С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 4 апр 2017, 12:57, 11304 прочитания

Мнения Daily - Дори "Да, България" да изгори, целта няма да се промени

И още: Асад е всичко друго, но не е гарант за мир; Дебатът за цената на газа е като плач срещу луната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мобилизацията е възможна, въпросът е защо я катализират други, а не ние.
В търсене на "автентична десница"

Дори "Да, България" да изгори, целта няма да се промени


От коментар на проф. Александър Кьосев. Авторът е преподавател в СУ и бивш кандидат-депутат от "Да, България"

Колкото и да е важно представителството в парламента, то не може да бъде истинската цел. Защото не можем да се задоволим със скромно, все по-намаляващо, накрая мизерно представителство. Та то накрая от само себе си ще изчезне, ако не сега, то след няколко години – не разбирате ли това?

Затова истинската цел е масирана гражданска мобилизация, събуждане на онези, които не гласуват - за да гласуват не просто срещу мафията, а с позитивни програми за реформа (да-гласуване), за друг тип парламент, за социална промяна.



За онези, които мислят, че подобна мобилизация е напълно невъзможна и че това са разни утопии на губещите, ще напомня, че ГЕРБ не съществуваше преди 10 години, възникна от нищото. Че пред очите ни се случиха мобилизации на червени и популистки (патриотарски) eлекторати, че лицето Корнелия Нинова (!) мобилизира стотици хиляди. И ще ги помоля да следят какво става в момента във Франция, която беше почти в лапите на национализма и популизма, но един кандидат за президент предизвика контрамобилизация на проевропейски и антипопулистки сили. Мобилизацията е възможна, въпросът е защо я катализират други, а не ние.

Гражданите гласуват все по-малко за това което искат, самата роля "гражданин" е на път да изчезне. На практика половината население не гласува. Ефектът в дългосрочен план: докато броят на гражданите избиратели намалява по описания начин, броят на клиентелистки и популистки организираните "избиратели" плюс броя на купените гласове расте. Накрая "дясното" беше изместено от своята имитация ГЕРБ, остана малка и объркана "автентична десница", всъщност дълбоко разединена от каузи, поколенчески разлики и лични отношения.

В контекста на тази обща рамка нима искаме да се борим за все намаляващо, все по-мизерно парче от баницата, за това ли мечтаем? Представителството няма да се увеличава, ако тенденциите се запазят. Точно обратното.

Тепърва ще анализираме защо очевидните послания на "Да, България" - за справедливост, срещу корупцията и мафията, срещу унизителната бедност - не можаха да мобилизират достатъчно нови граждани (но все пак да не прекаляваме, активизирали сме на наша страна 100 000 души, а избирателната активност в сравнение с 2014 е увеличена с 6% – макар и недостатъчно, това е повод за надежда).

Но чуйте ме добре. "Да, България" може да успее, а може и да не успее, това зависи от нейните членове и от нейните привърженици, от ефикасността на послания, партиен апарат, работа по места, финансови възможности и енергия. Но дори тази нова партия да не успее, да изгори като толкова други проекти, целта няма да се промени. Защото онова, което наистина искаме, не би могло да бъде мизерна депутатска група от биещи се по всички фронтове хора, спечелена с машинации и с лозунги, вариращи думата анти-, удържано едвам едвам с хитри тактически коалиции. Целта е социална мобилизация на много хора, граждани, които смятат, че така повече не може.

-------------
Очевидно запазването на сирийския диктатор вече не представлява табу за САЩ.


Кризата в Близкия изток

Асад е всичко друго, но не е гарант за мир

От коментар на Керстен Книп за "Дойче веле"

Решението на Тръмп да остави Асад на мира пропуска и факта, че под управлението на диктатора, Сирия никога няма да се успокои. А с нея и целият регион, та дори - целият свят. Културата на насилието ще избуява не само край Дамаск.

Фотограф: BASSAM KHABIEH

По време на посещението си в Анкара американският външен министър Рекс Тилърсън заяви, че сирийците трябвало сами да решат политическата съдба на президента Асад. А американската посланичка в ООН Ники Хейли обяви, че правителството на Тръмп вече не е фиксирано над целта да свали Асад от власт. Тези две изявления маркират официалната промяна в курса на новото американско правителство по отношение на Сирия. Репликата е израз на цинизъм, защото издава прозрението, че престъпникът в Дамаск така или иначе не може да бъде елиминиран.

А това наистина не е възможно - не и докато САЩ, а и останалите западни държави, продължават досегашния си курс. В този смисъл изявлението на Тилърсън е логично продължение на поддържания от Барак Обама подход към сирийската криза. Този подход беше предпазливо сдържан, за което Обама със сигурност е имал достатъчно основания след катастрофалния опит от иракската интервенция през 2003 година. По този начин бившият президент обаче допусна в Сирия и региона да нахлуят далеч по-агресивни сили като Русия, Иран и техеранското генно отроче "Хизбула".

Обама и неговият външен министър Кери не смееха да заявят публично, че Асад евентуално би могъл да остане на власт. Очевидно това вече не представлява табу за настоящия президент и неговия външен министър. И то – независимо, че т.нар. "Ислямска държава" (ИД) далеч не е победена. Американската администрация има предостатъчно поводи да се противопостави на тази дива орда от насилници, убийци и психопати. Решението на Тръмп да остави Асад на мира пропуска и факта, че под управлението на диктатора Сирия никога няма да се успокои. А с нея и целият регион, та дори целият свят. Културата на насилието ще избуява не само край Дамаск. Травматизираните и радикализирани сили ще разнасят семето ѝ по цял свят. Асад е всичко друго, но не е гарант за мир.

Пикантна подробност е, че Тилърсън направи своето изявление тъкмо в Анкара, с което подчерта готовността си за сътрудничество с едно правителство, което има твърде своеобразни представи за политическа отговорност. През последните седмици президентът Ердоган показа, че не би се спрял пред нищо в името на личните си политически интереси. Вярно е, че човек невинаги е в състояние да си избира партньорите за сътрудничество. Но фактът, че след флирта с Русия САЩ сега залагат на още един крайно автократичен режим, е обезпокоителен.

Ситуацията в Сирия в момента е кулминационната точка на сегашните политически трагедии. Но атаките приближават към Европа. Асад не е единственият виновник за цялото това положение, но представата, че той би могъл да допринесе за стабилизирането на региона, е съдбоносна заблуда.

----------
Сега винят формулата, световния пазар, изменчивата природа на газовия бранш, валутния курс, но не и собствените грешки.


Поскъпването на енергията

Дебатът за цената на газа е като плач срещу луната

От коментар на Илиян Василев – енергиен консултант и бивш посланик в Русия, в неговия фейсбук профил

И в условията на нефтеноиндексирани договори може да се управлява рискът. Ако знаеш, можеш и желаеш.

Фотограф: Мария Съботинова

Истинските въпроси във връзка с цената на природния газ са два:

Какво направи "Булгаргаз", знаейки още през септември миналата година каква ще бъде цената на природния газ през април в частта цена на доставка, за да омекоти ценовия шок - или да го избегне изцяло, или да го намали съществено? Например да купи повече газ от евтиния, да го складира и използва, да хеджира физически и финансово риска?

Втория е още по-лесен - какво направиха правителствата и КВЕР през годините за да принудят "Булгаргаз" - да назначат професионалисти от бранша за ръководители - да се държи като пазарен играч и да внесат гъвкавост при доставките чрез диверсификация - търгове за покупка от различни от "Газпром" доставчици, по различни договори и по различни трасета.

Отговорът е - нищо. Затова сега плачем срещу луната. Сега винят формулата, световния пазар, изменчивата природа на газовия бранш, валутния курс и всичко друго, но не и собствените грешки, липса на компетентност и решителност.

И в условията на нефтеноиндексирани договори може да се управлява рискът. Ако знаеш, можеш и желаеш.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - По темата "тероризъм" цари бюрократично безсилие Мнения Daily - По темата "тероризъм" цари бюрократично безсилие

И още: Корнелия Нинова печели време; "Кой, за Бога, оглавява тази клоака?"

17 юни 2019, 402 прочитания

Защо депутатите* и за чеп за зеле не стават 4 Защо депутатите* и за чеп за зеле не стават

Промените за Черноморското крайбрежие нарушават права на гражданите и затрудняват множество законни бизнеси

14 юни 2019, 4584 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Оглушително мълчание

България и ЕС след изборите

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век