За конфликта между управлението на Виктор Орбан в Будапеща и Джордж Сорос се изписаха десетки, може би стотици студии, в които преобладават идеологическите, а в тази - и психоаналитичните аргументи. Ако този конфликт трябва да получи политическа оценка, тя трябва да се основава не на това в какво вярват Орбан или Сорос или какви са ценностите на тези, които ги коментират. Оценката трябва да се основава преди всичко на фактите и на тези правила на публично поведение, които не могат да бъдат дискусионни.

Първо, фактът, че Орбан е учил в Оксфорд със стипендия на Сорос, не означава, че е задължен през целия си живот да се въздържа от опониране на Сорос за тези неща, за които мненията им се различават. Десетки, може би стотици хиляди източни европейци са ползвали пари на фондация "Отворено общество", за да учат и за да работят - което не ги прави доживотно зависими от публичните позиции на Сорос. Разбира се, етичният човек - дори когато критикува и се разграничава - запазва добрия тон и не преминава границата на неблагодарността. Но всеки от стипендиантите на Сорос има право да му опонира - без съмнение! Другото ми прилича на стария комунистически аргумент - "народната власт ви изучи, вие сега я ругаете...".

Второ, Орбан и неговото правителство нямат право да затварят или дори ограничават дейността на една академична институция, която има легитимен статут. Навсякъде в демократичния свят автономността на академията е основна гаранция за независима и безпристрастна наука. Ще кажете - ЦЕУ е зависим от Сорос, затова не е автономен и безпристрастен. Да, така е! Всеки частен университет е зависим от собствениците си. Гаранцията за академична автономност произтича от множествеността - плурализма на академичните институции, които в многообразните си зависимости поддържат жив и необвързан академичен дебат - национален и глобален. Когато е кандидатствала в ЕС, Унгария е приела задължението да спазва политическите критерии за членство. Академичната автономия е част от тях.

Не може да бъде подценена значимата роля, която Сорос и неговата фондация "Отворено общество" изиграха за утвърждаването на демократичните ценности и практики в страните от бивша Източна Европа. Озлоблението, с което са системно атакувани хората и организациите, работили с подкрепата на "Отворено общество" в области като права на човека, разработка на законодателство, съответстващо на европейските стандарти, независими медии, организирано гражданско общество, е най-доброто доказателство за ползите, които източноевропейските общества извлякоха от подкрепата на Сорос за утвърждаване на демократичните практики и стандарти.

Аз и моите колеги също сме разчитали на подкрепа от страна на "Отворено общество" - за което сме искрено благодарни! Но благодарността за подкрепата не би следвало да ни попречи да имаме диференцирано мнение за една или друга позиция или акция на Джордж Сорос, която не се вписва в нашето разбиране за легитимни и отговорни публични отношения между личност с неговите финансови и институционални възможности и интересите на големи човешки общности - в Европа или другаде. Така, както сме свободни да оценяваме и действията на "силния човек" в Будапеща - Виктор Орбан.

------------

Дясно на борд

Новото алтернативно дясно иска глобализация минус права

От коментар на Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Демократичният свят все повече нормализира крайната десница. У нас в управлението влизат партии, които вчера щурмуваха джамии, нападаха университети, спираха граждани да упражнят правото си да гласуват. "Кандидатката на народа" Марин льо Пен днес не е посрещната от мощен републикански фронт, както стана с баща ѝ през 2002, и намира съюзници в мейнстрийм партиите. ЕС свикна с Орбан, който откровено застана против либералната демокрация - преследва медии, НПО-та, Централноевропейския университет.

От друга страна, все по-често чуваме мнения, анализи или политически призиви: дойде краят на глобализацията. Хората били недоволни от раздвижването на света: не искат мигранти, мразят далечните инвеститори, които могат да преместят предприятието им на другия край на света с едно кликване на мишката, не търпят нарастващите неравенства, театрализирани от медиите. На което политиците, загубили всякаква легитимност, откликват с огради, протекционизъм и най-вече – смела битка срещу проклетата политическа коректност, ругаейки невъздържано малцинства, жени и конкуренти от всякакъв тип.

За политическата риторика нещата са по-скоро ясни – внушава се страх, за да се генерира покорство. Но има ли наистина политически обрат към фрагментиране на глобалния свят? Човек трябва да е много наивен, за да повярва на това. Тереза Мей тръгна да излиза от ЕС с призива за "глобална Британия", т.е. не за да се изолира, а с надеждата да предоговори по-добро място в него. Ако изобщо има някаква стратегия в потока на туийт съзнанието у американския президент, тя е не да спре обмена със света, а да накаже онези, с които САЩ е в дефицит. Вишеградци не са се отказали от еврофондовете, а само от солидарност в бежанската криза.

За българските националпопулисти още нищо не знаем. Вероятно ще си намерят нов медиен балон като "бурките" или "турското робство", за да геройстват по студията. Но можем ли да си представим сериозна политика по изолиране на България от света? Нашата икономика днес е част от дълги вериги на международно разделение на труда. Вярно, че подизпълнителят също може да тропне по масата: тази гайка няма да я произвеждам, ако производството на винта към нея не се пренесе в Пазарджик. Но най-вероятният резултат е, че производството на гайката ще се изнесе някъде в Азия и той ще си остане само с достойнството. Да подкрепя местното производство за страна подизпълнител би значело да хвърли сили за по-добро пласиране в международните вериги, дай боже да стане някакъв център, хъб. Но това означава не да се отхвърля глобализацията, а точно обратното. За излизане от ЕС е просто смешно да се говори, защото много страни там и без това с радост биха се отървали от нас.

Добре, но какво тогава иска новото алтернативно дясно? Иска глобализация минус права: ние да продаваме при вас, но вие да плащате наказателни мита (защото крадете работни места, застрашавате консуматора, идентичността ни - каквото измислим); нашите капитали да влизат при вас, но вашите работници да не идват тук (защото сте джихадисти, изнасилвачи, некултурни: афганистанците, българите, мексиканците – според контекста). По-малко права означава да те експлоатират повече, да те взимат и изхвърлят според нуждите на производствения цикъл, нали така?

--------------

"Тиха" дипломация

Гергов иска да е като Пеевски, но в БСП

От коментар на бившия посланик в Русия и енергиен консултант Илиян Василев в неговия фейсбук профил

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Не във всичко и навсякъде знаменателят е Цацаров. Битката в БСП между Гергов, от една страна, и Овчаров - Нинова, от друга, има малко общо с Цацаров, освен че той участва като потенциален играч на страната на Гергов. Но това е по-скоро маневра на НинОвч да излязат симпатични "жертви" на омразния Цацаров. Както казах, главният прокурор няма никакво намерение да ги разследва сериозно и да вкарва когото и да било в съд, още по-малко в затвор. Така че им прави услуга.

Сашо Дончев основно го гълчат заради медиите, но дълбокият втори план е газовият бизнес. В този сюжет - цензура срещу свободното слово, Нинова и Овчаров ги няма никак.

Истината е, че Гергов се опита да играе Пеевски в ДПС, само че за БСП, т.е. топлата връзка с Борисов и управлението да минава през него. И Нинова логично от нейна гледна точка заедно с основната й подкрепа Овчаров не може да допуснат Борисов да не се договаря с тях, а да има посредник. Все пак Овчаров беше назначение на Борисов като представител на държавата в "Лукойл", а се знае какво означава този пост.

Много лесно би било за всичко да са виновни Цацаров и Пеевски - но те са само един от важните фактори, само един. И чрез Цацаров и през Пеевски други пазят власт и пари.