Мнения Daily: Това проклето достойнство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Това проклето достойнство

Новата медийна среда ни изправя непрестанно пред живота на другите. А, парадоксално, колкото повече различие, толкова по-малко толерантност.

Мнения Daily: Това проклето достойнство

9661 прочитания

Новата медийна среда ни изправя непрестанно пред живота на другите. А, парадоксално, колкото повече различие, толкова по-малко толерантност.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


От текст на Ивайло Дичев за Deutsche Welle

Накърненото достойнство започва да измества всички други теми. Тръмп се готви да спаси Америка, изнасилвана търговски от Китай и буквално от мексиканските имигранти; Льо Пен е обидена, че Франция се била превърнала в "регион на Европа"; страните от Вишеградската група - че бюрократите от Брюксел ги поучават с някакви ценности.

На последните два избора в България просто нямаше друго освен проклетото достойнство. Обещаваха ни да тропаме по масата, да отблъскваме въображаеми неоосмански пълчища, да се изправяме срещу ЕС по разни теми. Отделно - хорàта в училище, окайването на "турското робство", което с годините сякаш става все по-тежко, битката за попадане в книгата на Гинес с най-голямата баница... Националпопулистите, специалисти в жанра, са в сериозна конкуренция с мейнстрийма. Днес левите формулират дори социалните проблеми с езика на достойнството - да получаваш ниска пенсия например е недостойно, не несправедливо.

Как стана така, че емоциите добиха толкова голямо значение в политическия ни живот? Ако животът и в България, и в Щатите изглежда еднакво нетърпим, явно работата не е във фактите, а в някаква промяна на възприятията. Защото усещането за собственото достойнство е въпрос на сравнение, не на факти. А новата медийна среда - фрагментирана, глобализирана, дигитална, хиперконкурентна - ни изправя непрестанно пред живота на другите. Навремето източноевропейските младежи имаха главно звуков образ от западния живот, на който да завиждат, тук-там някое илюстровано списание, някой чифт дънки. Днес бахрейнският младеж, да речем, е всекидневно бомбардиран с мултимедийни образи на дискотеки и сексуална свобода в големите световни метрополии.

Медиите са превърнали света в сцена, където се разиграват все повече, все по-драматични сюжети. Те слабо засягат живота ни, но сме свикнали с тях като с телевизионен сериал, който неусетно подменя реалността. Няма арабин, който да не се възпламени от съдбата на палестинците, а евреин - от антисемитско изказване някъде по света; снимката на удавеното дете Айдън вдигна вълна от симпатии към бежанците, а фалшивите слухове за масови изнасилвания в центъра на Кьолн - фашизоидна ярост към тях.

Подобни сюжети се разиграват и на исторически терени, произвеждани масово от същата медийна среда. Оттук абсурдът: наместо с времето травмите да отшумяват, расте обидата от далечни исторически събития. Обидата от колониалния гнет, заради който терористи отмъщават на Франция. Обидата заради загубените империи, чието величие обещават да възстановят популистите. В България омразата към турците и обичта към руснаците засега си остава политическа риторика, в бивша Югославия обаче разбудиха демоните на Втората световна война и се изпоклаха. Комунизъм, фашизъм, римски завоевания, кръстоносни походи...

Не казвам, че миналото не трябва да се помни, а че днес то става все по-тежко бреме за настоящето. Причината - сцената на миналото е непрекъснато пред нас, разчесва раните, прави ни обидени и нещастни.

Усещането за неудовлетвореност засилва и индивидуалното сравнение с другия. Може и да ми се вдига материалното положение, но ако на колегата дават повече, достойнството ми със сигурност ще е засегнато. А обществото е все по-шарено, което създава поводи за все повече раздразнения. И започват да не работят всякакви обяснения защо единият така, а другият иначе - Фортуна, талант, заслуги, синя кръв... Всичко е все по-видимо и все по-необяснимо: ето откъде идва раздразнението ни. Пред разкоша на богатите и "мързеливите" безработни, пред различните сексуални нрави и религиозни вярвания.

Оттук и парадоксът: колкото повече различие, толкова по-малко толерантност. Обидени сме от самата гледка на другите възможни животи, те подкопават увереността ни, че трябва да сме това, което сме. И започва едно наддаване в идентичността, едно помпане на символични мускули. Доста опасен процес, като имаме предвид, че цялата тази битка по удържане на различни достойнства все повече измества рационалния дебат за това как можем да управляваме обществата си. Откъде идва тази несигурност на съвременния човек? Вероятно я подхранва мултимедийната илюзия, че някак с един клик можеш да се пренесеш в другия живот - и понеже тая работа е трудна, чувстваш се обиден и се захващаш да браниш достойнството си.

ДончевгейтШоуто на Цацаров

Илиан Василев във фейсбук

It is show time, folks! Цацаров в отчаян опит да отклони вниманието от себе си. И къде - КЕВР и Иван Иванов!?

