Валутният борд и рисковете от премахването му
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валутният борд и рисковете от премахването му

Валутният борд и рисковете от премахването му

29974 прочитания

© Надежда Чипева


Авторът е икономист, завършил в Харвард, предприемач, преподавател в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ и учредител на "Да, България"

Много опасна и носеща сериозни рискове за българската икономика е тезата за премахване на валутния борд, преди да станем част от еврозоната. Независимо от всякакви теоретични тълкувания такава стратегия би била вредна в този момент за България по следните причини:

1) За съжаление БНБ има доста големи неуспехи в своята история. През 1996 година дава кредити към Минералбанк, Стопанска банка, Първа частна банка без никакво обезпечение, без спасителен план, без дори и идея дали тези заеми някога ще бъдат върнати. Двадесет години по-късно БНБ проспива и една от най-големите банкови измами: фалита на КТБ, където 3.7 милиарда лева са платени през гаранционния фонд – потъват 4.4% от БВП на България! С този "опит и традиции" на БНБ представете си как биха реагирали българските граждани, ако разберат, че бордът ще падне, без да влезем в еврозоната. Дали няма да се наредят всички на опашката за продаване на левове и купуване на евро още на следващия ден?

2) Какво всъщност бихме спечелили от една плаваща валута? България е малка и отворена икономика, чийто търговски баланс в условия на валутен борд всяка година все повече се приближава до паритет между износа и вноса. Ето ги стойностите на търговския ни баланс за последните пет години: 2012 - 9.5%, 2013 - 7%, 2014 - 6.5%, 2015 - 5.9%, 2016 - 3.8%. Значителното подобрение в кредитния рейтинг и макроикономическата стабилност на България се дължат в голяма степен на фискалната дисциплина и на доверието в самия борд. Дали е смислено в момент, в който политическият риск в държавата е висок и критиките на ЕК към българските институции стават все по-откровени, да прибавяме и валутен риск? Факт е, че в последните три месеца цената на "застраховката" за политически риск за България се е качила много и даже някои от големите застрахователи са спрели да я предлагат.

3) А всъщност вярваме ли изобщо на независимостта на БНБ и на компетентността на българските институции? Как да вярваме, когато в България цари пълна безнаказаност, прокуратурата не работи, съдът не е независим, а медиите са зависими? Имаме ли доверие да премахнем борда и да "освободим" част от валутния резерв на БНБ за ползването от същия този "политически елит"? Преди да реформираме съдебната си система, рискът част от този валутен резерв да бъде откраднат при едно премахване на борда е огромен.

Единствената валидна посока в монетарната политика на България е максимално бързо влизане в еврозоната на съществуващия фиксиран курс. Тази стратегия би довела до следните резултати:

1) Намаляване на икономическия риск за България в световен мащаб, защото доверието в ЕЦБ е много по-голямо от доверието към БНБ и българския парламент. Влизането в еврозоната реално премахва риска някой някога да посегне на левовите спестявания на българите отново, както през 1996, и да подложи на риск стандарта ни на живот.

2) Влизането ни в еврозоната вкарва и много по-засилена европейска регулация над българските банки, което намалява опасността да имаме "КТБ 2" отново и/или неправомерното използване на валутния резерв за "спасяване" на нечии банки. България не може да си позволи да бъде ограбвана с няколко милиарда всяка година!

3) При Европа, която се разделя на различни скорости, България трябва ясно да покаже, че нашето бъдеще е като част от една интегрирана работеща Европа, а не си стоим в периферията, за да може по-лесно "политическият елит" да продължава да краде от България поради липсата на работещи институции и регулатори.

Ето защо запазването на валутния борд до момент на влизането в еврозоната е най-сигурния начин за смяната на валутата, без да рискуваме евентуалната свобода във валутния курс да се експлоатира от зависими политически субекти. Тези, които искат да намалят банковите си задължения в левове за сметка на всички нас, или тези, които се надяват да "усвоят" част от валутния резерв на БНБ. Каквито и да са мотивите, ясно е, че подобна стратегия би довела до намаляване на стойността на лева, изяждайки левовите ни спестявания, и намаляване на реалните ни доходи и пенсии. Това е недопустимо и всички трябва да сме нащрек за подобни "предложения"!

Авторът е икономист, завършил в Харвард, предприемач, преподавател в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ и учредител на "Да, България"

Много опасна и носеща сериозни рискове за българската икономика е тезата за премахване на валутния борд, преди да станем част от еврозоната. Независимо от всякакви теоретични тълкувания такава стратегия би била вредна в този момент за България по следните причини:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    prius avatar :-|
    prius

    Абсолютно е прав автора, макар че четивото е трудно да се приеме обективно след като е публикувано в необективна медия, която непрестанно бълва пропагандни анти-Тръмп статии.

  • 2
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    От човек завършил в Харвард очаквах по-задълбочена статия. Това са по-скоро опорки за Христо Иванов и повърхностни упражнения по темата.

  • 3
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Абе трябва да си говорим за въвеждане на още бордове към ЕС, а не за излизане от валутния борд. Примерно един "правосъден борд", един "пограничен борд", един "военен борд", един образователен...

    Иначе е лесно за досещане. Излизаме от борда, лева се сгърчва, хората обедняват (или накупуват недвижими имоти на надути цени), поредния "спасител" предлага приемане на еврото като изход, народа казва "да" следва преоценка на лева... на малцината "правилни" спечелили — честито, а на мнозинството "Сори!", като предния път, по-предния път...

  • 4
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    На нас трябва да ни се говори това, за да не го забравяме.
    Даже, като гледам за кого гласуваме ще трябва и още по-простичко да ни се обястнява и да ни се напомня.
    Щото ако някой реши да пипа борда или плоския данък, цената за билет към чужбина автоматично ще порасне.

  • 5
    galindimov avatar :-|
    galindimov

    С какви институции по-точно от ЕЦБ регулираха гръцките банки? Или италианските? Или ирландските?
    Как по-точно елиминирането на валутния риск и налагането на рестрикции за бюджетен дефицит и държавни разходи, тези контролиращи институции "помогнаха" на Испания, Италия, Португалия, да не говорим за Гърция, че са още в криза?
    Нима ЕЦБ спаси някоя банка от фалит?

    Стига врели некипели. Освен мързела и некомпетентността на БНБ и гравитиращите около нея политици, друг риск за борда в момента няма. Много говорене с опасен резултат!
    Статията е повърхностна и като че сме на чашка в кръчмата. Така звучи, харвадския възпитаник. Учебникарска история, за да впечатлим леля и чичо..

  • 6
    galindimov avatar :-|
    galindimov

    Освен мързела и некомпетентността на БНБ и гравитиращите около нея политици, друг риск за борда в момента няма.

    Да се чете - друг риск вследствие падане на борда в момента няма.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "gost22":

    Правилна логика, но народът наистина няма да позволи излизане от борда. Това не е шега работа. Ще има много сериозни протести.

  • 8
    rcq1435965684435243 avatar :-|
    Райчо Марков

    Не разбирам едно обаче - откъде идва притеснението на автора, че някой в България, бил той от психодясно или псевдо ляво, иска връщането на независим лев при плаващ курс? Може ли да ми каже, защото този или тази веднага ми става съюзник.

    В България понастоящем, тезата за връщането на независимостта на българския лев при плаващ курс се представя единствено от гражданското сдружение с нестопанска цел "Движение за пълна заетост и ценова стабилност", чиито зам. председател се е случило да съм.

    Никъде в българските медии няма да откриете нашето виждане, което може да се прочете единствено в личния ми блог и в сайта на ДПЗЦС.

    А ето и самото виждане, което изразих под формата на писмо-имейл в отговор на публикацията на г-н Иван Костов "План Б в дискусията за валутния борд":

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2017/03/blog-post_23.html

  • 9
    johnny_b avatar :-|
    Johnny B

    До коментар [#1] от "prius":

    Дори и качеството на тролските ви коментари спада. Джуджето ще ви секне заплащането, внимавайте.

  • 10
    xkx52518837 avatar :-|
    xkx52518837

    До коментар [#8] от " Райчо Марков ": Райчо Марков, отвореното ти писмо е меко казано смешно, ти сигурно никога не си се информирал какъв процент от приходите в хазната идва от ДДС. Проблема с ДДС не е данъкът нито %, проблема е че се правата изключения и не за всички сектори е еднакъв (за туризма е по-нисък), а това напрактика ликвидира най големия ➕ на ДДС - това че не "изкривява" потреблението. Друга на лудница вас идея е лихвата да 0%, това автоматически лишава БНБ от възможността да влияе на инфлацията и превръща идеите ви за пълна заетост в илюзия. Аз лично съм за свободен обменен курс на лева и против влизане в Еврозоната, но с писма като вашето, което е несериозно и показва пълно неразбиране на материята са във вреда на идеята за независима монетата и финансова политика на България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.