Битовата престъпност: Защо държавата се опитва да насочи юмрука си там, където няма нужда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битовата престъпност: Защо държавата се опитва да насочи юмрука си там, където няма нужда

Близо половината от затворниците в България изтърпяват присъди за кражби

Битовата престъпност: Защо държавата се опитва да насочи юмрука си там, където няма нужда

Проект на БСП за промени в Наказателния кодекс предвижда отпадане на по-леките наказания за маловажните случаи на кражба

24194 прочитания

Близо половината от затворниците в България изтърпяват присъди за кражби

© Надежда Чипева


В четвъртък депутати от БСП внесоха проект за изменение на Наказателния кодекс, който предвижда отпадане от няколко текста на кодекса, предвиждащи по-леки наказания за маловажни случаи на кражба. Внасянето на такъв законопроект за отпадане на маловажните случаи бе едно от разпознаваемите предизборни обещания на БСП.

Андрей Янкулов - бивш зам.-министър на правосъдието в екипа на Христо Иванов и служебен заместник-вътрешен министър в кабинета "Близнашки", а в момента - прокурор в Софийска районна прокуратура, публикува във Фейсбук своето експертно мнение за проекта, което поставя под съмнение връзката между обявените цели на законопроекта и обективните данни.

От публикуван вчера законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и дадените заявки за засилване на наказателната репресия спрямо т.нар. "битова престъпност", може да се направи неприбързаният извод, че държавата се готви да стовари юмрука си, наречен "наказателна репресия", там, където просто няма нужда.

Предложението е за отпадане на т.нар. "маловажен случай" при престъплението кражба, което с прости думи казано означава, че проектът цели кражбите да бъдат наказвани по-тежко, отколкото към момента. В мотивите на законопроекта в обобщение се чете, че се наблюдавала тенденция на постоянно увеличаване на броя на извършваните кражби, както и че те се наказвали несъразмерно леко, което налага предлаганите промени.

Тъй като в мотивите към законопроекта не са посочени никакви статистически или други данни, които да доказват: 1. Увеличаването на броя на извършваните кражби и 2. Леките наказания, които се налагат на извършителите, на помощ идва 10-минутна справка в Интернет за проверка на изложените твърдения.

Увеличават ли се извършените кражби в България?

Официалната статистика, достъпна на сайта на МВР, показва следното: през 2000 г. регистрираните кражби са 83 000, през 2010г. - 74 000, през 2016г. - 42 000, т.е. от началото на новия век до момента има почти двойно намаляване на регистрираните кражби. Дали тази статистика заблуждава относно реалните нива на този вид престъпност? Навярно, но само донякъде. Кражбата е престъпление, което се характеризира с висока т.нар. "латентност" - т.е. с висока степен на вероятност е да има сериозен процент на "скрита" такава престъпност, защото статистиката показва регистрираните престъпления, а е логично да се помисли, че такива престъпления често не се регистрират от пострадалите със заявление в полицията, защото не виждат смисъл от това, тъй като вярват, че извършителите няма да бъдат намерени или дори и да бъдат намерени, няма да бъдат наказани, а откраднатите вещи - върнати.

Все пак обаче има и начини, по които би могло да се провери дали скритата престъпност против собствеността се увеличава драстично за сметка на регистрираната - например като се сравнят данните за кражбите с други сходни посегателства в същия период, които в по-голям процент от случаите има логика да се регистрират. В случая, посегателствата с предмет МПС (които у нас се водят като друго престъпление, а не кражба) - те се регистрират по-често от пострадалите, защото тези вещи са и по-често застраховани в сравнение с покъщината например. Според същия източник, през 2000г. отнеманията на МПС са били 10000, през 2010г. - 3400, през 2016г. - 2700.

