Идеите на Мая Манолова ще счупят системата на частното съдебно изпълнение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идеите на Мая Манолова ще счупят системата на частното съдебно изпълнение

Красен Станчев

Идеите на Мая Манолова ще счупят системата на частното съдебно изпълнение

Предложените промени в ГПК не са в интерес на гражданите

22662 прочитания

Красен Станчев

© Надежда Чипева


Красен Станчев е активен участник в реформата на частното съдебно изпълнение в България още от писането на Закона за частните съдебни изпълнители, когято е съавтор на анализа на въздействието заедно с Мартин Димитров. Станчев участва в съставянето на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ като част от работна група на Министерството на правосъдието), той е и като автор на единствената независима оценка на измененията в тази Тарифа от 2014 г.

В края на миналата седмица Красен Станчев изпрати свой коментар и предварителна оценка на законопроекта за промени в ГПК, лансиран от омбудсмана Мая Манолова, до министрите на правосъдието и финансите Цецка Цачева и Владислав Горанов и до председателя на Народното събрание Димитър Главчев. В становището му се изразява категорична отрицателна оценка за предлаганите промени, мотивите, с които се лансират, както и сериозни опасения за техните последици за стопанския живот и гражданския оборот.
-Данните за събраните вземания към 2013 г. показват, че ЧСИ са събрали 1.210 млн. лв., а ДСИ – 80 млн. лв. или 15 пъти по-малко; това прави средно по 7.4 млн. лв, събрани от един ЧСИ и по 0.4 млн. лева – от един държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или разлика от близо 20 пъти.

-За периода 2010-2015 г. броят на приключилите дела от ЧСИ нараства – от 40 хил. през 2011 г., на 60 хил. през 2012 г., 66 хил. през 2013 г., 72 хил. през 2014 г. и 90 хил. през 2015 г., т.е. подобряването на ефективността е 225%.

-Тази тенденция се потвърждава и от данните до края на 2016 г.: за десет години от обща стойност на делата 2.1 млрд. лв., ДСИ са събрали общо 69 млн лева, от които за държавата едва 6.7 млн лв.; за сравнение - само за 2016 г. ЧСИ са събрали 100 млн. лв. в полза на централния бюджет и общо над 1 млрд. лв. вземания.

В началото на май омбудсманът Мая Манолова изпрати на председателя на парламента проект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а парламентарната група на БСП го внесе официално.

Ако законопроектът бъде приет, той ще премахне установената и заслужила международно признание (включително от Световната банка и ЕС) система на принудително изпълнение и ще върне българския граждански процес в годините на социалистическия ГПК. Той ще демотивира длъжниците да си връщат заемите, ще затрудни кредиторите и банките, а сметката ще бъде платена от кредиторите на банките – българските граждани и фирми, които държат парите си в тях и използват опосредстваната от тях разплащателна система. Връщането на заеми ще се разтегли във времето, оскъпи и загуби хоризонт за възстановяване на вземанията от неизправни длъжници. Съдилищата ще станат още по-неефективни, защото част от тяхното време ще бъде посветено на решаване на безсмислени спорове.

Един от критериите за оценка на ефективността на работата на ЧСИ е тенденцията на нарастване на броя на техните дела, спрямо тези на държавните съдебни изпълнители (ДСИ), защото ЧСИ очевидно са предпочитани от взискателите, включително от държавата, общините и съдилищата. За десет години от създаването на частното изпълнение, броят на делата на ЧСИ нараства в пъти по-бързо от тези на ДСИ, при положение, че в момента броят на държавните и частните съдебни изпълнители е почти равен - 202 ЧСИ при 217 ДСИ, а доскоро ЧСИ бяха много по-малко.

Същевременно, ЧСИ оперират за своя сметка и риск. Когато държавата и ДСИ събират вземания, техните разходи се покриват от данъкоплатците, ако вземанията не биват събрани, загубата също е за данъкоплатците. Когато ЧСИ събират вземания, разходът се покрива от неизправните длъжници, ако не съберат определени вземания – загубата е за ЧСИ.

Заплатите и разходите на ДСИ са финансирани от данъкоплатците през бюджета на съдебната власт (заплати над 2000 лв., осигуровки, офиси, оборудване, призовкарство и

пр.); в зависимост от натовареността и бюджетите на отделните съдилища тежестта на разходите за ДСИ в тях е между 12 и 25% от съответния бюджет. До 2013 г. ДСИ имаха привилегията върху техните услуги да не се начислява ДДС (тя бе отнета след намеса на Европейската комисия).

ЧСИ, като изпълняват държавно възложена задача по събирането на вземания, са длъжни да застраховат дейността си, дължат ДДС и всички преки данъци и осигуровки, включително и за около 2 100 служители в техните офиси.

Вместо добросъвестен анализ на всички тези данни, законопроектът се аргументира само от слухове.

Слух 1: "Защита на длъжниците"

Омбудсманът заявява, че проектът е в защита на длъжниците. В писмото си до г-н Главчев тя твърди, че "само за първите четири месеца на 2017 г. са постъпили 536 жалби в институцията срещу частни съдебни изпълнители, 138 срещу банки и небанкови финансови институции, 1306 срещу монополни дружества". Това е единственият конкретен аргумент в мотивите. Другите са абстрактни обвинения срещу ЧСИ в "произвол", "злоупотреби", "закононарушения" и "оскъпяване" на задълженията.

Всъщност, още преди три години Камарата на ЧСИ представи разчет, който доказва, че възнагражденията на ЧСИ са между ¼ и 1/7 от всички разноски по производството и че останалите плащания на длъжника (особено при малки вземания) са възнаграждения на адвокати и юрисконсулти, както и държавни такси.

Освен обжалването на изпълнителното производство от трети лица, съществено нововъведение е изключването на банките от процедурата по чл. 417, т. 2 от ГПК, която им дава право да започват събиране на вземанията на документално основание (като такова имат и държавата, и общините). Банките пак могат да искат издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, но производството може да бъде спряно при възражение на длъжника и да се тръгне към съдебен процес.

И при двете хипотези големите кредитори и банките са в по-изгодно положение от длъжниците, особено малките и малоимотните, за които съдебните разноски са голямо натоварване. Същевременно, големите кредитори и банките винаги могат да прибягнат до колекторски фирми и други събирачи на вземания. Такъв процес при банките вече се осъществи през миналата година, когато се продадоха вземания на колекторски фирми.

Опитът от 1993-1996 г. подсказа, че събирането на вземания може да се "аутсорсне" на тогавашните продавачи на услуги по притесняване на длъжници – официално наричащи се застрахователи, но по-известни като "борци". Тогава се появи и феноменът "първо частно село", т.е. населени места са ставали собственост на кредитори като по-късно ликвидираните Банката на земеделски кредит на Атанас Тилев и Българска земеделска и промишлена банка на Веска Меджидиева и Златимир Орсов.

Слух 2: "ЧСИ са новите борци"

Омбудсманът групира участниците в изпълнителното производство в нещо, което тя нарича "монополи", без дори това определение да съответства на нормалната правна и икономическа словоупотреба. Това не е за първи път. По това време на миналата година тя обявява, че "само за първите четири месеца" е получила 413 жалби срещу ЧСИ, че трима кмета се оплакали, че са запорирани парите "за детски градини", че в Смолян ЧСИ продавал жилището на многодетна майка, което би трябва да бъде несеквестируемо. По нито един от тези случаи твърденията не са доказани от независим наблюдател или инстанция.

С политическите си изяви от 2012 г. насам, волно или неволно, г-жа Манолова сама предизвиква писмата и оплакванията от банките и ЧСИ, подканяйки граждани и организации да я сезират.

Омбудсманът би трябвало да знае, че ЧСИ не е монополист в изпълнителното производство по ГПК и че другите събирачи на вземания са освободени от всякакви регламенти, извън тези на собствените им възгледи за морал и етично поведение. За разлика от тях, ЧСИ е "лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания", включително и събирането на публични вземания (чл. 2 от Закона за ЧСИ), а при изпълнението на своите задължения той "е независим и се подчинява само на закона".

Обезсмислянето на дейността на ЧСИ фактически подкрепя събирачите на вземания, на които такава функция не е възложена по закон. И, разбира се, адвокатите, които са единственото съсловие, което неминуемо печели от предложените от нея изменения в ГПК.

Слух 3: съгласие за тези изменения

Противоположно на твърденията на Омбудсмана, освен жеста на БСП, по нейния законопроект няма консенсус на политическите партии в парламента. Наистина преди имаше внесени подобни законопроекти от различни патриоти. Но те бяха оборени и отхвърлени от професионалната общност, за която е ясно, че от правно-техническо гледище този законопроект е опит да се заобиколи както решението на Конституционния съд по к.д. № 4/2012 г. (което отхвърли аналогични на предлаганите изменения в ГПК, по-специално в чл. 417, т. 2), инициирани от предишния омбудсман, така и Определение № 10729 на ВАС по Тарифата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ), без опит да се представят алтернативни аргументи.

Красен Станчев е активен участник в реформата на частното съдебно изпълнение в България още от писането на Закона за частните съдебни изпълнители, когято е съавтор на анализа на въздействието заедно с Мартин Димитров. Станчев участва в съставянето на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ като част от работна група на Министерството на правосъдието), той е и като автор на единствената независима оценка на измененията в тази Тарифа от 2014 г.

В края на миналата седмица Красен Станчев изпрати свой коментар и предварителна оценка на законопроекта за промени в ГПК, лансиран от омбудсмана Мая Манолова, до министрите на правосъдието и финансите Цецка Цачева и Владислав Горанов и до председателя на Народното събрание Димитър Главчев. В становището му се изразява категорична отрицателна оценка за предлаганите промени, мотивите, с които се лансират, както и сериозни опасения за техните последици за стопанския живот и гражданския оборот.
-Данните за събраните вземания към 2013 г. показват, че ЧСИ са събрали 1.210 млн. лв., а ДСИ – 80 млн. лв. или 15 пъти по-малко; това прави средно по 7.4 млн. лв, събрани от един ЧСИ и по 0.4 млн. лева – от един държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или разлика от близо 20 пъти.

-За периода 2010-2015 г. броят на приключилите дела от ЧСИ нараства – от 40 хил. през 2011 г., на 60 хил. през 2012 г., 66 хил. през 2013 г., 72 хил. през 2014 г. и 90 хил. през 2015 г., т.е. подобряването на ефективността е 225%.

-Тази тенденция се потвърждава и от данните до края на 2016 г.: за десет години от обща стойност на делата 2.1 млрд. лв., ДСИ са събрали общо 69 млн лева, от които за държавата едва 6.7 млн лв.; за сравнение - само за 2016 г. ЧСИ са събрали 100 млн. лв. в полза на централния бюджет и общо над 1 млрд. лв. вземания.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    xmo1468494272501507 avatar :-|
    Ralitsa Ilieva

    Платен коментатор на ниска тарифа

  • 2
    kqq37435051 avatar :-|
    kqq37435051

    Красен Станчев е най-голямата клиентела, на банките . Той говори щуротии една камара щуротии при изкуственият фалит на КТБ от който намазаха най-много две банки Униккредит и ДЗИ. Както и разбойниците ,който откраднаха активите на КТБ. Аз лично превключвам канала ,когато се появи по телевизията.

  • 3
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    Мая вместо да се занимава с ЧСИ да помисли за фалита на физическите лица. Това ще отрезви кредиторите, които сега раздават пари на всеки и ще почнат да си правят сметката дали даден клиент може да си върне кредита или не.

