Тези, които следяха напрегнатия конституционален референдум в Турция, търсят под дърво и камък да намерят положителен извод. За съжаление такъв няма. Да, президент Ердоган щеше да се зарадва да победи с повече от 51.35%. Но той спечели и, честно казано, вече няма какво да го спре.

Схващането, че Ердоган не може просто да върви срещу желанието на половината от турските граждани, няма да издържи. Все пак той управлява de facto като империалистически президент, разтягайки и понякога престъпвайки своите конституционни права, след спечелването на изборите през 2014 г. с 5 милиона по-малко гласове, отколкото получи на този референдум. Преминаването на границата от 50% плюс 1 (на първи тур) бе достатъчно за Ердоган да започне да се позовава на "волята на народа" и да жигоса всеки критик на управлението като "предател". Той просто е такъв: храни се от поляризацията – независимо дали на консервативните анадолски маси срещу установения елит или на турската нация, която се бори срещу външните врагове, и петата колона у дома. Очаквайте дори още от това в следващите дни.

Референдумът обаче не е краят на историята. Конституционните промени, които прехвърлят цялата изпълнителна власт в ръцете на президента, премахвайки длъжността на министър-председателя, и подчиняват парламента на лидера на нацията, ще влязат в сила след следващите избори за държавен глава, които ще се проведат в средата на 2019 г. Избирателите ще трябва да върнат Ердоган на власт. Вероятността за такова развитие е висока. Петдесеттете процента, които се противопоставят на сегашния президент, не са еднородна група и появата на кандидат, който е способен да приеме подобно предизвикателство, би била изненадваща.

Това, което предстои да видим обаче, е сривът на обещанията, че суперпрезидентството ще донесе стабилност на Турция. Референдумът раздели ислямската общност, както и националистите, гласуващи за ПНД, и партията се е насочила към кървава баня за следващия си конгрес. Републиканската народна партия (РНП) оспорва резултатите пред съда с оглед на противоречивото решение на Централната избирателна комисия да брои гласове, които нямат печат и по закон се считат за невалидни. Ще се изненадам, ако РНП успее да направи референдума невалиден, но в интерес на истината няма начин нейните симпатизанти да признаят законността на конституционните промени. Ердоган няма друг избор, освен да прибегне до репресия, може би дори груба сила, за да се справи с несъгласието.

----------

Хладнокръвно

Да твърдиш, че няма проблем в Турция, е престъпление

От коментар на бившия посланик в Русия и енергиен консултант Илиян Василев в неговия фейсбук профил

Фотограф: MURAD SEZER

Пълен мрак в ума и съзнанието на доста българските анализатори, които възприемат победата на Ердоган като справедлива, демократична и без особена опасност за България. Да твърдиш, че няма проблем съседът ти да е брутален диктатор, който "печели" в условието на извънредно положение, при стотици хиляди арестувани и уволнени, при хвърлени в затвора журналисти и "затворена" свобода на словото, при доказани фалшификации и манипулации на изборите, е повече от грешка. Това е престъпление.

Не е виновен референдумът като такъв - а условията и режимът, при които той се провежда. Ако "победата" е с малко, значи е загубил реалният вот и колкото и да е манипулирал, не е могъл да осигури "голяма" победа. То не бяха арестувани политически противници, не бяха гласове, които се броят в последния момент, и такива, които не се броят. Турция била разделена - нормално е след такова грубо потъпкване на права и свободи. Какво предпочитате - да бъде тихо и мирно и "склонена главица сабя..."?

И у нас е добре да се разграничим от тези, които си мислят, че няма проблем султан да управлява съседите ни и да погребе демокрацията на Ататюрк. Не, няма място за паника. А за конкретна и прагматична работа за европеизацията и атлантизацията на българската външна политика към Турция. И за затваряне на кранчетата за външно влияние, но като държим отворена вратата за гонените, преследваните и демократите там.

Още днес външно министерство трябва да направи изявление по темата и да заявим, че повече без решение на съд няма да връщаме в Турция нито един преследван.

-------

Уседналост или не

Националната сигурност е универсално алиби за всякакви безобразия

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Президентът на републиката лансира първата си законодателна идея – за т.нар. уседналост при гласуването. После пък, за да я обясни, направи и първото си обръщение към нацията. То обаче беше до такава степен лишено от информационна стойност, че всички въпроси около анонимното законотворчество така и останаха без отговор. Затова пък цялата история разкри начина на мислене на държавния глава и заедно с това извади на показ една голяма опасност пред българското общество.

С две думи, целта на цялото упражнение е насочена срещу конкретна партия и точно определена група избиратели и е много проста - да се попречи на ДОСТ да влезе в Народно събрание, като се попречи на част от избирателите му да стигнат до урните.

Засега тази цел бе постигната. На отминалите избори първо бе драстично намален броят на избирателните секции в Турция, после незаконно бе блокирана границата и накрая, за капак, се пръкна произволното изискване всеки лично и на място да попълва декларацията, че няма да гласува другаде (противоконституционна дискриминация чрез въвеждане на ценз за образование). Резултатът от тези мерки обаче се оказа "на ръба" и затова се мисли за нови, по-сигурни – чрез "адекватни законови промени" да се забрани на българските граждани в Турция въобще да гласуват.

За повече тежест всичко се опакова като "защита на националната сигурност" срещу "външно вмешателство в изборния процес", "целенасочени опити за систематично проникване и влияние върху обществото и политическия живот в страната" и "действия, насочени срещу нашата независимост, интегритета на държавата и обществото". Националната сигурност често служи като универсално алиби за всякакъв род безобразия и заобикаляне на законите. В случая това алиби изглежда доста несъстоятелно. Първо, защото не е подкрепено с каквито и да било факти. Второ, защото държавата разполага с други средства – дипломация, специални служби и т.н. – за да се противопостави на такива заплахи, и твърди, че ги използва.

Освен това е абсурдно заради опити за "външно вмешателство в изборния процес" да се отменя самият изборен процес. По тая логика какво да се прави, когато други чуждестранни официални лица заради някакви свои си интереси също призовават да се гласува за една или друга партия? Примерно представители на ЕНП - за ГЕРБ, или някой от ПЕС плюс някой руски разузнавач – за БСП. А как трябваше да постъпи държавата с хилядите работници на Ковачки, "съветвани" с всякакви средства да гласуват за партията му, с клиентите на Марешки, съблазнявани с евтини лекарства и бензин, с онези, които навремето ядоха кебапчетата на Бареков, или с обитателите на ромските махали, "мотивирани" редовно с някой лев?

В този смисъл, ако избирателите на ДОСТ в Турция са по някакъв начин зависими, какво да кажем за поставените във феодална зависимост по места избиратели на ДПС в България? А и с какво ДОСТ се различава от ДПС? И накрая - с какво точно ДОСТ заплашва "независимостта и интегритета на държавата и обществото"? Да не би истинският проблем да е, че заплаши монопола на ДПС – една от партиите с най-големи "заслуги" за порочния модел, "разклатил (изоснови) имунитета" на българската политическа система.