С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 апр 2017, 16:28, 11221 прочитания

6 въпроса за новите небостъргачи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Анета Василева е архитект и активист по въпросите на градската среда, част от архитектурната група WhATA
Защо по света се строят небостъргачи
В архитектурния свят сме свикнали да приемаме небостъргачите за триумф на строителната мисъл над ограниченията. Небостъргачите демонстрират, че човекът е способен да измисли конструкция, която да преодолее възможното, да предизвика природните сили, да стигне небето и за разлика от Вавилонската кула да оцелее за дълго.
Съвременният небостъргач става възможен в края на ХIХ век благодарение на две технологични открития - металната конструкция и асансьора. И се превръща в манифест на капитала, който изстисква максимума от едно парче земя.
И тогава, и сега небостъргачите се строят по три основни причини:
От необходимост. Защото няма достатъчно място и/или земята е скъпа (Манхатън, Япония, Хонконг).
От амбиция. Защото трябва да се направи невиждана досега сграда, която да вдъхнови, възмути, предизвика, но във всички случаи да развълнува света.
От комплекс за малоценност. Защото трябва да се направи поредната най-висока сграда, която да покаже, че и ти си по нещо най на света (Азия, Близкия изток).

Защо небостъргачите бяха символ на прогреса
Независимо от горните не особено благородни причини небостъргачите за дълго бяха символ на прогреса. Те предлагаха утопичен урбанистичен модел за вертикален град, град на бъдещето, който да събира в себе си всички функции, необходими на съвременния човек. Тази утопия бе в унисон с бурното технологично развитие на ХХ век, когато нищо не беше невъзможно и човечеството беше заето да завладява Космоса, да преодолява скоростта на звука с пътнически самолети и да мечтае.


6 въпроса за новите небостъргачи

[Pexels]

Защо обаче днес не са
Всички високи сгради по света си приличат. В огромната си част те са безадресни кутии с най-разнообразна форма, които често нямат нищо общо с характера на града, в който се намират. Отделно хората постепенно се умориха от утопични мечти. Идеалният град на бъдещето, в който всичко е възможно в една висока мегаструктура, се превръща в ужасяваща антиутопия, която никой не иска. Хората си искат павираните улички, редиците стари къщи, парковете, назъбения силует с църковни кули, малките площадчета, човешкия мащаб.
Днес истински прогресивната архитектура е онази, която им дава точно това – усещането за нормален живот.

Защо в София тепърва започват да се строят небостъргачи
В София и около нея място очевидно има достатъчно. Земята не е скъпа (в сравнение с Манхатън или Токио). Шансът да построим най-високата сграда в света е пренебрежимо малък, а вероятността това да бъде невиждано архитектурно постижение клони към нула. Единственият възможен отговор е убийствено прозаичен – извличане на максимална печалба от минимален терен.

Всъщност така е било още в зората на небостъргачите - в развиваща се Америка в началото на ХХ век. После градските управи под натиска на обществото налагат редица правила с цел високите сгради да не пречат на нормалния градски живот (първите регулации за новостроящите се небостъргачи са били въведени точно преди 100 години, през 1916 г., в Манхатън).
През последните 15 години Лондон например въвежда поредица от мерки за контрол върху новостроящите се небостъргачи. Коридорите със защитени гледки са важна част от тях (
това обаче не помага особено на града, днес английските архитекти с раздразнение наричат Лондон новия Дубай).

Кое не е решение на проблема с небостъргачите в София

Една от версиите твърди, че небостъргачите се появяват на местата в София, където устройственият план на града е предвидил вторични градски центрове. Моделите, които виждате, са само разрешен застроен обем, може да не се застрои целият, може да поканим някой готин архитект да направи суперяк небостъргач (примерно в "Лозенец", в дупката до мола). Вторични градски центрове обаче могат да се правят не само вертикално, това първо. И второ, шансът да получим висока сграда с хубава архитектура си е руска рулетка.

Другото решение твърди: инвеститорите във високи сгради трябва да си платят по-високата социална цена. Трябва да плащат по-големи такси, трябва да предвидят обществено достъпни зони, трябва да облагородят средата около себе си, трябва да отделят в сградите място за детски градини, библиотеки и прочие. Колкото и висока социална цена да е платена обаче, тя ще облагодетелства много малка част от жителите на града. Останалите ще трябва да се примирят с поредния небостъргач пред прозорците си и да преглътнат поредната транспортна тапа.

Кое би могло да бъде решение


Създаване на система от защитени гледки и правила колко и къде могат да се появяват високи сгради в София. Това автоматично води до ревизиране на зоните с неограничено по височина строителство. Другият вариант е да се прецени дали София изобщо е готова за небостъргачи и имат ли те място в града ни. Какви са капиталите, които идват с тях, и доколко са ключови за икономическото развитие на града.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3187 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2622 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 2461 прочитания

15 ное 2019, 1930 прочитания

15 ное 2019, 1743 прочитания

15 ное 2019, 1516 прочитания

15 ное 2019, 1391 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Зловещо мълчание за най-големия скандал, свързан с медиа

Декларация на Съюза на издателите в България

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10