Мутри на "Тракия"

Разпети петък, магистрала "Тракия". Два големи черни автомобила в продължение на километър опитват да изхвърлят от пътя кола на екип на Нова тв", неволно препречила пътя им. Накрая спират перпендикулярно насред магистралата, изскачат 6-7 яки мъже в черно със слушалки и започват да чупят и бият. Десет дни по-късно полицията и прокуратурата продължават да го увъртат и не искат да кажат коя е охраняваната високопоставена особа в бронирания автомобил. Но пък призовават десетките очевидци да свидетелстват. Което звучи като черен хумор - кой е луд, след като всички знаят, че държавата още е превзета от мутрите. А начинът, по който се упражнява властта в България, често напомня на описаните методи. Е, обноските са по-изискани, но пък ефектът е дори по-страшен.

"Мутри" във властта

Дни преди изборите чрез посредник главният прокурор кани на тайна среща бизнесмен, за да го пита защо, след като си има такъв "хубав и подреден бизнес", му трябва да подкрепя критични към него партия, телевизия и вестник. И му съобщава в прав текст, че кореспонденцията и телефонът му "се контролират". Бизнесменът възприема случая като недвусмислена заплаха, отправена от позицията на неограничена и безконтролна власт. Главният прокурор, естествено, отрича да е заплашвал и твърди, че не той е бил инициатор на срещата. Едно независимо разследване може лесно да установи кой кого е поканил.

Само че в България такова разследване не е възможно. Допреди известно време съществуваше надеждата, че с разделението на властите и с изграждането на съответните институции демократичните и пазарните механизми ще заработят от само себе си в интерес на обществото. Напразна надежда. "Мутрите" във властта постепенно превзеха институциите и ги изпразниха от съдържание. А пътьом превзеха и медиите. Неслучайно на въпросната среща главният прокурор носи като "доказателствен материал" единия от двата тома на предизборния клеветнически пасквил, издаден от медиите на Пеевски. Тези медии пък "раздават правосъдие" в пълен синхрон с главния прокурор.

Някои искат главният прокурор да подаде оставка, ВСС да му я поиска, а парламентът да направи анкетна комисия. Което звучи като вик на безсилие - отчайващо тъжен, но и много смешен и наивен. Защото в парламента няма нито една партия и депутат, които да посмеят дори да изрекат името на главния прокурор, камо ли да му потърсят сметка. Че няма кой и как да превземе България отвън, няма. Има ли обаче сили за съпротива срещу вътрешното превземане?

Анализ

Можем ли да се преборим с "Газпром"

Текст на Юлиан Попов за "Дневник"

Остават няколко дни до края на срока, който ЕК е определила за внасяне на становища за ангажиментите, които "Газпром" пое във връзка с казуса срещу злоупотребата с монополно положение в страните от Централна и Източна Европа. Дълго време за този случай се мълча, напоследък експерти, а после и институции се активизираха. Родиха се и някои заблуди около възможностите, които се предлагат на страната ни и за това кой какво може и не може да направи.

Какво е добре да имаме предвид?

1. Това е казус, който ще провери компетентността, прозрачността, адекватността и зависимостта на широк спектър български институции.

2. Българското правителство трябваше да реагира веднага след обявяването на ангажиментите на "Газпром" - както публично, така и експертно с позиция, която да изготви и изпрати в ЕК. Липсата на публична реакция от страна на президента може да се оправдае с незнание, но това не може да е оправдание за правителството.

3. Някои може да смятат, че понеже правителството е служебно, то не може да влезе в крачка с всяка история, така както едно редовно правителство би могло. По принцип това е валидно оправдание, но не в случая. Казусът с "Газпром" тече от години, ангажиментите се очакваха, министерството има екип, а министър на енергетиката е бивш директор на "Булгаргаз".

4. Само правителството може да изготви позиция. Това не е вярно. Всяка заинтересована страна може да изготви и внесе позиция. "Булгаргаз", "Овергаз", "Булгартрансгаз", КРИБ, БСК и други са естествени страни, от които се очаква да внесат позиции. Нищо не пречи позиции да бъдат изработени от експерти на ГЕРБ, БСП, на Софийския университет, Нов български университет или от юридически фирми и дори индивидуални експерти.

5. Трябва да искаме от комисията да свали цената. Не, казусът не е за цената, а за гарантиране на конкурентната среда и за злоупотребата на "Газпром" с неговото господстващо положение, главно благодарение на инфраструктура, липса на достатъчно алтернативни източници, сключени дългосрочни договори и неправомерни споразумения, с които "Газпром" е извивал ръцете на партньорите си. Типичен случай е подкрепата за "Южен поток", която България е осигурила. Затова в ангажиментите има конкретен текст, че "Газпром" няма да иска компенсация от 70 млн. долара от България или каквато и да било друга компенсация във връзка с провала на "Южен поток".

6. Ако пишем на комисията, цената ще падне 40%. Или 50%. Няма такова нещо.

7. Няма проблем, ако България не изпрати становища, другите стани ще изпратят. Този "да се снишим" подход съдържа два проблема. Първо, казусът е проведен в най-голяма степен заради България. Липсата на реакция е израз на изключително балканско безобразие. Заради собственото ни достойнство трябва да сме публично активни. Второ, във всяка от засегнатите страни съществуват някои специфики, които подпомагат "Газпром" да злоупотребява с положението си. Без да заявим позиции, рискуваме някои от тези специфики да бъдат изпуснати и после "Газпром" да се провре през тях и да продължи злоупотребата.

8. Ще искаме от комисията да отложи крайния срок. Трудно ми е да кажа дали подобно искане ще бъде уважено, но си струва да се опита с аргумент, че България има служебно правителство, което невинаги е в състояние да реагира на подобни сложни казуси. Както знаем, това не е вярно, но аргументът може да се приеме. Исканата отсрочка би трябвало да е малка, да речем, две седмици. Лично мнение.

По начина, по който фирми, работодатели, политически партии, правителство, експерти реагират на казуса с "Газпром", ще могат медиите и всеки друг заинтересован да разбере изключително много за компетентността и за зависимостите на различните търговски, държавни и политически участници в енергийната сфера.