Заседанието на Министерския съвет преди седмица, както и първото заседание на правителството през 2001 г. – ако някой все още го помни, като всяко първо заседание позволява да се направят някои констатации и предвиждания.

1. Очевидно министърът на икономиката си търси работа, неговата област на отговорност и бездруго няма нищо общо с икономиката, а по-скоро работи (отдавна) за нейното възпиране.

2. В правителството започва надпревара за това кой повече сектори в икономиката ще контролира през държавни предприятия и субсидии. Такава надпревара не е имало от правителството на Жан Виденов, по-точно тя винаги е била балансирана от натиск неефективните да се ликвидират или приватизират.

3. Иначе казано, правителството търси или а) нова работа на "Пеевски", или б) работа на нови "Пеевски". Икономически по-изгоден е първият вариант: той е по-евтин и вещае политическа стабилност от познатия ни вид.

4. Координацията на новите "Пеевски" попада в ресора на вицепремиера Томислав Дончев.

5. Изкушението произтича от промените в правилата на приватизацията, въведени от началото на 2004 г. от НДСВ и ДПС и приложени за пръв път със спирането на приватизацията на "Бургартабак" ЕАД в интерес на "Пеевски", но под благовидния предлог за "национална гордост" и грижа за тютюнопроизводителите.

6. Както тогава, така и сега ще бъдат намерени благовидни предлози за поддържане на влиянието на политиците върху части от икономиката, засега лошо функциониращи, каквито са държавните предприятия.

7. Предпоследно, но не и по значение: първият икономически напън на правителството показва незачитане както на опита, така и на икономическата експертиза. Въздействието на държавните предприятия върху икономиката на България бе описано подробно по времето на правителството на Жан Виденов – от МВФ и Института за пазарна икономика, а през 2016 г. – пак от МВФ и ИПИ. Препоръките са същите като през 1995-1996 г. – ликвидиране на политическата намеса.

8. Последно, но първо по значение: "решението" на приватизационните проблеми през 2004 г. роди, или по-скоро консервира, изкушенията за запазване на "Булгартабак", НЕК, "Булгаргаз", БДЖ и военнопромишлените предприятия. Те бяха менажирани чрез КТБ, която се оказа финансовият буркан в домашната икономика на няколко парламентарни гарнитури. Предстои да се анализира кое ще е новото КТБ, много е вероятно то да не е банка.

-----------------

Темида козирува

Остава този ВСС да изпълни последната си задача

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

В началото на декември т.г. изтича 7-годишният мандат на председателя на Върховния административен съд (ВАС). Разбира се, в този процес няма нищо ново и оригинално. Но понеже е маскиран с мощна кампания от лъжи, клевети и персонални атаки, осъществявана от безбройните кафяви "медии", е добре, изчистен от всякакви условности и подробности, да се показва отново и отново, за да не остане незабелязан. Политико-икономическият консорциум, превърнал съдебната власт в инструмент за прокарване на своите интереси, успешно преживя последните две-три години на турбуленции и натиск за реформи. И излезе от този период с минимални щети - наложилите се леки тактически отстъпления на законодателния фронт и допуснатите поради недоглеждане грешки на кадровия фронт.

Изборът на нов Висш съдебен съвет е пръв по време и по важност - овладяването на т.нар. правителство на съдебната власт е от ключово значение за нейното "правилно" управление. Целта е ясна - трябва да се осигури колкото може по-голямо мнозинство (по възможност квалифицирано, както досега) от хора, които без излишни задръжки да изпълняват съответните поръчки.

Но заради споменатите тактически законодателни отстъпления изпълнението на тази цел ще е по-трудно от друг път. По отношение на парламентарната квота проблеми не се очакват - "правилните" партии лесно ще излъчат "правилни" хора. Никакъв проблем няма да има и с прокурорско-следователската професионална квота - там хватката на главния прокурор е желязна. По-сложно е положението със съдийската квота. Но и по нея в последните месеци се работи усилено, за да бъдат издигнати, а после и подкрепени "подходящи" кандидати - тук се залага на тънката струна на местния патриотизъм чрез т.нар. регионално представителство във ВСС - налагане и обединяване около обща кандидатура във всеки съдебен район.

Точно заради това изборът на следващия председател на ВАС в никакъв случай няма да бъде оставен на следващия ВСС. Става дума за ръководителя на ключова съдебна институция, която би трябвало да защитава закона, обществения интерес, гражданите и бизнеса от своеволията на властта, като контролира всички нейни актове във всички области на живота - избори, обществени поръчки, назначения, уволнения, конкуренция, данъци, разрешителни... На всичко отгоре като един от т.нар. трима големи в съдебната система, които по право са членове на ВСС, този ръководител трябва да е част и от търсеното в съвета мнозинство. Заради всичко това неговият избор е толкова важен, че нищо не бива да бъде оставяно на случайността.

А такава опасност със сегашния състав на ВСС няма. Мнозинството в него е абсолютно гарантирано, чугунено непробиваемо и високо специализирано в подобни избори. "Профилът" на търсения човек е напълно ясен - просто трябва да се възпроизведе копие на днешния председател. Остава този ВСС да изпълни последната си задача. И така да увенчае един много "успешен" от гледна точка на политико-икономическия консорциум мандат.

--------------

Money for nothing

Чия касичка е банката за развитие

От коментар на Цветелина Йорданова за mediapool.bg

Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Смислена банка за развитие на икономиката или удобна касичка за близки до властта бизнесмени е държавната Българска банка за развитие? Този въпрос отново изплува с разрастването на скандала около един от най-големите заеми, отпуснат от банката към края на 2016 г., който се оказа в полза на бизнесмена и политик от БСП Георги Гергов. Като към този факт се прибави и обстоятелството, че през годините ББР е кредитирала и няколко компании, свързвани преди време с депутата от ДПС Делян Пеевски - "Водстрой 98" (55 млн. лв.) и "АБ-Хасково" (29 млн. лв.), а също и големи играчи в строителния бранш като "Понсстройинжинеринг" (38 млн. лв), "Сиенит" (32 млн. лв.), "Галчев холдинг" и дружества от групата (20 млн. лв), основателно възниква въпросът каква в крайна сметка е функцията на Българската банка за развитие?

За заемите на Гергов, Пеевски и другите големи играчи в строителния бранш публично се разбра най-вече от данни в Търговския регистър и изказвания на политици. Оказа се, че между двата тура на президентските избори през 2016 г. държавната банка е отпуснала на панаира 31.8 млн. евро (62 млн. лв.). И докато по-голямата част от кредита за Пловдивския панаир е отишла за рефинансиране на негови стари заеми от Уникредит Булбанк, към една четвърт от парите са насочени към реконструкция на хотели по Черноморието.

Всъщност в последните години властта упорито отказва да признае простата истина, че ББР се проваля в двете си основни функции – да кредитира преимуществено малките и средните фирми у нас и да заложи върху индиректното кредитиране за развитие на икономиката, т.нар. он-лендинг финансиране за сметка на директното отпускане на заеми. Още по-тревожна е, че ББР не просто не е банката на малкия и средния бизнес, както би трябвало да е според стратегията й, но все по-отчетливо се превръща в банка на едрите играчи, при това на 20-ина конкретни икономически структури. Не случайно част от икономистите дори смятат, че няма пазарна логика тази банка изобщо да съществува.