Институтът по икономика на БАН излезе с аналитичен доклад за ползите от членството на България в ЕС, който бързо се превърна в тема на интензивно обсъждане из социалните мрежи. Зад комичните детайли като пропадането на българския износ на пишещи машини след 1988 г. обаче прозират и аргументи, които трябва да бъдат разгледани сериозно. От една страна, докладът съдържа бойки констатации за ползите от еврочленството. Ако се прочете внимателно обаче, докладът оставя впечатлението, че ползите са спорни и страни извън ЕС като Турция се развиват по-добре. Сравнителният анализ между развитието на новите страни членки от Източна Европа и нечленуващата в общността Турция не може да разкрие убедителни икономически предимства в полза на страните от съюза.

Накрая докладът излиза с предложение за радикална промяна на ЕС, чиято посока е въвеждането на протекционистични мерки за определени индустрии и селскостопански производства в страни с под 70% от средния БВП на ЕС. Общата картина, която докладът рисува, е срив на производството и потреблението в България в сравнение с 1988 г. Твърди се, че от средно развита индустриално-аграрна държава сме се превърнали в нещо друго – по-лошо.

Макар и да има силно политическо послание, докладът представлява научен провал, защото между основните му тези и приведените аргументи няма връзка:

1. Картината на производствено-износен успех на България през 1988 г. е невярна. Истината е, че сме произвеждали на загуба и с всеки мотокар и електротелфер сме трупали дълг, който след 1989 г. става необслужваем;

2. Сривът на производството през 1989 г. не е свързан с ЕС, а с разпадането на СИВ и отказа на СССР да приема (некачествена) продукция или пък да покрива дълговете ни, позволявайки ни да реекспортираме нефт или други "конвертируеми" продукти;

3. По БВП днес България вече е задминала митичната 1988 г. Следователно все трябва да произвеждаме нещо, за да постигнем такъв резултат. От доклада на БАН е ясно, че днес не произвеждаме електрокари и стругове, но не е ясно какво все пак се произвежда в страната. Говори се само за стоки с ниска степен на преработка и печалба – но дори и да е така, очевидно произвеждаме много такива стоки, за да излезе сметката с БВП;

4. Основен дефект на доклада е, че няма ясна методология, която да открои ефектите от членството на ЕС върху българската икономика. Не е ясно какво се дължи на ЕС и какво на историческото ни наследство, на грешки на правителства, на световната икономическа криза от 2008 г. и т.н.

А има и силно идеологизирани твърдения, които хвърлят вината за собствени грешки върху международното положение. Пример: под натиска на международните финансови институции (главно МВФ) в България беше приложен модел на ускорена приватизация, която по-късно се превърна в сърцевина на уродливия преход към пазарно стопанство. Бързата и масирана приватизация при тогавашните условия не можеше да бъде друга освен несправедлива и в някои случаи престъпна.

Все пак Полша извърши точно шокова либерализация и приватизация и днес е икономическият шампион на региона. За разлика от нея България забави приватизацията чак до 1997 г., когато вече държавните активи бяха обезценени заради ефекта на модела "вход - изход" ("Мултигруп"), както и от фалита на банковата система и хиперинфлацията по времето на Виденов. (Но да отдадем това леко залитане в доклада на опита на основния му автор – професор Ангелов – като икономически съветник на Жан Виденов.)

-------------

Политически конкубинат

Истината е, че Брекзит е "lose-lose"

От коментар на милиардера Джордж Сорос за "Дейли мейл". Преводът е на "Клуб Z".

Фотограф: ERIC VIDAL

Икономическата реалност започна да настига фалшивите надежди на обикновените хора. Те повярваха на обещанията на жълтите медии, че Брекзит няма да понижи жизнения им стандарт, затова го запазиха, като увеличиха дълговете си.

Това свърши работа за известно време, защото потреблението на домакинствата стимулира икономиката. Но моментът на истината наближава с висока скорост. Последните данни на Bank of England показват, че доходите не растат колкото инфлацията и така реалните доходи вече намаляват.

След още няколко месеца с подобни данни домакинствата ще разберат, че жизненият им стандарт се понижава и ще трябва да започнат да харчат по-малко. Те също ще разберат, че вече са свръхзадлъжнели и ще трябва да започнат да изплащат заемите си. Това ще намали потреблението, което пък ще потисне още повече икономиката. Освен това Bank of England направи същата грешка, която допусна средното домакинство – подцени влиянието на инфлацията.

Истината е, че Брекзит е "lose-lose" (в която и двете страни губят – бел. ред.) оферта, която е вредна и за Великобритания, и за Европейския съюз. Изборът за Брекзит не може да бъде отменен, но хората могат да променят мнението си. Очевидно е, че това се случва. Опитът на Тереза Мей да подсили своята позиция в преговорите, като проведе извънредни избори, се оказа неприятна засечка – тя изгуби парламентарното си мнозинство.

Основната причина бе нейната фатална грешка с т.нар. данък деменция (предложение за намаляване на социалните помощи за възрастни – бел. ред.), който обиди нейните основни избиратели – възрастните хора. Но повишеното участие на млади хора също бе важно. Те гласуваха за лейбъристите в знак на протест, не защото искаха да се запишат в синдикат или да подкрепят Джеръми Корбин (въпреки че той се представи впечатляващо).

Тяхното отношение към общия пазар е диаметрално противоположно на това на Тереза Мей. Младите искат основно да си намерят добре платена работа, без значение дали във Великобритания или другаде. В това отношение техните интереси съвпадат с интересите на Лондонското сити.

Ако Тереза Мей иска да остане на власт, тя трябва да промени подхода си. Вече има знаци, че е готова на това. Ако влезе в започващите в понеделник преговори с дух на отстъпчивост, тя би могла да постигне споразумение с Европейския съюз по техния дневен ред и да се съгласи Великобритания да продължи като член на единния пазар за достатъчно дълго време, в което да бъде свършена юридическата работа.

Това ще бъде огромно облекчение за ЕС, защото ще отложи черния ден, в който отсъствието на Великобритания ще отвори огромна дупка в общия бюджет. Това ще бъде "win-win" споразумение. Разводът ще продължи най-малко пет години, а в това време ще има още едни избори. Ако всичко върви добре, двете страни може да пожелаят да се оженят още преди да са се развели.

------------

Постлиберализъм

Либерализъм и демокрация са две все по-различни неща

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Фотограф: GLEB GARANICH

Много често мои колеги и приятели с леви либерални убеждения ме питат какво имам предвид, когато казвам, че Европа трябва да се промени. Дали трябва да направи концесии на популистите и националистите, негодуват те.

Европа трябва да се промени в тази посока - всички хора, изповядващи различни възгледи в рамките на демократичната толерантност към различието, трябва да имат възможност да живеят според убежденията си и да не са принудени да понасят притеснения заради тях - включително и християните. Либерализъм и демокрация са две все по-различни неща.

Традициите на Просвещението, които могат да бъдат наречени либерални в най-дълбокия и съдържателен смисъл на класическото понятие за либерализъм, все по-малко могат да бъдат припознати в постмодерния дневен ред на това, което днес се популяризира като "либерализъм". Уважаеми "либерали" от цветовете на дъгата - живейте живота си и оставете и другите да го живеят свободно.

Ако либерализмът все още означаваше непреклонен ангажимент към свободата, Тим Фарън щеше да се чувства комфортно и да остане в ролята на лидер на британските либералдемократи.