Мнения Daily - В ЕС ни приеха малко в калабалъка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - В ЕС ни приеха малко в калабалъка

Мнения Daily - В ЕС ни приеха малко в калабалъка

И още: Балканите не са първи приоритет за Русия; Няма оръжейна сделка с Риад за $110 млрд.

7550 прочитания

© FRANCOIS LENOIR


Нетърпимо е усещането, че получаваме, без да даваме насреща.

Европа на нулева скорост

В ЕС ни приеха малко в калабалъка

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Най-после чух сериозен дебат за това какво искаме от ЕС. Дискусията "Европа на път" събра леви и десни, политици и учени, които най-неочаквано проявиха удивително единомислие: искаме да влезем в еврозоната, да не се спират кохезионните фондове, искаме европейска сигурност и отбрана, искаме интеграция на Западните Балкани; появи се дори една нова консенсусна тема – интересът ни от черноморска политика на съюза. През цялото време обаче аз се питах нещо друго: за какво сме им все пак на европейците? Намекна го г-н Станишев, когато каза, че ако искаме да получаваме от евросъюза, трябва да сме готови и да даваме – например да проявяваме солидарност, когато има бежанска криза, което май не направихме. Но темата е по-обща: за какво им е на холандците или на французите ние, българите, да сме в един съюз с тях?

В ЕС ни приеха малко в калабалъка. Навремето се прилепихме към героичните битки на Полша, Унгария, Чехия и Балтика срещу комунизма, макар че у нас много повече дисиденти се явиха към 1988 г. И след като еуфорията от края на студената война попремина, вече нямаше как да ни извадят от пакета. Отложиха ни, изпитваха ни и накрая някак се промъкнахме. Заслуга за това имаше и г-н Първанов, който пречупи идеологическия гръбнак на партията си и я преориентира (колебливо, както виждаме) към НАТО и Европа; и г-н Костов, извършил брутални, но необходими реформи, за които плати с политическата си кариера; и г-н Сакскобургготски, чийто дворцов международен имидж замаза някои подробности от местния пейзаж.

Така или иначе чудото се случи и това е прекрасно. В действие обаче тутакси влезе типичният за нас санстефански синдром: вместо да се радваш, че държавата ти е възникнала след многовековно небитие, жалиш, че територията ѝ е можела да бъде по-голяма. Съответно можели сме да имаме повече ползи от еврочленството и за това по неведомите пътища на психологията радостта се обръща в недоволство. Фондовете се крадат, използват ги за глупости от типа на бутафорни крепости и мостове без реки. Дават ни храни с различно качество, пращат ни бежанци, готвят се да ни ограбят чрез еврото Защо прехвърляме на ЕС вината за лошо свършена у нас работа? Ами ето защо: нетърпимо е усещането, че получаваме, без да даваме насреща. Затова обръщаме европейските правила, които доброволно сме приели при влизането в ЕС, в пъклен план и вместо благодарност се чувстваме в правото си да изпитваме подозрение, ако не дори и омраза.

Съвсем не са малко българите, които искрено са приели европейските ценности, и то далеч преди 2007. Въпросът е дали ще увлекат останалите в битката с популистите от дясно и ляво, които бунят демоните на миналото и се чудят кого да мразят. От това ще зависи къде ще се озовем в новата геометрия на ЕС - дали ще сме естествена част от общността, или ще сме в ролята на досадните роднини, които другите се чудят как възпитано да подканят да напуснат.

----------------

Други теми са важни за Москва: САЩ, Източна Украйна, Сирия.

Екс-Югославия

Балканите не са първи приоритет за Русия

От коментар на политолога Димитър Бечев за European Leadership Network. Преводът е на "Дневник".

Фотограф: OGNEN TEOFILOVSKI

Русия никога не спира да създава безпокойство на и около Балканите. От началото на украинската криза високопоставени западни политици, включително американският държавен секретар Джон Кери, германският канцлер Ангела Меркел и върховният представител на ЕС във външната политика и сигурността Федерика Могерини, открито говорят за заплахата от руско влияние в бивша Югославия.