Тоест, дори и с уговорката, че донякъде можем да се съмняваме в статистиката на МВР относно регистрираните кражби и да смятаме, че реалният им брой със сигурност е по-висок от посочения, по никакъв начин не може да се обоснове точно изводът, че е налице някаква трайна тенденция към увеличаване на тези престъпления, напротив - при всички случаи е налице отчетлива тенденция към намаляване, дори и да не е двойно, както показват цифрите. Просто няма на базата на какво да решим, че скритата престъпност бележи огромния ръст, който трябва да е налице, за да се направи заключението, че общата престъпност всъщност се увеличава, при положение че регистрираната чувствително намалява. Ако някой има такова виждане, би трябвало да го защити с някакви криминологични изследвания - "така го чувстваме като пуснем телевизора" не може да е сериозен аргумент, на базата на който да се води наказателна политика.

Леки наказания ли се налагат за кражби в България?

Дали наложеното наказание за извършеното престъпление е прекалено леко, тежко или всъщност справедливо, е без никакво съмнение един от най-тежките за решаване въпроси за всеки, който се занимава с наказателноправната материя. Законовите критерии за съразмерност се моделират от лични и групови възприятия, съобразени с разбиранията не самото за правото, но и за живота като цяло, с личния опит и куп други фактори. Да не говорим, че позиция по справедливостта на наказанието може (и трябва) да има и пострадалият, а повече от естествено е обществените настроения да се солидаризират именно с нея, а не с тази на държавните органи или още по-малко на престъпника. Затова на помощ отново трябва да бъде повикани безпристрастните числа.

Ще бъде ползвана статистиката за затворническата популация на Съвета на Европа SPACE, защото без никакво съмнение наказанието, включващо ефективното лишаване от свобода, е най-тежкото в Европа. Към 2015г. средният процент на изтърпяващите наказание лишаване от свобода за извършени кражби от общия брой на затворниците в страните от Съвета на Европа е само 16, или казано по-ясно - на всеки 100 затворници осъдените за кражби са средно едва 16 от тях (само няколко държави не предоставят такава статистика). В България този процент е много по-висок - 44 процента, което е и най-високият процент на изтърпяващите наказания за кражби в затвор за страните от Съвета на Европа. Следващите най-високи се движат около 25 процента.

Разбира се, тази статистика не би означавала нищо сама по себе си, без да се съобрази с общия брой регистрирани престъпления, защото би могло да се окаже, че в България се вършат много повече кражби като относителен брой спрямо населението, отколкото в останалите държави.

В малкото време за търсене не намерих систематизирани данни за регистрираните кражби във всички страни на СЕ, затова за пример ще ползвам Германия - според сайта на немската федерална полиция (Bundeskriminalamt), през 2000г. регистрираните кражби в Германия са 3 милиона, през 2015г. - 2.4 милиона (при население 80 милиона), което означава повече регистрирани кражби като относителен брой спрямо населението в сравнение с България (тук е необходимо да се направи уточнението, че в това число влизат престъпления, които в България се водят не като кражби, следователно трябва да се извадят при това съпоставяне, но разликата е с около 300 000 и не променя общата картина). Същевременно, към 2015г. крадците в Германия са почти двойно по-нисък процент от затворническата популация в немските затвори в сравнение с България - 23 към 44 процента.

Тоест, дори и с уговорката, че кражбите в Германия вероятно са много по-често регистрирани от тези в България, защото населението има по-голямо доверие в правоохранителните си органи, по никакъв начин не може да се защити тезата, че в сравнение с Германия в България се случва някакъв бум на кражбите, поне в изследвания период от началото на новия век. Нито може да се твърди, че извършваните кражби са голям брой, а още по-малко, че държавата и към момента не отделя ресурс за наказването на разкритите им извършители с най-тежкото наказание.

Напротив, очевидно е, че в България, спрямо другите европейски държави, е несъразмерно висок процентът на осъдените за кражби, които изтърпяват ефективно наказание лишаване от свобода, което недвусмислено означава, че упражняваната точно към извършителите на кражби наказателна репресия е много по-тежка, отколкото другаде в Европа.

Едва ли има общество, което не би погледнало с добро око на по-тежкото наказване на престъпниците. Но дали всички популярни мерки винаги са и най-добрите, е най-малкото доста спорно. С обществото трябва да бъде дискутирана и сметката, която именно то, а не някой друг, ще плаща за по-тежкото наказване на крадците в затворите ни, които в огромния си процент са всъщност крадци на дребно (да, за това нямам статистика, по лични вече 10-годишни наблюдения, така че може да се спекулира, но няма да е трудно да се направи едно по-задълбочено проучване). Само за сведение, издръжката на един затворник е около 3000 лева на година.

В четвъртък депутати от БСП внесоха проект за изменение на Наказателния кодекс, който предвижда отпадане от няколко текста на кодекса, предвиждащи по-леки наказания за маловажни случаи на кражба. Внасянето на такъв законопроект за отпадане на маловажните случаи бе едно от разпознаваемите предизборни обещания на БСП.

Андрей Янкулов - бивш зам.-министър на правосъдието в екипа на Христо Иванов и служебен заместник-вътрешен министър в кабинета "Близнашки", а в момента - прокурор в Софийска районна прокуратура, публикува във Фейсбук своето експертно мнение за проекта, което поставя под съмнение връзката между обявените цели на законопроекта и обективните данни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    sinuhefromegypt avatar :-|
    Armagedon

    Капитал, всеизвестно е,че капака по капка прави вир. Вир + Вир става язовир.Два язовира са половин езеро. А езеро + езеро стават море. Така "дребните" крадци се превръщат в милонери за има-няма десетилетие.Ако те не се считат за рецедевисти и не им се конфискува имуществото придобито по престъпен начин т.е чрез кражби и измами. ( измамите с цел кражба на апартаменти,телефоните измамници с цел кражба на пари,кражбите на автомобили и измамите със застраховки със същата цел и т.н.)Тези кражби дребни ли са,когато са системни и с участието на полицай,Нотариуси,ЧСИ-тата и държавните чиновници и тези в общините? Тук става дума за рецидивисти и системно подпомагане на крадците от частни, общински и държавни слслужители.А колкото до издръжката на Затворите. Ами нека се плаща и от тези който са се възползвали от кражбата,като блиозки и роднини,съучастници.(волни или неволни) и със стойноста от продажбата на конфискуваното имущество и солидните глоби за дребни кражби например.Защо тежеста на издръжката да пада все на плещите само на Държавата и на Обшеството.Да се впише в закона,че издръжката на затворите се плаща както от Държавата,така и от глобите,от стойността на конфискацийте на незаконно придобитото имущество и разбира се със средства от личният труд на затворника.Само по този начин рецицдивизма и "дребните" кражби ще
    се наказват заслужено и проблема с издръжката на затворитеще се реши. Ще спечелят всички и Държавата и Обществото .

  • 2
    sinuhefromegypt avatar :-|
    Armagedon

    Апропо.Пропуснал съм и митничарите и партийните функциопнери, както и тези с имунитет.Кога в БГ-то ще се разбере,че имунитета защитава тогава,когато "грешката"е допусната и е ощетила Държавата в полза на Обществото а не когато е допусната умишлено и е в полза на лични интереси.Защото това ще означава че Държавата служи на частни интереси а не на Обществените,което само по себе си означава,че Държавата е в частни ръце и служи на частни котерийни интерси в разрез с интереса на Обществото т.е. на Суверена на Државата.

  • 3
    sinuhefromegypt avatar :-|
    Armagedon

    А критерият за справедливост трябва да бъде,добросъвестността и добронамертеността към Общественият интерес,на първо място и ползата за Държавата, на второ място. И чак тогава идва ползата за груповият частен интертес ( Бизнеса,например),който не е в разрез с първите два.Кражбата е Престъпление според Н.К и трябва да се наказва не само според тежеста на престъплението а и назидателно,особенно когато е в рецидив за да защитава по-горе изброените интереси.

  • 4
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#1] от "Armagedon":

    Куцат Ви няколко неща в изказаното от Вас мнение. Според моето скромно мнение.
    1. Близките, роднините и съучастниците, като част от това същото общество, плащат също за издръжката на затворниците.
    2. Солидните глоби и несъразмерно тежките наказания за престъпления никога, ама никога не са решавали какъвто и да бил проблем. Такива проблеми се решават с образование. Обикновенно попаднал човек в затвора излиза с "по-добро образование", но в грешната насока, тоест става още по-добър крадец.
    3. Вкарвайки вся и всьо в затвора ще лиши държата от една част приходи, като в същото време ще я натовари с допълнителни разходи.

  • 5
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    БСП никога не са се отличавали с голяма дълновидност при внасянето на какъвто и да е бил проектозакон. Всичко е едно помпане на мускули, вдигане на голяма пушилка, гръмки изказвания и накрая от малоумните им изхвърляния страда обществото.
    Господинът написал статията много добре го е казал:
    "на помощ идва 10-минутна справка в Интернет за проверка на изложените твърдения"
    Която големите мозъци на БСП не са си направили труда да извършат.

  • 6
    gvq1455778523489310 avatar :-|
    Lub LT

    Поздравления за статията на прок. Янкулов, както и не само за този материал. Безумие е чл. 9 да отпадне, това ще задръсти още повече работата на досъдебните органи и на съда. Не материалноправните разпоредби куцат, а прилагането на закона е проблемът в БГ наказателно право. Действително препълваме местата за ЛОС с хора, но не постигаме целите на наказанието. С лишените от свобода не се работи правилно за приобщаването им обратно към обществото. По време на изтъпяване на наказанията си, те просто тънат в нечовешка мизерия и оскотяват все повече. След изтърпяване на безумно дълги присъди, те стават тотално асоциални и негодни за обществото. Деянието, за което "лежат" пък - кражба - само по-себе си е престъпление против имуществото. Тоест, обществена опасност не налага извършителите, най-често е извършвана от нискообразовани и неграмотни представители на циганския етнос, да бъдат лишавани от свобода с години. Мотивите на извършителите често са глад, бедност, безработица. Вместо да гният с години по затворите и при излизане, да крадат пак, тези хора могат да се направят полезни за обществото, вършейки нискоквалифициран труд - почистване, озеленяване, сметосъбиране, пътно или друго строителство и т.н. Това може да се случи посредством замяна на наказанието ЛОС с пробация и труд в полза на обществото. При повторност/ рецидив, възможността за предсрочно условно с вършене на такъв тип труд пак ще е мотивация за осъдените да се адаптират към обществото. И това не е мое мнение, просто като пишеш закон, първо - трябва да ти е позната материята и второ - хубаво е да почерпиш добрите практики (справка Германия, скандинавски стани).

  • 7
    sinuhefromegypt avatar :-|
    Armagedon

    До коментар [#4] от "Яж Лаина":

    Отговорете ми без излишни емоций,кой стои зад кражбите на фирми теглили милиони земи а в последствие прехвърлени на бедни хора от малцинствата ? Малоимотните им собствениците от малцинствата ли са "дребните" крадци или тези който са в частните фгирми, държавните и общинските институций.Ами тези които нанесоха щети на Държавата
    ( случаят КТБ.) кога ще отговарят пред закона.Не става дума само за маргенизиралите се престъпници-рецидивисти а и за едрите риби,който се оттървават от закона благодарение на високият си пост.За маргиналите-рецидивисти е ясно, че те отново вършат престъпление ( в много случай много по-тежко от първото такова, като убийство например) за да "влезнат" за по дълго пак в затвора.Те са непоправимо загубени за Обшеството и опитите за превъзпитание и интеграция без труд са безсмислени,защото МЛОС за тях е естествената им среда.Става дума за нещо друго и то е сбърканата система и нуждата от нов Н.К. съобразно ситуацията и нагласите в деморатияното общество.Толерирането на скритата престъпност е много по-опасно от маргинализацията на крадеца. Не се чувставйте ангажиран с отговор .Благодаря за вниманието.

  • 8
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Всичките писания на г-н Янкулов по-горе не струват и пукната стотинка пред суровата реалност, а тя е, че почти няма семейство и домакинство у нас, което да не са ставали поне веднъж или дори по няколко пъти жертви на кражби. В този смисъл, без значение какво показва или не официалната статистика, реалността е такава, че все още в страната продължава да се краде безогледно и очевидно наказанията са твърди леки, щом хората продължават да си слагат решетки по къщите и прозорците на жилищата, да си слагат СОТ или СОД, да си купуват специални врати, брави и прочее.

    Въобще налагането и изтърпяването на наказания за вреди над личността и личното имущество са твърде скромни и твърде спорни, предвид и няколко публични случая по темата, които знаем как с лобистки натиск в Парламента бяха значително смекчени, а доста хора дори не са и стигали до такъв етап.

    За мен лично най-тежките наказания, вкл. доживотен затвор, трябва да има за кражби, убийства и изнасилвания, иначе никога няма да се оправим и да просперираме като общество и държава. Нужни са крути мерки, за да бъдат озаптени хората с престъпни нагласи и да се промени манталитета на нацията, че "законът е врата у поле" и всеки може да мине между капките чрез подкуп или връзки с този или онзи "високопоставен" служител на държавата. Поне това е моето мнение, пък всеки има право на негово и нейно собствено.

  • 9
    musashii avatar :-|
    musashii

    До коментар [#6] от "Lub LT":

    Не знам дали сте юрист,но аз съм такъв и от 15 години се занимавам с наказателно право.И често контактувам с цигани като естествено първият ми въпрос е дали са осъждани.И често ми отговорят,че не са осъждани.Като излезе свидетелството за съдимост се оказва,че са осъждани или на пробация или условно на лишаване от свобода.И като ги попитам защо са ме излъгали всичките ми отговарят едно и също:"Не съм те излъгал,не съм лежал в затвора".Значи тези хора смятат за присъда единствено лишаването от свобода.Така че никакви други наказания няма да ги превъзпитат и попречат да вършат престъпления.
    Иначе не знам дали от БСП искат да променят чл.9 или чл.194,ал.3 от НК,но и в двата случая е безумиие,защото те се прилагат наистина за незначителни случаи и то по отношение на хора,за които в повечето случаи това им е първо престъпление.

  • 10
    gvq1455778523489310 avatar :-|
    Lub LT

    Без да желая да се почувствате засегнат, но с това мислене, няма как да настъпи желаната промяна в обществото. Щом сте пеналист, нужно ли е да Ви обяснявам за порочните практики за назначаване на работа в МЛОС или кои точно молби до директорите на тези заведения се уважават? Проблемът не е в налаганото наказание (визирам примера с пробацията), а в процеса на изтръпяването му и дали то изпълнява своите цели. Идеята е да промениш човека, да го превъзпитаваш и да го направиш годен за обществото, а не да го заключиш и изолираш. Приемането на наказанието само като възмездие е, но не и като възпитателна мярка - такова е мисленето на голяма част от сънародниците ни не само по отношение на извършителите на престъпления, но и касателно инвалидите, психичноболните и други проблемни членове на обществото. Давам за пример психодиспансера в град Бургас и деянията на ударилият бабата, пребилият свещениците Горан и на Малката Рижа. Очевидно това са хора с проблеми, които не са били третирани по правилния начин. Кой е виновен тук - конкретните лица, защото са "бъгави", или съответната институция, че не е извършила качествено възложената й работа по лечение/ терапия и последващ контрол на потенциално опасните си пациенти? Системата не е ОК, а не предписанията. Същото е и с кражбите. До коментар [#9] от " mushashi ":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK