С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 27 май 2017, 8:00, 23251 прочитания

Битовата престъпност: Защо държавата се опитва да насочи юмрука си там, където няма нужда

Проект на БСП за промени в Наказателния кодекс предвижда отпадане на по-леките наказания за маловажните случаи на кражба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В четвъртък депутати от БСП внесоха проект за изменение на Наказателния кодекс, който предвижда отпадане от няколко текста на кодекса, предвиждащи по-леки наказания за маловажни случаи на кражба. Внасянето на такъв законопроект за отпадане на маловажните случаи бе едно от разпознаваемите предизборни обещания на БСП.
Андрей Янкулов - бивш зам.-министър на правосъдието в екипа на Христо Иванов и служебен заместник-вътрешен министър в кабинета "Близнашки", а в момента - прокурор в Софийска районна прокуратура, публикува във Фейсбук своето експертно мнение за проекта, което поставя под съмнение връзката между обявените цели на законопроекта и обективните данни.


От публикуван вчера законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и дадените заявки за засилване на наказателната репресия спрямо т.нар. "битова престъпност", може да се направи неприбързаният извод, че държавата се готви да стовари юмрука си, наречен "наказателна репресия", там, където просто няма нужда.


Предложението е за отпадане на т.нар. "маловажен случай" при престъплението кражба, което с прости думи казано означава, че проектът цели кражбите да бъдат наказвани по-тежко, отколкото към момента. В мотивите на законопроекта в обобщение се чете, че се наблюдавала тенденция на постоянно увеличаване на броя на извършваните кражби, както и че те се наказвали несъразмерно леко, което налага предлаганите промени.
Тъй като в мотивите към законопроекта не са посочени никакви статистически или други данни, които да доказват: 1. Увеличаването на броя на извършваните кражби и 2. Леките наказания, които се налагат на извършителите, на помощ идва 10-минутна справка в Интернет за проверка на изложените твърдения.
Увеличават ли се извършените кражби в България?

Официалната статистика, достъпна на сайта на МВР, показва следното: през 2000 г. регистрираните кражби са 83 000, през 2010г. - 74 000, през 2016г. - 42 000, т.е. от началото на новия век до момента има почти двойно намаляване на регистрираните кражби. Дали тази статистика заблуждава относно реалните нива на този вид престъпност? Навярно, но само донякъде. Кражбата е престъпление, което се характеризира с висока т.нар. "латентност" - т.е. с висока степен на вероятност е да има сериозен процент на "скрита" такава престъпност, защото статистиката показва регистрираните престъпления, а е логично да се помисли, че такива престъпления често не се регистрират от пострадалите със заявление в полицията, защото не виждат смисъл от това, тъй като вярват, че извършителите няма да бъдат намерени или дори и да бъдат намерени, няма да бъдат наказани, а откраднатите вещи - върнати.

Все пак обаче има и начини, по които би могло да се провери дали скритата престъпност против собствеността се увеличава драстично за сметка на регистрираната - например като се сравнят данните за кражбите с други сходни посегателства в същия период, които в по-голям процент от случаите има логика да се регистрират. В случая, посегателствата с предмет МПС (които у нас се водят като друго престъпление, а не кражба) - те се регистрират по-често от пострадалите, защото тези вещи са и по-често застраховани в сравнение с покъщината например. Според същия източник, през 2000г. отнеманията на МПС са били 10000, през 2010г. - 3400, през 2016г. - 2700.



Тоест, дори и с уговорката, че донякъде можем да се съмняваме в статистиката на МВР относно регистрираните кражби и да смятаме, че реалният им брой със сигурност е по-висок от посочения, по никакъв начин не може да се обоснове точно изводът, че е налице някаква трайна тенденция към увеличаване на тези престъпления, напротив - при всички случаи е налице отчетлива тенденция към намаляване, дори и да не е двойно, както показват цифрите. Просто няма на базата на какво да решим, че скритата престъпност бележи огромния ръст, който трябва да е налице, за да се направи заключението, че общата престъпност всъщност се увеличава, при положение че регистрираната чувствително намалява. Ако някой има такова виждане, би трябвало да го защити с някакви криминологични изследвания - "така го чувстваме като пуснем телевизора" не може да е сериозен аргумент, на базата на който да се води наказателна политика.

Леки наказания ли се налагат за кражби в България?
Дали наложеното наказание за извършеното престъпление е прекалено леко, тежко или всъщност справедливо, е без никакво съмнение един от най-тежките за решаване въпроси за всеки, който се занимава с наказателноправната материя. Законовите критерии за съразмерност се моделират от лични и групови възприятия, съобразени с разбиранията не самото за правото, но и за живота като цяло, с личния опит и куп други фактори. Да не говорим, че позиция по справедливостта на наказанието може (и трябва) да има и пострадалият, а повече от естествено е обществените настроения да се солидаризират именно с нея, а не с тази на държавните органи или още по-малко на престъпника. Затова на помощ отново трябва да бъде повикани безпристрастните числа.

Ще бъде ползвана статистиката за затворническата популация на Съвета на Европа SPACE, защото без никакво съмнение наказанието, включващо ефективното лишаване от свобода, е най-тежкото в Европа. Към 2015г. средният процент на изтърпяващите наказание лишаване от свобода за извършени кражби от общия брой на затворниците в страните от Съвета на Европа е само 16, или казано по-ясно - на всеки 100 затворници осъдените за кражби са средно едва 16 от тях (само няколко държави не предоставят такава статистика). В България този процент е много по-висок - 44 процента, което е и най-високият процент на изтърпяващите наказания за кражби в затвор за страните от Съвета на Европа. Следващите най-високи се движат около 25 процента.

Разбира се, тази статистика не би означавала нищо сама по себе си, без да се съобрази с общия брой регистрирани престъпления, защото би могло да се окаже, че в България се вършат много повече кражби като относителен брой спрямо населението, отколкото в останалите държави.

В малкото време за търсене не намерих систематизирани данни за регистрираните кражби във всички страни на СЕ, затова за пример ще ползвам Германия - според сайта на немската федерална полиция (Bundeskriminalamt), през 2000г. регистрираните кражби в Германия са 3 милиона, през 2015г. - 2.4 милиона (при население 80 милиона), което означава повече регистрирани кражби като относителен брой спрямо населението в сравнение с България (тук е необходимо да се направи уточнението, че в това число влизат престъпления, които в България се водят не като кражби, следователно трябва да се извадят при това съпоставяне, но разликата е с около 300 000 и не променя общата картина). Същевременно, към 2015г. крадците в Германия са почти двойно по-нисък процент от затворническата популация в немските затвори в сравнение с България - 23 към 44 процента.
Тоест, дори и с уговорката, че кражбите в Германия вероятно са много по-често регистрирани от тези в България, защото населението има по-голямо доверие в правоохранителните си органи, по никакъв начин не може да се защити тезата, че в сравнение с Германия в България се случва някакъв бум на кражбите, поне в изследвания период от началото на новия век. Нито може да се твърди, че извършваните кражби са голям брой, а още по-малко, че държавата и към момента не отделя ресурс за наказването на разкритите им извършители с най-тежкото наказание.

Напротив, очевидно е, че в България, спрямо другите европейски държави, е несъразмерно висок процентът на осъдените за кражби, които изтърпяват ефективно наказание лишаване от свобода, което недвусмислено означава, че упражняваната точно към извършителите на кражби наказателна репресия е много по-тежка, отколкото другаде в Европа.

Едва ли има общество, което не би погледнало с добро око на по-тежкото наказване на престъпниците. Но дали всички популярни мерки винаги са и най-добрите, е най-малкото доста спорно. С обществото трябва да бъде дискутирана и сметката, която именно то, а не някой друг, ще плаща за по-тежкото наказване на крадците в затворите ни, които в огромния си процент са всъщност крадци на дребно (да, за това нямам статистика, по лични вече 10-годишни наблюдения, така че може да се спекулира, но няма да е трудно да се направи едно по-задълбочено проучване). Само за сведение, издръжката на един затворник е около 3000 лева на година.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2376 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2174 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Много шум за нищо

Три причини да не съм възмутен от назначението на Валери Симеонов за председател на Нац. съвет по етнически и интеграционни въпроси

Още от Капитал
Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10