От перспективата на Русия Балканите не са първи приоритет, независимо в какво вярват безбройните почитатели на Владимир Путин в региона. Други теми стоят много по-високо в дневния ред на Москва: отношенията със САЩ, продължаващата война в Източна Украйна и намесата в Сирия. Въпреки цялото говорене за вековни връзки и споделени православни традиции Югоизточна Европа е в най-добрия случай странично занимание. Струва си човек да помни, че Путин, който сега се почита като превъплъщение на царете от XIX в., уважавани заради защитата на южните славяни, отговаряше за изтеглянето на руските миротворци от Косово и Босна през 2003 г. Тогава той гледаше на Балканите като на ненужен ангажимент от времето на Борис Елцин през деветдесетте години.

Русия не иска да замени Запада на Балканите. Тя само се стреми да трупа точки срещу ЕС и САЩ, като мобилизира контакти с приятелски настроени политици, бизнес елити, духовници, лидери на мнение и групи от гражданското общество; по правило тя извлича максимална полза от действията си. Основното ѝ постижение е, че създаде определена представа в медиите, както и в нагласите, показана от резултати от проучвания, в които изглежда като полюс, равнопоставен на Запада. Това се случва, въпреки че тя изостава, що се отнася до такива обективни мерки като разполагане на военни части, дял в търговията и инвестициите на Балканите, размера на финансовата помощ и интензитета на връзките и обмена на хора; броят на сърбите, които работят, учат и посещават Германия например, е по-голям от този на хората, които правят същото в Русия. В днешно време и в сегашната епоха обаче често е най-важно как изглеждат нещата.

Истината е, че почти всички имат полза от това да преувеличават руското влияние. Русия се представя като по-силна и заплашителна, отколкото е всъщност, за да засили позициите си спрямо Запада. Балканските ѝ клакьори само гледат как да се присъединят към общия хор. Онези, които не вземат страна, като Вучич, използват руската самоувереност, за да търсят по-добра сделка с ЕС и САЩ; междувременно други, които надават вой заради руското посегателство, както прави некоронованият господар на Черна гора Мило Джуканович, с радост отклоняват международното внимание от липсващото върховенство на закона в страните си.

--------------

Ще познаете дали сделката на Тръмп е истинска, когато Израел започне да иска компенсация.

Близкият изток

Няма оръжейна сделка с Риад за $110 млрд.

От коментар на Брус Ридъл, старши изследовател по външна политика и разузнаване в института "Брукингс". Преводът е на "Клуб Z".

Фотограф: HANDOUT

Миналия месец Доналд Тръмп посети Саудитска Арабия и администрацията му съобщи, че е сключил сделка за оръжие за 110 милиарда долара с кралството. Единственият проблем е, че няма никаква сделка. Вместо това има куп писма за заявен интерес или намерение, но не и договори. Много от тях са оферти, които отбранителната индустрия се надява да заинтересуват някой ден саудитците. До момента нищо не е предоставено за одобрение в Сената. Агенцията за сътрудничество в отбраната и сигурността, отделът за продажба на оръжие към Пентагона, използва израза "планирани продажби". Нито една от посочените досега сделки не е нова, всички са започнати по времето на Обама.

Това, което саудитците и Белият дом направиха, е да съберат на едно място чисто информативно желанията на Рияд за възможни сделки и да го представят като сделка. Но дори и в този случай числата не излизат. Това е фалшива новина. На всичкото отгоре вече не е вероятно саудитците да могат да платят 110 милиарда долара заради ниските цени на петрола и продължаващата над две години война в Йемен. Президентът Обама им продаде оръжия за 112 милиарда долара за всичките 8 години от двата си мандата, като повечето от тях бяха в една-единствена, но огромна сделка през 2012 г., договорена от тогавашния министър на отбраната Робърт Гейтс. За да получи одобрение в Конгреса за тази сделка, Гейтс трябваше да договори и сделка с Израел, за да ги компенсира и да запази тяхното количествено предимство пред арабските им съседи.

Ще познаете дали сделката на Тръмп е истинска, когато Израел започне да иска компенсация, за да запази количественото предимство на израелските военни сили. Това, което се задава, е сделка за един милиард долара за повече муниции за войната в Йемен. Вместо обединен фронт за въздържане на Иран резултатът от срещата в Рияд са изострени религиозни и политически напрежения в региона.

Нетърпимо е усещането, че получаваме, без да даваме насреща.

Европа на нулева скорост


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK