Основната теза в изследването на БАН е, че ББР трябва да разшири дейността си и вече да подпомага не само малкия и средния бизнес (както повелява законът, с който е създадена), но и едрия, защото бил "гръбнакът на икономиката". Предвид явното противоречие не само със закона за ББР, но с всякакви други анализи, които изтъкват, че гръбнакът на икономиката са именно малките и средните предприятия, анализът на БАН изглежда с предварително заложени изводи.

Всъщност през последните години ББР няколко пъти вече пренебрегва основния си замисъл и финансира големи компании, част от които са свързани с бизнеса на дискредитирания депутат от ДПС Делян Пеевски. Сега тази практика би могла да се официализира и разшири, тъй като по думите на председателя на надзорния съвет на ББР "На базата на това изследване банката ще преразгледа стратегията си".

Тази промяна на курса ще почива на поръчково (и то без обществена поръчка) изследване, страдащо от очевидни слабости:

- Не е представително. То обхваща 1023 български фирми, от които близо 20% (199) са големи, при положение че в реалността големите фирми представляват 2%. Нещо повече – над 50% от фирмите са от сектор "Промишленост" при дял на сектора от 20-24% в икономиката през последните години. Тоест от БАН тенденциозно са се допитвали до големи фирми от сектора на промишлеността, за да получат желания резултат. Делът на големите фирми е завишен десетократно спрямо реалния им дял в икономиката, а на тези от промишлеността – над двойно. Кои са включените фирми остава загадка, а изследването още повече олеква от това, че детайлите на анализа са изведени след проучване сред "18 български граждани". Осемнайсет! Подобно "проучване" не е просто непредставително, а си е направо смешно.

- Изкривено и тенденциозно. В него се твърди, че инвеститорите бягат от България въпреки ниския корпоративен данък от 10%, но не се казва нищо за корупцията и проблемите в съдебната система, административната тежест, политическата нестабилност и др. местни особености. Във всеки абзац има твърдения, представени като "общоизвестни" и/или "общоприети", без да са доказани или обяснени по някакъв начин.

Изследването "доказва", че промишлеността е ключов отрасъл, базирайки се на непопулярен показател (баланс на междуотрасловите връзки), стари данни (2011 г.) и сравнение единствено с Унгария, представена като развита държава. На тази база се заключава: "Потвърждава се известният факт, че една съвременна икономика не може да се развива успешно без солидно присъствие на промишлеността." Ако сравнението е например Германия (за която трудно може да се твърди, че няма индустрия), се вижда, че делът както на промишлеността, така и на услугите в цялата икономика е по-скоро сходен. Сравнението с Франция (която е развита страна) показва, че делът на промишлеността е по-нисък в сравнение с България, а този на услугите отново е сходен. Ето защо за развитието на една страна не може да се съди само по структурата на икономиката ѝ.

А по-лошото предстои. Разбираме, че въз основа на същия доклад се обмислят нови продукти на банката като "втори шанс", който да осигурява финансиране на проекти, които са били отхвърлени при първото си искане за кредит. Не става ясно доколко тези продукти ще са обвързани с финансирането по европейския план "Юнкер" (което е замислено именно като финансов ресурс за по-рискови проекти, стартиращи фирми и кредитополучатели без история). Ако става въпрос за пари извън ангажиментите по плана "Юнкер", то тогава тези "нови продукти" са силно притеснителни. Ако един проект не е намерил финансиране на фона на 22 лицензирани банки в страната и 5 клона на чуждестранни банки, дали е добра идея финансирането му да се осигурява с парите на всички данъкоплатци?

Това е поредният опит на държавата да увеличи още голямото си участие в икономиката и да легализира отпускането на кредити от ББР на големи компании - в противоречие със закона, с който е създадена.

Преглед на оригинала