  • 4
    petka avatar :-|
    Batko Mahno

    Таблицата е много интересна, въпреки, че е опитано да се манипулира вниманието чрез КПД по отношение на вземания. Ефективността на ЧСИ по отношение на обществения интерес обаче е очевидно много ниска, при събрани 1 млрд. вземания около половин милиард всъщност не постъпил към ищците, а е потънал в самата система за вземания, ок, нека не са ги присвоили ЧСИ-тата, но са били присвоени от юристи (адвокати и подобни), това е ефективност около 0.5, сравнена с ефективността на ДСИ е два пъти по ниска, при ДСИ имаме събрани 69.5 млн., а получени от ищци 71.9, т.е. ефективност над 100% (а де!!?). половин милиард лв. са загубени за нашата икономика, щото хоризонта на един юрист в инвестирането най много да стигне в това да накупи сгради и апартаменти. Предпочитането на услугите на ЧСИ пред тези на ДСИ има и едно не съвсем в полза на ЧСИ обяснение - меко казано ЧСИ си позволяват по голяма фриволност, по отношение на закона, от ДСИ. Най важното обаче е, че ЧСИ са независими, но неподлежащи на контрол, а демокрацията се крепи на независимост и взаимен контрол на властите, последното често се забравя у нас, а безконтролната власт води само до едно - беззаконие.

  • 5
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    Е-е, щом и читателите на "Капитал" не разбират от капитал, а също са налапали популистката въдица на Мая Манолова, положението е отчайващо.

  • 6
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#4] от "Batko Mahno":

    А къде във вашата сметка останах разходите за ДСИ ?. Те да не работят за чест и слава случайно ?. Отделно разхода за юристи е 50% само при малки взимания т.е не може да отрежете половин милиард за разходи. И като направим коректно сметката ще се окаже точно това което всични си знаем - че частното е много пъти по-ефективно от държавното.

  • 7
    petka avatar :-|
    Batko Mahno

    До коментар [#6] от "m17":

    Ами да са включили въпросните разходи на ДСИ в таблицата, изхождам само от нея, от въпросната таблица излиза, че разхода за юристи е 50% за всички вземания на ЧСИ (просто събиране и изваждане). При ЧСИ, въпреки названието, няма нищо частно, просто държавата е отдала на концесия вид дейност, нещо характерно най вече за Османската империя, както и при османската империя делегиране на функции към подизпълнители от държава към бейове има ерозиращо въздействие върху самата държавност, не се учудвайте ако се появят и хайдути...

  • 8
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#7] от "Batko Mahno":

    Делегирането на дейности от държавата няма нищо общо със средновековните сатрапии. Никоя съвременна държава не притежава строителни фирми пък всички имат пътища - как са се появили според вас ?. Разберете че не е работа на държавата да притежава и да печели, държавата САМО задава и контролира правилата за действие на субектите. И тази дейност се финансира от данъци. И от там нататък всеки е свободен да върши всички в рамките на закона. Отделно ЧСИ не е монополна дейност защото всеки желаещ със съответната квалификация може да стане такъв и да участва на свой риск на този пазар. И ако не спечели достатъчно си е нагов проблем. Докато ДСИ си взимат заплатката дори един лев да не донесат. Е ясно е къде се работи по-мотивирано и защо длъжниците се бонтуват срещу ЧСИ.

  • 9
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Ей от такива лобисти сме на такъв хал - от дълг за 1 лев обират по 1000 лева, а имуществото на длъжника се продава за 1/10 от пазарната цена на мутри от заложни къщи. А тарифата на ЧСИ и нотариусите е чист обир посред бял ден, гарантирана от закона. На такива жалки лобисти бой по каската с бухалката...

  • 10
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    "По това време на миналата година тя обявява, че "само за първите четири месеца" е получила 413 жалби срещу ЧСИ, че трима кмета се оплакали, че са запорирани парите "за детски градини", че в Смолян ЧСИ продавал жилището на многодетна майка, което би трябва да бъде несеквестируемо. По нито един от тези случаи твърденията не са доказани от независим наблюдател или инстанция."

    Но "независимият наблюдател", "инстанцията" Красен Станчев знае, че НЕ са верни. Т.е. обвинява тримата кметове и многодетната майка в лъжа, така ли? А ако са верни, господине? Къде сте вие тогава?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK