Мнения Daily - Имиграцията разделя Изтока и Запада

Reuters

Мнения Daily - Имиграцията разделя Изтока и Запада

И още: Москва все повече е заложник на Дамаск и Техеран; Катар не бива да разчита безрезервно на Ердоган

5659 прочитания

Reuters

© Reuters


Икономическа съблазън може да проработи само при корумпираните елити.

ЕС на много скорости

Имиграцията разделя Изтока и Запада

От коментар на Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Макар икономическите и идеологическите различия да оформят в голяма степен разделението между Изток и Запад в Европа, основният въпрос между двете части на Стария континент си остава отношението към имиграцията. Ако предположим, че утре - или след доста по-дълго време - Орбан и Качински изчезнат от политическата сцена в Будапеща и Варшава, заменени от възможно най-либерални правителства, обществените ориентации в Централна и Източна Европа по отношение на имиграцията няма да се променят.

Причините за това отношение на обикновените хора в Източна Европа са многообразни - част от тях идват от историята, а друга част - от резултатите на посткомунистическия преход и от конкретното равнище на развитие на общественото съзнание по скалата патриархално - национално - космополитно. Разгръщането на ислямисткия тероризъм на европейска територия, меко казано, не води до отслабване на антиимиграционните ориентации.

Но каквито и да са причините, ориентациите към относителна етно-религиозна хомогенност на източните общества са доминиращи и те няма да отстъпят нито на заплахите от отмяна на кохезионните фондове за развитие, нито на други брюкселски изобретения за "Европа на различни скорости". Икономическата съблазън може да проработи спрямо корумпираните елити на европейския Изток, но не и спрямо голямото мнозинство от населението.

Отговорът на имиграционната дилема може би се крие в прагматичното диверсифициране на политики в сферата на миграцията, които да бъдат удовлетворителни за различните позиции на страните членки. Първо, необходимо е разработване и ефективно прилагане на обща политика за охрана на европейските граници, която да направи невъзможно организирано изнудване на Европа от типа на това, което се осъществи през есента на 2015 г. Второ, необходима е ефективна институционална политика за подпомагане на бежанци в по-непосредствена близост до родните им места - Близкия изток и Северна Африка.

Трето, обща отбрана и политика за сигурност чрез обединени усилия на специалните служби и въоръжените сили на европейските страни. Четвърто, оставяне на имиграционните решения по икономически и демографски проблеми в ръцете на националните правителства. Ако Германия преценява, че се нуждае от големи нови групи имигранти за своя пазар на труда, а Полша преценява обратното - че няма нужда от чужда работна ръка, това не би следвало да бъде предмет на конфликт между двете страни.

Пето, може би най-важно, европейските лидери трябва да имат ясното съзнание за различните етапи на развитие на общественото съзнание в Европа и да се откажат от идеологическо и политическо извиване на ръце по "ценностни" причини. Спазването на човешките права и демократичните ценности и норми е задължително за всички - най-малкото по Копенхагенските критерии за членство в ЕС. Оттам нататък - нека всяка страна намери своите демократични баланси - стига да са демократични, разбира се. При условие че общите политики - изброени по-горе - са задължителни за всички.

-----------

Основният проблем за Москва е фактът, че присъствието й в Сирия става все по-изгодно за Вашингтон.

Войната в Сирия

Москва все повече е заложник на Дамаск и Техеран

От коментар на Леонид Исаев за "Ал Джазира".

Хазартът на Кремъл да използва конфликта в Сирия за нормализиране на отношенията със Запада след бедствието в Украйна не се получи. Москва, изглежда, се заби в Сирия, заплетена в отчаяните заговори на Дамаск и Техеран.

В момента основният проблем за Москва е фактът, че присъствието й в Сирия става все по-изгодно за Вашингтон. Парадоксът е, че под управлението на Тръмп Съединените щати и техните съюзници ще положат усилия, за да задържат Москва в сирийския конфликт, докато руското ръководство все повече ще търси начини да излезе от сирийската криза.

Русия увеличава разполагането на свои войски в Близкия изток, което несъмнено засяга нейния постоянно намиращ се в дефицит бюджет, както и вътрешната политика. Най-добрият сценарий за Русия би бил бързото излизане от сирийския конфликт, при условие че постиженията, постигнати от него, ще бъдат заменени със Запада в замяна на нормализиране на отношенията с него.

От своя страна САЩ, както и Европейският съюз, многократно демонстрираха, че не са готови да обвържат премахването на антируските санкции с напредъка по сирийския въпрос. От тази гледна точка, колкото по-дълго продължава руското присъствие в Сирия, толкова по-голяма е вероятността разходите по това присъствие да надхвърлят печалбите, които трудно биха се превърнали в отстъпки от Запада.

Основната опасност за Москва се крие във факта, че Тръмп, за разлика от неговия предшественик Барак Обама, няма ясна стратегия по отношение на Сирия. Той няма принципи и общо разбиране за това, което би искал да постигне в средносрочен план.

Съществуваха слухове, че Иран може да стане чип за договаряне в опитите на Русия да нормализира отношенията си със САЩ. По време на посещението си в Рияд през май Тръмп предложи да се създаде регионална коалиция за сигурност, която допълнително ще засили антииранската реторика на Вашингтон.

Но е малко вероятно Кремъл да продаде Иран заради шанса за рестартиране на отношенията между Русия и САЩ. В постсъветския период Русия се опита поне два пъти да направи точно това, но с малък успех. В този смисъл Москва все повече рискува да бъде заложник на Дамаск и Техеран, които ще продължат да предизвикват Вашингтон, принуждавайки Кремъл да реагира и да предприеме мерки срещу САЩ.

----------

В съюз с Катар Турция поддържаше "Мюсюлмански братя".

Близък изток

Катар не бива да разчита безрезервно на Ердоган

От коментар на Кристиян Майер за "Дойче веле"

Това, че Ердоган си няма мярка на устата, в Германия е вече отдавна известно. Арабските държави от Персийския залив в момента също попадат под словесния боздуган на турския президент. Действията на въпросните държави спрямо Катар представляват нарушение на международното право, заяви Ердоган, след като Саудитска Арабия и нейните съюзници представиха списък с изисквания към емирството.

Нищо чудно, че Ердоган се гневи. Едно от изискванията във въпросния списък гласи, че Катар трябва да прекрати военното си сътрудничество с Турция. А това изобщо не е по вкуса на турския президент.

Макар че присъствието на турски войници в малката държава край Залива засега не представлява сериозен военен фактор, то все пак е последният остатък от мечтанията на Анкара да се превърне в регионална сила. Тези въжделения бяха допълнително окрилени от подема на ислямистките движения след 2011 г.

В съюз с Катар Турция поддържаше "Мюсюлмански братя". Саудитска Арабия и нейните партньори обаче са обявили тази организация за свой враг. Въпреки това Турция дълго време успяваше да поддържа добри отношения с Рияд. Дори и само поради тази причина Катар не бива лековерно да смята, че приятелството на Ердоган ще трае вечно.

Икономическа съблазън може да проработи само при корумпираните елити.

ЕС на много скорости


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Изобщо не я разделя. Четете във форумите на западната преса (там, където са останали), и ги сравнете с нашите. Едно и също, нали? Хората сме си едни и същи. Политиците са различно дресирани. Тези на изток са като регионалните издания - четат ги по-малко хора и могат да си позволят повече нормалоговор. Докато не ги насвият и ги натикат в новоговора.

  • 2
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Изключително несериозен анализ на Дойче-то. Това, че имат проблеми с Ердоган покрай Инджирлик и пр. явно им пречи да видят истинската ситуация. Турция в момента е в изключително силна позиция в района:
    1. Макар и много двойнствена по отношение на джихадистките милиции, тя е на страната на победителите-миротворци в Сирия, а победителите никога не ги съдят;
    2. Партията на Ердоган е клон на Мюсюлмански братя и в последните години ударно налага тяхната доктрина за политическия ислям;
    3. Ердоган не е загубил надежда, че след постигането на мир Сирия и неминуемото прекрояване на СА, сунитският газопровод Доха-Джейхан ще се случи. Така Турция ще реши две неща: ще се отърве от енергийната зависимост от Русия и ще продава катарски газ на каквото е останало от ЕС дотогава;
    4. Заставайки до Иран и по въпроса с Катар, освен по Сирия, Турция си осигурява твърд съюзник срещу американската идея за Велик Кюрдистан;
    5. Младият саудитски принц Мохамад бин Салман грешно разчете посланието на Тръмп. СА за дни се сдоби с нови сериозни и пребогати врагове, а САЩ са несигурен приятел. Турция и Иран ще са печелившите при разпарчалдосването на Саудитска.

    А иначе и аз не бих се оженил за Ердоган, но няма как да не му сваля шапка на карето аса, които си извади от ръкава...С интерес следя разиграването.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал