Каква България в каква Европа?

Защо точно вечер трябва да чета блудкави текстове!

Този доклад е проява на удивително майсторство да се свързват словесни клишета в хомогенна баница!
Покрай общите приказки е пропуснат да се даде отговор на българското разочарование: защо не се случи всенародното очакване, че чрез членството на България в ЕС западните демокрации ще въздействат за установяването на ценностите на западната цивилизация и у нас: правова държава, развита икономика, ръст на доходите и т.н.

Клишираното възпяване на ЕС неръкотворна икона е демоде. Крайно време е да се каже, че в основите на европейският проект са заложени груби грешки, които са една от причините за днешното състояние на системна криза на ЕС.

1.Политиката на разширяване.
През 2004 г. към ЕС групово са присъединени 10 държави, което видимо дава приоритет на политическите съображения за членство пред икономическите. Последващият прием през 2007 г. на Румъния и България и през 2013 г на Хърватска само потвърждава тази тенденция. Взривното разширяване заставя Брюксел да налива огромни пари на повишаване конкурентоспособността на новите членки, вместо да изгражда мерки за нормалното функциониране на еврото, защото държавите извън еврозоната са мнозинство.

2.Мултикултурализмът.
През 2010 г на конференция на младежката организация на ХДС канцлерът Меркел казва: „В началото на 60-ти г. поканихме чуждестранни работници в Германия и сега те и техните поколения живеят тук. Смятахме, че ще живеем заедно и ще се уважаваме едни други, но този мултикултуралистки подход се провали, съвършено се провали.”
Провалът идва от ударното демонтиране в ЕС на устоите на националната държава. С това изчезва и асимилационната среда за мигрантите. Диаспорите, носителите на друга култура се капсулират в гета,стават нелоялни към приемащите ги общества и започва цивилизационно противопоставяне. В отсъствието на чувството за нация, етносите/културите/религиите влизат в конфликти. Оттам крачката до етническата престъпност и тероризма е малка.

3.Миграционната вълна
Съдбовна за съдбата на европроекта става започналата през 2015 г миграционна криза, която постави под въпрос съществуването на Шенгенското пространство и извади на дневен ред връщането на вътрешните граници.
Мигрантската вълна бе породена от системните геополитически авантюри на ЕС в мюсюлманския свят: Либия, Ирак, Сирия, Йемен.

4.Украйна
Последната във времето сериозна грешна на ЕС, чиято дълбочина предстои да се осъзнава, е Украйна. Създавайки за разделената в своята геополитическа ориентация страна лъжливата представа, че трябва да избира между Брюксел и Москва, реално ЕС я тласна към гражданска война. Украйна ще остане за ЕС нерешим проблем. Като не е за пренебрегване и въпроса за охлаждането на отношенията с Русия.

И къде е тук универсалното обяснение на всички злини с вездесъщата българска ДС и кремълската хибридна война?

До коментар [#1] от "D-r D":

Пропуснали сте отношението на ЕС към Турция.
То много напомня Мюнхен 1938 г, когато западният политически елит вместо да се пребори със зараждащия се фашизъм, гледа да избута агресията му на изток и жертва европейски народи. НАТО-вците потриваха ръце, когато Турция свали руския самолет и смятаха, че двете злини ще се самоунищожат, а те ще си правят барбекю на пожарището. Само че пак се излъгаха. Турция е на път да напусне НАТО, защото то вече нищо не й носи - нито сигурност, нито престиж.
ЕС няма намерение да приема Турция, но 12 г имитира преговори, като дипломатическият цирк през 2015 г, когато Меркел, Туск, Юнкер подвиваха коляно пред Ердоган достигна кресчендо.
Брюксел смята че е много далеч от Анкара и че турската вълна няма да стигне до там, но пропуска пръснатата из Стара Европа турска диаспора, която за половин век не се асимилира, а си остава ислямско острие.
Западната цивилизация не се учи от историята и настъпва една и съща мотика по удивително еднообразен начин.

До коментар [#2] от " beky ": Благодаря, много сте точна.

До коментар [#1] от "D-r D":
Да, изброените проблеми са факт, макар че може да се спори за степента и интерпретациите на отделни моменти. Интересно е ,че тъкмо в този контекст не виждате, или не желаете да видите реалната роля и влияние именно на "вездесъщата българска ДС и кремълската хибридна война"....

До коментар [#4] от " thepirineagle ": Коментара си написах, за да вкарам конкретика в сламата на общите приказки в доклада. Като изключим споменаването на Волен Сидеров, на Великобритания, два пъти на Москва и веднъж на ДС в текста отсъства каквато и да било конкретика. За анализ, причинно-следствени връзки и т.н. - забравете. Та в този ред на мисли ще ми бъде интересно да прочета от вас 1-2 конкретни примера за това, което "не виждам или не желая да видя". Ще чета с интерес.