Мнения Daily - Няма как да станем газов хъб само с руски газ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Няма как да станем газов хъб само с руски газ

Мнения Daily - Няма как да станем газов хъб само с руски газ

И още: Лондон трябва да се научи да си говори с исляма; Натискът на демокрацията продължава да съществува

5458 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Можем само да утвърдим положението си на подконтролна територия на "Газпром".

Енергетика

Няма как да станем газов хъб само с руски газ

От коментар на Илиян Василев, бивш посланик в Москва и настоящ енергиен консултант, за "Клуб Z"

Първанов говори за нов "малък шлем". Не съм сигурен дали играе бридж, но и там условието да направиш малък шлем са две - силни карти и умение - твое и на партньора ти. Вече се провали с "Големия шлем" и отчаяно търси някаква остатъчна възможност за игра във високите орбити. Пет минути слава и внимание от Москва. Друго не можете да очаквате от него - нито технологични или иновативни визии за страната, нито призиви за по-плътна и смислена интеграция в ЕС и НАТО. Той си има едно поле - Русия, където се чувства в свои води.

Като предполагам какъв документ е подписан в Петербург от Теменужка Петкова и какво сънува Първанов, си личи, че отдавна не е президент и е загубил усет. Той все още си мисли, че големите проекти стават с "политическа воля", с политически гаранции, а не с умения и пари. Нито АЕЦ "Белене", нито нова версия на "Южен поток" (тръба през България) са възможни, без пазарите да оправдаят подобна стъпка. А сигналите оттам са твърде обезкуражаващи.

Става също и по тоталитарния метод - с ангажиране на публичен ресурс, пряко или чрез политически гаранции. Засега разчитат на "Булгартрансгаз", но компанията няма сили сама да се справи нито със структурирането на подобни проекти, нито с управлението, а, не на последно място, и с финансирането.

Не искам да квалифицирам надеждите за финансиране от ЕС - нулеви са, да не кажа отрицателни. Малко по-големи са надеждите за "съгласуване" на проектите - новите трасета и усилване на настоящите - на българска, т.е. на ЕС територия, с Европейската комисия - особено на фона на подозренията към Москва и геополитическите планове чрез газови проекти. Пък и антимонополното разследване срещу БЕХ и двете държавни газови дружества съвсем не внася оптимизъм и основания за положителен изход.

Вече веднъж настъпихме мотиката, като обещахме на "Газпром" нещо, което не можем да осигурим. По същия път минават и гръцките компании - правителството отказа да гарантира изпълнение на ангажименти по "осигуряването" на съгласие на ЕК на ДЕПА и "Едисън".

Няма как да станем газов хъб само с руски газ. Можем само да утвърдим положението си на подконтролна територия на "Газпром" - това, което някои наричаха "Газпромланд". В нея "Булгаргаз" е филиал на "Газпром", а "Булгартрансгаз" се интересува само от договорите за пренос на "Газекспорт". Но вероятно на тях не им пука. Затова и скачат срещу настояването на ЕК за преструктуриране на собствеността на "Булгартрансгаз", защото тези естествени монополи са ресурс срещу демокрацията, срещу либерализацията и срещу диверсификацията. Играят само в полза на единствения доставчик. Защото само с доставки на руски газ могат да намерят за себе си някаква роля на посредник - чрез "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".

Някой много ги е излъгал, че ЕК ще даде "зелена" светлина на подобен проект, докато не докажем, че сме либерализирали пазара си, за да можем да си позволим нови количества газ от "Газпром".

-------------

В много британски градове от години виреят паралелни общности.

Антитероризъм

Лондон трябва да се научи да си говори с исляма

От коментар на Барбара Везел за "Дойче веле"

Фотограф: MARKO DJURICA

Сега вече няма да се церемоним – това приблизително каза британската правителствена ръководителка Тереза Мей след последното терористично нападение в Лондон. Не е ясно дали избирателите непременно ще я възнаградят за тези усилия. Защото именно тя като министър на вътрешните работи съкрати 10 000 работни места в полицията, понижи заплатите на полицаите и така създаде усещане за апатия в цялата служба.

