Румънският модел: не е само структурата, но и процесът

Андрей Янкулов е прокурор в Софийската районна прокуратура и бивш служебен зам.-министър на вътрешните работи (2014) и редовен зам.-министър на правосъдието (2014-2015). Публикуваме негово мнение от facebook за разликите между румънския и българския наказателен процес. Текстовете на румънските НК и НПК, преведени на английски, може да видите тук.

Често т.нар. румънски модел се дава като пример за добри практики в областта на наказателното правосъдие. Какво стои обаче зад румънския модел не става много ясно, защото в публичното пространство се цитират избирателно само някои негови предписания относно структурата и организацията на част от органите, ангажирани в сферата на наказателното правосъдие, но на заден план остават другите определящи компоненти, сред които най-важните безспорно са материален закон (какво държавата ще наказва) и процесуален закон (процедурите, които ще трябва да се спазват, за да го наказва).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Повече от наивно е да се смята, че можем да се фокусираме само върху една, независимо коя, от съставните части на дадена система – в случая на наказателното правосъдие, и да решим, че успехите на въпросната система се дължат само и единствено на нея. Автомобилът може да има перфектно работещ двигател, но ако гумите му са спукани, няма да стигне далеч.

По-долу ще бъдат представени 10 базови разлики между румънския и българския наказателен процес, които са в полза на обвинението по румънския модел - образно казано, правят живота му по-лесен в сравнение с българския. Представянето далеч няма амбициите на задълбочено сравнително правно изследване – напротив, касае се за откровено повърхностно сравнение набързо на само някои сред институтите на наказателния процес. Целта му е да се посочат съществени за успеха на обвинението разлики между румънския и българския процес, за които никой от радетелите за румънски модел не говори. Целта не е да се промотира или отрича каквото и да било, най-малкото защото, както стана дума и в началото, успешният модел не се постига със съсредоточаване върху само един или друг компонент на системата.

1. В румънския Наказателно-процесуален кодекс няма лимитативно изброени способи за доказване – посочването им е само примерно, но може да се доказва и чрез всякакви други способи, които не са изрично забранени от закона (чл. 97, ал. 2, буква F РНПК). В българския наказателен процес доказването става единствено чрез изчерпателно изброените способи за доказване, предвидени в него (чл. 106 НПК).



2. Доказателства в румънския процес са всички факти, които помагат за изясняване на въпросите от значение по делото (чл. 97, ал. 1 РНПК). Изключват се само незаконно събрани, като например чрез насилие (чл. 102 РНПК). Доказателства в българския процес са само тези от фактите от значение за делото, които са възпроизведени чрез лимитативно изброените в закона доказателствени средства (чл. 104 – 105 НПК). Доказателствени средства в румънския процес няма, има само доказателства и способи за тяхното събиране.

3. Доказателственият стандарт за осъждане в Румъния изисква у съда след преценка на доказателствата да не възниква разумно съмнение във виновността (чл. 103, ал. 2 РНПК). У нас обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен начин, като всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия (чл. 303, ал. 2 НПК). Високият доказателствен стандарт в България беше посочен и в доклада на европейските прокурори, направили анализ на работата на прокуратурата.

4. В румънския процес няма преклузивни срокове за събиране на доказателства. В България всякакви доказателства, събрани извън въведените срокове за това на досъдебната фаза на процеса, не могат да се ползват от прокурора за постигане на присъда (чл. 234, ал. 7 НПК).

5. При разследване в Румъния, продължаващо повече от една година, може да се поиска ускоряване на процедурата (чл. 488, ал. 3 буква B РНПК). Съдия преценява сложността на случая и поведението на разследващите и обвиняемия и решава дали разумният срок за провеждане на разследване е нарушен. Ако намери нарушение, преценява какъв срок да даде, в който разследването да бъде довършено. В България, независимо от сложността на делото или поведението на страните, след изтичане на определен срок, в зависимост единствено от тежестта на обвинението, обвиняемият може да поиска от съда приключване на разследването срещу него. Съдът преценява единствено изтеклото време и дава отново изрично определен в закона срок от три месеца за довършване на разследването (чл. 368 – чл. 369 НПК). Съществуването на подобен институт на процеса в този му вид е поставяно под въпрос и от органите на Съвета на Европа, беше поставено под въпрос и в цитирания по-горе доклад на европейските прокурори. В интерес на истината сред предложените през миналата година от бившия министър на правосъдието Екатерина Захариева промени в НПК беше и прекрояването на института точно по румънския модел с преценка на сложността на случая и причините за забавянето.

6. В румънския процес съдия се произнася по законността на представените от прокурора доказателства преди започване на разглеждане на делото по същество в съдебната фаза, което улеснява прокурора, защото знае на какво не може да разчита още преди началото на делото (чл. 342 РНПК). В България след внасяне на обвинителния акт съдът коментира доказателствата единствено в мотивите към крайния си акт, т.е. прокурорът не знае предварително какво е становището на съда по законността на доказателствата, които му е представил.

7. Нещо наподобяващо нашите поемни лица (незаинтересовани от делото граждани, които да следят действията на разследващите) в Румъния има при претърсване на жилище – когато лицето, чието жилище се претърсва, е задържано и не може да бъде доведено по някаква причина, за да присъства на претърсването (чл. 159, ал. 11 РНПК), или когато няма лице, което към момента обитава жилището (чл. 159, ал. 15 РНПК), претърсването се извършва и в присъствието на незаинтересован гражданин. В България всеки оглед, претърсване и изземване, следствен експеримент и разпознаване на досъдебната фаза се извършват в присъствието на поне две поемни лица, независимо кога, къде, колко дълго и пр. (чл. 137, ал. 1 НПК).

8. В Румъния е значително облекчен и опростен редът, по който разпитите на обвиняем и свидетел от досъдебната фаза се четат от съда изцяло или отчасти. Няма ограничения за ползване на обяснения на обвиняем, ако отказва да говори пред съда или не си спомня (чл. 378, ал. 4 и ал. 5 РНПК). Четенето на показанията на свидетел е без каквито и да е ограничения, ако присъства и е на разположение на страните (чл. 381, ал. 6 РНПК), ограничения има при отсъстващ свидетел, следва да е бил разпитан пред съдия (чл. 381, ал. 7 РНПК). В този смисъл са и изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека – на обвиняемия да бъде дадена възможност да участва в разпита на свидетелите срещу него, може и в по-късен момент, а не изначално да е невъзможно да бъде ползвана информацията от разпити на свидетели, които не са извършени от съдия. В България преди промените на НПК от 2010 г. съществуваше практическа невъзможност показания на свидетели от досъдебната фаза пред разследващи органи да бъдат ползвани в съда, ако не харесват на защитата, това положение беше променено, но и сега съществува много по-усложнен и с ограничения ред кога изявления от досъдебната фаза могат да бъдат приобщени като доказателства и могат ли да бъдат единствено основание за осъждане (чл. 279 и чл. 280 НПК).

9. В румънския процес съществуват абсолютни и относителни процесуални нарушения, които са основание за отмяна на даден акт и връщане на процеса назад. Служебно се следи само за абсолютните, но не всички могат да бъдат идентифицирани по всяко време на процеса (чл. 281 РНПК). За относителните не се следи служебно, трябва да бъдат посочени от страните, винаги за това има срок, иначе не са основание за отмяна (чл. 282 РНПК). В българския процес за процесуалните нарушения се следи служебно, съществуват много по-малко ограничения на възможността за връщане на делото в предходни фази и етапи, и то нееднократно. Сходна с румънския модел процедура на разпоредително съдебно заседание, където да се направи крайна преценка за нарушения на досъдебната фаза, също беше предложена с цитираните по-горе предложения за промени в НПК от миналата година.

10. В Румъния при престъпления, за които се предвижда наказание глоба или лишаване от свобода до седем години, прокурорът може да прекрати делото поради липса на обществен интерес от наказателно преследване на извършителя (чл. 318, ал. 1 РНПК). В България такава възможност не съществува. Преценката на румънския прокурор, разбира се, подлежи на контрол. Като цяло в Румъния са повече случаите на съдебен контрол върху работата на прокурора, както и е много по-засилена йерархичността в рамките на самата прокуратура, отколкото в България, което също сериозно отличава румънския модел.