Да му обясня на български - КЕВР не вдига цени. Неговите копои трябваше да нахлуят и изземат документи от "Булгаргаз", защото там са оригиналите.
Единственото, което КЕВР може да направи, е да признае или не признае разходи в рамките на тези няколко процента, в които цената на природния газ има местна - българска - добавена стойност. Или просто удар на Пеевски, за да смените медийния фокус върху нерегламентираните срещи в офиси на Гергов. Почтеният председател на КЕВР ви пречи отдавна, защото отказва да ви играе игрите. Малко стана като КТБ - нямат друг повод да сменят председател - баретите нахлуват, документи се изземват - и Пеевските медии довършват работата.

И всичко за да се спаси неспасяемата чест на Цацаров и да се изравни резултатът в битките между олигарсите.

Всемогъщата олигархична власт

Огнян Минчев във фейсбук

В една парламентарна република подобен монархо-сталинистки статут на главна прокуратура е най-малкото срамен. Този статут бе изработен от БСП през 1990 г. във ВНС - за да ги пази от "репресии". Днес е ясно кой, как и в чия полза бе репресиран през цялата епоха на прехода, през която над главния прокурор бе "само Бог" (Татарчев). Илюзорно е обаче да се мисли, че САМО с промяна на прокурорския статут проблемът ще бъде решен. Зад концентрацията на прокурорската власт трябва добре да се види концентрацията на това олигархично всемогъщество, което предпазливо някои наричат КОЙ. Не е КОЙ. Това са десетилетия на натрупвана незаконна власт на организираната престъпност върху държавата, която кулминира в заемането на мнозинството ключови позиции в службите за сигурност, правосъдието и останалите клонове на властта от довереници на големите главатари. Дали ще наречем системата КОЙ, дали Сарайско-библиотекарска, дали ще припомним всеобщото голо хоро на овластени бенефициенти около КТБ, което предотврати разкриването на истината за фалита й - както решите. Но фактите са си факти - всемогъществото на прокурорската власт е функция на всемогъществото на организираната олигархична власт. Откъде да почнем да разплитаме чорапа - всеки смислен отговор на този въпрос е добре дошъл.

Цитат на деня

"Каките спряха да си говорят, но за сметка на това батковците и братковците започнаха да се срещат."

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов по казуса "Цацаров - Дончев - Гергов".

От текст на Ивайло Дичев за Deutsche Welle

Накърненото достойнство започва да измества всички други теми. Тръмп се готви да спаси Америка, изнасилвана търговски от Китай и буквално от мексиканските имигранти; Льо Пен е обидена, че Франция се била превърнала в "регион на Европа"; страните от Вишеградската група - че бюрократите от Брюксел ги поучават с някакви ценности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Много хубави анализи. Този път ми харесаха почти всичките. Браво!

  • 2
    mondiana avatar :-|
    Мондиана

    До коментар [#1] от "Читател":

    Да, особено тези под основния текст. Това, което Ивайло Дичев нарича с благородната дума "достойнство", на мене ми се вижда като отприщване на омраза и завист, както и търсене и посочване на обекти за безопасно плюене.
    Учебникарски пример - циганите са виновни за дереджето ни, а не си задават въпроса циганите ли окрадоха КТБ, циганите ли строиха Белене, циганите ли сключваха ограбващи договори за газ и пр. и пр.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "Мондиана":

    Циганите са виновни за непропорционално голяма част от битовата престъпност и ранно отпадналите ученици. Предостатъчно причини за конкретни мерки, насочени към конкретно малцинство.

    За сметка на това необосновано се подменя историята пред очите ни. История, която учат нашите деца. Утре ще кажат, че не сме заслужавали благодатната турска власт.

  • 4
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#3:"Георги Георгиев"]Циганите са виновни за непропорционално голяма част от битовата престъпност и ранно отпадналите ученици. [/quote]
    Мда, ама къде са полиция, прокуратура и съд, те нали са предимно българи, що не оправят нещата а? За ранното отпадане от училище, да попитаме социалните и горните що така се случва като и те са предимно от българския етнос? За купения ромски вот в махалите, може да питаш негласувалите "гъбари" (пак предимно българи), чието негласуване прави купения вот да тежи достатъчно за да определя политическия живот в България... За неграмотните с купените книжки може да питаш инструкторите и онези в инспектората, щото и там няма много роми...
    Та ако те дразни сламката, хубаво е първо да одялаш гредите, а сламката току виж сама си отиде където И е мястото.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#4] от "gost22":

    Ама чакай бе, народа ни да не е патерица? Циганите живеят при абсолютно същите условия като нас. Защо при едни и същи условия резултатите са толкова различни?! Защо нашите грешки трябва да служат за оправдание или извинение на крадливото и нахално поведение на етнос, който все още е в племенната фаза на обществено развитие?

    Причината за да не крада не е, че Цацаров не ме гони. Причината да завърша успешно не е, че някой "социален" ми е следил крачките.

  • 6
    gost22 avatar :-?
    gost22

    До коментар [#5] от "Георги Георгиев":

    Ромите и калпазаните ползват същите вратички в същите закони. Отделно, че именно органите на реда (почти изцяло от българския етнос) толерират и покриват ромските своеволия. Е, кой е виновен че котката е пила от млякото, котката дето обича мляко или онзи, дето го е надоил ама не го е захлупил?
    Както писах, ако "си одяламе гредите", ще се окаже че сме направили цяла плевня за "чуждите сламки", дето ни пречат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.