"Да, България" след грешката - глава в пясъка или нос в небето?
Прахосването на енергията на повярвалите е грях
Теодор Захов
предприемач, съиздател на "Капитал" и "Дневник"Отказът на "Да, България" да се коалира с "Нова Република" беше груба грешка, с много висока цена и тежки последици, но все пак грешки прави всеки. Много по-лошо обаче е да се опитваш да представиш провала и грешката си за успех, каквото е поведението и посланията, които излъчва партията сега, след изборите.
Защо да не влезеш в парламента е провал? Защото политическите партии се осмислят през влизането в парламента. Ако Христо Иванов лично и водещите фигури в "Да, България" не разбират това, проблемът е огромен. Ако го разбират (най-малкото в началото твърдяха, че именно влизането в парламента е целта на "Да, България"), то усукването сега с "вижте колко постигнахме за 10 седмици" и "не ни стигна една седмица, за да влезем" е особено дразнещо. Тези аргументи са точно толкова несъстоятелни, колкото и аргументите за отказ от коалиция с "Нова Република".
Прахосването на енергията на повярвалите е грях. Още по-голям грях е безотговорното разпиляване на енергията, която много повече избиратели бяха готови да съберат зад каузата "да преборим мафията". Такива шансове не се появяват всеки ден. Както сам каза Христо Иванов, новоизбраният парламент е еднопеевски. В случая "Да, България" е със сериозен принос за избирането му, но изглежда много доволна от този факт. Не допускам, че хората, които толкова искрено се бориха срещу модела "Кой", са доволни от резултата, но тогава излиза, че сегашното им поведение е неадекватно, за съжаление и безотговорно. Измислянето на несъществуващи аргументи пък започва да показва неискреност - пагубна за партия, която иска да се позиционира като напълно прозрачна.
Нека не се лъжем, решението за самостоятелно явяване на "Да, България" и обричането й да остане извън парламента "в търсене на идентичност" разпиля много гласове. Лично познавам поне 10 човека, които в крайна сметка гласуваха за ГЕРБ, защото не искаха гласът им да отиде в кошчето.
Това са хора, които създават неща, от тях зависят други хора и не могат да си позволят още пропилени години и разрушена стойност, до което биха довели експериментите на БСП, ако се върнат на власт. Тук не става въпрос за деветдесетарски антикомунизъм, а за най-здрав прагматизъм, който не противоречи на високите идеали по принцип. Тези хора са показали, че могат да постигат целите си. На тях ръководството на "Да, България" демонстрира, че е способно да рискува шанса за смислен пробив, като не направи онази крачка, която щеше да даде представителство на демократичните хора в парламента. Нещата бяха оставени за някога си. Със завидно самочувствие, навирен нос и апломб.
Не всички механични коалиции били успешни. Естествено. Но общото явяване на "Да, България" и "Нова Република" с голяма вероятност щеше да даде повече от сумата на гласовете, които получиха поотделно. Щяха да дръпнат повече от Реформаторския блок и да спрат оттичането към ГЕРБ. Това мисля на база данните.
Най-лицемерен намирам аргумента за идентичността, която първо трябвало да се изгради, а после да се правят коалиции. От парламентарната трибуна най-добре се прави идентичност - всекидневно и всяка минута. Освен това идентичността в "Да, България" си беше изначално налице - заради протестна мрежа и биографията на Христо Иванов. ДЕОС, за които никой почти нищо не знае, камо ли пък за идентичността им, се оказаха годни за коалиция, а "Нова република", които и към момента на атакуваната регистрация подаваха ръка - не. Така и не чух състоятелен, силен аргумент за това.
В същото време всички гласували за "Нова Република" и по моя лична извадка - поне половината от гласувалите за "Да, България", искаха общо явяване. Тоест над 70% от всички тези избиратели. Пренебрегването им е грешка, която от "Да, България" в момента се държат все едно не виждат. Вместо това изпадат във възторг от изборните си резултати и се опиват от подкрепата на твърдите си фенове. Това не е обратната връзка, от която се нуждаят в момента. Има три типа хора: най-умните се учат от грешките на другите, по-малко умните - от собствените си, а глупавите - от ничии грешки.
Образът на този, който не вижда и не иска да се учи от грешките, не е образ, с който аз например бих желал да се идентифицирам, т.е. не е мой тип идентичност. Ако продължава така, нищо хубаво освен капсулация не очаква хубавата инициатива, в която има толкова много свестни хора и приятели.
И за да няма никакво съмнение - горещо бих предпочел да бяха влезли в парламента.