Ако обаче иска навреме да открие престъпниците наоколо, обществото има нужда от непоколебим полицейски ангажимент на място. Знае се, че именно във Великобритания виреят доста потенциални терористи, родени и отрасли в страната. А съкращенията на Тереза Мей засегнаха най-вече патрулиращите полицаи, които най-добре познават своите квартали. И които открай време черпят от хората на място информация за определени джамии и проповедници, след което внимателно проверяват наученото – за разлика от случилото се в Манчестър, където тъкмо проверката не беше сработила.

В редица квартали на големите британски градове от години виреят паралелни общности, които живеят затворено и в пълна изолация от манталитета и всекидневието на съвременното европейско общество. В тези квартали действат шериатски съдилища, а в някои мюсюлмански училища без никакъв външен контрол се преподава консервативен ислям. И двете големи британски партии носят политическата отговорност за това сбъркано развитие.

Само с нови закони нищо не става. Необходими са смели реформи, за да може Великобритания да се противопостави на тероризма вътре в собствените си граници. Невъоръжените улични полицаи – каквато е отколешната британска традиция – отдавна са изостанали от духа на времето. Полицаят, който смело атакува терористите на моста в Лондон, въоръжен само с полицейска палка, днес е обявен за герой. Но ако имаше служебен пистолет, той можеше да предотврати втората фаза от атентата, когато извършителите се нахвърлиха с ножове срещу минувачи.

Но във Великобритания е нужно още нещо: честен разговор за грешките от миналото и за реалната обстановка в някои общини. Правителството трябва да потърси сътрудничество с многообразните мюсюлмански общности и да разговаря с тях - а не за тях.

------------

Остава политиците да схванат, че всяка тяхна казана дума пред публика е ангажимент.

Вразумяване

Натискът на демокрацията продължава да съществува

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Докато у нас има демокрация, обоснована от писани закони и подкрепена както от общественото мнение, така и от ЕС – докато има това, страната ще продължава да се европеизира въпреки периодичното желание на поредната власт да тръгне в обратна посока. Ще напредва на подскоци, прибежки и припълзявания, с подхлъзвания, падане по нос и сриване надолу по сипея – но ще върви напред. И все по-малко ще прилича на страни, инак точно като нас, на които обаче не им стигнаха силите – Сърбия, Македония, Молдова, донякъде и Украйна.

Дълго време гаранти, че движението ще продължава въпреки залитанията на политическия елит, бяха свободните медии и протестиращите граждани. Появиха се и партии, които работят в същия смисъл. Макар те да са, в момента, извън парламента, натискът на демокрацията продължава да съществува – и дори води до моменти на видимо вразумяване по върховете. Засега крехко, това вразумяване трябва да бъде окуражавано и развивано, за да не угасне, потопено в обичайното блато на рудиментарната ни политическа култура. Моментът на вразумяване се изрази в няколко значими посоки.

Всички представени политически среди, чрез своите държавници, политически партии и НПО, се съгласиха да участват в разговор за по-добър Европейски съюз – а не, както доскоро беше модата, за по-добро бъдеще след някакъв разпад на ЕС. Попаднали в прилична среда, дори най-неприличните бяха вкарани в релси. Вместо да обвиняват ЕС във всички грехове, поеха ангажименти да участват в неговото подобрение.

България е част от развития свят и всичко, което се случва в него, веднага дава отражение – на съзнателно или недотам ниво – тук. Какво остава? Остава политиците да схванат, че всяка тяхна казана дума пред публика – това е ангажимент за провеждането на определена политика. Това е тестът дали моментът на вразумяване ще се окаже тенденция или просто мимолетно просветление, последвано от обичайното затъмнение.

Да не говорим за поетия от всички политици ангажимент оттук насетне да си сътрудничат с "гражданския сектор". Най-малкото това означава при следващия протест срещу някое антиевропейско безобразие властта да не пръска слюнки срещу "соросоидите, грантаджиите, хрантутниците и зелените рекетьори", а да се запита: "Защо тези доблестни люде отново са на улицата? Къде се изложихме и как да оправим нещата?"

Можем само да утвърдим положението си на подконтролна територия на "Газпром".

Енергетика


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK