Мнения Daily - Експлоататорите панически се боят от истината

Дори не очаквам държавата да ми сервира истината на тепсия, просто да не пречи.

Фалитът на КТБ

Експлоататорите панически се боят от истината

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Димитър Бочев за "Клуб Z"

Десетилетия наред комунистически тоталитаризъм съдехме и отсъждахме неинформирани. Извоюваната с толкова усилия демокрация би трябвало да направи информацията общодостъпна. Наживяхме се – поколение след поколение – в идеологизирана слепота, преди да осъзнаем, че същинското име на демокрацията е информираност. Което ще рече, че всяко монополизиране на информацията, всеки опит тя да се потули и манипулира е път назад, към безславното ни тоталитарно минало. Тъкмо на този деструктивен процес ставаме свидетели днес

За да пристъпим от абстрактното към конкретното, ще оповестя, че става дума за фалита на КТБ, за тайните срещи, за закритите заседания. Всъщност не точно за фалита на банката става дума – и професионално, и като манталитет аз съм далеч от банковото дело. Като демократичен гражданин на една демократична страна съм в състояние обаче да поискам да бъда информиран. Дали всички онези, които ден след ден фаворизират дезинформацията за сметка на информацията, работят срещу личността на Цветан Василев, не ме интересува особено – интересува ме обстоятелството, че те работят срещу мен самия.



Не съм воден от лични, субективни мотиви: КТБ не ми е броила нито лев чрез дивидентите си и не ми е взела нито лев чрез фалита си. Това обстоятелство ме прави социално независим от банката – еднакво независим и от нейния възход, и от внезапния й крах. Като следствие от тази независимост остава в чист вид само ангажираността ми като гражданин на републиката. Тази ангажираност е двустранна: морална, доколкото фалитът на КТБ явно е продукт не на лошо непрофесионално стопанисване, а на користни интереси на развратени държавници от първата фаланга, и на корупционни схеми, които замърсяват морално националната обществена среда. Която е и моя. Както и зависимост икономическа, доколкото всички гаранции, които държавата ни изплати на капиталовложителите, и всички пасиви, които ще понесе, ще бъдат покрити не с личните пари на министри, премиери и президенти, а моите оскъдни левчета на данъкоплатец. Тъкмо затова споделям и тези нерадостни размисли.

За да сме изправени пред толкова неясноти обаче и за да не бъдат те една по една демаскирани и превърнати в ясноти, значи някой има интерес от това. И този някой ловец на риба в мътна вода едва ли ще да е обикновен гражданин – замитането на големите истини е от компетентността само на големи хора. Вече става видимо участието на олигархичния капитал в конспирацията. А доколкото на родна земя този капитал е органично свързан с държавните структури, не по-малко видимо става и участието на майката държава.

В случая това не сме, както би трябвало да бъде в наистина прозрачните и правови общества, ние, гражданите – това са държавните номенклатурчици от най-високите етажи. Воглаве, разбира се, с прокуратурата и главния й прокурор. Които за разлика от нас също са държавата – баш държавата са. Аз дори не очаквам държавният апарат да ми сервира истината на тепсия – достатъчно е само да не я възпрепятства, да не барикадира със съдействието на неведоми олигархични кръгове пътя й към обществената сцена. Останалото ще направя аз сам. Най-лесно се манипулира неинформираното гражданство, държано в неведение от неговите явни и тайни експлоататори. Те се боят панически от истината. Докато ние, експлоатираните, от лъжата се боим.

------------

Православието може да върши по-добра пропагандна работа, но и общата азбука не е за изпускане.

Език мой...

Спорейки с Путин за азбуката, влизаме в капана му

От коментар на доц. Георги Лозанов в авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Колкото повече спорим с изказването на Путин от тази седмица, че азбуката му е дошла от македонската земя, толкова повече влизаме в капана на двупосочното му пренебрежение – и към България, чиято историческа роля въобще не си направи труда да спомене, и към Македония, която сведе до географски ареал – все едно че буквите като тикви растат от земята. Русията е важната, другите са подгласници, които трябва да се борят за одобрението й. Въобще, усложни им живота на путинистите у нас, които искат да минат за националисти.

Изказването му е повод да не забравяме две вечни като българо-съветската дружба опасности. Първо, че обект на руските имперски претенции са славяните и руският език е изобретен като славянски тъкмо с тази цел. Православието може да върши по-добра пропагандна работа, но и общата азбука не е за изпускане. И, второ, миналото ни се прекроява по кройката на геополитическото настояще и голямата ножица днес е в ръката на Путин. Така че спрете да се надявате, че Америка и Европа с тяхната латиница ще ви спасят, намеква той.

Именно политическите злоупотреби с кирилицата са опасни за нейното бъдеще, а не това, че младите си пишат есемеси на латиница, както се опита да ни стресне "Жанет 45" с издаването на "Под игото" на шльокавица. За да се съхрани един език, не е достатъчно да се използва, въпросът е какво се казва на него. Така че съдбата на българския е в ръцете на писателите, на мислителите, на интелектуалците...

В този смисъл опитите, все по-успешни за съжаление, младите да бъдат отказани от хуманитарното знание, защото не може да им гарантира успешна кариера, са посегателство върху езика и културата ни. Включително и върху шанса да разберем как да се противопоставим на насилието, без да се отказваме от идентичността си.

------------

За Тръмп НАТО е просто инструмент за доставка на военни услуги.

Цената на сигурността

Съюзът на ЕС и САЩ се крепи на войната с ИДИЛ

От коментар на Николас Бусе за "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Фотограф: JONATHAN ERNST

През първите седмици след избора на Тръмп мнозина в Европа се надяваха, че и популист като него ще промени поведението си, когато усети отговорността на поста си. А фактът, че новият президент назначи на ключови позиции убедени привърженици на евроатлантическото сътрудничество, които засвидетелстваха своята вярност към НАТО, подхранваше тези надежди.

Само че в Белия дом последната дума има президентът. А той неизменно показва, че остава верен на досегашното си поведение. Фактът, че призова съюзниците от НАТО да увеличат средствата си за отбрана не къде и кога да е, а тъкмо в Брюксел и точно по повод откриването на новата главна квартира на НАТО, свидетелства за това, че му липсва всякакъв усет за историческото и нематериалното значение на алианса. В НАТО винаги е имало спорове около разпределянето на средствата. Но никога досега американски президент не е показвал толкова неприкрито, че възприема НАТО не като общност на ценности, а по-скоро като доставчик на военни услуги.

От падането на Берлинската стена насам Западът търси свой общ политически проект. В отношенията с Америка имаше моменти на сближаване (атентатите от 11 септември 2001 и Афганистан), но и моменти на взаимно отдалечаване (Ирак). Поведението на американския президент може би е последното доказателство за познатата максима, че съюзите траят само докато има общ враг. Видяхме, че дори военната интервенция на Русия в Крим успя само временно да сплоти Запада. Дори и в Европа не се намери мнозинство от държави, които да възприемат Путиновата агресия като екзистенциална заплаха. За американците Украйна е твърде далеч, а и конфликтът е сложен за разбиране.

В момента има само една сфера, в която европейци и американци преследват общи интереси: унищожаването на ИД. Тази цел е толкова важна, че би трябвало да се молим тя да не бъде засегната от многобройните други конфликти, които ще определят трансатлантическите отношения в обозримо бъдеще.