Тези избори не решиха нито един от основните проблеми пред страната ни - реформата в съдебната система, битката с корупцията, поставянето на ценностно ниво на дебата за всички процеси, които съпътстват глобализацията като миграцията и налагането на общи политики в клубовете (ЕС и НАТО), към които ние принадлежим. Единствената добра новина е, че в своята пословична консервативност българският електорат, отлагайки същинските дебати за демонтажа на модела "КОЙ", не избра излизането от орбитата на тези два клуба, които гарантират минимална стабилност и кохерентност на българския политическия живот.
При една сложна обстановка на несигурност, в която се намират както ЕС, така и нашите съседи (Турция и Македония), българското общество си пожела още веднъж от същото - да си трае и да се ослушва. Да отложи взимането на някакви по-сериозни решения, ако подкрепи идеите за промяна.
Темата за "захвата на държавата" (от англ. capture state - бел. ред.), за реформите, от които българските общество и държава трайно се нуждаят, беше застъпена в много малка част от политическия дебат - основно от две формации "Да, България" и "Нова република". Докато в основния се случваше един националпопулизъм, в който идеята на големите партии беше да отнемат инерцията от "Обединените патриоти". Социалистите дръпнаха напред не защото се е появила огромна електорална база, припознала соцминалото като идеал, а защото иззеха радикалната реч на националистите. Не случайно "патриотите" бяха с толкова кисели физиономии в изборната нощ - очакваха много по-сериозен растеж.
Българският политически цикъл е преформатиран - той вече не е четиригодишен. Избирателят отказва да разбере, че при липсата на желание за каквито и да е реформи и като възпроизвежда механично едни и същи преференции, изчерпва лимита на тази система. И тук дойдоха популистите. Партията на Веселин Марешки ВОЛЯ е индикатор за един джоб в електоралното пространство, който не се вижда веднага в социологическите изследвания, но очаква да имплодира. И това ще произведе още по-антисистемни явления. Слави Трифонов и неговият референдум тестват водата в тази посока.
Спойката ще е властта
Бъдещата формула на управлението ще бъде или правителство на малцинството на ГЕРБ, или ще се търси дяснонационалистически профил на управлението със или без Марешки.
Още преди изборите ГЕРБ направи заявка да обере възвратния ход на популистката пружина от референдума, но националистите разбират, че предложенията на "народа" ще бетонират двупартийния модел и формации от техния тип ще имат проблеми. Дори ГЕРБ и "патриотите" да се сработят в обща управленска формула, това ще е повод за раздор.
Може да се търсят и други решения от типа на тематични коалиции, които да подкрепят правителство на малцинството. Но за да сработят тези тематични мнозинства, еготата трябва да бъдат съвместими.
Хоризонтът на следващото управление ще е кратък. Прагматично спойващият елемент ще бъде задържането на властта и на статуквото. Но България има да решава национални и наднационални проблеми, които парадоксално могат да се явят както спойката за управленската формула, така и да се превърнат в причина за нейния разпад.
Бъдещето на десницата
Една голяма част от хората, които желаят реална промяна, останаха непредставени. Тази общност в момента се чувства ядосана, объркана, отчаяна и преди всичко - малцинство. Тази част от обществото създава добавена стойност и понася всички негативи на завладяната държава, виждайки как нейният труд се преразпределя по непрозрачен начин.
Вдясно наблюдавахме, от една страна, сблъсък на ценностно ниво, от друга - невъзможност за колективна работа. Но тази липса на взаимодействие може да е начало на оздравителен процес. Защото трябваше да се случи генерационна промяна. Тази общност е силно индивидуалистична, състои се от хора, които са успешни и самонаправили се. Но десницата има да преодолява детската си болест. Едно е да действаш в сектора на НПО и да имаш прекрасни идеи, съвсем друго е на разкаляния политически терен в България. Но това малцинство е истинският носител на промяната.
"Да, България" и "Нова република" рано или късно ще намерят общ път напред, който ще бъде доминиран от заряда на "Да, България". Много хора инстинктивно са съгласни с посланията на тези формации, но предстои да бъдат приобщени на емоционално ниво към тази общност. Защото това са каузи, които засягат всеки от нас.