Мнения Daily - Великденска хумореска с прокуратура
И още: Eрдоган vs. Ататюрк; Войната на Путин за "втората Европа"
Капитал
От коментар на Иван Брегов, Институт за пазарна икономика
В предпразничните дни изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол предаде на прокуратурата (по нейно искане) информация за най-значимите приватизационни сделки. По думите му прокуратурата ще цели да установи корупционни ли са те, какви са изпълнените и неизпълнените договорни задължения на купувачите, имало ли е предоговаряне чрез анекси и това ставало ли е под политически натиск.
Възможните практически трудности, които би трябвало и прокуратурата да е предвидила, преди да се захване с начинанието, са няколко.
- Кои сделки
На първо място, невъзможно е да се намерят ясни критерии за това кои сделки са "значими" и кои – не.
Прокуратурата може да избере за критерий цената, записана в приватизационните договори. Но често пъти зад минималната приватизационната цена стоят огромни дългове и/или ангажименти за инвестиции. Например приватизацията на едно предприятие, продадено за 1 лев поради натрупаните огромни задължения, не прави сделката незначителна. Реалната цена е стойността, която купувачът иска да закупи, намалена със задълженията на предприятието, и е различна от продажната от 1 лев.
Проблемът с давността
Ако приемем, че прокуратурата успее да събере доказателства, годни да докажат извършено престъпление, то най-вероятно би било от вида на стопанските или документните престъпления или пък престъпления против дейността на държавните органи. Този тип противоправни действия се наказват с лишаване от свобода до 10 години в най-тежките случаи. Наказателното преследване би се изключило по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години от извършването на престъплението. Голяма част от приватизационните сделки приключиха преди доста повече години.
За приватизацията решенията са вземани често от колективни органи и това още повече би затруднило прокурорското дирене на вината и виновните.
Политически удобни виновни
Предстои ни да видим как прокуратурата ще разрови документалното минало на приватизацията, за да намери имена с удобно приложение. После ще плъзнат познатите предварителни проверки и дълго ще отлежават във "фризера" с компромати срещу неудобни лица. След това ще бъдат изваждани за назидание по време на политически панаири - избори, референдуми и др. За случаите, в които не се намерят удобни, ще се спретнат обвинения срещу неизвестен извършител, които в рамките на една година ще бъдат прекратени. Резултатът изглежда да е предизвестен.
Остава размишлението защо прокуратурата се захваща с отдавна забравени приватизационни сделки, а не прояви повече активност с настоящите корупционни болежки на обществото – резултати по КТБ няма, разследването по "Янева гейт" беше прекратено, не се разбра кой открадна тефтерчето на Филип Златанов и как Христо Бисеров се оказа невинен.
Не знаем и дали прокуратурата се е самосезирала по изявлението на Лидия Шулева от януари 2017 г. относно провалената сделка за приватизацията на "Булгартабак" поради "факс от Москва и липсата на подкрепа от ДПС". А знаем ли кой е действителният собственик на "Булгартабак"?
В края на октомври 2016 г. Борисов обеща проверка на всички приватизационни сделки на прехода. През април се очаква отново да е министър-председател. Когато държавните институции не изпълняват основните си правомощия по предписанието на закона, те винаги се превръщат в политически инструментариум. На мегдана на българската политическа посредственост прокуратурата играе винаги главна поддържаща роля.
Референдумът в Турция
Eрдоган vs. Ататюрк
От коментар на Керстен Книп, "Дойче веле"
Молбата на халифа била скромна - по време на петъчната молитва да носи тюрбан в стила на султан Мехмед Втори от XV век. И искал да знае дали новоизбраният президент имал нещо против. А той отвърнал безцеремонно: "По-добре е халифът да носи редингот, както е прието за държавните мъже." А по-късно добавил, че самият той смятал халифата за "пълна глупост".
Тази история, описана от историка Сюкрю Ханиоглу в биографията на първия президент на турската република Мустафа Кемал, е симптоматична за решителния начин, по който подхождал Ататюрк към религиозните и политическите традиции на току-що разпадналата се Османска империя. Също толкова безцеремонно той постъпил и по отношение на имама, който дотогава отговарял за турското Национално събрание - премахнал ненужния пост. "Нямаме никаква нужда от молитви", отсякъл Ататюрк. По този повод Ханиоглу пише, че за Кемал Ататюрк съществувала само една религия - на светската република.
Големи части от турското население се отнасяли с резерви към реформите на Ататюрк. Образованият градски елит ги одобрявал, но дълбоко свързаното с традициите мнозинство не искало и да чуе за тях. Повечето турци се съпротивлявали срещу въвеждането на Григорианския календар, на лаицизма като основен принцип на републиката, срещу замяната на феса с европейския цилиндър, срещу смяната на арабската с латинската азбука, както и на въвеждането на избирателното право за жените през 1934 г.
Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците), влиза в историята на турската република като неин модернизатор и до днес е смятан за неин най-значим представител. Историкът Ханиоглу пише, че в действителност той и съмишлениците му са подценили реалностите и "съпротивителната сила на социалните пластове в едно мюсюлманско общество." В края на XIX и началото на XX век турското ръководство и много европейски интелектуалци били убедени, че скоро религията ще остане само блед спомен от далечното минало, добавя историкът.
Сегашният турски президент е на път да въведе президентска система. Канер Авер от Центъра за турски и интеграционни проучвания в Есен предполага, че Ердоган иска да влезе в историята като най-важния държавен глава след Ататюрк. И разчита именно на това мнозинство от турците, което от над 100 години е против реформите на Кемал Ататюрк. Освен това Ердоган води и една решителна политика на символите: той разпореди да бъде издигната голяма джамия на хълм над Босфора, повиши данъците върху алкохола и забрани продажбата му в близост до джамиите. Ердоган наложи волята си и спрямо жените, на които отново е позволено да носят забрадки в обществените учреждения, включително в университетите.
В идеологическо отношение, казва Канер Авер, Ердоган произхожда от национално-консервативната религиозна среда. "И ако постигне целите си, в държавния апарат ще бъдат въведени съответните елементи от нея." Авер обаче не вярва, че Турция ще стане наистина ислямска република. "Във всеки случай доминацията на национално-консервативните ислямисти в структурите, вероятно и в законодателството, обществения живот и академичните среди ще се усеща по-силно, отколкото днес", посочва той.
Ердоган иска да въведе нов политически ред в страната. За целта той използва и културни средства, чрез които се определя и като идеологически противник на Кемал Ататюрк. В културно отношение Турция е само повърхностно модерна държава, твърди Авер. "Ердоган използва скритите консервативни енергии в обществото. Затова и гласуването за президентска система е същевременно и гласуване за културната идентичност на Турция", казва той.
Руската пропаганда
Войната на Путин за "втората Европа"
От анализ на Спас Спасов в "Дневник"
Фондацията за хуманитарни и социални изследвания оповести преди дни данните от анализ, наречен "Антидемократичната пропаганда в България". Проучването обхваща съдържанието на 3080 онлайн медии и блогове, публикувано в периода 2013 - 2016 г., както и 3305 статии в осем популярни медии, които систематично дават гласност на пропагандни послания. Целта е била да се идентифицира и анализира специфичният език на антидемократичните послания в български медии, зараждането и динамиката във времето, основните опорни точки. В анализа те са сведени до четири. Първата от тях е
"Залезът на Европа"
Според тази теза Европейският съюз е "болен" от вируса на "либерализма". Той е изкуствена конструкция, измислена от САЩ, но е обречена да се разпадне, за да възвърнат народите суверенитета си.
Втората теза е
"Въздигането на Русия"Тя изгрява отново като световен политически, военен и морален лидер, като "цивилизационна алтернатива" на "прогнилия Запад". Русия е невинна жертва на санкциите, наложени след анексирането на Крим, а на всичко отгоре те са вредни най-вече за Европа.
"САЩ и НАТО са глобален хегемон – кукловод"
е третата теза на руската пропаганда. Според нея зад идеологическия параван на "човешките права" Съединените щати и доминираният от тях военен алианс заразяват народите с либерализъм, за да им отнемат суверенитета, насъскват ислямизма и мигрантите срещу Европа и обграждат Русия.
"Продажните елити на България"
е последната от четирите опорни точки на антидемократичната и проруска пропаганда у нас. Според нея всички български пролиберални и проевропейски граждански и неправителствени организации, застъпниците за съдебна реформа и правовия ред са платени от Сорос, фондация "Америка за България" или директно от Вашингтон.
Сред важните изводи от изследването е и този, че пиковете и интензивността на пропагандните послания, разпространявани през медиите, ясно следват "руския политически календар". А стартът на "атаката" и по трите линии е даден с украинския Евромайдан и анексирането на Крим през 2013-2014 г. Преди това сякаш не е съществувал нито Европейски съюз, нито опасност за суверенитета на народите му.
Какви са рисковете за България от тази нова война на "тихия фронт"? Според заключенията на екипа, работил върху анализа, в глобален план Русия цели да създаде среда на обществен цинизъм от типа "Всички са маскари!". След това идва ред за суспендиране на правовия ред и замяна на силата на правото с правото на силата. Цел на тази пропаганда е и деинституционализацията на демократичните механизми за разделение и взаимен контрол на властите, заглушаването и дискредитирането на гражданското общество и в крайна сметка пълзящ авторитаризъм от популистки или "референдумен" тип.
Според "стратега на новото политическо мислене в Русия" Александър Дугин съюзът между Русия и централноевропейския национализъм е "втората Европа" - тази на традиционните ценности на народите, а също и начин да се влияе "отвътре" върху решенията на Европейския парламент чрез парламентарните групи на националистите. "Русия не може повече да бъде само наблюдател, трябва да вървим към общо бъдеще", обяснява Дугин.