Мнения Daily - Кога символното насилие преминава в реално?

И още: Популизмът се подхранва с демографската паника; Ако държавата реши да ти "отвинти главата"...

   ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
   ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Нарастването на агресията в медиите подрива основите на социалния ред.

Реч на омразата

Кога символното насилие преминава в реално?

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Историкът Джордж Мос показа, че тоталитарните режими стават възможни поради брутализирането на общностите във времето на Голямата война. Тогава хората години наред живеят с новините от фронта, с ужаса на окопите и колоните ранени. Навремето дори и детските играчки се милитаризират. А това неусетно подготвя Европа за следващата още по-голяма доза насилие през Втората световна война.

Не се опитвам да морализаторствам: днес нарастването на агресията в медийната среда не ме тревожи заради някаква невъзпитаност на говорителите - тя застрашава самите основи на социалния ред. А световните новини са най-ясният пример.

Въпросът кой е виновен и кой пръв е започнал, разбира се, има смисъл за историците, но едва ли помага да излезем от спиралата на насилието. В един смисъл първи са бандитите от ИД, в друг – колониалистите, в трети – арабските нашествия, в четвърти – кръстоносците. Въпросът е защо цялата тази драма на идентичностите днес все по-често ни води към насилие вместо към научни конференции? Едно възможно обяснение се крие в медийния пейзаж: подобно на климатичното затопляне, което предизвиква всевъзможни крайности, днес се вдига общата медийна температура и от тревожните аномалии като пропадане на норми се завихрят непознати до днес трансгресивни циклони.

Наместо да успокояват, да лекуват историческите и социални рани, да търсят помирение и прошка, както са повелявали навремето големите религии, елитите днес ги разчоплят и сякаш нарочно обострят страданието. А безброй сайтове, блогове, форуми подпомагат всичко това. Един мюсюлманин трябва да прекара живота си пред все по-въздействащата, все по-мултимедийна гледка на униженията в Палестина, на извличането на Саддам от дупката, да се сблъсква всекидневно онлайн с аргументи за своята непоправима изостаналост. От другата страна ислямофашистите се включиха в брутализацията с рязане на глави, заложници на колене и премазани пешеходци. Показват го и медиите. И на някои им се приисква да вземат един автомат и да стрелят, да стрелят, да стрелят.

Подобна сценография на минали страдания радикализира и българския пейзаж. Човек ще каже, че мъките от така нареченото турско робство с времето, вместо да отшумяват, стават все по-нетърпими. Същото май се случва и с престъпленията от времето на комунизма, които 28 години така и не успяхме да осъдим, та да обърнем страницата. Ще кажете, миналото трябва да се помни, но дали следва да влизаме с него в отношение на мъст, на разчистване на сметки?

Кога символното насилие преминава в реално? Обяснения всякакви. Нека погледнем ставащото от дистанция: в медийния ни кръгозор отдавна няма ден без обида, без клевета, без ритник, без бомба. Едни се свиват отчаяни в черупката си, други се впускат да мерят мускули на медийната сцена. Не знам как може да се овладее нарастващата брутализация - училището се проваля, правото се намесва, когато ефектът на агресията вече е изконсумиран, глобална медийна регулация звучи като научна фантастика.

----------

Еманюел Макрон е далеч от това да бъде антипопулист.

Изборите във Франция

Популизмът се подхранва с демографската паника

От интервю на политолога Иван Кръстев за "Либерасион". Преводът е на mediapool.bg

Във Франция, както и в много други европейски страни, виждаме сериозно политическо пренареждане, което поставя под заплаха бъдещето на много партии, които са доминирали политическия живот през последните петдесет години. В известен смисъл победата на Макрон сигнализира за настъпването на Шестата република във Франция. Както Петата република беше инициирана от Дьо Гол в отговор на кризата на френската империя и на ролята на Франция в света след Втората световна война, Макрон идва на власт след кризата на ролята на Европейския съюз в света и кризата във Франция в недрата на самата Европа. Хората искат промяна и са готови да дадат на Макрон смазващо мнозинство: той няма да има никакви оправдания, ако не успее да направи толкова очакваните промени.

Популизмът се характеризира с тенденция към търсене на еднородна идентичност. Естествено този популистки момент отчасти може да бъде обяснен с икономическото развитие през последните четиридесет години. Динамиката обаче в различните страни силно се различава. Не трябва популизмът да се свежда само до подема на крайнолевите или крайнодесните сили. В отделни страни популизмът се подхранва с демографската паника до такава степен, че те даже отказват да приемат мигранти на територията си.

В малки страни като България или Литва се чувства голяма тревога пред такова "етническо изчезване" и произходът й се крие в това, което наричам "миграционна революция". За това население пристигането на мигранти означава, че е настанал часът за тяхното окончателно изчезване от историята, която отчасти се обуславя от запазването на националната идентичност. Популизмът, който във Франция се носи от Мартин льо Пен, жъне успехи чрез усилване на тази идентичност. Еманюел Макрон, точно обратно, олицетворява оптимистичния и проевропейски популизъм. Доколкото той определя отворена идентичност за разлика от тази, която предлага "Националният фронт", той също олицетворява промени, но стабилни: Еманюел Макрон е далеч от това да бъде антипопулист.

Новите технологии предвещават свят, в който голяма част от професиите, в които сега са ангажирани европейците, скоро могат да изчезнат. Смята се, че в близките 30 години около 43% от работниците в страните от ЕС ще станат свидетели на автоматизацията на тяхната дейност. Да се разбере какво ще стане с интернет е най-важният въпрос на нашето време. В същото време, както днес ние всячески издигаме стени, именно информационните граници остават най-сложни за поставяне на бариери. Освен това такива велики държави като Китай и Русия вече се характеризират не само с идеологията си, но и със своето отношение към интернет и това как той се регулира на техните територии.

-------------

Един председател на върховно съдилище е подложен на унижение.

Тормозът срещу Лозан Панов

Ако държавата реши да ти "отвинти главата"...

От коментар на Миролюба Бенатова в нейния фейсбук профил

Двама експерти се подписаха под заключение, че на мерцедесите в Националната служба за охрана болтовете се развиват сами. На око го преценили. Но по закон това се оказва достатъчно, за да даде основание на прокуратурата да не образува следствие, да не назначава реални експертизи, а просто да затвори случая.

Това, че в България се приема за предвидимо нормално кола на службата за охрана да е несигурна, а пазеният, който има публични врагове - да е застрашен, е смразяващо. Утре, когато нароченият бъде открит мъртъв, ще го изкарат лабилен, посегнал си сам, защото не е издържал на напрежението. И понеже се е отказал доброволно от държавна охрана, държавата ще обобщи, че сам си е виновен.

Това е страшно по принцип. Не знам дали си давате сметка.

Един председател на върховно съдилище е подложен на всекидневен тормоз и унижение със съдействието на държавата, която очакваме да е правова. Да е ясно, че няма на кого да се оплачеш, ако държавата реши да ти "отвинти главата". И тук не става дума за това дали харесвате жертвата, а да си дадете сметка кой е жертва и кой насилник в тази ситуация.

Защото, ако председателят на ВКС няма право да живее нормално с различното си мнение, да ви е ясно, че никой не може! Честито лято!

Още от Капитал