Другата гледна точка може да видите тук: Държавният софтуер ще е като държавните железници
Вследствие на проверката на КФН в Auxionize, която по същество не мога да коментирам, Ивайло Пенчев каза, че до края на годината ще предостави на държавата безплатно ползване на платформата. Auxionize е платформа за поръчки с цел постигане на най-изгодна цена чрез максимално прозрачно конкуриране в предлагането.
Обществените поръчки наистина са "крайъгълният камък" на корупцията и идеята да получат възможност да ползват платформата звучи добре на пръв поглед. С отварянето на данните от Регистъра за обществени поръчки (opendata.government.bg) направихме прозрачни договорите, но целият процес, включително офертите и критериите за подбор, остават трудно откриваеми.
Ако целта е била реклама на Auxionize - постигната е. Ето, и аз пиша за това. Ако предложението е сериозно, имам лоша новина. За съжаление държавните институции не могат просто ей така да започнат да ползват външна платформа. Законът за обществените поръчки (ЗОП), който транспонира европейска директива, в чл. 40, предвижда: "При възлагане на обществени поръчки възложителите използват единна национална електронна уеб базирана платформа."
Единната национална платформа все още не е готова обаче, макар да е предвидена и в закона, и в пътната карта за електронно управление. Ироничното е, че изграждането ѝ не е започнало, защото първият опит - системата на Агенцията за обществени поръчки, беше спрян в КЗК след обжалване. От беглия ми прочит на решението на КЗК съм по-скоро на страната на АОП, но това е друга тема.
Та, освен ако Auxionize не кандидатства и не стане единната система за електронни обществени поръчки, ползването ѝ от държавата едва ли ще се случи. Все пак, има места, където външни платформи могат да намерят своето място. Тъй като новата система ще трябва да спазва Закона за електронното управление, тя ще има уеб интерфейси, с които външни системи ще могат да се интегрират. Така възложителите ще могат да ползват системи като Auxionize като front-end, за да изпращат обявленията си до централната система. Но дали би имало смисъл от инвестиция в такава интеграция и внедряване - както за Auxionize, така и за институциите? Едва ли.
Според чл. 41 от Закона за обществените поръчки "централните органи за покупки могат да използват електронни платформи за централизираното възлагане, различни от платформата по чл. 40, ал. 1, при условие че осигурят техническа съвместимост и свързаност с нея". Но централни органи за покупки не се създават тривиално (нужен е акт на Министерския съвет) и различната платформа трябва да дава нещо повече от централизираната.
Тук идва и другият проблем за Auxionize - едва ли поддържа всички случаи на закона (произтичащи от директивата на ЕС), всички видове процедури и ограниченията в тях. Да, може би бюрокрацията (евродирективата и ЗОП) спира държавните органи да се възползват от добри продукти на пазара. Но така или иначе е късно за този спор - отмяна на директивата надали е възможна в близко бъдеще.
Тоест единната национална електронна платформа, която ще се появи може би до една година и която ще отговаря на всички изисквания на ЗОП, е правно възможното решение за електронните обществени поръчки. И дори Auxionize или друг конкурент от частния сектор да бъде предоставен безплатно, едва ли някоя администрация ще го ползва - заради закона.
Да, може би това сухо обяснение контрастира с ентусиазма от новината как предприемач ще подобри държавата, като ѝ даде нещо безплатно. Но такава е правно-организационната реалност. И пазарът за такива системи за държавни институции е различен от този за частния сектор - има компании, които са разработили всички хипотези на директивата вероятно още по време на нейното писане, с цел да имат конкурентно предимство при реализирането ѝ на практика. И за шест месеца едва ли една платформа с друг фокус би успяла да ги догони. Най-вече защото не би имало особен бизнес смисъл за собственика.
Това, което можем да направим обаче, е, да следим внимателно развитието на единната система за електронни обществени поръчки и дали тя ще даде необходимата прозрачност в целия процес, съответно дали ще намали корупцията.
Другата гледна точка може да видите тук: Държавният софтуер ще е като държавните железници
Вследствие на проверката на КФН в Auxionize, която по същество не мога да коментирам, Ивайло Пенчев каза, че до края на годината ще предостави на държавата безплатно ползване на платформата. Auxionize е платформа за поръчки с цел постигане на най-изгодна цена чрез максимално прозрачно конкуриране в предлагането.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
15 коментара
Прогнозата за внедряване на националната система за обществени поръчки е доста по-лоша от тази на тол-системата.
До коментар [#1] от "cinik": В Украина въведоха преди 2 години подобна публична онлайн система за държавни поръчки: https://prozorro.gov.ua/en. Икономиите се изчисляват в милиарди въпреки краткия период.
Системата в голямата си част е базирана на отворен код, повече инфо може да се получи тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Prozorro
Доколкото знам, са инсталирали с някои адаптации действаща естонска онлайн система за държавни поръчки. Така, че явно има начин една такава система да бъде съобразена с действащото законодателство на ЕС.
До коментар [#2] от "Николай Николов":
+++
Много сте прав. Един от системните проблеми на българската държава е "матряла" (според бат Бойко) , и то наистина си е "матрял". Ние постоянно се опитваме "да открием топлата вода" за всичко , хабейки безумно обществения ресурс и оттам оставайки си бедни. Примери - безброй. Държавата е така безумно нахвърляна хаотично, че човек може да се хване за главата. Няма подреденост в почти нищо.
Обяснено накратко, не си дават държавната паничка. Аз вече ми се губят колко години го разработват този софтуер за държавната администрация, 15 или 20 години? И както Белене нищо насреща, един "голям гьол". А частника като на шега прави платформа за поръчки. Дори им дава безплатно нещо за което те ще искат поне 40-50млн лева, съдя по безобразно надутите поръчки досега.
Лапали са от държавната трапеза 15-20 години и искат още да лапат, това е обяснението.
Още не са я погледнали тази платформа, която им се предоставя безплатно, но вече знаят, че не става. Коя точно европейска директива забранява интегрирането на модули от различни изпълнители в единната национална платформа? Сложете на масата изискванията към единната система за електронни обществени поръчки, за да може да кандидатства всеки. "Единна система" не означава система, разработена само от един изпълнител, а система, работеща с единни интерфейси. Защо да не може модул, разработен от когото и да било, да бъде интегриран в системата?Auxionize едва ли поддържала "всички случаи на закона (произтичащи от директивата на ЕС), всички видове процедури и ограниченията в тях." Какво значи "едва ли"? Поддържа, не ги поддържа или пишещият не знае? Сложете публично изискванията към системата, да може да ги види всеки и който реши, да кандидатства като разработчик. Странното е, че авторът е софтуерен инженер, а аргументите, които ползва, за да подкрепи тезата си, че Аuxionize не може да се ползва, изобщо не са от сферата на софтуерното инженерство.
Доколкото ми е известно, Божидар Божанов е софтуерен специалист. Това ограничава гледната точка. Дивелопърите работят по брийф, така и разсъждава той - имало няква директива, тя казвала "А", значи не може да бъде "а".
Моето послание към него е следното - в софтуера, едно нещо или черно, или е бяло. Или работи, или не. В правото не е съвсем така - нещата подлежат на тълкуване.
До коментар [#5] от "султана глаушева":
Госпожо написаното от Вас се чете, все едно четете конско на някой, типично по лелински.
Това е коментар на една личност с познания по темата и малко или много опит в софтуерното инженерство и държавния апарат, взети заедно.
Преди да почнете да хокате някого, седнете и направете няколко търсения в yahoo.com, altavista.com, elgoog.de или ако щете дори в google.com. Тогава може да разберете, че автора на коментара по горе е работил 1 година по проекта за електронно правителство, от което следва, че има опит с тежката държавна машина. Същото така, за да се напише софтуер за гореспоменатите цели трябва или програмистите да прочетът малко юридически текстове (и да ги разберът) или да имат юрист, който да им помага/съветва в процеса на работа.
А относно: "Сложете на масата изискванията към единната система за електронни обществени поръчки, за да може да кандидатства всеки."
Не вярва, че автора на текста или редакцията на Капитал имат някакви правомощия да направят това, което Вие иската. Бих Ви посъветвал да пишете имейл на Министерски съвет или институцията, която е отговорна за това. За целта може да използвате гореспоменатите от мен търсачки.
Пожелавам Ви слънчев и усмихнат ден.
До коментар [#7] от "Яж Лаина":
Не смятах да отговарям, но след като си си дал труда да напишеш това, да опитам. Не знам каква ти е професията. Ако си , примерно, ветиринарен лекар, не бих спорила с теб, защото нямам понятие от материята. Като гледам, ти се хвърляш в област, от която нямаш понятие, но аз, ако си разбирам от занаята, би трябвало да мога да обясня така, че всеки да ме разбере. Ще опитам.
Софтуерният инженер казва, че системата не поддържа всички изисквания на закона. Не е работа на софтуерната система да ги поддържа. Тя трябва да предостави платформа на този, който ги познава, да може да ги въвежда, без намеса на програмисти. Този закон, причислен към тази група от потребители и толкова! Ако при всяка промяна на закони трябва да се бърка в софтуера, хвърли го на боклука!
За конкретния случай:системата не поддържа тези и онези разпоредби. Въпросът е "как да направя така, че да ги поддържа"? Отговорът за читава система е:"Въведи новите закони. Причисли ги към групата, за която се отнасят." Толкова. Ако ти кажат, че трябва да бъркат в софтуера, бягай от такава система! Трябва да има ясно разделение между работата на разработчика , внедрителя (експерт по законите) и крайния потребител (този, който я ползва).
Не знам дали си разбрал. Надявам се. Но списъкът ти на търсачки (защо ли ми го пращаш), които да ми покажат, че авторът е софтуерен инженер и работил в държавната администрация, няма общо с проблема. Софтуерното инженерство си има правила, независимо от личността на интерпретиращите ги. Особено изявления от рода: "но такава е правно-организационната реалност". Е, ако е така, скоро действаща система няма да видим!
До коментар [#7] от "Яж Лаина":
Г-жа/г-ца Глаушева е отговорила по същество на индивида, нарекъл себе си "Яж Лаина"...С такова име, каквото и да напишете, независимо дали е брилиянтно или пълна скръб, не заслужавате грам внимание
До коментар [#8] от "султана глаушева":
Благодаря за отговора. Не споделям Вашето мнение, защото внедри закона е твърде лесно казано.
Законите могат да се тълкуват, а кодът на програмата не.
Професията ми е монтажист на каучукови изделия.