Да уточня – първият проект за Закон за съдебната власт, който уреждаше мястото на прокуратурата и отношенията й със съда, беше съставен през 1990 г. от УС на Съюза на съдиите и съдебните служители с активното съдействие на Министерството на правосъдието и с изключително приносното участие на тогавашния директор на дирекция "Законодателство" към него - великолепния човек и юрист Любен Велинов. Този законопроект предвиждаше "приобщаването" на прокурорите към съдебната власт в опит да възстанови определени традиции, съществуващи до 1948 г. Законодателната идея бе да се създаде "прокуратура към съда". Това бе направено далеч преди да започне подготовка и представяне на проектите за конституция. В най-съществена степен този законопроект залегна в основите на проекта за конституция на БСП в неговия първоначален и дълго време поддържан вариант.

Внезапно на едно от последните заседания за подготовка на главата за съдебната власт на т.нар. Конституционна комисия председателят й г-н Гиньо Ганев спомена, че по договорка между политическите сили е изготвен нов вариант на тази глава. Тогава за първи път се появи настоящото конституционно разрешение, което изуми мнозинството от участниците в заседанието. Малцината, които не бяха изненадани – бившият зам. главен прокурор Спас Мулетаров, представителят на МВР в консултациите, чието име не си спомням, и самият Гиньо Ганев, явно бяха участвали при формулирането на новата редакция. Очевидната половинчатост на разрешението и прозиращите линии на бъдещ разлом между съдиите и прокурорите бяха неглижирани в името на постигнатия конституционен компромис.

Този компромис роди изумителен ефект. По-късно той доведе до оксиморонното наименование "касационна прокуратура" (макар че прокуратурата не е правораздавателен орган, а касацията е присъща само на съда), предопредели сътресенията във ВСС и конфликтите между председателите на ВКС и главните прокурори и предизвика пълно умствено затъмнение у публиката относно съдържателната разлика между независимостта на съда и независимостта на прокуратурата.

Конституционният съд дори призна на прокуратурата статут на "независим орган на съдебната власт", за да оправдае ключовото й място в "гражданската конфискация".

Въпросът за мястото на прокуратурата е поставян от сведущите многократно и ще бъде поставян до постигане на нормалността. Ситуация като настоящата, в която прокуратурата чрез овладяване на ВСС си "отглежда" послушни и верни съдии, които да се държат "приятелски" с прокурорите и да постановяват 100% осъдителни присъди, а защо не и определени разрешения по граждански и търговски спорове със значение за конкретни прокурорски интереси, е напълно нетърпима и незащитима.

"Идеята на Лозан Панов" прокуратурата да бъде изведена от съдебната власт и да й се предостави статут на независима институция, вън от изпълнителната власт, не е нито нова, нито екзотична в теоретичен и в прагматичен план. Такава прокуратура завари конституцията от 1991 г. и към онзи момент тя си вършеше работата многократно по-добре от настоящата. Тази идея е споделяна от много и много именити юристи.

Непознаването й е проблем на непознаващите, а натуралната обществена реакция – ясен знак за измеренията на "големия регрес" на България.

Ще можем ли да помогнем на левкоцитната система на обществото да изхвърли непознаващите от средите на онези, които приемат жизненоважните за него решения?

--------------------------- Безплоден флирт Акциите на прокуратурата в ДАИ

Бившият директор на ДАИ Цветелин Цветанов в съда

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Росен Босев

Заедно с местната власт, митниците и фонд "Земеделие" ДАИ е институцията, която прокуратурата най-често използва, за да покаже, че се бори с корупцията. Въпреки че шефовете на областни дирекции и самият началник на "Автомобилна администрация" са политически назначения, до този момент никой от политическия кабинет на министерството не е поел отговорност за действията на подчинените си.

Нещо повече - структурата е черна кутия. От сайта и не само не може да се разбере името на директора й, но се вижда, че близо 800 служители са отказали декларациите им за конфликт на интереси да бъдат публикувани, в т.ч. и голяма част от задържаните през годините за корупция. Очевидно културата на непрозрачност получава подкрепа от най-високо ниво.

Държавното обвинение обвявява шумни акции в агенцията средно на всеки шест месеца, но промяна очевидно няма. Разследванията и делата се точат с години. Ето резултатите дотук:

Единствената осъдена - болна инспекторка, януари 2013 г.

Статус: Получава 2 г. 8 месеца условна присъда през юни 2016 г.

Първият задържан шеф на ДАИ, август 2013 г.

За получаване и даване на подкупи са обвинени още двама служители на АПИ и двама представители на частни фирми.Статус: Разследването се води още от 2011 г. Обвинителният акт е внесен през юли 2014 г., като след това делото е връщано на прокуратурата два пъти, за да бъде внесено последно през март 2016 г. Делото продължава.

Акция в ДАИ - Велико Търново, август 2014 г.

Статус: В края на март 2017 г. е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд. Проведени са няколко заседания, следващото е другата седмица.

Юни 2017 г. Поредната акция

Десет служители на различни областни дирекции на ДАИ и двама собственици на автошколи са задържани за корупционна схема при изпитите за кормуване. Шестима от тях са обвинени. Схемите били с малки суми – от 50 до 100 лева. Открити са 116 хил. лв.