Мнения Daily: Как държавната банка си поръчва разширяване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Как държавната банка си поръчва разширяване

През последните години ББР няколко пъти пренебрегва основния си замисъл и финансира големи компании, част от които са свързани с Делян Пеевски

Мнения Daily: Как държавната банка си поръчва разширяване

И още: Македония или ЕС? Зловещо мълчание за натиска върху независима медия; Враг на държавата - всеки, който задава въпроси на главния прокурор;

8391 прочитания

През последните години ББР няколко пъти пренебрегва основния си замисъл и финансира големи компании, част от които са свързани с Делян Пеевски

© Цветелина Белутова


Стопанска политика

Как държавната банка си поръчва разширяване

Миналата седмица видяхме как една държавна институция си е поръчала на друга държавна институция да наложи идеята, че държавата трябва да харчи повече пари. Не че това е изненада предвид изконната склонност на държавата (и администрацията) да се разширява и да се поставя в "уникалната" ситуация на двигател на растежа и добруването на гражданите и бизнеса.

Това виждаме и от поръчаното на БАН изследване от Българската банка за развитие (ББР). Основната теза на доклада е препоръката банката да разшири дейността си и вече да подпомага не само малкия и средния бизнес (както е заложено в целите на банката – чл. 2 от Закона за ББР), а и едрия бизнес, защото той е "гръбнакът на икономиката". Предвид явното противоречие на тази препоръка както със закона за ББР, така и с всякакви други анализи, анализът на БАН изглежда до голяма степен предизвестен, т.е. с предварително заложени изводи.

Всъщност през последните години ББР няколко пъти вече пренебрегва основния си замисъл и стратегията си за развитие и финансира големи компании, част от които са свързани с дискредитирания депутат от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски. Сега тази практика би могла да се официализира и разшири, а по думите на председателя на надзорния съвет на ББР "На базата на това изследване банката ще преразгледа стратегията си". С други думи, банката иска да оправдае и узакони протоворечащата на собствения ѝ закон практика на финансиране на големи компании.

Тази промяна на курса ще почива на поръчково (и то без обществена поръчка) изследване, страдащо от редица слабости:

- Изследването не е представително. То обхваща 1023 български фирми, от които близо 20% (199) са големи, при положение че в реалността големите фирми представляват 2%. Над 50% от включените в изследването фирми са от сектор "Промишленост" при дял на промишлеността от 20-24% в икономиката. Тоест икономистите от БАН тенденциозно са се допитвали до големи фирми, и то от сектора на промишлеността, за да получат желания резултат. - Изследването е изкривено и тенденциозно. Така например то твърди, че инвеститорите бягат от България, въпреки че има 10% корпоративен данък, но не се казва нищо за икономическата криза, корупцията и проблемите в съдебната система, административната тежест, политическата нестабилност и др. вътрешни особености.

- Изследването "доказва", че промишлеността е ключов отрасъл, базирайки се на непопулярен показател (баланс на междуотрасловите връзки), стари данни (2011 г.) и в сравнение единствено с Унгария, представена като развита държава.

Освен това разбираме, че въз основа на доклада на БАН се обмислят нови продукти на банката като "втори шанс", който да осигурява финансиране на проекти, които вече са били отхвърлени при първото им искане за кредит. От това изявление не става ясно доколко тези продукти ще са обвързани с финансирането по европейския план "Юнкер", но ако става въпрос за пари на ББР извън ангажиментите ѝ по плана "Юнкер", тогава тези "нови продукти" са силно притеснителни. Ако даден проект не е намерил финансиране на фона на 22 лицензирани банки в страната и 5 клона на чуждестранни банки, дали е добра идея такова, очевидно по-високорисково финансиране, да се осигурява от държавната банка с парите на всички данъкоплатци?

Като цяло това е поредният опит на държавата да увеличи така или иначе голямото си участие в икономиката на страната и да легализира отпускането на кредити от ББР на големи компании, което противоречи на закона, с който е създадена. Самото упражнение изглежда още по-неуместно на фона на високата конкуренция в банковия сектор, свръхликвидността, падащите лихви и като цяло увеличение на предлагането на кредитиране, особено след успешното преминаване на оценката на банковите активи и стрес тестовете на системата.

Анализ

Македония или ЕС

От текст на Даниел Смилов за портала "Култура"

Без ЕС България би била една малко по-голяма Македония. Това вече на всички е ясно. Колективното просветление си пролича по начина, по който всички български политици започнаха да говорят еднозначно проевропейски по темата. Дори НС излезе с консенсусна декларация: "Изразяваме подкрепа за държавното единство и териториалната цялост на Република Македония. В рамките на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз България ще работи за ускоряване на процеса на присъединяването на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз с цел гарантиране на мира и развитието в цяла Югоизточна Европа."

Няма Евразийски съюз, няма чифте патриотизъм, няма нов консерватизъм. Няма борба със Сорос, политическата коректност, либерализма и Ангела Меркел. Няма тиради за "слабия" ЕС и "всесилния" Путин. Няма го даже българското "Тръмп общество" с някой мъдър туит по темата.

Народното събрание всъщност стигна по свой, независим път до истината: ЕС е гаранцията за мира в Европа. Без ЕС нещата бързо ще ескалират до конфликти, като първите пушки по традиция ще са при нас на Балканите.

"Европа на отечествата" е като една голяма Македония. Европа на Фараж, Льо Пен и Орбан бързо ще се "македонизира". В тази Европа, колкото по патриоти са едните, толкова повече "предатели" и "врагове" ще са другите. С враговете, разбира се, е нужна "твърдост". Първо, тази твърдост е вербална и се изразява в "счупването на оковите" на политическата коректност. Което означава, че става позволено да наричаш опонентите си както си искаш - например соросоиди. След това вече могат да се задействат и агитки, качулки, доброволни отряди, динковци и пр. Полита камък и удря някого, "народът" влиза в парламента и пребива опозицията. Следващата стъпка е пукването на някоя пушка.

"Европа на ЕС" е единствената алтернатива на всичко това. Четирите свободи, правата на хората, демокрацията, конституционализмът и правовата държава за мнозина "фундаментални" мислители бяха станали "клишета" и "изпразнени от смисъл" понятия. Е, сега тези мислители могат да си отдъхнат – "клишетата" са единственото смислено нещо, което може да гарантира мира.

България засега удържа на най-вредните тенденции, идващи от държави, поели по "суверенен" път. За разлика от Русия у нас има опозиция. За разлика от Турция срещу опозицията у нас няма масови репресии и управляващите не се борят да се окопаят вечно във властта. За разлика от Македония протестите не са се окървавявали по такъв грозен и опасен начин, нито пък сме стигнали до подобна степен на етнизация на конфликтите.

Въпреки тези очевидни разлики за съжаление има и много прилики между нашата страна и тези, които вече са се отклонили от пътя на свободата и демокрацията:

- Токсичен медиен език и многотиражен оборот на всички фалшиви тези, посочени по-горе; - Разделение на "патриоти" и "предатели" – разделение, което се етнизира от определени партии; - Залитане, дори и от страна на основни партии, в антиевропейска посока: управляващите "патриоти", но и БСП, и ГЕРБ са правили такива изказвания, които в Западна Европа биха ги класифицирали еднозначно като "крайнодесни". Особено по темата с бежанците;

- Корумпиран политически елит, който би предпочел да ескалира даден конфликт, отколкото да се оттегли и да стане потенциален обект на разследване.

Макар и порочен, този модел е все пак по-добър от прякото насилие в автокрациите, които се създават покрай нас. Проблемът с българския модел обаче е, че е далеч от правовата държава. И най-вече - този модел е неустойчив и може да се взриви по всяко време от мощен скандал. С дружни усилия в момента се гаси пожарът в ЦУМ, който има всички белези на системно, преобръщащо нещата събитие. Дали "договорките" ще удържат предстои да видим – май по-скоро да. Но гаранции за бъдещето няма.

Позиция

Зловещо мълчание за натиска върху независима медия

Декларация на Съюза на издателите в България

Героят на Оруел знаеше, че ако иска да скрие една тайна, трябва да я скрие от себе си. Днес обаче унизеното положение на българските медии не може да се скрие, а кристализира ясно в индекса за свобода на словото, демонстрирайки на нашето европейско семейство, а и на целия свят, компрометираната журналистическа професия в България, ерозирала не само от пренебрегване и цензура, но и от умишлените атаки и репресии, на които не успяваме да дадем колективен отпор.

Съюзът на издателите в България е поставил за своя основна цел защитата на независимостта на българските печатни и интернет медии. Доколкото свободата е невъзможна без авторитет, както и авторитетът – без свобода, вярваме, че наше призвание е да дадем възможност да израсне поколение с нови идеали, за което откровеният цинизъм на натиска върху издателя на в. "Сега" ще бъде дълбоко неприемлив.

Запасът от аналози на порочните практики за медийно влияние е голям, но този случай считаме за особено тежък, защото илюстрира обхвата на политическите и институционалните механизми за натиск и тормоз върху собствениците на медии с независима редакционна политика.

Резултатът на насърчавания от управляващите от всички политически сили клиентелистки модел на посредствената журналистика са очевидни. Днес сериозните разследвания, коментари и разработки са не правило, а изключение. Порочните практики при провеждането на обществени поръчки и разпределянето на публичен ресурс напомпват присъствието и самочувствието на "медии", чиято професионална задача е да сеят шок и ужас на всеки кръгъл час, без да ги е грижа дали информацията е достоверна, а отразяването – етично.

Днес няма нужда от репортери и коментатори, които разобличават безочливите кражби, нито от карикатуристи, които безмилостно осмиват управленското лицемерие. Няма нужда и от издатели, които отказват да търгуват с медийно влияние.

