Мнения Daily - Батакът в енергетиката е нечий приоритет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Батакът в енергетиката е нечий приоритет

Малцината печеливши от него явно имат лостове да бавят либерализацията на пазара.

Мнения Daily - Батакът в енергетиката е нечий приоритет

И още: Тръмп в Саудитска Арабия - неприлично и неамериканско; Втората фаза от управлението на Ердоган

10803 прочитания

Малцината печеливши от него явно имат лостове да бавят либерализацията на пазара.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Най-дълго отлаганата реформа

Батакът в енергетиката е нечий приоритет

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Мандатът на това правителство едва е започнал, а вече изглежда все по-сигурно, че няма да бъде завършена най-важната реформа в българската енергетика - либерализацията на електроенергийния пазар.

Казано съвсем кратко, това означава най-после цялата енергия да се продава на пазарен принцип и цените да не се определят административно по политически и социални съображения, а от търсенето и предлагането. Означава реална конкуренция между производителите и между търговците на независима от участниците в пазара енергийна борса. Така ще се сложи край на батака от финансови дефицити, което ще оздрави целия сектор и ще се отрази благотворно на цялата икономика. Ще се пресекат всевъзможните, плащани от потребителите, далавери, необосновани разходи и мераци за безсмислени проекти. Потребителите пък най-после ще могат да избират между множество доставчици така, както например отдавна свикнаха да избират най-изгодните за себе си оферти на пазара на мобилните комуникации.

Енергийната либерализация вече може да претендира за титлата "най-дълго отлагана реформа", макар че конкуренцията за тази титла е много голяма. За нея за пръв път официално се заговори през 1999, когато в енергийната стратегия бе записано, че тя ще започне през 2000 г. В следващата стратегия бе записано, че до 1 юли 2007 трябва да бъде завършена. На тази дата обаче тя дори не беше започнала - главно защото трябваше да се покриват разходите по безумни проекти като "Белене" и "Цанков камък".

След това под натиска на ЕС началото все пак бе положено. Но работата е свършена наполовина. Около 50% от електроенергията се търгуват на свободния пазар, на който са големите индустриални потребители (3% от всички). Останалите (97%) остават в оковите на регулирания. България остана последната страна в ЕС, която не е изпълнила задължението си да либерализира пазара. И е заплашена от санкции.

Новото правителство пак записа пълната либерализация сред приоритетите в програмата си. Но бързо стана ясно, че предстои: "процесът много добре да се обмисли", "да се систематизират, обобщят и обсъдят направените нови предложения и различни мнения", "да се приемат поправки в Закона за енергетиката". Чак тогава ще започне "самият процес", който пък "ще продължи от три до пет години, като най-вероятно ще се избере по-дългият период". Точно преди една година, през май 2016, тогавашният (и днешен) министър на енергетиката е обяснявал дословно същото.

Решенията и конкретните стъпки отдавна изглеждат ясни, включително и механизмите за решаване на двата най-деликатни проблема - как да бъдат интегрирани на борсата производителите със споразумения за изкупуване на електроенергия и с преференциални цени (т.нар. американски централи и ВЕИ централите) и как да бъдат подпомогнати и защитени уязвимите потребители (т.нар. енергийно бедни).

Защо тогава е това безкрайно отлагане? Отговорът е в някоя от следните възможни причини (или в комбинация от тях): липса на експертен капацитет; страх от непопулярни мерки и съпътстващите ги политически щети; далавери, които либерализацията би направила невъзможни.

Ето пример за третата причина. Публична тайна е, че вместо (да бъдат задължени) да продават на борсата при ясни и прозрачни правила всичката си предназначена за свободния пазар енергия, големите (политически контролирани) държавни компании си провеждат "на тъмно" свои търгове, в които на практика могат да участват само "предупредени" търговци, а "победителите" остават дълбока тайна. После те препродават закупената енергия на по-високи цени. Така пазарът и цените се изкривяват допълнително, и без това трудно проходилата борса се обезсмисля, а задкулисни играчи, свързани с партии от целия спектър, трупат огромни печалби.

