С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 26 май 2017, 14:00, 11678 прочитания

Пореден кръг от класовия сблъсък

Проектът за промени в гражданския процес търси баланс между кредитори и длъжници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Адвокат Светозара Петкова практикува в областта на гражданското и търговското право.

Участвала е в осъществяването на реформата на търговския регистър и въвеждането на частното съдебно изпълнение в България.

Автор е на редица аналитични текстове на български и английски език в областта на сравнителното право, изпълнителния процес и т.н.

Светозара Петкова е магистър по право от Софийски университет "Св. Климент Охридски" и по Международно икономическо право от Университета Уорик във Великобритания.


Пореден сблъсък между длъжници и частни съдебни изпълнители в битката за облика на изпълнителния процес


На 10 май депутати от БСП внесоха законодателни предложения в защита на интересите на длъжника в пореден кръг от класическия класов сблъсък между кредитори и длъжници. Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс е изработен под егидата на Омбудсмана Мая Манолова, съвместно с граждански организации за защита на длъжниците. В нарочен брифинг от 5 май 2017 г. г-жа Манолова обяви, че законопроектът е насочен "срещу произвола на частните съдебни изпълнители, на банките и на монополите."

Законопроектът предлага малки по обем, но значителни като ефект изменения в изпълнителния процес. Някои от предложенията присъстваха и в законопроект, внесен в 43-то НС от Министерски съвет и изработен с участието на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), който не беше приет поради преждевременното разпускане на предходния парламент. Тези предложения могат да бъдат определени като консенсусни. По отношение на други обаче, можем да очакваме остра съпротива от страна на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) и на банките.

Какви са основните изменения, които биха настъпили в изпълнителното производство, ако предложеният законопроект бъде приет в неговата цялост?



Разширяване на основанията за обжалване на изпълнителните действия

Законопроектът предлага съществено разширяване на основанията за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Понастоящем възможностите на кредитора и длъжника да обжалват действия на съдебния изпълнител са изключително ограничени с цел да не бъде бавено изпълнението. Законодателят е преценил, че ако длъжникът бъде увреден от неправомерни действия, той може в последващо гражданско дело да търси обезщетение за претърпените вреди. Именно във връзка с тази възможност ЧСИ са задължени да имат застраховка, която гарантира, че ще са в състояние да заплатят обезщетение за вредите, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията им. Възможно е обаче някои действия на съдебния изпълнител да нанесат тежки и понякога непоправими вреди на страните в производството. Не е изключено пострадалото от неправомерни изпълнителни действия лице да остане без средства и да няма възможност да финансира бъдещо гражданско дело, в рамките на което да търси обезщетение за претърпените вреди. Обжалването на някои изпълнителни действия цели да предотврати именно такива тежки последици.

Налице е общо съгласие, че предвидените понастоящем основания за обжалване на изпълнителни действия са твърде ограничени. Предложеният законопроект прибавя няколко допълнителни основания за обжалване към сега съществуващите. Интерес представлява сравнението между предложените сега допълнителни основания за обжалване и онези, които бяха предложени в подкрепения от КЧСИ законопроект, внесен в 43-ото НС.

Освен присъстващите и в предходния законопроект и в този смисъл консенсусни основания, екипът на Омбудсмана предлага възможност за обжалване на назначаването на пазач тогава, когато не са налице основания за същото. Действително, както установи и изследване на практиките в изпълнителното производство от 2016 г., назначаването на пазач без основание може да доведе до щети върху машини и съоръжения и да бъде използвано за оказване на неправомерен натиск върху длъжника.

Ново е и предложението длъжникът да може да обжалва оценката на описана вещ. Такова изменение е дискутирано многократно. Съдебните изпълнители трайно са се обявявали против възможността за подобно обжалване, тъй като смятат, че то би забавило изпълнителното производство и би могло, при определяне на твърде висока оценка от страна на съда, да направи вещта непродаваема. Противниците на съдебното обжалване на оценката често изтъкват, че тя определя единствено началната цена при наддаването и няма пречка да бъде надвишена съществено при извършването на публичната продан, ако има пазарен интерес към продаваната вещ. На другия полюс са възраженията, че значението на началната цена е ниско, ако публичната продан не е манипулирана. Когато са налице съмнения за нередности при извършването на публичната продан с цел имотът да бъде продаден на конкретно лице, тогава темата с начина на определянето на началната цена става особено болезнена. В този смисъл, настояването за обжалване на оценката е симптоматично за ниското обществено доверие към съдебни изпълнители и вещи лица.

Дейността по съдебно изпълнение често е критикувана във връзка с практики по свръхобезпечаване на вземането. Законопроектът предвижда две мерки за адресиране на този проблем. Те целят да осигурят пропорционалност на обезпечителните мерки, взети в хода на изпълнителното производство. На първо място е предложена обща забрана за налагане на обезпечителни мерки, които надхвърлят размера на задължението. Не е ясно как би била реализирана на практика тази забрана тогава, когато изпълнението на парични вземания е насочено върху вещи, доколкото не е възможен частичен опис на вещта. На второ място, уреденото и към момента право на длъжника да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя (кредитора) начини на изпълнение е скрепено от законопроекта с възможност за обжалване на отказа на съдебния изпълнител да се съобрази с такова предложение на длъжника. Изглежда, че това допълнително основание за обжалване би било с по-голяма практическа полезност от общата забрана за свъръхобезпечаване.

Ограничаване на възможностите за злоупотреби при публичната продан

Много от критиките срещу изпълнителния процес са свързани с възприятието за злоупотреби при провеждането на публичната продан. Действително, такива злоупотреби са от естество да увредят тежко длъжника. Законопроектът предвижда няколко мерки за ограничаване на възможностите за злоупотреби. Първата от тези мерки, възможността за обжалване на оценката на вещта, беше обсъдена по-горе. Друга мярка за ограничаване на злоупотребите е свързана с настоящата привилегия на кредитора-взискател да не внася задатък (гаранция за участие), ако самият той участва в публичната продан. Тази привилегия ведно с обстоятелството, че не е предвидена санкция за взискател, който след като е обявен за купувач на имота не внесе цената, дава възможност на взискателя да участва в публичната продан с множество тактически наддавателни предложения. За разлика от останалите кандидат-купувачи, които биха изгубили сумата на внесения задатък, ако се оттеглят от проданта след като са били обявени за купувачи, взискателят към момента не рискува нищо, когато влиза в подобни тактически игри. Законопроектът премахва тази неравнопоставеност и заедно с нея една от възможностите за манипулиране на проданта, като предвижда, че дългът на взискател, който не внесе цената след като бъде обявен за купувач, следва да бъде намален със сумата на дължимия задатък. Предвид очевидната неравнопоставеност на взискателите и останалите потенциални купувачи на имота, която е налице при настоящата уредба, учудващо е, че такова законодателно предложение се внася едва сега.

Законопроектът на МС, внесен в 43-ото НС, предвиждаше и намаляване наполовина на наддавателната стъпка при публичната продан (в момента стъпката е размера на задатъка, т.е. 10% върху началната цена на вещта). Това би позволило по-голяма активност и гъвкавост при наддаването и евентуално по-висока продажна цена. Доколкото в интерес както на длъжника, така и на кредиторите, е вещта да бъде продадена на възможно най-висока цена, може да се мисли за приобщаване на такова предложение и към новия законопроект.

Ограничаване на привилегията на банките в заповедното производство

Понастоящем законът дава възможност на банките да получат заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните си книги. Разпоредбата често е ставала обект на атаки. През 2012 г. Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане за обявяване на нейната противоконституционност поради поставянето на банките в по-благоприятно положение от останалите кредитори. КС отхвърли искането, като в решението си подчерта, че банките представляват част от финансовата система на държавата, подложени са на детайлно правно регулиране и засилен системен контрол и обективността, достоверността и надеждността на документите, изходящи от тях, са сравними с тези, изходящи от държавните учреждения и общините. По тази причина КС прецени, че евентуалните финансови затруднения, които биха могли да възникнат за банките вследствие натрупването на системно неизпълнявани задължения, застрашават изпълнението на платежните операции, обслужването на клиентите, а при задълбочаването на подобни процеси – и глобално правата на вложителите и икономиката на страната.

Въпреки произнасянето на КС, недоволството срещу специалното третиране на банките продължава. Новият законопроект не лишава напълно банките от специално третиране, но предлага сериозно ограничаване на привилегията, като премахва приравняването им с държавните учреждения и общините и предвижда за тях режима, приложим по отношение на записа на заповед и други ценни книги. Това означава, че ако законопроектът се приеме, възражението на длъжник на банката би спряло принудителното изпълнение. Въпреки че спирането не застрашава в особена степен събирането на вземането на банката (доколкото наложените в рамките на започналото изпълнение обезпечителни мерки остават), то го отлага във времето и повишава цената му. Можем да очакваме, че банковият сектор ще даде сериозен отпор на това предложение, тъй като всяко забавяне и оскъпяване на принудителното изпълнение по отношение на вземанията на банките води до повишаване на кредитния риск и съответно оскъпяване на банковото кредитиране.

Намаляване на таксите

Предложеният законопроект предлага някои съществени изменения и на Закона за частните съдебни изпълнители, които биха довели до намаляване на таксите, събирани от ЧСИ. Вероятно тези предложения ще станат арена на остро противоборство между гилдията на ЧСИ и вносителите на законопроекта.