Единадесета година поред България систематично се срива все по-надолу в индекса за свобода на словото - от 36-и през 2006 г. днес сме на 109-о място. Компетентните институции и политическите партии запазват зловещо мълчание по същността на най-големия скандал, свързан с натиск върху независима медия – задушаване на свободата на словото.

За щастие в България все още има журналисти и медии, които не се примиряват със статуквото и не се плашат от репресиите. Ние се обръщаме към тях – не за да ни защитят, а с призив да не се отчайват! Да продължават да се борят и да бъдат свободни! Да вършат работата си честно и почтено въпреки високата цена, която трябва да плащат всеки ден. Защото нашето общество има нужда от тях

Наблюдател

Враг на държавата - всеки, който задава въпроси на главния прокурор

От текст на Петя Владимирова за "Дневник"

Ако някой не знае какво е незачитане на закон и морални норми, трябваше да проследи на живо заседанието на ВСС на 27 април, на което мнозинството отхвърли предложението за проверка на срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с бизнесмена и издател Сашо Дончев, организирана с посредничеството на друг бизнесмен и висш БСП функционер Георги Гергов. За да види и как главният прокурор отказва да отговори на въпросите - как се е стигнало до срещата и за съдържанието на разговора си с двамата.

Осуетяването на проверката е тежко накърняване на авторитета на правосъдието, защото казва, че законът няма значение и "главният" може да не се подчинява без последствия. А отказът на главния прокурор да отговаря на въпроси сам по себе си уронва престижа на съдебната власт и показва, че за него върховенството на закона е куха фраза.

Аргументът на г-н Цацаров и преданото му мнозинство, че срещата с двамата бизнесмени е лична ("личен живот" по думите на Ясен Тодоров) и в нея нямало нищо незаконно и осъдително, тъй като те не са обвиняеми и осъждани лица, не издържа, ама никак. Дори само защото срещу Дончев още от 16 януари има сигнал до Цацаров, следователно главният прокурор се среща с бизнесмен, който е изцяло "в ръцете му". Май се оказа, че и свидетелят Гергов е в ръцете му, освен че е в ръцете на спечелилата изборите партия, която скоростно развали две общински партньорства с притежавания от него Пловдивски панаир. И всички защитници на Цацаров, и самия той упорито заобикалят темата за натиска над Дончев като издател; и питал ли е главният прокурор за вестник "Сега", телевизия Би Ай Ти, за карикатурите; и за притурката на "Телеграф"; и коментирал ли е "хубавия бизнес" на собственика на "Овергаз"...

Отхвърлянето на предложението да се направи проверка означава, че няма нищо незаконно, неморално и осъдително, ако:

- Главният прокурор държи сметка на издател за редакционната политика на изданието му; - Главният прокурор се интересува коя партия подкрепя един бизнесмен, въвеждайки в разговора дори името на конкретна политическа организация; - Главният прокурор се информира по теми за собственост на медии и финансиране на партии от службите;

- Главният прокурор предупреждава събеседника си, че телефонните му комуникации са "под контрол".

Мнозинството на ВСС ще каже - че откъде знаете, на кого вярвате? Ами проверете - отговарям им. Няма да проверим, а ти си враг на държавата, защото питаш и искаш да знаеш - отвръщат през медийната империя и приключват въпроса. Това е статусът на държавицата ни днес. Последният тест за някакви остатъци от държавнически сетива очаквано не беше и не можеше да бъде издържан.

И то е в пълен синхрон с останалите институции на държавата: Настоящият служебен премиер каза, че не може да вземе отношение, понеже не познавал фактите (но не призова да бъдат изяснени). Бъдещият бивш премиер даде директива като последна инстанция в защита на всичко, което главният прокурор върши. Президентът не можел да вземе отношение, понеже съдебната власт е независима. Парламентарните партии не се интересуват... Похлупакът е железен. Мафията може да се чувства свободна и спокойна, въпросът за нея е приключен, останалото ще го свърши пропагандата.

Само че не е приключен въпросът. Когато всички институции на държавата - нейната кръвоносна система, гарантираща законност, е тотално запушена от всички посоки; когато върховенството на закона е брутално потъпкано от властници, които безпардонно ми се хилят в очите; когато институционалният ред е сринат и произволът и корупцията вилнеят, легитимирани от привидната законност на парния чук на мнозинството, а партиите са се превърнали в клики за консумация на власт в собствен интерес... Тогава - сочи историята - на сцената излизат или гражданите, или десетина смели офицери. И всеки поема своята отговорност, оставяйки се на съда на историята. В нашия случай - дано въпросът да го решат гражданите. Ако са останали граждани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Аде без "десетина смели офицери"! Това сме го гледали таман 4 пъти в последните 125 години и все карък излиза!! :-)

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Вече знаем и феодала на старците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.