Един подир друг българските политици бързат да обявят позициите си срещу тръгналата на различни скорости Европа. Бившият премиер се кълне във важността на еврозоната, независимо че правителството му на практика не направи нищо по темата. Корнелия Нинова пък говори дълбоко несъвместими неща - хем браним героично националния суверенитет от ЕС, хем не искаме да ни изоставят от интеграцията. Която включва повече споделяне на същия този суверенитет.

Бъдещото задълбочаване на някои линии на интеграция и продължаващата маргинализация на страната по отношение на еврозоната и Шенген се дължи на нежеланието за реформи на местните "елити". Нашите имитации вече се приемат с досада и нарастващо безразличие. Изолацията на страната ще е продукт на комбинация от целенасочено политическо бездействие и гражданска неспособност за противопоставяне.

Българското членство от много време е все по-бездомно. За много политици и граждани то е вече инструментализирано в еврофондове и лишено от любопитство и дълбочина. Обърнато е в поредици от процедури, обществени поръчки, мечтания за различни блага, с които да се удовлетворят лични и групови желания. Възприемано е като гигантски преразпределителен механизъм, лишен от разговор за секторни политики, теми на "голямата политика" или трудни идейни и управленски дилеми. Натискът за промени откъм ЕС е максимално неутрализиран, медиите - трайно "упоени" от еврофондовете, не създават проблеми на никое правителство. Неправителствените организации вече не се занимават с големите въпроси на българската, европейската и световната политика, а са "доставчици на услуги". Партиите не се занимават с Европа - заради клишето, че това не печели избори. И не искат тя много да им се пречка. Мъртвило.

Тоталният срив на медийната среда и нахлуването на "фалшивите новини" водят до укрепването на различни антиевропейски картини и на бъдещето. Те надграждат митове като "необятния руски пазар" или "външна политика на равна дистанция", нямащи никаква връзка с реалните интереси на българското общество. Де факто съгласието между основните партии за отпадане на санкциите спрямо Русия стъпва върху пълното игнориране на реалното съотношение в търговията ни в рамките на ЕС и с руската страна - около 29:1. Тази пропорция е още по-фрапираща по други ключови параметри като работещи, студенти, интензивност на отношения между фирми, организации, държавни структури и т.н. В подобна среда на "фалшиви картини" с намаляването на еврофондовете след 2020 г. все по-често ще се чува за "мащехата Европа", която само изисква, а нищо не дава.

Примерите за блокажи по основни европейски линии постоянно нарастват, дори по въпроси като случващото се на външната, българска граница на ЕС. При създаването на общата гранична полиция ние бяхме сред тези, които желаеха максимално ограничаване на нейните правомощия и максимално запазване на функциите на нашата.

По същия начин България се включва и в създаването на европейска прокуратура - сред тези, които искат най-ограничени правомощия за нея. А спрямо създавания енергиен съюз сме сред политически най-пасивните. Сега слушаме за задълбочаване на военното сътрудничество, но и това ще секне, защото една от първите идеи там е за съвместно поръчване и използване на военна техника. Няма награда за тези, които са се досетили защо.

Вричанията в българското членство в еврозоната напоследък преминаха границата на приличието. Най-вече защото от около три години имаме ясни доказателства как ще продължат да се случват нещата в България.

Казусът КТБ е не просто историята на една финансова пирамида, а нагледен пример за цяла група неработещи институции, които години наред са имитирали надзор. Присъединяването към европейския банков надзор ще коригира това в значителна степен и не просто ще спести много пари на всеки от нас, но ще започне да изважда страната от репутационната дупка, в която все повече затъва.

Това членство е не просто "хващане на влак", който се движи с нарастваща скорост, а има преки и полезни последствия: повече сигурност, повече инвестиции и работни места, по-ниски цени на кредитите, повече предвидимост и възможност за дългосрочно планиране и др. Всички това ни го казаха политиците в онези панически дни около срива на КТБ, дори го приеха като политическо решение на един прословут КСНС при вече бившия президент Росен Плевнелиев, след което просто нищо не се случи. Правителството на Бойко Борисов просто не се захвана с трудните необходими промени, а финансовият му министър остана видимо доволен от потулването на темата.

Приказките на българските политици за недопускане на Европа на различни скорости са шумно комични. Страната е с напълно изчерпан политически капитал, възприема се като тежко разочарование дори от тези държави и политици, които през годините я подкрепяха. Очакваха пример за Югоизточна Европа и силен партньор в Черноморския регион, не го получиха. Очакваха ускоряване на реформите в съдебната и правоохранителната система, получиха шикалкавене и наглост. Казано иначе, няма да липсваме особено на "ядрото".

Зад европейското ни членство вече няма никакъв попътен вятър. Удържането на позиции и включването в по-тесните интеграционни кръгове е необратимо обвързано с трудни промени, срещу които стоят много и организирани интереси. Учудващо е колко малко анализатори виждат този процес. Това е валидно за еврозоната, за енергийния съюз, за външните граници, за военната интеграция. Пред всяка от тези интеграции стоят все по-осъзнати и организирани интереси, които не желаят европеизацията на България. Не виждам кой ще им "развали масрафа" вътре в страната, а и отвън желаещите намаляват непрестанно. Имитацията, изглежда, ще е българският максимум.