Мнения Daily - Въпросът е колко "предсрочни" ще са следващите избори

И още: САЩ са безсилни пред модерната руска корупция; Не, не е цензура

Ако 44-ият парламент остане ялов, предстои тежка поправителна сесия – през юни или септември 2017 г.
Ако 44-ият парламент остане ялов, предстои тежка поправителна сесия – през юни или септември 2017 г.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Ако 44-ият парламент остане ялов, предстои тежка поправителна сесия – през юни или септември 2017 г.
Ако 44-ият парламент остане ялов, предстои тежка поправителна сесия – през юни или септември 2017 г.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Задачата на този парламент е да "овладее" положението поне за една година.

Следизборно

Въпросът е колко "предсрочни" ще са следващите избори

От интервю на политолога Петър Чолаков за "Дневник"

Очертаха се няколко тенденции. ГЕРБ успява да се задържи на върха. Това е своеобразен нов рекорд в най-новата ни история. ГЕРБ получи резултат, сходен на този, на парламентарните избори през 2014 г. - над 1 млн. гласа. БСП е в добра кондиция. Загуби изборите, но увеличи резултата си почти двойно (т.е. с над 400 хил. гласа) в сравнение с 2014 г., когато получи малко над 500 хил. гласа.

Патриотите, "Воля" и особено "традиционната десница" останаха разочаровани - не получиха толкова, колкото очакваха. Любопитното при "Обединените патриоти" е това, че заедно днес те имат по-малко, отколкото Патриотичният фронт и "Атака" през 2014 г. (318 хил. гласа днес, 387 хил. тогава) – т.е. те не можаха да капитализират високия резултат на президентските избори през 2016 г. Общият потенциал на националистическия вот според мен е поне около 15%, въпросът е в това дали патриотите ще успеят да го оползотворят. Отговорът може би е в появата на сцената на един нов, млад харизматичен лидер.

За разлика от тях БСП непрекъснато удря глава в "тавана", който за тях е малко под 1 млн. гласа. Този таван е от времето на Жан Виденов. БСП бледнее пред сянката си.

Резултатите за ГЕРБ показват трайно присъствие в политическия живот, но като че ли не могат да повторят ентусиазма, който събираше вдясно "синята идея". Отсъства революционният идеализъм – терминът може да изглежда остарял, но е точен... Разбира се, избирателят беше доста поизмъчен през последните години, кожата му загрубя, много хора се отдръпнаха от политиката. Освен това двуполюсният модел беше тясно свързан с ролята на балансьора ДПС. Днес всички партии се стремят да се дистанцират от движението, въпреки че етническата партия упорито ги ухажва.

Въпросът "печеливша ли беше стратегията на "традиционно десните" да се разцепят на три" получи категоричен отговор. Нито една от тези формации не е представена в парламента. Ако тези партии, които са в новото Народно събрание, обаче не успеят да родят нещо смислено, стоейки начело на държавата, традиционната десница ще се върне на бял кон. За целта обаче трябва да се преодолеят разногласията.

Ако 44-ият парламент остане ялов, предстои тежка поправителна сесия – през юни или септември 2017 г. Следващите парламентарни избори ще бъдат отново "преждевременни". Въпросът е в това колко "предсрочни" ще бъдат. Задачата на този парламент е да "овладее" положението поне за една година, до късното лято на 2018 г., когато поне ще сме пуснали кормилото на ЕС.

----------

Преобладаващата част от "независимите" руски олигарси изобщо не са такива.

Търговия с влияние

САЩ са безсилни пред модерната руска корупция

От коментар на Washington Post. Преводът е на БТА.

В продължение на много десетилетия Съветският съюз подкрепяше западни комунистически партии и водеше дезинформационни кампании. След смъртта на Съветския съюз тези игри спряха. КГБ беше объркан; нещо по-важно - голяма част от руската върхушка тогава искаше да се присъедини към Запада, а не да го подкопава. Сега обаче живеем в друга ера. Русия не се управлява от "реформатори", а от много богати хора, които са убедени, че западните институции и западните демократични идеали заплашват тяхната власт и техните откраднати пари.

Вече знаем, че социалните медии много улесняват руската държава в разпространяването на дезинформация. По-малко внимание се отделя на руските частни бизнесмени, които много повече улесняват руската държава в печеленето на приятели и влияние, отколкото можеха техните съветски предшественици. Преобладаващата част от "независимите" руски олигарси изобщо не са такива. Техните пари идват от руската държава чрез манипулирани "приватизации" и пране на пари. Те са на издръжка от държавата, за да я пазят, и ако им се каже, те ще използват парите, за да изпълнят разпореждането на държавата.

Този контекст помага за обясняване на кариерата на Пол Манафорт, бивш шеф на предизборния щаб на президента Тръмп и негов отдавнашен приближен. Според "Асошиейтед прес" руският милиардер Олег Дерипаска е наел Манафорт през 2005 г. да помогне на неговата компания и "да повлияе на политиката, бизнес отношенията и отразяването на новините в Съединените щати, Европа и бившите съветски републики в изгода на управлението на президента Владимир Путин". На практика Манафорт е работел за руската държава най-малко в още едно друго свое качество. От около 2007 до 2010 г. бъдещият шеф на щаба на Тръмп е служел като съветник на проруския политик Виктор Янукович, който през 2010 г. бе избран за президент на Украйна.

Руски частни пари са играли роля и в кариерата на Тръмп. Той декларира през 2008 г., че руски пари формират "доста непропорционално напречно сечение на много от нашите активи". По-скорошно разследване на "Ройтерс" показа, че носители на руски паспорти са инвестирали най-малко 98 милиона долара в седем недвижими имота на Тръмп само във Флорида.

Подобно на плащанията на Дерипаска за Манафорт, и тези "непропорционални" руски инвестиции в предприятия на Тръмп, които той още притежава, не са били подкупи. В тях не е замесен КГБ и вероятно нито едно плащане не е било извършено тайно. Сега стои въпросът дали нашата политическа система изобщо е в състояние да се пребори с тази специфична форма на модерната руска корупция.

-----------

БТВ е една много търпелива - по каквито и да е причини - телевизия. Но този път и тя не го изтърпя.

Свобода на словото

Не, не е цензура

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

БТВ упражнили цензура спрямо "Шоуто на Слави". Браво на БТВ! Най-после. В продължение на шест месеца големи групи от хора - политици, експерти, хора, занимаващи се с избирателни системи през целия си живот - обясняват на гологлавия водещ и на нахаканите му "сценаристи", че не всичко, което много искаш, може да стане на практика. Както се казва - "бива, бива, но бивол курбан не бива".

Шоуменът обаче не вярва - и не вдява. Толкова му се иска, че не приема отказ. В парламента му докараха на практика всички конституционалисти - специалисти по представителство. Събраха се всички, които имат опит по въпроса. Не! Кои са тия гномове, че да скършват хатъра на Славчо? Онзи ден подпува новоизбраните депутати - да не си мислят, че могат да си правят, каквото решат. Или до две седмици сменят държавата по Славчов образец, или той идва - мамицата им да разгони. Е-е, БТВ е една много търпелива - по каквито и да е причини - телевизия. Но този път и тя не го изтърпя. Правилно постъпи.

Стойко Тонев: "Не, не е цензура! Свободата на словото означава, че човек има право да изразява своите идеи без опасност от репресии, намеса или наказателни мерки от страна на държавната власт. То не означава, че другите трябва да му осигурят трибуна, микрофон или вестникарска страница, където да изразява своите идеи." Бихме добавили - и да му осигурява инструментите за рекет, на всичко и на всички.

Още от Капитал