Премахване на пропорционална такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение

На първо място, законопроектът предвижда ЧСИ да не събират пропорционална такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Тази разпоредба има дълга предистория. Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавните съдебни изпълнители (ДСИ) не събират такава такса. Това поставя длъжниците, чиито дела са при ЧСИ, в неравностойно положение спрямо длъжниците с дела при ДСИ. Събирането на процент от дълга под формата на такса, дори когато той е погасен доброволно, отдавна буди остро недоволство у длъжниците и се възприема като несправедливост. По тази причина през 2014 г. Министерският съвет реши да уеднакви режима на ЧСИ с този на ДСИ и направи опит да премахне изцяло тази такса с Постановление. КЧСИ обжалва Постановлението пред Върховния административен съд (ВАС), а като заинтересовани страни по делото се конституираха неправителствени организации, които защитават правата на длъжниците (някои от тези организации са съавтори на настоящия законопроект). В крайна сметка, петчленен състав на ВАС обяви за нищожна разпоредбата, премахваща пропорционалната такса, с аргумент, че такава промяна може да бъде направена само чрез изменение в ЗЧСИ. Още към онзи момент беше ясно, че решението на ВАС само отлага законодателното обсъждане на темата. Настоящият законопроект отново я поставя на дневен ред, този път чрез предложение за изменение на ЗЧСИ, в продължение на постановеното от ВАС.

Премахването на пропорционалната такса при доброволно погасяване на дълга несъмнено ще се превърне в поле на разгорещени спорове. Наред с омбудсмана и гражданските организации за защита на длъжниците, за отмяната на тази такса настояват големите длъжници, например застрахователите, които често погасяват дълговете си едва след започване на изпълнителното производство. Привържениците на това предложение смятат, че отмяната или намаляването на тази такса би било стимул за доброволно погасяване на дълга. Много адвокати изтъкват, че получаването на пропорционална такса в пълен размер, без ЧСИ да е извършил действия по събирането на вземането и при положение, че вече е получил обикновени такси за предприетите по отношение на имуществото на длъжника проучване и обезпечителни действия, е дълбоко несправедливо. Проведено в рамките на цитираното по-горе изследване непредставително анкетно проучване сред 346 юристи, показва, че професионалната общност не гледа с добро око на заплащането на пропорционална такса, когато дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение. От отговорилите в анкетата 7% смятат, че таксата трябва да се събира в пълен размер, 25% – че трябва да се намали, а 67% – че трябва да бъде изобщо премахната.

ЧСИ застават на противоположната позиция, като твърдят, че отмяната на тази такса би била пагубна за съдебното изпълнение. Основният им аргумент е, че при започнала процедура за принудително изпълнение не би могло да се говори за доброволно изпълнение. Според КЧСИ пропорционалната такса дисциплинира участниците в търговския оборот и ги мотивира да плащат задълженията си още преди да се е стигнало до образуване на изпълнително производство. Много ЧСИ се опасяват, че отпадането на тази такса би довело до фалиране на кантори, поради намаляване на приходите от пропорционални такси, до създаване на погрешни стимули за длъжника да чака последния момент вместо да плати преди образуването на изпълнително дело, до липса на мотивация на ЧСИ да извършва действия по проучване на имуществото на длъжника и обезпечаване на вземането до изтичане на срока за доброволно изпълнение, което от своя страна би позволило на длъжника да укрие имуществото си в рамките на този период, както и до създаване на стимули за ЧСИ да свръхобезпечават изпълнението по начин, който да не остави на длъжника свободни финансови средства за доброволно заплащане на дълга.

Развитието на дискусията по отношение на това предложение ще представлява интерес за цялата професионална общност. Освен позициите на двата полюса (т.е. че таксата трябва да бъде премахната или напротив, че трябва да продължи да се събира в пълен размер) са възможни и междинни варианти, като например намаляването на таксата без пълното й премахване или премахване на таксата само по отношение на физическите лица.

Ограничаване на общия размер на събираните такси

Второто предложение за ограничаване на размера на таксите за ЧСИ гласи, че "[с]борът на всички такси по изпълнението не може да надвишава размера на задължението." Към момента подобно ограничение, направено с уговорки, съществува само за размера на пропорционалната такса, която не може да надвишава една десета от задължението. По отношения на общия размер на таксите обаче (тоест сумата на обикновените такси, начислявани за всяко изпълнително действие и пропорционалните такси, начислявани при успешно събиране на суми), ограничение няма нито за ЧСИ, нито за ДСИ. Може да се очаква, че евентуално въвеждане на такова ограничение само за ЧСИ, би направило икономически нерентабилно събирането на каквито и да било малки вземания (такива са например голяма част от дълговете за комунални услуги) от ЧСИ. Съответно, малките вземания биха се пренасочили изцяло към ДСИ.

Внесеният законопроект концентрира в себе си много спорни теми и има потенциала да засегне икономически редица субекти: длъжници, кредитори, ЧСИ, банки, застрахователи и доставчици на комунални услуги. По тази причина ще наблюдаваме с интерес дебата по него.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истината и правото нямат автори, но могат да бъдат манипулирани 1 Истината и правото нямат автори, но могат да бъдат манипулирани

Защо има недосегаеми

11 окт 2019, 2551 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 1860 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Производителността става ключов фактор

Ниската производителност в България спъва ръста на икономиката

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света