Русия на Владимир Путин изглежда все повече като склеротичния и стагнирал Съветски съюз от ерата на Леонид Брежнев. Но в една област режимът на Путин остава иноватор - корупцията, като вече 18-а година удържа една нова форма на олигархичен капитализъм.

За изминалото десетилетие под контрола на Путин беше извършена значителна ренационализация на руската икономика. Делът на държавният сектор в БВП скочи двойно от 35% през 2005г. до 70% през 2015.

На пръв поглед държавните фирми като енергийните гиганти "Газпром" и "Роснефт" работят като модерни компании - имат правила за корпоративно управление, надзорни и управителни съвети и годишни срещи на акционерите, подлагат се на международни одити, публикуват годишни доклади и т.н.

Но външният вид заблуждава. Тези правила са просто формалности. Големите държавни компании дори не се управляват от държавата, а от малка група от бивши офицери от КГБ, министри и висши служители в администрацията на Путин, които действат като негови лични представители. Системата носи основните белези на феодализма: максимална свобода на владетеля, който делегира задачи на феодалните господари.

На практика руските държавни компании превърнаха публичната собственост в нов модел на царистка собственост. Международните инвеститори го разбраха. Те купуват руски акции само заради значителните доходи от дивиденти, но не и за акционерно влияние. Затова не е изненадващо, че пазарната капитализация на "Газпром" се срина от $369 млрд. през 2008 г. на около $55 млрд. днес.

Мениджърите на големите държавни компании правят каквото си искат - облагодетелстват приятелите си с нагласени поръчки или им продават активи на занижени цени. Те са с дългосрочни договори, необвързани с изисквания за ефективност и печалба. През 2013 г. официалната заплата на шефа на "Газпром" Алексей Милер е била 25 млн. долара. Сегашната не се знае, тъй като възнагражденията им вече не са публични.

В замяна лордовете на Путин трябва да се грижат за интересите му - особено при появата на геополитически проблеми, които заплашват оцеляването на режима. "Газпром" например послушно е отрязвал газови доставки към непокорни съседи, които Кремъл е искал да накаже.

Пред системата на Путин обаче се появяват предизвикателства, започвайки с непотизма. Неговият модел на приятелски капитализъм е отгледал малка класа от невероятно богати хора, чиито деца получават високи държавни позиции щом навършат 30. И това поражда възмущение сред младите и способни руснаци.

Например Пьотр Фрадков, син на бившия премиер Михаил Фрадков, стана зам.-председател на държавната "Внешэкономбанк" на 29 години. Сергей Иванов, син на бившия началник на администрацията на Путин, стана зам.-председател на "Газпромбанк" на 25 (а на 36 - президент на Alrosa, държавната компания за диаманти). Иван Сечин, синът на шефа на "Роснефт", стана зам.-директор на отдел в същата фирма на 25.

Този модел изглежда като съзнателно възпроизвеждане на руската феодална система, продължила векове. Но сега времето е много различно - като доходи, образованост и излагане на външни идеи. В днешния свят тази система е истинска заплаха за социалната и политическата стабилност на Русия.

Когато опозиционният лидер Алексей Навални направи документален филм за корумпираността на премиера Дмитрий Медведев, той беше гледан от над 20 милиона души. Миналия месец десетки хиляди хора в 90 руски града протестираха срещу корупцията. Основите на неофеодалния режим на Путин може би се пропукват, дори ако дворецът все още не се е разтресъл.

Илюстрация "Отмъщението на крепостните" - гравюра на Чарлс Джефроу, 1845 г.

Преглед на оригинала