Малцината печеливши от батака в енергетиката нямат интерес от либерализацията. Но явно имат лостовете да я забавят.

Тръмп в Саудитска Арабия

Фотограф: Jonathan Ernst

Неприлично и неамериканско

От коментари в американски и британски медии за визитата на Доналд Тръмп в Рияд

"Ню Йорк таймс": Тръмп протегна ръка към сунитските страни за сметка на Иран. Американският президент използва посещението си в Саудитска Арабия, за да обяви ангажираността си със сунитските страни, искайки от тях да изолират държавата, която по думите му е подхранвала "пожарите на конфликти на верска основа и тероризма". Изказването на Тръмп за Иран представлява скъсване с политиката на предшественика му Барак Обама, възприел линия на водене на диалог с Техеран с цел постигането на споразумението за иранската ядрена програма.

"Вашингтон пост": Американският президент недвусмислено отхвърлил пожелателните цели, които Обама си беше поставил, както и призивите му за демокрация и човешки права в неговото обръщение към ислямския свят в началните фази на управлението му. "Ще възприемем принципен реализъм", обяни Тръмп в речта си в неделя.

В коментар за изданието Ан Епълбаум изброява пет причини, заради които посещението на американския президент в Саудитска Арабия е неприлично, неетично, неамериканско и буди много въпроси. "Тръмп направи първото си посещение като президент в олигархична клептокрация, в която жените са принусдени да крият лицата си и не могат да пътуват без разрешение от мъжа. Саудитска Арабия финансира радикални уахабистки структури в целия свят. Ако досега на американските президенти трябваше да работят със саудитците, но без да утвърждават тяхната култура, Тръмп и държавният секретар Рекс Тилърсън направиха точно това, като се включиха в зловещия танц с мечовете само от мъже. Съобщението, че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ще дарят 100 пари за фондацията на Инатка Тръмп, е много по-безвкусен бакшиш от всичко, за което Хилъри Клинтън е мечтала. Да осъдиш неспазването на човешките права в Иран, докато си в Саудитска Арабия, както направи Тилърсън, е лицемерие от ново поколение", казва Ан Епълбаум във "Вашингтон пост".

"Гардиън": От изказването на Тръмп, макар и богато на реторика, не е става ясно как точно ще функционира коалицията срещу тероризма, за чието създаване той призовава. Американският президент сякаш изпращаше посланието, че самото му присъствие в залата е вододелен момент в пропитата от проблеми история на близкоизточния регион, което накара някои в Рияд да окачествят речта му като израз повече на високомерие, отколкото на нещо съществено в съдържателен план.

След референдума

Фотограф: Handout

Втората фаза от управлението на Ердоган

От публикация в "Хюриет дейли нюз"

Пет седмици след референдума на 16 април, който обедини изпълнителната власт в ръцете на президента и същевременно даде право на държавния глава да ръководи и политическа партия, Реджеп Тайип Ердоган се върна начело на своята управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на извънреден конгрес на 21 май в Анкара.

Всъщност той беше единственият кандидат за поста. Министър-председателят Бинали Йълдъръм се оттегли като неин председател. Макар че премиерската институция постепенно ще изчезне предвид конституционните промени, Йълдъръм каза в реч пред конгреса, че по този начин ПСР премахва всички прегради между хората и политическата власт, представляваща волята на народа, тоест президента. В двучасовата си реч Ердоган каза, че отсега нататък решенията ще бъдат взимани и прилагани без да се възпрепятстват или да се бавят от друга сила. По време на кампанията за референдума той посочи съдебната система и парламента като евентуални източници за такива забавяния.

Преизбирането на Ердоган за председател на ПСР е не само начало на втора фаза от управлението му, което продължава без прекъсване от 2002 г. То също е и втората фаза в промяната на системата в Турция, след осъществяване на първата чрез промените в конституцията, одобрени на референдума на 16 април. Страната прави втората си крачка към президентска система с изпълнителна власт с държавен глава в епицентъра си.

Ердоган каза в речта си също, че отсега нататък всеки, който иска да управлява Турция, трябва да спечели 50 % плюс един от гласовете и нищо по-малко няма да сложи край на ерата на коалиционни правителства. Според президента това ще принуди политическите партии да излязат извън основните си принципи и да достигнат до различни обществени групи, защото ако се придържат към идеологията си, или към етническа или религиозна идентичност, ще изгубят. "Партиите трябва да бъдат по-всеобхватни", заяви Ердоган.

Този всеобхватен дух трудно се забелязва в новите лица, които ще заемат постове в изпълнителните органи на ПСР, гласувани на конгреса на 21 май. Както можеше да се очаква, Ердоган реши да поеме с хора, които до голяма степен са се включили в политиката благодаретие на него и са лоялни към него - повече, отколкото са лоялни към идеология и дори към партията, която ще трябва да ръководят.

Много малко от ветераните в ПСР успяха да запазят позициите си в изпълнителните органи; печелившите са тези, които са доказали лоялността си през възходите и паденията от последните няколко години, особено в борбата с нелегалната мрежа на Фетхуллах Гюлен, ислямския проповедник, който живее в Съединените щати и е държан отговорен за опита за преврат на 15 юли, 2016 г.

Сега подобни стъпки се очаква да бъдат предприети в кабинета. Няма да е изненадващо политическите наблюдатели в Анкара да видят някои нови имена в кабинета, които не са членове на парламента, на фона на спекулациите, че промените може да включват едно или две имена от средите на президентските съветници. Ердоган каза, че може да има радикални промени в идните шест месеца - които той окачестви като революционни, макар да не даде подробности.

Но промените в ръководството на ПСР дават най-важната инвсички необхоформация: Ердоган има нужда от ново поколение политици, които ще наложат плановете му без много да питат и изглежда, че най-вероятно той ще получи това, което иска.

Най-дълго отлаганата реформа

Батакът в енергетиката е нечий приоритет


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-?
    D-r D

    "Неприлично и неамериканско"?????????????????

    Напротив - типично. По предизборно време стана светло, че фондация "Клинтън" също е била дарена от сунитските набаби точно със 100 млн. $. Пингвините явно раздават на всеки американски вожд по равно.

    Ама защо демократическите демократични медии не пищят, че САЩ ще доставят на СА оръжие за над 100 000 000 000 $ и съвсем целенасочено ще дестабилизират района?

    А че се чертаят линии на разделение и противопоставяне с цел типичното ловене на риба в мътилката - пак нищо американско неочаквано...


  • 2
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Защото не са били поканени на пресконференцията, на която е било съобщено това.

    https://twitter.com/amjoyshow/status/866350240668037121

  • 3
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    Авторът на статията "Батакът в енергетиката е нечий приоритет", с основание определя като най-важната реформа в българската енергетика - либерализацията на електроенергийния пазар. "С това ще се сложи край на батака от финансови дефицити, което ще оздрави целия сектор и ще се отрази благотворно на икономиката. Бг. остана последната страна в ЕС, която не е изпълнила задълженията си да либерализира пазара. И е заплашена от санкции". Авторът дефинира и възможните причини, като:
    1."Липса на експертен капацитет"; 2."Страх от непопулярни мерки.." и 3."Далавери, които либератизацията би направила невъзможни". Авторът дава пример за третата причина, а именно: "Големите (политически контролирани) държавни компании си провеждат "на тъмно" свои търгове, в които могат да участват само "предупредени" търговци, а победителите остават дълбока тайна. После те препродават закупената енергия на по-високи цени. Малцината печеливши от батака в енергетиката нямат интерес от либерализацията. Но явно имат лостовете да я забавят".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK