и съобразени с околната среда практики. Вместо това ОАП окуражава големите ферми да засяват все повече земя със зърнени и маслодайни култури за износ, докато осигуряват работа на все по-малко хора.

Последната реформа е от 2015, но вече се очаква следващата - през 2020. Не е особено трудно да се отгатне, че земеделската комисия на Европейския парламент твърди, че тя ще подпомогне... да, малките ферми и околната среда.

Потърсихме представители на ЕК за реакция преди публикуването на тази статия, но такава не получихме.

Текстът е по проект, финансиран от "Адесиум", холандска фондация за популяризирането на живот в хармония с околната среда, и е координиран от фондация Open Knowledge, британски център за стратегии, и Journalism++, агенция за визуализация на данни, базирана в Париж и Берлин.

Източник: Reuters
Давид Джамбазов
Акцентът върху стокови култури води до драматично намаление на заетостта в сектора

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    drakon avatar :-(
    Vassil Stoychev

    Уважаеми редактор на вестник Капитал, моля, намерете си редактор за аграрната икономика. На български термина е не ОАП, а Обща селскостопанска политика/ ОСП. Това че статията е външна не Ви извинява. За който се интересува търсете в G. capreform.eu блог за ОСП писан от експерти.
    Disclosure: Работя в научен институт, с фокус върху аграрната икономика и политика.

  • 2
    nikolai_petrov avatar :-|
    FanFan - la tulipe

    До коментар [#1] от " drakon ": Драконе, сега ако ми обясниш, какво ме бърка дали е ОАП или ОСП и по-важно как тази грешка изкривява информацията в статията, цена няма да имаш :)

  • 3
    k_ avatar :-|
    k_

    Европейската селскостопанска политика унищожава земеделието, като превръща тази специфична дейност в индустрия.
    В същото време там където е налице остатъци от реално земеделие просперитетът е гарантиран.
    Истинските домати (розови и не само, просто вкусни) вече са по-скъпи от месото. От индустриалното пилешко с пъти. Разбира се, "земеделските" индустриалци се опитват да ги имитират, но хората бързо се усещат.
    Тенденцията е ясна - разликата в цената на индустриалните земеделски стоки и реалните земеделски продукти тепърва ще расте.
    Това ще доведе до напрежение в обществото. По-бедните вече настояват да имат достъп до добра и качествена храна, но на поносими цени. Няма да се учудя ако в един момент дори задължат истинските земеделци да внасят нещо като "държавни доставки" в натура.

  • 4
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    До Fan Fan
    Економедия имат претенции, че публикуват задълбочени анализи -
    " прогнози, които се сбъдват". Като прочетеш в началото на материала подобна неточност и губиш желание да продължиш с четенето.
    Забележката Ви ми осигури стимул да го прочета целия.
    Доста повърхностен анализ, не знам дали подобен материал биха публикували в "Агроном" или "Земеделие+".
    Разговорът за ОСП, като цели, механизми и приложение в ЕС, както и какво сме успели да договорим и защитим ще е доста дълъг и изисква няколко статии, като тази по обем. Според мен най-големият проблем е, че това е политика правена за други страни, които са на друг етап на развитие. Един вид дали са ни да носим дрехата на по-големият ни брат. Най-ярък пример - приложението на квотната система за кравето мляко. За нашите условия направо безсмислена... Отностно подпомането на площ- в старите страни членки е основано на права, т.е. исторически обусловено. При нас понеже е нямало надеждна информация за историята на фермите и понеже е имало доста земя, която не се обработвала е избрана системата за единно плащане на площ.Защо е избрано да се плаща на фермерите с директни плащания- в миналото е имало контрол на цените и освобождавайки до голяма стен контрола и снижавайки предпазните мрежи е избрано да по този начин да се гарантира поне известна част от дохода на фермерите. Не съм специалист по поземлени отношения, но доколкото знам България е с едно от най- либералните законодателства за инвестиране в земеделска земя, което позволява на полвин автобус хора да контролират голяма обработваемата земя и ерго да получават подпомагането. Защо Ромфарм дойдоха у нас да инвестират в земеделска земя,а не в Полша(много по-голяма държава)? Защото закона в Полша разглежда земятa, като стратегически ресурс изащитава тези които я обработват и пазят, а не едрия капитал. Което обяснява, защо няма стигнем скоро поляците. Страничен ефект от тази политика е загубата на работни места /силно механизираните латифундии нямат нужда от много работници/ и оттам бедност и обезлюдяване на селата. А слабоконкурентното ни животновъдство бавно загива( поне малките ферми).
    ОСП има своите проблеми и в старите страни членки, поради което предстои тотална промяна "в матрицата" за повече блога по-горе. Голямото ми притеснение е дали хората, които са натоварени да преговарят от българска страна ще успеят да "влязат в дискусията" и да защитят интересите ни И поне да договорят преходен период.. За съжаление наблюденията на резултатите от предишния подобен процес преди 2007 , навяват само песимизъм.Външни фактори, като Брекзит също са в наш ущърб. А парализата в администрацията покрай смяната на правителства не ми се и коментира. Извинявам се за правописните грешки пиша от мобилен.

  • 5
    xvk1489935292519650 avatar :-|
    Roman Urumov

    Що дрънкате глупости на поразия не мога да разбера. Някой от вас излизал ли е така да се поразходи из европейските овощни градини да види за какво става на въпрос.

  • 6
    heavyhorse avatar :-|
    Heavy Horses Ltd.

    Консултация за реформата на ОСП е в ход сега. Включи се! https://www.living-land.org Общата селскостопанска политика (ОСП) – една от най-старите, най-влиятелните, най-оспорваните и най-скъпи политики на Европейския съюз. Затова нека я поправим заедно– нека се чуе общият ни глас по въпроса за бъдещeто на земеделието!

  • 7
    wpo34378687 avatar :-?
    wpo34378687

    Защо в Полша пакетче краве масло с високо качество струва 1,20лв до 1,50,картофите,свинското им ,морковени сокèта,ябълки са навсякъде??? Много просто ,евросубсидиите отиват на правилните места,и си нямат ДПСта

  • 8
    ispor avatar :-|
    ispor

    Ако ЕС не спре вътрешния протекционизъм между държавите,проблемите ще стават още по големи!Крайният ефект от програмите -големите стават по-големи,малките,по-малко!За това не са виновни "лошите зърнари".Земеделието е бизнес като всички останали,и като всеки бизнес се приспособява към средата.Никой не е толкова луд ,да се задоволява с 30-40 лв/дка.от пшеница например,ако може да изкарва по 500-1000 лв/дка.от плодове или да затвори цикъла с животновъдство или преработка!В България е още по-зле заради абсурдните регулации при храните и реализацията на дребно!Българското земеделие няма по-голям враг от българското правителство/Отнася се за всички,повече или по-малко/.

  • 9
    freakecon avatar :-|
    FvH

    Много хубав анализ, но не разбрах какво се предлага... май нищо. Освен ако не се дава твърда сума на производител независимо колко земя има, винаги по-големят ще получава повече.

    ОСП е най-голямата тъпотия създавана от бюрократичен мозък, разкарайте я и всичко ще се оправи. Никакви субсидии за никого.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK