Минаха три години от началото на необявената военна агресия на Русия срещу суверенна Украйна. Резултатите от осъществения териториален реванш и имперските амбиции на Кремъл са ужасни – почти 10 хил. загинали, 23 хил. ранени, 1,8 млн. вътрешно разселени лица, 7.2% окупирана територия, 20% унищожен икономически потенциал... На фона на умишлената ескалация на ситуацията от края на януари в източна Украйна по вина на хибридните руски войски почти всеки ден научаваме тъжни съобщения за гибелта на украински войници. В украинския Донбас продължават да загиват най-добрите синове на нашия народ, принудени с оръжие в ръце да се борят за свободата, независимостта и достойното бъдеще на страната.
Поради престъпната окупация, анексирането на Крим и предизвиканата война в източната част на Украйна Русия фактически разруши сформираната след Втората световна война международно-правната система в Европа и по този начин значително се отдалечи от цивилизования свят.
Международната общност категорично реагира на агресивното поведение на Кремъл, включително чрез въвеждането на секторни и икономически санкции. Като ограничителни мерки те са мирен отговор на ЕС, САЩ и много други страни и на самата Украйна на военната агресия и грубо нарушение на международното право от страна на Русия. Те са последствие, а не причина, както твърди циничната руска пропаганда, тъй като до окупацията на Крим идеята за санкции нямаше да хрумне на нито един европейски или световен политик. Идеологията и логиката на ограничителните мерки се състои в това да бъдат анулирани само тогава, когато ще бъде върнат Крим под юрисдикцията на Украйна и бъде постигнато пълното изпълнение на Минските споразумения от страна на Русия.
Призив към отмяната на санкциите срещу Руската федерация - когато тя не иска и да чуе за деокупацията на Крим, а вместо това, засилва милитаризацията му и продължава системно да нарушава правата на етническите украинци и кримските татари, както и да изпраща в Донбас през неконтролираната от украинските власти граница: войници, модерни оръжия, боеприпаси, да финансира боевиките, игнорирайки Минските споразумения - всъщност означава помиряване на агресора и приемане на насилственото прекрояване на границите в Европа.
Нима реално мислещ и свободен политик наистина може да вярва, че отмяната на санкциите може да спре агресивното поведение на путинска Русия и да намали имперските й апетити? Историята не дава положителен отговор на този нереторичен въпрос. Дали неприкосновеността на границите като един от императивните принципи на международното право, залегнал в Устава на ООН и други основополагащи международни документи, вече не са "светая светих" за държавите и политиците през XXI век?
Във връзка с третата годишнина от руската окупация на Крим и въоръжената агресия срещу Украйна лидерите на ЕС и редица от държавите-членки обнародваха изявленията с остро осъждане на агресивното поведение на Кремъл и подкрепа за териториалната цялост на Украйна, а Държавния департамент на САЩ призова Русия незабавно да освободи Крим.
На фона на умишленото влошаване на ситуацията в Донбас от страна на Русия, фундаменталното й отклоняване от Минските споразумения, въпреки усилията на Украйна и на международната общност за мирно регулиране – признаване на територия на Русия на псевдодокументите на ОРДЛО, експроприация от незаконните власти на украинските активи и предприятия, въвеждане на "рубловата зона" и прекратяване на движение на товари през разделителната линия от украинските власти, въвеждане от нашата държава на допълнителни санкции срещу Русия въз основа на решението на Съвета за национална сигурност и отбрана и призив към световната общност да засили ограничителните мерки срещу страната-агресор – изявленията на българските политици относно отмяната на санкциите са странни и нелогични. Както странни, нелогични и неубедителни изглеждат техните аргументи.
Истината обаче е в това, че санкциите действат, защото са позволили да бъде спрян агресорът. Ако бяха неефективни, Русия нямаше да прояви толкова висока активност за тяхната отмяна. И обратното, отмяната на санкциите или тяхното фрагментиране до пълното изпълнение от Кремъл на Минските споразумения и деокупация на Донбас би означавало слабост на ЕС и насърчаване на безнаказаността, всепозволеността и фактическото продължаване на конфликта.
С консолидираната си позиция относно въвеждането и разширяването на санкциите Европейският съюз от самото начало демонстрира единство и готовност за оказване на натиск върху Русия, за да я върне в руслото на международното право. Това е ясен сигнал за Кремъл, който гласи, че в интерес на мира и сигурността в Европа и на самата Русия тя трябва да спре да говори със съседите си на езика на спецоперации и танкове и да се върне към изпълнението на своите международни задължения. Абсолютно ясно е, че не санкциите, а разговорите за тяхната отмяна разделят ЕС, който днес много се нуждае от единство. Може би както никога преди.
Ето защо призовавам политиците да проявят отговорност и да не използват темата за санкциите за политически цели. А хубавите български домати и краставици, чийто вкус украинците още не са забравили, каним на украинския пазар. За българския бизнес това е и географски по-близо и икономически по-изгодно.
Минаха три години от началото на необявената военна агресия на Русия срещу суверенна Украйна. Резултатите от осъществения териториален реванш и имперските амбиции на Кремъл са ужасни – почти 10 хил. загинали, 23 хил. ранени, 1,8 млн. вътрешно разселени лица, 7.2% окупирана територия, 20% унищожен икономически потенциал... На фона на умишлената ескалация на ситуацията от края на януари в източна Украйна по вина на хибридните руски войски почти всеки ден научаваме тъжни съобщения за гибелта на украински войници. В украинския Донбас продължават да загиват най-добрите синове на нашия народ, принудени с оръжие в ръце да се борят за свободата, независимостта и достойното бъдеще на страната.
Поради престъпната окупация, анексирането на Крим и предизвиканата война в източната част на Украйна Русия фактически разруши сформираната след Втората световна война международно-правната система в Европа и по този начин значително се отдалечи от цивилизования свят.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
6 коментара
Агресията срещу Украйна е до голяма степен акт за раздухване на дивата швинистична пропаганда от кликата на Путин
"Ако санкциите бяха неефективни, Русия нямаше да прояви толкова висока активност за отпадането им."
Затова Русия използва един от троянските си коне в Европа, "русофили/предатели България". Ето сега и Льо Пен ще ходи предизборно в Москва, няма съмнение, за какво ще бъдат ръзговорите.
Това е по-скоро реч за митинг на бандеровци, а не изказване на дипломат.
Н.Пр. използва креслива лексика от друго време, смятайки, че тя компенсира липсата на каквато и да било фактология.
Ще добавя малко конкретика към празнословията на Н.Пр:
Минските споразумения: Украйна беше задължена да направи промени в Конституцията си и да пристъпи към федерализация на страната. Нищо от това не е и започнато дори.
Може да прозвуче странно, но в периода 1991- 1998 г всъщност Украйна анексира Крим... Ето фактологията: на 20.1.1991 г се е състоял първият референдум с въпрос за създаването на Кримска автономна съветска социалистическа република като част от СССР. При избирателна активност от 82% за автономията са гласували над 93% от жителите на Крим. На 12.2.1991 г. създаването на Кримска АССР е било потвърдено от Върховния съвет на УССР , зачитайки резултата от
референдума.
На 24.8.1991 г Върховният съвет на УССР обявява независимостта на Украйна и в същият акт самоволно определя Кримската АССР като част от територията на новопоявилата се държава. Учредителите на Украйна игнорират закона, изискващ провеждане на референдум в Крим по въпроса за принадлежността на Кримската АССР към Украйна. Под натиска на жителите на Крим на 5.5.1992 г. Върховният съвет на Крим приема Акт за провъзгласяване на държавната самостоятелност на Република Крим и утвърждава своя Конституция. За три години тя е преработвана под натиск на Киев десетки пъти преди да бъде напълно отменена през 1995 г. В края на 1998 г. законодателството на Кримската автономия окончателно е било пригодено към законодателството на Украйна.
Това е била предпоследната стъпка. Последната е лишаването на Крим от статута на автономна област и учредяването му като Кримска област в състава на Украйна.
Анексията на Крим е завършена...
Не си ли спомняте, Балтаджиев?
Тролчето пак изпълзя като отровна пропутинска змия... До коментар [#3] от " D-r D ":
До коментар [#4] от " stardust ": Това са не много известни факти, но са се случили. Явно истината влиза в конфликт с вашите вярвания.
На кой от нашите съюзи е член Украйна, че трябва всеки месец да слушаме и четем воплите и словоизлиянията на украинския посланик? Кога, прочее, някой български журналист ще попита тоя посланик - защо българските села в Украйна са изоставени като в каменната ера - без водопровод, канализация, газоснабдяване, асфалтирани пътища и др. , за разлика от околните украински села? И накрая: ще посмее ли някой български журналист да интервюира и другата страна, или няма нужда от такива глезотии?